№ 27
гр. Плевен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20224400900022 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „***“ ЕООД с ЕИК*** твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като липсват финансови средства за покриване на
ликвидните изискуеми вземания и на възникващите текущи такива. Посочено
е, че към момента на подаване на молбата задълженията на молителя към
кредитори е в размер на 526 327, 70 лв. за данък печалба, осигуровки и от
извършена данъчна ревизия. Молителят твърди, че не притежава материални
активи, с които да покрие възникналите и изискуеми задължения към
кредитори и затрудненията не са временни.
Отправено е искане за обявяване на молителя в неплатежоспособност
с начална дата 13. 12. 2021 г., когато е извършено последното плащане към
НАП и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ е поискано откриване на производство
по несъстоятелност, обявяването на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството п о несъстоятелност без заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното
:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Молбата по чл. 625 и сл. ТЗ е вписана в търговския регистър на
основание чл. 629, ал.1, изр. 2 ТЗ под №20220128125915.
Молителят е подал заявление по чл. 78 ДОПК до НАП за подадената
молба пред съда по чл. 625 ТЗ вх. рег. №154393300366021/ 26. 01. 2022 г.
С молбата по чл. 625 ТЗ молителят е представил счетоводен баланс към
31. 12. 2021 г.; отчет за приходите и разходите към същата дата; отчет за
собствения капитал; счетоводен баланс към 27. 01. 2022 г.; списък на
кредиторите; декларация на управителя на дружеството, че същото не
притежава актива, които да обезпечат производството по несъстоятелност;
ревизионен доклад № Р- 04001521002191- 092 – 001/ 09. 09. 2021 г. на НАП.
За изясняване на въпроса относно финансовото състояние на молителя е
допусната съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че задълженията на молителя са към НАП в размер на 521 167, 93
лв., от които главница в размер на 392 498, 77 лв. и лихви в размер на 128 669,
16 лв. Вещото лице е посочило, че молителят е имал регулярно постъпления и
плащания до месец юни 2021 г., след което са извършвани единични текущи
плащания към НАП и върнати средства на собственика. Не са регистрирани
плащания по приходи и разходи, свързани с дейността на дружеството. В
заключението е отразено, че от началото на 2022 г. до изготвяне на
заключението не са извършвани плащания по банков път. Последното
плащане от молителя за разходи по счетоводна сметка 602 „Разходи за
външни услуги“ е извършено по касов път на 26. 01. 2022 г. по фактура №
********** за 360 лв., осчетоводена по кредита на счетоводна сметка 501
„Каса в лева“.
По въпроса за показателите за ликвидност към 31. 12. 2019 г., 31. 12.
2020 г. и към 31. 12. 2021 г. и 31. 01. 2022 г. вещото лице е посочило, че през
2019 г. и през 2020 г. коефициента на обща ликвидност е с високи стойности,
което е добър показател за възможностите на предприятието да изплаща
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които
съществен дял имат стоките. През 2021 г. тази стоки са продадени, поради
което стойността на КМА спада и това води до липса на ликвидност на
2
предприятието към 31. 12. 2021 г. Ниските стойности на други КМА, освен
наличните стоки и същественият размер на краткосрочните задължения
определят ниските стойности на коефициентите на бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към трит е балансови дати. Към 31. 12. 2021 г. и към
31. 01. 2022 г. КМА са основно парични средства, недостатъчни да покрият
високия размер на краткосрочните задължения към НАП. По тази причина
към 31. 12. 2021 г. и към 31. 01. 2022 г. коефициентите за ликвидност са с по-
ниска стойност от единица, което означава, че предприятието не разполага с
достатъчно краткотрайни активи, за да посрещне задълженията си към
балансовата дата. Задълженията на молителя са към НАП – задължения за
данъци и осигуровки, които имат срок на погасяване до една година –
краткосрочни задължения. Вещото лице е посочило, че още към 31. 12. 2021
г. молителят е изпаднал в състояние на невъзможност да покрие
задълженията си.
При извършване на изчисления по метода на Алтман вещото лице е
установило, че към 31. 12. 2019 г. , 31. 12. 2020 г. и 31. 01. 2022 г.
коефициентът Z >2, 90, което означава че дружеството се намира в т. нар.
„Спокойна зона“ Причината за това е наличието на стоки, които са продадени
през 2021 г., но приходите са използвани за погасяване на задължения на
собствениците, за трудови възнаграждения и текущи плащания към търговски
контрагенти. След реализиране на тези активи дружеството е
декапитализирано и не разполага с други активи, за да погаси задълженията
си към НАП. След извършените продажби на КМА през 2021 г дружеството
няма други приходи, както и активи, чрез които да реализира такива, при
което резултатът показва, че към 31. 01. 2022 г. дружеството е навлязло
необратимо в т. н. „Стрес зона“.
При проверката вещото лице е установило, че дружеството не разполага
с движимо или недвижимо имущество, с което да обезпечи задълженията към
кредиторите си. Необходимите средства за разноски в производството по
несъстоятелност за шест месеца експертът е определил в размер на 5500 лв. В
заключението е посочено, че по баланс и оборотна ведомост към 31.р 12. 2021
г. и към 31. 01. 2022 г. дружеството разполага с текущи активи – парични
средства в брой в размер на 50 778, 92 лв., но към момента на извършване на
експертизата не е извършвана инвентаризация на наличните парични
3
средства, поради което вещото лице не твърди категорично, че тези суми са
налични в касата на дружеството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и въз основа
на заключението на ССЕ се установява, че молителят е бил с високи
показатели за ликвидност през 2019 г., 2020 г. и в началото на 2021 г. когато е
извършена продажба на наличните стоки в дружеството и сумите са
използвани за покриване на задължения към кредитори и заплащане на
трудови възнаграждения на работниците в дружеството. Въз основа на
заключението на ССЕ става ясно, че дружеството е декапитализирано след
продажбата на стоките и към 31. 12. 2021 г. показателите за ликвидност са
със стойност под единица. Това състояние са допълва и от заключението на
вещото лице с изчисления по метода на Алтман, когато се установява, че към
31. 01. 2022 г. дружеството – молител трайно и неотменимо е навлязло в т.
нар. „Стрес зона“, т.е. трайно състояние на неплатежоспособност и не е могъл
да покрива задълженията си към кредитора НАП, тъй като това са
задълженията, които са останали неизпълнени от молителя към момента на
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и след това.
В заключението е отразена наличност по каса на дружеството на сумата
от 50 778, 92 лв., но с декларация управителят на дружеството е заявил, че в
дружеството не са налични парични средства, като и при наличност на
такива средства същите не могат да покрият задълженията към НАП , които
общо са в размер на 521 167, 93 лв. и към момента на подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ са изискуеми, за което не се спори от молителя.
От заключението е видно, че молителят не разполага с движимо или
недвижимо имущество, с което да покрие задълженията си към кредиторите.
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал.1, т.2 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. В
случая съдът въз основа на доказателствата приема за установено, че
молителят е изпаднал в трайно и необратимо състояние на
4
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.1, т.2 ТЗ, тъй като не
разполага с парични средства, за да изпълни публичноправните си
задължения към НАП и не е налице какво то и да е имущество, при
продажбата на което тези задължения да бъдат изпълнени. Налице е трайно и
необратимо състояние на неплатежоспособност, като съдът счита, че това
състояние е настъпило на 31. 12. 2021 г. предвид на това, че към този момент
показателите за ликвидност са към единица и за периода от 31. 12. 2021 г. до
31. 01. 2022 г. молителят е навлязъл трайно в т. нар. „Стрес зона“ по метода
на Алтман, което означава наличие на неплатежоспособност с липса на
предпоставки за излизане от това състояние.
При проверката на финансовото състояние на молителя съдът
констатира и наличие на свръхзадълженост независимо , че такива
обстоятелства не се твърдят от същия. Съгласно разпоредбата на чл. 742, ал. 1
ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения. От заключението на ССЕ
се установява, че молителят не разполага с имущество, което да покрие
паричните му задължения, поради което съдът счита, че молителят е изпаднал
и в състояние на свръхзадълженост със същата начална дата като на
неплатежоспособността – 31. 12. 2021 г. когато всички показатели за
ликвидност са влошени и дружеството е навлязло в т. нар.“Стрес зона“ по
метода на Алтман.
В хода на съдебното производство и въз основа на заключението на
ССЕ съдът е постановил определение по чл. 629б, ал.1 ТЗ, като е определил
средства за разноски в производството по несъстоятелност в размер на 5500
лв. за шест месеца и е уведомил кредиторите да предплатят тази сума до 02.
03. 2022 г. и че при липса на предплащане, ще бъде приложена разпоредбата
на чл. 632, ал.1 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба когато наличното
имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната
й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение
чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки,
постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в
несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява
5
заличаване на търговеца от търговския регистър.
До съдебното заседание на 02. 03. 2022 г. и на посочената дата не са
постъпвали средства от кредитора НАП за предплащане на разноските в
производството по несъстоятелност, поради което съдът счита с оглед
предпоставките на чл. 632, ал.1 ТЗ, че следва да бъде открито производство
по несъстоятелност на молителя, да бъдат наложени обезпечителни мерки
върху имуществото му ( ако се открие такова), длъжникът да бъде обявен в
несъстоятелност и производството по несъстоятелност да бъде спряно без
молителят да бъде заличен от търговския регистър.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 620, ал.1 ТЗ молителят
следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в
размер на 250 лв. на основание чл. 24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като сумата следва да се
събере от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
По изложените съображения и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл.608, ал.1, т. 2 и чл. 742, ал. 1 ТЗ в
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТ „***“ ЕООД
с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. Долни Дъбник, ул.***,
представлявано от управителя М. Г. Х.,с НАЧАЛНА ДАТА 31.12.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по несъстоятелност на „***“ ЕООД с
ЕИК***.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на „***“ ЕООД с ЕИК***.
ОБЯВЯВА „***“ ЕООД с ЕИК*** в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на „***“ ЕООД с
ЕИК***.
СПИРА производството по несъстоятелност на „***“ ЕООД с
ЕИК*** без да заличава дружеството от търговския регистър.
ПРЕПИС от решението незабавно да се изпрати за обявяване в
6
търговския регистър на Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обявяване в търговския регистър и на
въззивно обжалване в едноседмичен срок от обявяването в регистъра
пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7