Присъда по дело №61/2020 на Районен съд - Севлиево

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

      № 260012

гр. Севлиево, 24.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ХРИСТО ХРИСТОВ

 

при  секретаря Рефузе Османова, като разгледа докладваното от съдия Христов НЧХД № 61 по описа на съда за 2020 г., въз основа на доказателствата по делото и закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.И. за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.02.2019 г., около 19,30 часа в гр. Севлиево, на ул. „Иглика" № 28, с удар с тъпата част на брадва по главата е причинил на З.И.С. лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма разкъсно - контузна рана в лявата челно - теменна област, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето на З.И.С , неопасно за живота му,  поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният граждански иск, от З.И.С  срещу подсъдимия А.А.И., с посочена по - горе самоличност,  за сумата 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по производството: 1 бр. компактдиск да остане в срока на съхранение на делото и да се унищожи с него.

ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, З.И.С.,   да заплати на А.А.И.,  с   сумата 590,00 лева, представляваща разноски.

 

Присъдата подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК пред Габровски окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Мотиви  към  присъда   № 260012  от  24.11.2020 г. по НЧХД № 61/2020 г. по описа на РС - Севлиево

 

З.И.С.   е подал на 17.02.2020  г. тъжба, с която е повдигнал обвинение срещу  А.А.И.,  за това, че на 14.02.2019 г., около 19,30 часа в гр. Севлиево, на ул. „***" № 28, с удар с тъпата част на брадва по главата е причинил на З.И.С  лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма разкъсно - контузна рана в лявата челно - теменна област, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето на З.И.С  неопасно за живота му.

На тъжбата е даден ход с обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

В съдебно заседание на 20.05.2020 г. в наказателното производство е приет за разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието, описано в тъжбата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения адвокат Д.Д. – повереник на частният тъжител и граждански ищец, поддържа, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства. Заявява, че са се оформили две групи свидетели – на тъжителя и на подсъдимия, които дават сведения за две групи влезли в конфликт на 14.02.2019 г.. Разпитаните полицейски служители, които не присъствали на инцидента, давали косвена информация за самия инцидент – сведения за състоянието на лицата, участвали в процесния конфликт. Същото се отнасяло и за записите от тел. 112 и за експертното заключение. Свидетелите посочени от подсъдимия - И.И., Л.Х. и Е.И., твърдели, че никой от групата на тъжителя не бил пострадал, нямало следи по тъжителя и свидетеля И.И., никой не ги бил удрял, твърдели, че тъжителят и сина му били подсъдимия. Тези показания били недостоверни, тъй като по тъжителя и по свидетеля И. имало много кръв, поради богатото кръвоснабдяване в областта на главата. Имали видими следи по тялото от травми, кръв по дрехите, болничен престой, били и шити. Полицейските служители били видели при пристигането си в ЦСМП, че тъжителят има травма на главата. Свидетелят Л.Х. бил и заинтересован да свидетелства срещу тъжителя и сина му, поради водено наказателно производство срещу последния по негова жалба. От записът от телефонен номер 112 се установило, че никой от групата на подсъдимия не се обадил на този телефон, като нямало обяснение някой да е нападнат и да не се обади на този телефон, нямало оплакване от тези лица и пред пристигналите полицейски служители. Според полицаите не било имало пострадали от групата на подсъдимия. Тъжителят, според свидетелските показания бил със сцепена глава, зашеметен, със счупена ръка, в състояние, в което не може да се бие. От разпитите на полицейските служители М., Ц. и А., се установило, че А.И., не е бил пострадал, а тъжителя бил в Спешна помощ и имал рана на главата и кръв, като разказвал, че са го били, което потвърждавало заявеното от свидетелите от групата на тъжителя и опровергавало казаното от свидетелите от групата на подсъдимия. Свидетелите  Б. И. и А.М. сочели, че първо е обработен тъжителя, тъй като неговите травми били по-тежки, че никой от групата на З.И. не е носил някакви средства за бой, свидетеля И., заявявал и, че подсъдимия е ударил на процесната дата тъжителя по главата, като всичко, което разказали свидетелите, посочени от тъжителя, било заведено на телефонен номер 112. Излага, че не са налице обстоятелства, които да обосновават прилагането на института на реторсията, тъй като не се е  доказало, ако подсъдимият е имал някакви увреждания, те да са му причинени от тъжителя.

В хода на съдебните прения адвокат Р.Р. – повереник на частният тъжител и граждански ищец, заявява, че се присъединява към казаното от адв. Д., а от изявленията на защитника на подсъдимия в хода на пренията единствено се е установило признание, че подсъдимият е ударил тъжителя.

В хода на съдебните прения адвокат Д.З. – повереник на частният тъжител и граждански ищец, заявява, че се присъединява към казаното от другите повереници на частният тъжител. Поддържа като алтернатива производството да бъде прекратено и да бъде изпратено на ОП – Габрово, поради наличие на опит за убийство на тъжителя. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено максималното предвидено наказание - 2 години лишаване от свобода, без прилагане института на условното осъждане. Счита, че по този начин биха се постигнали целите по чл. 36 НК.

Частният тъжител и граждански ищец - З.И.С. заявява, че  поддържа  казаното от поверениците си. Иска справедливост, като причиненото му може да се тълкува и като опит за убийство. 

Пред съда защитникът на подсъдимият - адвокат Р.Б. заявява, че по делото не са се събрали достатъчно доказателства, които по един безспорен начин да сочат на факта, изложен в тъжбата, че подсъдимия е нанесъл удар с тъпата част на брадва по главата на тъжителя. Акцинтира върху липсата на причина тъжителя, синовете и съпругата му да са в инкриминираното време на твърдяното в тъжбата място на извършване на деянието. Счита, че поведението на тъжителя, насочено към отмъщение, е предизвикало процесния побой. Заявява, че са се събрали две групи свидетелски показания - едните в защита на подсъдимия, а другите сочещи преднамерено поведение на същия, като двете групи свидетелски показания били противоречиви. Сочи, че никой от свидетелите не е потвърдил, освен близките на тъжителя, друго освен, че в кв. Балабанца е настъпила суматоха. Заявява, че още същата вечер подсъдимия отишъл в МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово, за да получи медицинска помощ, тъй като лявата му ръка е била посечена. Счита, че никой не може да каже точно в боя кой е имал защитна реакция, като когато искаш да спреш един удар, винаги вдигаш ръка. Излага, че е възможно при самозащита, тъй като брадвата е изпусната, подсъдимият да е нанесъл удар, но двете страни взаимно са си нанасяли удари. Заявява, че това, че някой е извикал полиция не значи, че той е пострадалият. Моли за присъда, с която да бъде признат А.И. за невиновен за престъплението, за което е предаден на съд. Твърди, че в случай на приемане, че подсъдимия е нанесъл лека телесна повреда на тъжителя, то и последния е нанесъл такава на подсъдимия, поради което е налице реторсия.

Подсъдимият А.А.И. не дава обяснения в хода на съдeбното следствие. В съдебните прения подържа, казаното от защитника си, а в последната си дума моли за справедливост.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетеля Л.Х. живеел на семейни начала с дъщерята на подсъдимия А.А.И. – свидетелката Е.И..  На 14.02.2019 г., около 19,00 часа, докато свидетелите Е.И. и Л.Х., заедно с майката на последния, се подготвяли за вечеря в дома си в гр. Севлиево, на ул. „***" № 28, в тяхната къща на посочения адрес изненадващо нахлули свидетеля И.И. и тъжителя З.С.. Вратата на къщата не се заключвала, поради което свидетеля И.И. и тъжителя З.С., внезапно влезли и издърпали свидетеля Л.Х. от дивана, на който седял навън пред къщата, повалили го на земята и започнали да го удрят. Нападението на И.И. и З.С. било мотивирано от обстоятелството, че свидетеля Христов дължал на свидетеля И. пари, от четири години, като спрял да му ги връща от  два - три месеца. Свидетеля И. и тъжителя С., продължили да нанасят побой над свидетеля Л.Х., като първият от тях бил въоръжен с брадва, а вторият с метална тръба. Свидетеля Христов, бил със счупена ръка от предния ден. В един момент свидетелката Е.И., си взела телефона и се обадила на баща си – подсъдимия А.И.. Подсъдимия А.И., който бил в дома си в гр. Севлиево на ул. „Свежест“ 20, на около минута - две път с кола, се качил в микробус марка „Мерцедес“, заедно със съпругата си свидетелката И.И. и се насочил към дома на дъщеря си Е.И.. Когато подсъдимия А.И. пристигнал пред дома на свидетелите Л.Х. и Е.И., в гр. Севлиево, на ул. „***" № 28, там вече се били събрали много хора – от 30 до 50 човека. Събралото се  множество, се състояло от съседи, близки и роднини на участващите в конфликта, там бил пристигнал и сина на тъжителя - свидетеля  Б. И.. Със слизането от буса на подсъдимия А.И., конфликтът се пренесъл в близост до спрелия бус на улицата срещу дома на ул. „***" № 28. Започнал масов бой между две групи - от една страна подсъдимия А.И. и свидетеля Л.Х., а от друга страна свидетеля И.И. и тъжителя З.С., като на страната на всяка от двете групи участвали неустановени техни близки и роднини. Участващите в боя лица нанасяли на другите участници удари с ръце, с брадви и с тръби.  Било тъмно, валял и дъжд, като и светлината на фаровете от буса не можела да помогне да се види, кой, на кого и какви удари нанася. Нямало и камери в района. За случващото се били подадени сигнали на телефонен номер 112. В един момент учстниците в боя разбрали, че към тях е тръгнал полицейски патрул и същите преустановили сблъсъка. Свидетеля И.И. и тъжителя З.С., заедно със свои близки и роднини, посетили ЦСМП – Севлиево. Към ЦСМП – Севлиево тръгнали и подсъдимият А.И. и свидетеля Л.Х., свидетелката Е.И. и други техни близки и роднини. В ЦСМП – Севлиево между двете групи отново възникнал конфликт, като след намесата на полицейските служители – свидетелите И.Ц., П.А. и М.М., подсъдимия и придружаващите го лица, се наложило да посетят ЦСМП – Габрово, за да им бъде оказана медицинска помощ.

По делото е и
звършена съдебно - медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице д – р Я.К.
се установява, че на тъжителя З.И.С. са причинени на 14.02.2019 г. следните увреждания - счупване на израстъка на лакътната кост вляво (олекранон), контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област, кръвонасядане на корема вляво. Имал е субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, болки отзад по лявото рамо, болки в счупената ръка, която е обездвижена с гипс, впоследствие с полимерна обездвижваща лонгета. Към 10.04.2019 г. се установява все още незараснало изцяло счупването на олекранона на лявата лакътна кост, а към 03.06.2019 г. има данни за частична контрактура в лакътната става след травмата, необходимо е продължаване на лечението. Има и болезненост в областта на белега от раната на челото вляво, с опипващо се малко уплътнение - съмнение за наличие на останало чуждо тяло в раната - без документация впоследствие за установяване на такова. Няма данни за загуба на съзнание. Счупването на лакътната кост е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, за срок на обездвижване около 2 месеца и срок на нетрудоспособност около 5 месеца. Останалите увреждания и посттравматични състояния (мозъчното сътресение и раната) заедно и поотделно са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/; кръвонасядането е довело до болка и страдание. Уврежданията могат да се получат по времето и начина, описани от пострадалия - при удар с тъпата част на брадва по главата, удар с твърд предмет в областта на лакътя, удар с или върху твърд тъп предмет по корема. За мозъчното сътресение срокът на възстановяване е около 3-4 седмици. За раната на главата срокът на зарастване е около 14 - 20 дни. Възстановяването на кръвонасядането е около 10 дни. Мозъчното сътресение може да е свързано с различни по степен, главоболие и световъртеж, които постепенно отзвучават. Болката, свързана с раната на главата е най - силна в момента на получаването и 1-2 дни след това, като постепенно намалява и отзвучава по време на възстановяването. Болката, свързана с кръвонасядането е умерена и в момента на получаването му, след което е възможно да има по-слаба тъпа болка няколко дни. Подсъдимия А.А.И. е получил следните увреждания - контузия на главата с болезнен оток в дясната теменно-тилна област, кръвонасядане и болезненост на челото вляво, клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания по предната, повърхност на лявото рамо с болезненост в ставата, по дясната предмишница; болезнен оток на дясното коляно; посечна рана на лявата длан. Имал е и субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене с повръщане, болки в лявата раменна става. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК/. Няма доказана загуба на съзнание. Уврежданията отговарят да са получени на 14.02.2019 г. и са със срок на възстановяване около 14-20 дни за раната и около 7-10 дни за останалите травми. Механизма на уврежданията на подсъдимия А.А.И. е следния: контузията на главата с болезнен оток в дясната теменно-тилна област е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет; кръвонасядането и болезнеността на челото вляво е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет; мозъчното сътресение е резултат от удар/удари в областта на лицето и главата, възможно от травмите в дясната теменно-тилна област и лявата челна област; кръвонасядането по предната повърхност на лявото рамо с болезненост в ставата е резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност (забелязва се по-бледа зона в кръвонасядането);  кръвонасядането по преден ръб на дясната предмишница е резултат от удар от твърд тъп предмет;        болезнения оток на дясното коляно е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет/падане; посечната рана на лявата длан е резултат от удар с предмет с остър ръб/острие (вероятно ъгъл на острието на брадва или подобен вид предмет; не е от предмет с тънко острие с порезно действие като нож). Кръвонасядането на дясната предмишница и посечната рана на лявата длан могат да се получат при самозащита с ръцете от удари. В съдебно заседание вещото лице в отговор на въпроси на поверениците на частния тъжител и защитата, допълнително обяснява, че травмата е на главата на тъжителя където по принцип кървенето е обилно, но може да бъде и кратко, а в момента на получаване и минути след това има видимо кръвотечение. Травмата на главата на тъжителя може да се получи от удар с тъпата част на брадва или с друг вид предмет с подобна контактна повърхност. Травмата на главата на тъжителя е възможно да е довела до някаква степен на неразположение, но не може да му попречи на извършване на активни действия. Удар в главата с брадва в париеталната (теменната) област на главата, е възможно да доведе до смъртен случай. В епикриза за лечение на тъжителя от 14.02.2019 г. не е поставяна диагноза със загуба на съзнание, а само лекарят е посочил със загуба на съзнание по евентуални свидетелски показания; ако от момента на постъпване в лечебно заведение се извършва медицинския преглед и се установи загуба на съзнание от медицинско лице по медицински данни, това се описва като състояние на кома. При удар с по - голяма сила с какъвто и да е твърд предмет, може да бъде  причинена смърт чрез черепно мозъчна травма. Освен раната на дланта, другите увреждания може да не бъдат забелязани при недобро осветление и в една обстановка на конфликт, а раната на ръката може да кърви, но тъй като е от вътрешната страна, в зависимост от положението на ръката, също може да не бъде забелязана от други лица.

Подсъдимият А.А.И. е роден на *** ***.  

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от доказателствените материали по делото: от гласните доказателствени средства, а именно  свидетелските показания:  показанията на свидетелката Е.И., показанията на свидетелката И.И., показанията на свидетеля Л.Х., показанията на свидетеля М.М., показанията на свидетеля И.С., показанията на свидетеля П.А., показанията на свидетеля И.Ц.,  показанията на свидетеля Б.А., частично показанията на свидетеля И.И., частично показанията на свидетеля Б. И., частично показанията на свидетеля А.М., от очната ставка между свидетелите Е.И. и И.И., от очната ставка между свидетелите И.И. и А.М.; от заключението на вещото лице по извършената съдебно - медицинска експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание;  и документите от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: приложените по НЧХД № 61/2020 г. по описа на РС - Севлиево: съобщение от З.И.С. ***, находящо се на л. 8 от делото; епикриза на З.С. за периода 14.02.2019 г. - 18.02.2019 г., находяща се на л. 9 от делото; съдебно-медицинско удостоверение № 28/2019 г., находящо се на л. 10 от делото; съобщение до адв. Р.Р., изпратено от РП - Севлиево, находящо се на л. 17 от делото; информационна карта за дейността на наряда, находяща се на л. 18 от делото; доклад за проверени лица и ППС, находящ се на л. 19 от делото; справка за съдимост от 28.02.20 г. на А.И., находяща се на л. 34 от делото; лист за преглед, находящ се на л. 44 от делото; съдебно - медицинско удостоверение № 16/2019 г., находящо се на л. 45 от делото; постановление за прекратяване и спиране на наказателно производство от 11.03.2020 г. на РП-Севлиево, находящо се на л. 48 – 51 от делото; писмо от РП-Севлиево до Районен съд - Севлиево, находящо се на л. 71 от делото; писмо от МВР - Дирекция „Национална система 112“ гр. Русе, находящо се на л. 77 от делото; документите приложени по приложеното ЧНД № 132/2020 г. на РС - Севлиево: жалба от З.С. от 06.04.20 г.; постановление за прекратяване и спиране на наказателно производство от 11.03.2020 г. на РП - Севлиево; определение по ЧНД № 132/ 2020 г. на РС – Севлиево от 08.06.20 г.; жалба от адв. В.И., от 16.06.20 г.; документите приложени по приложеното ЧНД № 133/2020 г. по описа на РС - Севлиево:  жалба от З.И.С., от 07.04.20 г.; определение по ЧНД № 133/2020 г. на РС – Севлиево от 14.05.20 г.; документите приложени по приложеното ДП № 122/2019 г. на МВР – РУ -Севлиево: съобщение от З.И.С. ***; епикриза на З.И.С. за периода 14.02.2019 г. – 18.02.2019 г.; съдебно-медицинско удостоверение № 28/2019 г. за З.И.С.; протокол за предупреждение от 14.02.2019 г. по отношение на А.И.; протокол за предупреждение от 14.02.2019 г. по отношение на З.И.С.; съдебно-медицинско удостоверение № 16/2019 г. за А.И.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО за Л.Х. от 23.12.19 г.; амбулаторен лист за З.И.С. от 03.06.2019 г.; съдебно-медицинско удостоверение № 52 от 2019 г.; както и следните документи: справка за съдимост от 16.09.2020 г. за подсъдимия А.И., определение по ЧНД № 132/2020 г. на РС – Севлиево от 08.06.20 г. и определение по ВЧНД № 40/2020 г. на ГОС от 14.08.20 г. и от вещественото доказателство по производството – компактдиск, изпратен от МВР, Дирекция „Национална система 112”, отдел „Районен център 112“ - Русе. Описаните доказателствени материали анализирани поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.И., Б. И. и А.М., в частите, в които свидетелите заявяват, че на 14.02.2019 г., в близост до къщата на А.А., в гр. Севлиево, подсъдимият е нанесъл удар с тъпата част на брадва по главата на частния тъжител З.И.С., като времето било сухо и било достатъчно светло за да могат тримата свидетели да видят ясно това. На първо място в посочените части обсъжданите показания противоречат на изложеното в самата тъжба. От тъжбата се установява, че се претендира инкриминираното деяние да е извършено в гр. Севлиево, на ул. „***" № 28, където от показанията на свидетеля Л.Х., е видно, че се намира дома на този свидетел. Не са налице данни в нито един доказателствен източник свидетеля Л.Х. да живее на друг адрес. Свидетелите посочени от частното обвинение - И.И., Б. И. и А.М., всички те роднини по права линия с тъжителя, обаче заявяват, че боя, при който е причинено процесното увреждане на тъжителя е станал пред дома на А.А., който се намира на поне две къщи разстояние от дома на Л.Х. или между двете къщи, но не и пред втората къща на ул. „***" № 28. Противното се установява както от изложеното в тъжбата, така и от показанията на свидетелите Е.И., И.И. и М.М., последния, полицейски служител посетил местопроизшествието непосредствено след приключване на конфликта. Налице е и противоречие в показанията на свидетелите И.И. и А.М., както между показанията на единия и другия свидетел, така и с останалите доказателствани източници, в частите, в които тези свидетели заявяват, че процесния бой е станал около 18,30 часа, според първия свидетел или около 15,00 – 16,00 часа, според втория, на 14.02.2019 г., като времето на конфликта след 19,00 часа се установява както от изложеното в тъжбата, така и от показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х., а също и от обажданията до Дирекция „Национална система 112”, които започват около 20,00 часа. Налице е противоречие в показанията на свидетелите посочени от частното обвинение - И.И., Б. И. и А.М. и относно метеорологичната обстановка, осветеността и видимостта в инкриминараното време и на инкриминароното в тъжбата място, както с показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х., така и с показанията на свидетелите полицейски служители - П.А. и И.С., а също и с показанията на свидетеля Б.А., от които се установява еднозначно, че е било тъмно, валял е и дъжд, като дори и светлината на фаровете от буса не е можела да помогне да се види, кой, на кого и какви удари нанася. На следващо място налице е противоречие в показанията на свидетелите И.И., Б. И. и А.М. и със заключението на вещото лице по извършената съдебно - медицинска експертиза, от което при съвкупна преценка с показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х., еднозначно се установява, че в инкриминараното време и на инкриминираното в тъжбата място, подсъдимия А.А.И. е получил увреждания, сред които и кръвонасядане на дясната предмишница и посечна рана на лявата длан, които могат да се получат при самозащита с ръцете от удари, като посечната рана е резултат от удар с предмет с остър ръб, като ъгъл на острието на брадва. Показанията на свидетелите И.И., Б. И. и А.М. не дават логичен отговор за получените от подсъдимия увреждания, ако би могло да се приеме, че събитията, след пристигане на подсъдимия на мястото са се развили съобразно заявеното от тях – подсъдимия слезнал от буса, нанесъл няколко удара с брадва, която носил, като само той използвал такава и конфликта приключил. При изводите си относно достоверността и доказателстваната стойност на показанията на свидетелите И.И., Б. И. и А.М., в частите посочени по - горе, съдът отчита и обстоятелството, че свидетелите са синове и внук на частният тъжител, т. е. лица от най – близкият роднински кръг на тъжителя, поради което не може да се приеме, че не са заинтересовани от изхода на делото. Предвид изложеното съдът намира, че в обсъжданите части показанията на свидетелите И.И., Б. И. и А.М. се опровергават от доказателствените материали, събрани по делото, подробно посочени по - горе. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, в посочените части, но счита че обсъдените противоречия с останалите доказателствени материали не опровергават изводът за достоверност на показанията в останалите им части, касаещи други възприети от същите сведения за процесния конфликт, извън изрично посочените по - горе, като подробни, логични и непротиворечащи на данните по делото, установени от останалите доказателствени източници.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х., в които свидетелите, заявяват, че са възприели нанесени удари, от страна на частния тъжител З.С. и свидетеля И.И. по отношение на свидетеля Л.Х. и подсъдимия А.И., но не са възприели подсъдимият да е нанесъл удар с брадва срещу тъжителя, в инкриминараното време и на инкриминираното в тъжбата място. Тези показания напълно кореспондират с обективните данни съдържащи се в заключението на вещото лице по съдебно - медицинска експертиза и медицинската документация, на която същото се основава, съобразно които подсъдимия А.А.И. е получил контузия на главата с болезнен оток в дясната теменно - тилна област, кръвонасядане и болезненост на челото вляво, клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядания по предната, повърхност на лявото рамо с болезненост в ставата, по дясната предмишница, болезнен оток на дясното коляно и посечна рана на лявата длан. Напълно съответстват обсъжданите показания, с възприетия механизъм на уврежданията на подсъдимия – същите в голямата си част са резултат от удар с или върху твърд тъп предмет, а посечната рана на лявата длан е резултат от удар с предмет с остър ръб/острие, ъгъл на острието на брадва или подобен предмет, като кръвонасядането на дясната предмишница и посечната рана на лявата длан могат да се получат при самозащита с ръце от удари. Очевидно уврежданията на подсъдимия са причинени по възприетия в заключението на вещото лице начин при нанесения му побой, описан в обсъжданите показания. Уврежданията на подсъдимия е нормално да не бъдат забелязани, при недобро осветление, като раната на ръката може да кърви, но тъй като е от вътрешната страна, в зависимост от положението на ръката, също може да не бъде забелязана от други лица, съобразно възприетото от вещото лице, поради което не се констатира твърдяното от повереника на тъжителя - адвокат Д., противоречие на показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х., с показанията на свидетелите полицейски служители, които не забелязали, че подсъдимия е пострадал. Не е налице и твърдяното от същият повереник на частния тъжител противоречие на обсъжданите показания и относно заявената липса на следи по тъжителя и свидетеля И.И., доколкото и тримата свидетели логично наблягат на това, че предвид особената конфликтна обстановка са обърнали повече внимание на уврежданията на своите близки, като не са възприели имали ли са увреждания и какви техните нападатели. Не следва извод за недостоверност на показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х. и от факта, посочен от същият повереник на тъжителя, че тези свидетели и подсъдимия не са подали сигнал на телефонен номер 112 и не се оплакали пред пристигналите полицейски служители, предвид че такъв сигнал и такова оплакване нямат доказателствена стойност, а самата информация, съдържаща се в тях подлежи на доказване, като логично е едни лица да се жалват и подават сигнали до различни институции, с и без повод, а други по - рядко, в зависимост от особеностите на психиката си, но от това не следва извод, че първите имат по – голямо основание от вторите да правят това. С оглед изложеното по – горе неоснователни са доводите на повереника на тъжителя - адвокат Д., за недостоверност на показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х.. Всичко изложено мотивира съдът да счете показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х. за достоверни, като последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалия, доказателствен материал по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.М., И.С., П.А. и И.Ц., в които свидетелите - полицейски служители, заявяват, че са посетили мястото на инкриминираното деяние - гр. Севлиево, ул. „***" № 28 и ЦСМП – Севлиево, непосредствено след  посоченото в тъжбата време на извършване на деянието, като от участниците в процесния конфликт и от присъствалите на същия са установили, че е станало масово сбиване, като всеки казвал, че някой го ударил, другия казвал обратно, но кой кого е ударил не можело да се каже. Посочените показания на четиримата свидетели съдът счете за достоверни, като последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалия, доказателствен материал по делото.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Б.А., в които свидетеля, заявява, че е бил в близост до мястото на инкриминираното деяние, в посоченото в тъжбата време на извършване на деянието, като от деца е разбрал за процесния бой, подал сигнал на телефонен номер 112, свидетеля отишъл на мястото, но вече полицията била пристигнала и никой не се биел, по това време валяло дъжд и не било много светло. Посочените показания на свидетеля съдът счете за достоверни, като последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи, с останалия, доказателствен материал по делото.

Неоснователен е доводът на повереникът на частният тъжител – адв. Р., че е налице признание от защитника на подсъдимия за извършване на инкриминираното деяние, доколкото на първо място същия се основава на превратно тълкуване на фактите, сочени от защитата, предвид и евентуалното ѝ твърдение за наличие на реторсия, а на второ място, с оглед и изискването на чл. 116 НПК,  самопризнанието да изхожда единствено от подсъдимия, за да има някаква доказателствена стойност.

Неоснователен е доводът на повереникът на частният тъжител – адв. З. и на самия тъжител, че се е установило, че е налице опит за убийство, поради което делото следва да се изпрати на ОП – Габрово. Още в тъжбата инкриминираното деяние е описано като удар по главата с тъпата част на брадва, който предизвикал падане на тъжителя и за кратко време никакъв спомен, след което свидетеля И.И. ***, като същия бил със силно главоболие и му се виело свят. От събраните и подробно обсъдени по – горе доказателства в хода на съдебното следствие се установи, че на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота  или разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. При това положение се налага извод, че няма в тъжбата, твърдения, които да могат да се квалифицират като престъпление от общ характер – опит за убийство, като закономерно и тъжителя не е счел при подаване на тъжбата, че такова е извършено. Няма промяна в установените факти в насока преквалифициране на инкриминираното деяние в опит за убийство и след събиране на доказателствата в хода на съдебното следствие. Сами по себе си установените увреждания по главата на тъжителя не може да сочат на опит за убийство. Твърдените в тъжбата и установените по делото факти не могат да се квалифицират нито като умишлен опит за убийство по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, нито като опит по някой от специалните състави на убийство. Липсват факти, от които да може да се обоснове извод за формиран пряк умисъл за убийство на пострадалия, каквато форма на вина единствено би била съставомерна с оглед редакцията на чл. 18, ал. 1 НК. За формата на вината се съди по обективните действия на извършителя, като се съобразяват данните за използваното оръжие, насочеността на увреждащия удар и неговата сила. Стъпвайки на тези критерии, не може да се изведе наличие на пряк умисъл за убийство от страна нито на подсъдимия, нито на кое да е друго лице нанесло удар на тъжителя при твърдените в тъжбата и установените по делото факти. Макар да се твърди, че е използвана брадва, очевидно силата на удара е била минимална, тъй като обективният резултат от действията му е причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота  или разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, т.е. лека телесна повреда, а дори и в тъжбата се твърди единствено падане на тъжителя и за кратко време липса на спомен. Увреждането, причинено на тъжителя, което установява минимална сила на удара, наред с начина, по който се твърди да е използвана брадва - не с острата, значитално по - увреждаща част, а с тъпата част, налага извод, че извършителя не е целял настъпването на смъртта на тъжителя. Извършеното деяние, увредило тъжителя разкрива признаците на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, както правилно е квалифицирано в настоящото производство. В изложения смисъл е и съдебната практика - Решение № 33 от 03.04.2019 г. по н. д. № 847 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.

При така установените обстоятелства съдът намира, че изводът на частното обвинение, че подсъдимия А.И. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение не се подкрепя от фактите по делото. На 14.02.2019 г., в гр. Севлиево, на ул. „***" № 28, подсъдимият А.А.И. не е причинил на частния тъжител З.И.С., лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма разкъсно - контузна рана в лявата челно - теменна област, което увреждане да е довело до временно разстройство на здравето на З.И.С., неопасно за живота му, поради което  не е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Липсват каквито и да е било доказателства, че в инкриминираното време и на инкриминираното място, именно подсъдимия А.И. е причинил на частния тъжител З.И.С., лека телесна повреда. Липсват категорични и безсъмнени доказателства, че  подсъдимият единствен е имал възможност да увреди частният тъжител преди издаването на съдебно - медицинско удостоверение № 28/2019 г. и преди преглеждането му от лекаря издал посочения документ. Нещо повече, установи се неистинност на твърденията в тъжбата, че при процесния конфликт подсъдимия държал брадва, с която ударил тъжителя по главата, напротив от гореобсъдените доказателства се установи, че брадва е държал свидетеля И.И., като предвид установеното от показанията на свидетелите полицейски служители, че е станало масово сбиване, всеки различен от подсъдимия, измежду участниците в него би могъл да причини инкриминираните увреждания на тъжителя, нанасяйки му удар с тъпата част на брадва или с друг предмет с подобна контактна повърхност.

Обстоятелствата, че на частния тъжител са причинени уврежданията, описани в тъжбата, по време близко до инкриминираното, че подсъдимият и тъжителя са участвали в масово сбиване заедно с много други лица, предвид усложнените отношения между техните най – близки роднини, дори и преценени като косвени доказателства, предвид липсата на преки доказателства за авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, не би могло да обоснове извод за виновност на подсъдимия в престъплението, описано в тъжбата. Този извод се налага, предвид изискването при доказване с косвени доказателства от съвкупността на всички косвени доказателства, взети в тяхната взаимна връзка, да произтича само един възможен извод, като същевременно се изключат всички останали възможни версии. Безспорно, по делото, предвид обсъдените по – горе доказателства, положителен отговор на въпроса за авторството и виновността на подсъдимия в инкриминираното деяние не може да бъде даден, предвид липсата на съвкупност от косвени доказателства, които в тяхната взаимна връзка, да налагат един единствено възможен извод, че подсъдимият А.И. е автор на деянието, като същевременно изключват всички останали версии. В конкретния  случай извод, че А.И. е автор на деянието би се основавал единствено на предположение.

Предвид всичко изложено налага се извод, че липсват  доказателства, които да  опровергават показанията на свидетелите Е.И., И.И. и Л.Х., че подсъдимия А.И. не е причинил инкриминираната телесна повреда на тъжителя. Съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК присъдата не може да почива на предположения, а подсъдим може да бъде признат за виновен в извършване на престъпление само и единствено когато, обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, което не е сторено по настоящето дело. При това положение частният тъжител не е доказал обвинителната теза, че именно подсъдимия на 14.02.2019 г., около 19,30 часа в гр. Севлиево, на ул. „***" № 28, му е причинил лека телесна повреда, следователно подсъдимия А.И. следва да бъде оправдан.

Поради липса на съставомерно обективирано поведение от страна на подсъдимия и недоказано авторство на деянието и на основание чл. 304
НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 НК.

По предявения граждански иск за обезщетяване на причинените с деянието на подсъдимия неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

По настоящото дело не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за уважаване на предявения граждански иск срещу подсъдимия. Подсъдимия бе оправдан, тъй – като не се установи описаното в частната тъжба деяние да е извършено от същия, следователно липсва деяние, извършено от подсъдимия, което да е причинило вреди на частния тъжител, поради което предявената гражданско - правна претенция бе отхвърлена, като неоснователна.

По отношение на вещественото доказателство по производството - един брой компактдиск, предвид че е вещ без стойност съдът постанови да остане в срока на съхранение на делото и да се унищожи с него.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частният тъжител З.И.С., бе осъден да заплати на подсъдимия А.А.И. сумата 590,00 лева, представляваща разноски по делото, заплатени от подсъдимия.

Воден от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

                                           

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………

 

                                                                                                    (Христо Христов)