О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр.
Перник, 11.01.2019 г.
Административен
съд Перник, в закрито заседание на
единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Силвия Димитрова
като разгледа докладваното от съдията дело номер 322 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с
чл.144 и чл.143 от АПК .
Образувано е по Молба вх. № 2679/22.10.2018 г.,
подадена от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководителя на управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие“
при МРРБ, чрез адв. П.М., която е част от състава на Адвокатско дружество
„Табаков, Табакова и съдружници“, вписано в регистъра на адвокатските дружества
в Софийска адвокатска колегия под № **********. С нея се прави искане за
изменение на Решение № 315/28.09.2018 г. по адм.дело № 322/2018 г. по описа на
Административен съд Перник в частта, с която не е уважено искането на ответника
за присъждане на разноски в пълен размер от 4899,55 лв., като са присъдени
такива в намален размер от 4082,96 лв.
В молбата се сочи, че
неправилно съдът е присъдил намален размер на претендираното по делото
адвокатско възнаграждение и липсва основание за това, тъй като от Анекс № 22 от
15.05.2018 г. и Фактура № 5189 от 15.05.2018 г. / приложени към молбата/ е
видно, че договореното между страните адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото е определено в минималния размер, предвиден по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възлиза
на 4082,96 лв. без ДДС, но претендираната в производството сума от 4899,55
лв. се формира от договореното възнаграждение и начислен върху него ДДС.
Оспорващият в
производството - община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, чрез
пълномощника си Галина Ганчева, депозира Отговор вх. № 2795/05.11.2018 г., в
който излага съображения за неоснователност на искането за присъждане на
разноски, които включват и начислен данък добавена стойност.
Административен съд Перник, след като се запозна с депозираната по делото молба и становищата на
страните и като прецени изложените аргументи, намери следното:
Молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските е допустима.
От една страна: молбата е подадена в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като решението по настоящото дело е съобщено на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководителя
на управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие“ при МРРБ на
04.10.2018 г., а молбата за изменението му в частта за разноските - Молба вх. №
2679/22.10.2018 г., е подадена на 18.10.2018 г., т.е. в четиринадесет дневния
срок за обжалването му, което е видно от пощенското клеймо.
От друга страна: молбата е подадена от страна, която е представила списък на разноските по чл.80
от ГПК /на л.14 от делото/, поради което по аргумент от нормата на чл.80,
изр.2-ро от ГПК има право да иска изменение и допълване на решението в частта
за разноските.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съображенията са следните:
С Решение № 315/28.09.2018 г. по адм.дело № 322/2018 г.
по описа на Административен съд Перник, чието допълване се иска в частта за
разноските, съдът е отхвърлил жалбата на община Перник против Решение №
РД-02-36-314/05.04.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма
„Регионално развитие“ при МРРБ. С него съдът е осъдил община Перник да заплати
в полза на МРРБ сумата от 4082,96 лв. /четири хиляди и осемдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
процесуално представителство, осъществено от адв. П.М.. В мотивите са изложени
подробни съображения, касаещи размера на адвокатското възнаграждение като
същият е определен съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При произнасянето обаче съдът не е
съобразил обстоятелството, че процесуалното представителство на ответника е
било осъществено въз основа на представено по делото Пълномощно изх. №
02-01-251/22.08.2018 г., с което Деница Пламенова Николова, като
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013
и на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, е упълномощила
Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“, вписано в регистъра на
адвокатските дружества в Софийска адвокатска колегия под № **********, да я
представлява по адм.дело № 322/2018 г. по описа на Административен съд Перник,
чрез конкретно посочени адвокати от състава си, сред които и адв. П.М..
Въз основа на Анекс към Договор №
РД-02-29-199/30.06.2017 г., за процесуалното представителство по делото е било
определено възнаграждение от 4082,96 лв. без ДДС /което е и минимално такова по
смисъла на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
или 4899,55 лв. с ДДС. За същите суми е била издадена Фактура № 5189/15.05.2018
г., копие от която е приложено към Молба вх. № 2679/22.10.2018 г., и според нея
сумата за плащане е 4899,55 лв. /т.е. сумата с начислен ДДС/.
С Решение № 315/28.09.2018 г. по адм.дело № 322/2018
г. по описа на Административен съд Перник на ответника са присъдени разноски в
размер на адвокатското възнаграждение без включен ДДС, въпреки че в
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК пълномощника му е вписал
сумата 4899,55 лв. /т.е. с включен ДДС/. В
този смисъл, направеното искане за допълване на решението в частта за
разноските чрез присъждане на такива в размер на 4899,55 лв., е основателно и
следва да бъде уважено.
Съображенията са свързани и с това, че съгласно §2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г., минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху
която се начислява ДДС. Освен това, разпоредбата е в съответствие с изводимото
от чл.67, ал.1 от ЗДДС правило, че когато при договаряне на „доставката” е
изрично посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният
окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Фактът, че за нуждите на
данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума
се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните
отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито
променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключилите
договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е
облагаема „доставка” по смисъла на ЗДДС, размерът на адвокатското
възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от
клиента възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК отговорността за
разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат-пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и
цената с включен ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат
пълния размер на възнаграждението с включен ДДС. Отношенията на страната с
трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 от ГПК,
за отговорността за разноските. В този смисъл Ето защо, дали страната –
ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен
кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността на насрещната
страна. В този смисъл начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от
страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК,
и следователно имуществена вреда независимо дали страната – получател на
услугата има право на данъчен кредит /в този смисъл е Определение №
109/18.02.2016 по дело № 1983/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
Предвид всичко гореизложено молбата на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководителя
на управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие“ при МРРБ, за
изменение на Решение № 315/28.09.2018 г. по адм.дело № 322/2018 г. по описа на
Административен съд Перник в частта за разноските следва
да бъде уважена, като на същия вместо разноски в размер на 4082,96 лв. бъдат
присъдени 4899,55 лв.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
Административен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 315/28.09.2018 г. по адм.дело № 322/2018 г.
по описа на Административен съд Перник в частта за разноските, КАТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА община Перник да заплати в полза на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството на Република България сумата от
4899,55 лв. /четири хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за процесуално
представителство.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138 от АПК препис от определението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: