Р Е Ш Е Н И Е
№ I-171
30.12.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публичното съдебно заседание, на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева в.гр.д. № 1510 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й.П.Д. с ЕГН **********
*** чрез адв. Стефан Кенов против
Решение № 158/08.08.2019г. по гр.д. № 1388/2018г. на РС Карнобат.
С обжалваното решение КРС е отхвърлил
иска на Й.П.Д. срещу Ж.Б.А. за изменение на постановения с решение № 1567 от
17.10.2016г. по гр.дело № 4721/2015г. по описа на Бургаския районен съд режим
на лични отношения между малолетното дете Б. Ж.А. и бащата Ж.Б.А., и
постановяване на нов режим бащата да взема детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа в събота и от 09.00часа до 17.00
часа, без приспиване като неоснователен. Изменил е размера на присъдената с
решение № 1567 от 17.10.2016г. по гр.дело № 4721/2015г. по описа на Бургаския
районен съд, изменена с решение № 1567 от 17.10.2016г. по гр.дело № 4721/2015г.
по описа на Бургаския районен съд, месечна издръжка на малолетното дете Б. Ж.А.,
като УВЕЛИЧИЛ издръжката от 150 /сто и петдесет/ лева на 190 /сто и деветдесет/
лева на месец и Е ОСЪДИЛ Ж.Б.А. да заплаща на малолетното си дете Б. Ж.А., чрез
неговата майка и законен представител Й.П.Д., месечна издръжка в размер на 190
(сто и деветдесет) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба -27.11.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от
падежа ѝ до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за увеличение на
издръжката в останалата част над уважения размер от 190 лева до претендирания
размер от 200 лева и искането издръжката да бъде плащана до пето число на
текущия месец, за който се дължи, като неоснователни. На основание чл.242, ал.1
от ГПК РС Карнобат е постановил предварително изпълнение на решението в частта
за издръжката.
По същество във въззивната жалба се
излагат съображения, че неправилно е отхвърлен иска за изменение на режима на
лични отношения между бащата и детето като счита, че първоинстанционият съд е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е назначил повторна
експертиза. Счита, че изследването е трябвало да се проведе само с детето без
присъствие на бащата. Намира, че начина, по който е проведено изследването
нарушава равнопоставеността на родителите – майката била поставена на стол, зад
гърба на детето, а бащата бил поставен на стол до психолога и при всеки въпрос
на психолога, детето се обръщало към него и следвало да отговаря пред очите на
човека, от който твърди, че се страхува. Счита, че на детето са били
подсказвани и внушавани отговори. Намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че промяната на режима на лични отношения с детето
е изцяло в негов интерес и моли решението в тази част да бъде отменено като се
уважи предявения иск. Оспорва решението и в частта, в която е определена
издръжка в размер на 190 месечно, като намира, че детето има нужда от по-висок
размер, а бащата има възможност да го заплати. Моли да се осъди бащата да
заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева до 5 число на месеца, за който се
дължи считано от датата на подаване на исковата молба ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска. Моли да се измени режима на лични
отношения на бащата с детето като се определи нов режим „без приспиване“ до
навършване на 10 годишна възраст на малолетното дете, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа в събота и от
09,00 часа до 17,00 часа в неделя, без приспиване в дома на бащата. Моли да се
допусне съдебно-психологична експертиза като детето се изследва без присъствие
на родителите като отговори на формулирани във въззивната жалба въпроси.
Препис от въззивната жалба е връчен на
04.09.2019г. като в законния срок е постъпил писмен отговор от Ж.А. чрез адв.
Албена Недева (пълнм. л. 59), с който въззивната жалба се намира
за неоснователна, а решението на КРС за правилно и законосъобразно. Изложени са
подробни съображения като доказателственото искане се намира за неоснователно.
Намира, че режимът на лични отношения на бащата с детето е съобразен с
интересите на детето, както и че размерът на присъдената издръжка съответства
на потребностите на детето и възможностите на бащата. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Моли да бъде задължена ищцата да представи удостоверение
за дохода си от двете си местоработи – като *** и като ***.
С определение № 1935/14.10.2019г. по
в.гр.д. № 1510/2019г. по описа на БОС съдът намери, че жалбата е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима като я внесе за
разглеждане в открито съдебно заседание. Със същото това определение съдът
допусна и назначи съдебно-психологична експертиза, вещото лице, по която да
отговори на поставени от въззивницата въпроси, като впоследствие постави и
допълнителни въпроси, зададени от ответника, както и задължи Д. да представи
удостоверение за доходите си. За датата на съдебното заседание страните са редовно
призовани, явяват се лично и с процесуалните си представители. Въззивницата
поддържа въззивната жалба, а ответника – отговора на въззивна жалба. За участие
в производството са конституирани ДСП Бургас и ДСП Карнобат, които представят
писмени социални доклади. В съдебно заседание съдът изслуша вещото лице, прие
изготвеното заключение на съдебно-психологична експертиза, представените от ДСП
Карнобат и ДСП Бургас социални доклади, както и удостоверение за доходите на
въззивницата.
Съдът като взе предвид становищата и
доводите на страните, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно
чл. 235 ГПК, по вътрешно убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Й.П.Д. е предявила срещу Ж.Б.А. иск за изменение на режима на лични отношения
на бащата с детето, както и за изменение на определената издръжка като сочи, че
с ответника са бивши съпрузи и след развода родителските права по отношение на
роденото от брака малолетно дете Б. Ж.А. били предоставени на нея, а на
ответника бил определен режим на лични отношения. Претендира се промяна на
режима на лични отношения на бащата с детето Б. като съдът определи нов режим
на лични отношения „без преспиване“ до навършване на 10 годишна възраст на
малолетното дете Б. Ж.А., с цел съхраняване емоционалното му равновесие, както
и се иска увеличение на определената издръжка, плащана от бащата на малолетното
дете чрез неговата майка от 150 на 200 лева, която да бъде плащана до пето
число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ж.Б.А. е депозирал писмен отговор, с който счита
предявените искове са допустими, но неоснователни.
На основание чл. 59, ал. 6 ГПК родителите са изслушани пред РС Карнобат.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението на първа инстанция е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 вр. чл. 143 СК.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото като е анализирал събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до правилни фактически и правни изводи, поради което този състав споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В същото време с оглед събраните пред въззивна инстанция доказателства на основание чл. 235 ГПК, както и с оглед наведените от страните във въззивното производство оплаквания по вътрешно убеждение, този състав на ОС Бургас намира следното:
Основните възражения във въззивната жалба се свеждат до това, че РС Карнобат е допуснал процесуално нарушение като не е назначил експертиза, която да проведе изследване без присъствието на бащата и че неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства.
Действително свидетелката З. В.Д.-майка
на ищцата, посочва, че детето е неспокойно, когато отива при баща си и не желае
да ходи при него. Посочва, че от лятото на 2018г. детето не е било водено от бащата
в Б., а престоят на детето при бащата се осъществявал в с.В.,
от където била майката на ответника. Посочва случаи, назад във времето когато
детето е било предавано на бащата независимо, че е „посинявало“ от рев. Заедно
с майката водила детето на психолог, тъй като, след посещение при бащата/ през
лятото на 2018г./, пищяло и не искало да влиза в банята, защото бащата го къпал
гол. Детето казвало, че го страх от бащата, който му се карал и му дърпал
ухото. Св.Г. П. Д.– приятелка на семейството на ищцата посочва, че майката,
подпомагана от родителите си полага грижи за детето Б. и на детето било
осигурено всичко необходимо. Б. посещавал детска градина, ходел и на английски.
Детето Б. казвало, че майката насила го пращала при бащата и споделило със
свидетелката за баща си: „мама пак ме прати при този глупак“.
Показанията на свидетелите следва да се
преценяват съгласно чл. 172 ГПК като се отчита възможната тяхна
заинтересованост. Същите съдът кредитира с доверие, тъй като кореспондират
помежду си, но следва е да се държи сметка и да се отчетат причините,
провокирали поведението на детето и защо предаването на бащата е съпроводено
със силна емоционална реакция от негова страна. Възприетото от свидетелите
отношение на детето при срещите му с бащата има своето обяснение, което дават
вещите лица - специалисти. Съгласно съдебно психологична експертиза, приета от
първоинстанционния съд като обективна безпристрастна и пълна, която този състав
също кредитира, становището на вещите лица, въз основа на данните от
проведеното психологическо изследване на детето Б. е, че се очертава
привързаност най-вече към фигурата на майката, която е представена като
доминираща и авторитарна фигура (лист 106 от делото), но осигуряваща сигурност
и защитеност на детето, като втората по значимост е фигурата на бащата.
Установена е привързаност на детето към бащата и в негово присъствие то е
спокойно, общува спонтанно с баща си и изразява готовност за бъдещи контакти и
преживявания с него. Детето се отличава с лесна внушаемост, податливост на
въздействие и импулсивност, характерни за възрастта, но и конфликт на лоялност
към майката, след уточняващи въпроси обаче то се включва в разговор с баща си
като извън присъствието на майката отрича пред вещите лица страхове от къпане и
преспиване при бащата. Не се наблюдава наличие на страх, негативизъм или
отхвърляне на бащата при срещите с него. Детето има нужда от двамата си
родители и дори когато единият е липсващ, той присъства в съзнанието на детето.
От съществено значение за отношенията баща – дете е преспиването на детето в
дома на бащата като съществено значение имат и обогатяват комуникацията и
взаимоотношенията ритуалите, свързани с подготовка за сън и събуждане,
приготвяне на закуска и последващите съвместни активности през деня. От съществено значение и в интерес на детето
е родителите да достигнат до консенсус и унифициране на подходите по отношение
на отглеждане на детето с оглед на емоционалната му сигурност и стабилност.
По въведените възражения и с оглед
интересите на детето, въззивната инстанция допусна съдебно-психологична
експертиза, вещото лице по която е приложило различни методи за изследване като
е проведено интервю с детето - индивидуално и в присъствие на всеки от
родителите. Установява се, че детето се затруднява да говори за връзката с баща
си и семейството по бащина линия като това е особено очевидно в присъствието на
майката. Дава се заключение, че детето е привързано към своята майка като при
срещата с психолога преживява кратко безпокойство, след което се успокоява и се
включва в предложените му дейности, а след това реагира слабо на завръщането на
майката. Непосредствено преди срещата с бащата Б. проявява крайна фрустрация вкопчване
в майката, не разполага с ресурс да понесе раздялата с нея, а тя от своя страна
не съумява да подпомогне раздялата. Вещото лице посочва, че детето е изградило
отношения на привързаност с бащата въз основа на преживявания с него, изпъква
стремеж на детето да се свърже с баща си, но за това се изисква главното
съдействие на майката. В присъствие на майката детето показва изтласкване на
бащата, изключващо отношение към него, което е резултат от несъстоялата се
сепарация. В поведението на детето се откриват специфични нагласи на дистанциране
и отблъскване по отношение на единия родител, а именно на бащата, което е
очевидно в присъствието на майката. Б. схваща всичко свързано с майката като
добро, а подхожда с отрицание към бащата, спонтанно заема страната на майката,
възпроизвежда сценарии, които разказва майката, в нейно присъствие потиска
положителното си отношение към бащата и проявява признаци на отчуждение към
него. Вещото лице посочва, че е налице сериозен дефицит от страна на майката в
разбирането и осъзнаването на последиците от процеса на отчуждаване за
емоционално и личностното развитие на детето, което се поставя в тежък конфликт
на лоялност. Детето има емоционална свързаност и с двамата си родители и нарушаването
на връзката с бащата би накърнило удовлетворяването на базисна потребност като
формирането на субективно чувство за психо-емоционална сигурност и би имало психотизиращ
ефект върху детската психика.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
даденото заключение като посочва, че когато
едно дете на шест години има такава реакция – плач, вкопчване в родител,
неспособност да се отдели, това е белег за несъстоялата се сепарация, т. е. за
несъстоялото се физическо отделяне на детето, което в тази възраст е индикация
за съществен проблем. Не се е случила една друга психологическа операция -
идентификация с един трети, който психологически да отдели детето, т. е. детето
да не остане в една слятост. Обикновено този, третият, който отделя е бащата,
но това отделяне не е вредно, а тъкмо обратното. Майката е в тясна връзка с
детето и до втората година на детето е нормално тази връзка да остане силна и
слята, но на шестгодишна възраст детето
да прави такава криза при отделянето, означава, че тази сепарация не се е
случила, което е проблем, защото по-нататък в живота на детето се появяват
проблеми, вследствие от несъстоялата се сепарация. Именно поради тази слятост
детето застъпва версията, виждането на майката.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974
г. на Пленум на ВС принципът, от който изхожда съда при определяне на личните
отношения между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на
родителските права е, че личните отношения между родителите и децата трябва да
се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържането им и
определените мерки да не стават допълнителен източник за недоразумения и
спорове между родителите. За да се постанови промяна на вече установения режим
на лични отношения съгласно чл. 59, ал. 9 СК съдът следва да установи наличието
на изменение на обстоятелствата. С посоченото Постановление № 1 от 12.11.1974
г. на Пленум на ВС, задължително за съдилищата, се дава отговор какво следва да
се разбира под изменение на обстоятелствата. На първо място се изхожда от
правилното развитие на децата и ако се изменят обстоятелствата се поставя
въпросът за ефикасността на мерките като се постави вземане на нови мерки
съобразно с изменените обстоятелства. Променените обстоятелства могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия
и т. н. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата
спадат: а) влошаване условията при
родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на
живот при другия родител, б) изпадане
в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок,
напускане пределите на страната и др.; в)
загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се
справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе
положително; г) повторно встъпване в
нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи
мерките и тяхната ефективност, спадат: а)
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото
дете; б) нерационален режим,
като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за
детето; в) болест на детето и невъзможност
за прилагане на мерките; г) други случаи. Съществува
и особена група от изменени обстоятелства, например: а) отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; б) пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител; в) невръщане на детето след осъществяване на
личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение
родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако
е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н .; г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето.
В случая по делото не се събраха
доказателства, които да обосноват обстоятелство, налагащо промяна в посока на
ограничаване на вече определения режим на лични отношения между бащата и
детето. Установява се от доклада, представен от ДСП Бургас, че битовите условия
в дома на бащата са добри, живее сам в жилището, видно от доклада и информация
от НАП (л. 124) той е ангажиран трудово като работи по постоянен трудов
договор, на смени, по график, проявява заинтересованост от развитието на детето
и желае да общува с него. Не се установи
бащата да страда от заболяване, което да пречи на контакта му с детето или да
влияе негативно на детето при срещите си с него. Видно от изготвените
съдебно-психологични експертизи, Б. е силно зависим от влиянието на своята
майка, реагира трудно на раздялата с нея, но след това се успокоява и се
чувства емоционално спокойно при бащата. Баща и син имат изградена връзка,
резултат от общите им преживявания като не се установява детето да се страхува
да бъде с баща си, а същото преживява
емоционално трудно раздялата с майката поради своята слятост с нея, като тази
раздяла е съпроводена с крайна фрустрация, резултат по-скоро от поведението,
емоциите и чувствата на майката. Детето е свързано с майка си, идентифицира се с
нейните потребности и желания, с нейните чувства, предава нейните думи в ситуацията,
която се е създала в отношенията с бащата, застъпва нейната версия и виждане. Тази
слятост е характерна до двегодишна възраст на детето, но към момента то е вече
на шест години, което е сигнал, че отделянето закъснява. Майката следва да
прояви разбиране, настойчивост и именно поради близостта си с детето да
спомогне и насърчи отделянето на Б. от нея с цел изграждането на силна и
емоционална връзка с бащата. За да се постигне това обаче следва сама да
почувства нуждата детето да осъществява контактите с бащата, за да може да
предаде тази емоционална необходимост и на самото дете. От доказателствата се
установи, че бащата работи на смени, по график, поради което е препятстван да
спазва установения режим на лични отношения стриктно, но това не намалява
желанието му да осъществя контактите си с детето. Родителите следва да проявят
нужната търпимост, да направят необходимото, за да се осъществява определеният
контакт между баща и дете като бащата направи всичко по силите си да съобразява
графика си с оглед установения режим, а майката да прояви необходимото търпение
и разбиране, за да се осъществи реално контакта баща и син. Съдебният състав счита, че родителите са
длъжни да проявят необходимата зрялост в интерес на детето и да си дадат
сметка, че техните наранени чувства и негативни емоции от раздялата не следва
да бъдат предавани на детето, а че то трябва да има връзка и с двамата, да
преживява с всеки и да получава личен, житейски опит и от двамата. Майката
следва да приеме, че детето има чувства към баща си, има емоционална връзка с
него, която не следва да бъде прекъсвана по искания от нея начин, а следва да
бъде насърчавана именно в интерес на детето и успешното му изграждане като
зряла личност.
По тези съображения този съдебен състав
намира, че не е налице промяна на обстоятелствата, преспиването на детето в
дома на бащата е от изключителна важност за съвместните преживявания между баща
и син, за изграждането на силна и емоционална връзка, за споделяне, поради
което искът за промяна на установения режим съдебния състав счита за
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид посоченото въззивната жалба е
неоснователна, а решението на РС като правилно следва да се потвърди.
Относно иска за изменение на размера на издръжката:
С ППВС
5/16.11.70 г.
и ППВС
5/31.11.81 г.
са дадени задължителни указания на съдилищата относно определяне на размера на
дължимата издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143 СК родителите са длъжни
съобразно своите възможности и материално състояние да осигуряват условия на
живот, необходими за развитието на детето и дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 150 СК размерът на издръжката следва
да се промени при промяна на обстоятелствата. В случая с решение от
17.10.2016г. по гр.д. № 4721/2016г. на БРС е определена ежемесечна издръжка в
размер на 150 лева, която да бъде заплащана на Б. чрез неговата майка от бащата
Ж.А.. В тежест на ищцата е да установи нарасналите потребности на детето и
нуждата от издръжка в по-голям размер. Следва да се отчете, че от датата на
постановяване на решението, с което издръжката е определена в размер на 150
лева, до момента е изминал значителен период от време, променени са
икономическите условия в страната, детето към момента е на шест години,
посещава детска градина и съответно има нараснали потребности, но не се установява
от доказателствата по делото да има нужни по-големи от обичайните. В същото
време бащата продължава да работи по същото трудово правоотношение, съгласно трудов
договор от 23.11.2015г., налице са доказателства, че изплаща кредит. Ето защо
съдът намира, че правилно РС е определил, че размерът на дължимата издръжка с
оглед потребностите на детето е в размер на 340 лева. Общата сума за издръжка
на детето следва да се подели между двамата родители като по-голямата част от
тази сума в размер на 190 лева се осигурява от бащата, който не упражнява
родителските права и съответно ежедневните нужди в по-голямата си част се задоволяват
от майката, за която остава остатъкът от 150 лева. В случай на промяна на
обстоятелствата размерът на издръжката може да бъде изменен.
Ето защо искът за заплащане на издръжка до
размера от 190 лева е основателен и доказан, а в останалата част до пълния
предявен размер от 200 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен,
поради което в тази част постановеното от РС Карнобат е правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна.
Не се установяват по делото и
обстоятелства, които да налагат промяна на датата на падежа за заплащане на
задължението за издръжка, а именно в срок до 5-то число на текущия месец.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК посочва, че издръжката се изплаща ежемесечно,
без да определя конкретен ден за заплащане на задължението. Издръжка се дължи
от момента, от който е възникнала нуждата от такава като при забава в заплащането
й се дължи законна лихва. В случая промяната е постановена от момента, от който
е поискана – датата на подаване на исковата молба на 27.11.2018г. до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
По изложените съображения този състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС Карнобат като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. Предвид обстоятелството, че съдът намира за неоснователна
въззивна жалба разноските следва да се понесат от Й.Д., която следва да заплати
на Ж.А. сумата в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, изплатено
съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 63), както и за експертиза в
размер на 243,60 лева или общо разноски за въззивна инстанция в размер на 743,60
лева.
С протоколно определение от 11.12.2019г.
съдът е определил възнаграждение за вещо лице в размер на 487,20 лева, от които
400 лева да се изплатят от внесения от страните депозит, а остатъкът от 87,20
лева следва да се довнесе от страните. В указания срок Ж.А. представя
доказателства, че е внесъл сумата от 43,60 лева. По делото не са налични
доказателства Й.Д. да е довнесла сумата в размер на 43,60 лева по сметка на
БОС, представляваща доплащане на възнаграждение за вещо лице, поради което на
основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 43,60
лева по сметка на БОС, представляваща доплащане на възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
158/08.08.2019г. по гр.д. № 1388/2018г. на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Й.П.Д. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.Б.А. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 743,60 лева (седемстотин
четиридесет и три лева и шестдесет стотинки) разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Й.П.Д. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Бургас сумата в размер
на 43,60 лева (четиридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
доплащане на възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ
при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.