№ 2409
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110122781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени, с искова молба от 18.04.2024 г., уточнена с молба от
10.05.2024 г., по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ... срещу М. А. А. и А. А. А., с които се иска да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно (при
квоти 3/4 за М. А. и 1/4 за А. А.) суми, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
24.01.2024 г., поправена с разпореждане от 22.10.2024 г., постановени по ч.гр.д. № 2466/2024
г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
Ищецът твърди, че е доставил до имот в ..., аб. № ..., топлинна енергия за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. на обща стойност 1184,95 лева, без с ответниците да имат сключен
писмен договор, с което последните, като негови собственици, са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца. Претендира мороторно обезщетение за допуснатата
забава в изпълнението в размер на 148,18 лева за периода от 01.07.2021г. до 03.01.2024г.
Претендира разноските в производствата.
Ответниците не оспорват, че процесният имот е тяхна собственост при квоти 3/4 за М.
А. А. и 1/4 за А. А. А., но оспорват да се обогатили с доставената топлинна енергия, защото
имотът е бил необитаем, включително радиаторите са били демонтирани през 90 – те години
на миналия век. Сочат, че имотът им служи за склад и е непригоден за живеене. Молят за
отхвърляне на исковете. Нямат претенции по разноските.
По делото е конституирано трето лице - помагач на страна на ищеца – ..., което
изразява становище, че е извършило дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.59 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
1
предпоставки (юридически факти): 1. Ответниците да са се обогатили без наличие на годен
юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение; 2. Обедняване за
ищеца без правно основание (преминаване на имуществено благо от един патримониум в
друг имуществен комплекс без да е налице годен юридически факт); 3. Връзка между
обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е
предпоставена от един или от няколко общи факта; 4. Стойностно съотношение между
обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само
това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването) и 5. Липса на друг ред за
възстановяване на неоснователното имуществено разместване. В този смисъл в тежест на
ищеца е разпределено да докаже пълно и главно, че на извъндоговорно основание реално е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответниците са се обогатили, тъй като са ползвали енергията. С оглед твърденията в
отговора на исковата молба - в тежест на ответниците е да докажат, че имотът е необитаван
за процесния период.
В отговора на исковата молба се съдържа признание, че ответниците са били
собственици на процесния имот през процесния период при квоти 3/4 за М. А. А. и 1/4 за А.
А. А., които обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени
доказателства – договори за дарение.
По делото се установява и че между страните няма сключен договор за доставяне на
топлинна енергия за стопански нужди до процесното ателие.
По въпроса за наличието, съответно липсата на основание:
Съобразно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., писменият договор се сключва между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и
наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй като между страните не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия. Оттук съдът приема, че е доказана
отрицателната предпоставка по чл.59, ал.2 ЗЗД, съответно ищецът разполага с възможността
по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответниците,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт, и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В разглеждания случай, липсата на договор за продажба
обуславя липсата на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно –
техническа експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в процесния недвижим имот, за процесния период няма
начислена топлинна енергия за отопление на имота, не е начислена и топлинна енергия за
сградна инсталация. За имота е била изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване
на вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че искът е неоснователен като
недоказан по следните съображения:
Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за
основателността на иска ищецът следва да докаже, че действително е настъпило обогатяване
в патримониума на ответниците. От заключението на вещото лице се установява, че в
процесния имот няма радиатори, начислявана е топлинна енергия само за БГВ на база
„служебен отчет“ поради неосигурен достъп на база „брой ползватели“. Но доколкото
ответниците не са потребители и нямат сключен договор с ищеца, не могат да намерят
2
приложение специалните правила за разпределение на топлоенергия въз основа на
кубатурата на притежаваните индивидуални обекти между етажни собственици, тъй като
същите са приложими само за лица, които са в договорни отношения с доставчика.
Нормативно предвидената възможност за служебно изчисляване на топлинна енергия по
реда на Наредба № Е-РД-04-1 и Наредба № 16-334 за период с липса на достъп за отчет на
абоната е приложима единствено при наличие на договорно отношение с потребителя. В
настоящия случай се твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно, консумирайки
топла вода, но по делото липсват данни за реално доставяне на топлинна енергия за
подгряване на реално разходена вода за БГВ, а такава е определена за имота на ответниците
„на база“, като е изчислена и начислена служебно топлинна енергия за подгряването й,
поради което съдът не приема исковете за пълно и главно доказани /така и Решение №
19/03.01.2024г. по в.гр.д. № 8933/2022г. по описа на СГС/.
Поради недължимост на главните задължения, недължими са и претендираните
вземания за лихви, следователно са и неоснователни исковете по чл.86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото, с право на такива разполагат ответниците, които нямат
сторени разноски и не претендират такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че М. А. А., ЕГН: **********, ..., дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., сумата от 888,71 лева, претендирана като стойност на доставена без
основание от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в
имот, находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 12.01.2024г. до изплащане на
вземането, и сумата от 111,14 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода от 01.07.2021г. до 03.01.2024г., начислено върху главницата, за които суми има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г., поправена с разпореждане от 22.10.2024 г.,
постановени по ч.гр.д. № 2466/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че А. А. А., ЕГН: **********, ..., дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., сумата от 296,24 лева, претендирана като стойност на доставена без
основание от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в
имот, находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 12.01.2024г. до изплащане на
вземането, и сумата от 37,04 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода от 01.07.2021г. до 03.01.2024г., начислено върху главницата, за които суми има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г., поправена с разпореждане от 22.10.2024 г.,
постановени по ч.гр.д. № 2466/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца -....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3