РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Сливен, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230105789 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание и по реда на чл.422
ГПК, вр.чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото търговско дружество твърди, че за периода от 01.11.2019г.
до 31.05.2021г. доставило на ответника, в качеството му на потребител на
топлоенергия за обект гр. **, бул. „**” **- **- **на стойност 1539.02 лв.,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 390.73лв. начислена до
11.10.2022г.
Задължението на ответника било формирано от суми за отопление,
отдадено от отоплителни тела в хол, кухня с черна кухня, спалня и детска
стая, както и суми за дялово разпределение на топлоенергията и обслужване
на партида.
Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и
Общите условия за продажба на топлинна енергия, срока в който
потребителят имал възможност да направи възражение пред търговеца за
дялово разпределение и да поиска изравняване на сметките, сторниране на
сумите или нова изравнителна сметка бил 45 дни след отчетния период. В
същите тези разпоредби било указано, че възражения след този срок не се
приемат и не се извършва корекция на сметката. Съгласно чл. 30 от Общите
условия, на потребителя била дадена възможност да извърши рекламация за
отчета, показанията и разпределението на топлинна енергия, както и
1
последствията от не упражняването му на това право. Разпоредбата на
Решение по КД № 15/2009г. гласяла, че гражданите които не ползват
топлинна енергия за отопление, остават потребители на топлинна енергия за
общите части в сградата и следвало да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия свързани с тях. Разпоредбата на чл.153 ал.1 от
ЗЕ гласяла, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и като такива
били длъжни да заплащат цена за тази енергия.
Освен гореизложеното, потребителите на топлинна енергия се намирали
в договорни отношения с ищцовото дружество на база публично известни
Общи условия и прекратяването на топлоснабдяването към абонатната
станция се извършвало след проведено Общо събрание на етажната
собственост и съответно взимане на решение за прекратяване на
топлоснабдяването.
Иска се от съда признаване за установено по отношение на ответника,
че ответникът дължи сума в размер на 1539.02 лв., представляваща главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, доставена на обект гр. **, бул.
„**” **- **– **, ведно съсъ законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение 17.10.2022г. до окончателното
плащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 390.73 лв., начислена
до 11.10.2022г.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника, с който счита
иска за частично основателен.
Оспорва претендираните суми за ТЕ отдадена от отоплителните тела.
Твърди, че не само през процесния период, но много преди това никой не е
живял в апартамент № **, ет. **на бл. ** на бул.”**“, гр.**и съответно не
били ползвани услугите на ищцовото дружество. По силата на НА № 67, том
II, per. № 2054, дело № 208 от 2011г. собственик на имота била дъщерята на
ответника М.С.. При изповядване на сделката ответникът си запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване, но реално твърди, че не се е
възползвал от това право, тъй като от 2016г. живеел в гр.София. Сочи, че
дъщеря му също не е живяла в апартамента, тъй като 201.г. учела и живеела в
гр.София, а от 2016г. и работела в гр.София.
Твърди, че през м.11 2020г. по тяхно искане осигурили достъп на
2
служители на ищцовото дружество, които демонтирали отоплителните тела в
имота. Сочи, че не дължи и сумата от 177,27лв. за ТЕ отдадена от сградна
инсталация,тъй като била начислена като отстъпка от дружеството, както и
сумите начислени за м.11 и 12.2019г. и м.01,02,03 и 04 2020г. за ТЕ отдадена
от отоплителните тела.
От представените с исковата молба писмени доказателства, които
оспорва, като частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти и
обстоятелства, счита, че не се доказва по безспорен и категоричен начин
реална доставка на ТЕ до апартамента.
Твърди, че реално задължението му било само в размер на 17,37лв.
представляваща сума за обслужване на партида. До настоящия момент не е
получавал уведомления от ТЕЦ Сливен, въпреки, че задълженията датират от
м. ноември 2019г.
Безспорно било, съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ при условията и реда, определени в съответната Наредба №16-
334/06.04.2007 г.
Счита, че ищецът следвало да установи, че ответникът е ползвал ТЕ,
доставена за процесния имот за съответния период.
Съдът е властен да приеме за действително проявил се факт, само ако и
доколкото е доказан по несъмнен начин. Изводите, на съда обаче не следва да
се основават единствено на предоставена му от ищеца информация, а и на
годността на СТИ, на чиито показания би следвало ищцовото дружество да
основава претенцията си. Съгласно чл. 5 от Закона за измерванията за
осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за
нуждите на търговски плащания се извършвал метрологичен контрол -
първоначален и последващ. В тази насока и нормата на чл. 44. т. 4 ЗИ
забранява използването на средства за измерване, чиято годност не е
установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение
в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което и по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът дължи да докаже годността на
3
измервателното средство. При липсата на тези законоустановени гаранции за
интересите на потребителите на услугата, съдът не следва да зачете
показанията на топломера, било то и отчетени по предвидения ред.
Иска се отхвърляне на претенциите на ищеца за сумите, начислени за
доставена ТЕ за процесния период и сумите за ТЕ отдадена от сградната
инсталация. При отпадане на главния иск не се дължи и мораторна лихва за
забава.
Претендира разноски.
От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67, том II, рег.№
2054, дело № 208/01.09.2011г. ответникът М. С. дарил на дъщеря си С.М.С.
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.548.15.1.1, попадащ в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор №
67338.548.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен,
с предназначение жилище, апартамент с административен адрес гр.**,
бул.“**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**с площ 89 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня, хол, коридор, баня и тоалетна, като дарителят ответник запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота.
Дъщерята на ответника е с постоянен адрес в гр.София и сключен трудов
договор с месторабота в гр.София.
Преди това на 18.11.2009г. било проведено общо събрание на
собствениците на имоти в сграда етажна собственост, а именно гр.**,
бул.“**“, бл.**с общо 21 бр. апартаменти и е взето решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество с цел
ползване на отопление и битово гореща вода от живущите в етажната
собственост. Неразделна част от протокола на общото събрание и решението
е и декларация, подписана от живущите, в която ответникът се подписал за
това, че желае да ползва услугите на ищеца с 4 бр. радиатори в хол, детска
стая, спалня и кухня с обем 235 куб.м. Видно от списък на живущите в ЕС,
ответникът не е изявил желание да ползва топла вода.
На 14.10.2010г. ответникът депозирал пред ищцовото дружество
заявление-декларация да ползва услугите му за доставка на топлинна енергия
/ТЕ/, като заявил за ползване радиатори в хол, кухня, спалня и детска стая.
4
За процесния исков период ищцовото дружество издало и фактури за
дължимите суми от ответника за ползване на ТЕ.
Ищцовото дружество в качеството му на доставчик на топлинна енергия
депозирало на 17.10.2022г. до Сливенски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника С., въз
основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр.**, бул.”**“, **-**-**за периода от 30.11.2019г. до
11.10.2022г.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 4369/2022г. на
СлРС, по което в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2533/19.10.2022г. против длъжника и настоящ
ответник М. С. за следните суми: главница в размер на 1539,02 лв. за
доставена и ползвана топлоенергия за периода от 30.11.2019г. до 31.05.2021г.
за обект, находящ се на адрес гр.**, бул.”**“, **-**-**, ведно със законната
лихва за забава, считано от 17.10.2022г. до окончателното й изплащане, както
и мораторна лихва за забава в размер на 390,73 лв., изтекла към 11.10.2022г. и
разноски в размер на 39 лв.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът депозирал възражение за недължимост на сумите по
нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят “Топлофикация –
Сливен” ЕАД предявил настоящият положителен установителен иск.
В производството е изслушана и приета съдебно техническа експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че ТЕ за отопление от
отоплителни тела е разпредЕ. на база отопляем обем на помещението с
отоплителното тяло. За процесния период общия отопляем обем в жилището
на ответника бил 235,02 куб.м. В абонатната станция се отчитала
изразходената ТЕ с топломер в киловатчаса, а н в отделните имоти,
присъединени към абонатната станция. По решение на общото събрание на
етажната собственост, ТЕ от радиатори била разпределяна на база отопляем
обем на помещението, в което има радиатор. Дължимите суми по компоненти
за процесния период, за които са издадени и фактури били следните: за
отопление от отоплителни тела – 1521,63 лв.; сума за сградна инсталация –
177,27 лв., извадена от задължението, като отстъпка за клиент и 17,37 лв. за
обслужване на партида или главница в размер на 1539,02 лв. и мораторна
5
лихва 390,73 лв. Експертизата не е установила несъответствие при
разпредЕ.та ТЕ. Цените за ТЕ не били договаряни между потребителите в
сградата ЕС и ищцовото дружество, а били определени по решения на КЕВР
за съответните периоди. Продажбата на ТЕ за отопление и битово гореща
вода се извършвало по ОУ.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетеля Д.К. установяват, че за процесния период от
време м.ноември 2019г. до края на м.май 2021г. живущите в блока ползвали
ТЕ, като плащали на кубатура отопляемо помещение, но ответникът не
живеел в апартамента. От време на време идвала бившата му съпруга.
Топлата вода била засичана от служители на ищцовото дружество по
водомерите, но не и ТЕ, тъй като плащането било на кубатура.
Свидетелят Р.К., служител при ищцовото дружество, инкасатор
плащане от 2007г. за блокът, в който се намира процесното жилище, чийто
ползвател е ответника, установяват, че през 2010г. били заявени 4 бр.
радиатори и отчитането ставало по кубатура, заявена от потребителя. Всяка
година цената била различна. След 2020г. за отоплителен сезон 2021г. блокът
преминал на дялово разпределение и отчитането ставало, чрез монтиран
разпределител дистанционно. На 11.11.2020г. в апартамента, ползван от
ответника били монтирани разпределители, но не му била начислявана ТЕ,
тъй като той се отказал от услугите. Още през 2010г. с всеки желаещ да
ползва ТЕ се сключвал индивидуален договор, ако потребителят бил изряден
платец. Такъв договор с ответника не бил сключен, поради наличие на стари
задължения. В жилището на ответника не се ползвала топла вода.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират едни с други,
както и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило
съдебната експертиза по делото, тъй като е базирано на изчисления по
документи на етажната собственост, относно кой каква кубатура отоплява с
радиатори и по заложени цени на ТЕ на КЕВР за съответния отоплителен
сезон.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
6
събраните по делото писмени доказателства, писмено доказателствено
средство и гласни доказателствени средства.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен
от лице - заявител, разполагащ с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен в пълен размер по
следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване съществуването, фактическата, материална дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск ищецът следва да установи по безспорен начин неговото
съществуване на вземането си спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуване на фактите, породили
неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи
обстоятелството, че в обекта на ответника е доставяна, респ. ползвана през
исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея.
Отношенията между страните се регулират от ЗЕ и най-вече от Общи
условия / ОУ/ за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация Сливен”
ЕАД на потребители в гр.Сливен. Тези ОУ са приети с Решение по т.1 от
Протокол № 4/15.01.2008г. на Съвета на Директорите на ищцовото търговско
дружество и одобрени с Решение № ОУ-015/07.07.2008г. на ДКЕВР, на
основание чл.150, ал.1 ЗЕ и публикувани във в-к „Сливенско дело” от
24.07.2008г., респ. на интернет страницата на ищеца. По силата на чл.69, ал.1
ОУ, същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им,
съответно след одобряването им от ДКЕВР без писмено приемане от
купувачите.
Съобразно чл.3, ал.1, вр.чл.1 ОУ потребител на ТЕ за битови нужди,
7
наричан за краткост „купувач” може да бъде физическо лице, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдената сграда.
Установи се в процеса, че ответникът е ползвател на недвижимия имот,
за който се претендира, че е доставена ТЕ за исковия период от време. Доказа
се също така, че за периода м.11.2019г. – м.05.2021г. в имота е доставяна ТЕ
от 4 бр. отоплителни тела, разпределяна и отчитана на кубатура отопляем
обем – 235,02 куб.м., съобразно прието решение на общото събрание на
етажната собственост. Установи се и стойността на доставената и ползвана
ТЕ в обекта, ползван от ответника, в размер на 1 539,02 лв., за отопление от
отоплителни тела и за обслужване на партида и мораторна лихва 390,73 лв.
Следователно, ответникът като ползвател на имот, в който е доставена
ТЕ дължи заплащане на стойността й. Искът се явява основателен в пълния
претендиран размер от 1539,02 лв. за периода 30.11.2019г. до 31.05.2021г.
Върху посочената главница следва да се признае за дължима и законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.10.2022г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1
ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение
на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след
съответния месец на доставката/, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия.
Следователно основателен е и акцесорния иск по чл.422, вр. чл.86 ЗЗД –
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на
390,73 лв., начислено към 11.10.2022г.
Следва да се признае дължимост и на сторените разноски в заповедното
производство в размер на 39 лв.
С оглед изложеното исковата претенция е основателна и доказана в
пълен размер, което дава отражение и върху отговорността за деловодни
разноски в настоящия исков процес.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по
делото разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК, такива му се следват. Разноските сторени от ищеца са в общ размер
8
на 928 лв., от които 39 лв. платена държавна такса в настоящия процес, 39 лв.
държавна такса платена в заповедното производство по чгд № 4369/2022г. на
СлРС, 500 лв. платен адвокатски хонорар и 350 лв. платено възнаграждение
на вещо лице. Предвид изхода на процеса ответникът бива осъден да заплати
на ищеца тези разноски в общ размер на 928 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и
чл.86 ЗЗД по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН- инж.Ангел
Ангелов” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен,
бул.“Стефан Караджа” № 23, ЕИК *********, че М. С. С., ЕГН: **********
от гр.**, бул.“**“ **-**-** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”
ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 1 539 лв. /хиляда петстотин тридесет
и девет лева/, главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия, отдадена от отоплителни тела и обслужване на партида за периода
30.11.2019г. до 31.05.2021г. за обект, находящ се в гр.**, бул.“**“ **-**-**,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.10.2022г. до
окончателното плащане, сума в размер на 390,73 лв. / триста и деветдесет
лева/, представляваща мораторна лихва за забава, начислена към 11.10.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. С., ЕГН: ********** от
гр.**, бул.“**“ **-**-** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”
ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен,
бул.“Стефан Караджа” №23, ЕИК ********* сума в размер на 928 лв.
/деветстотин двадесет и осем лева/ деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9