№ 254
гр. Сливен, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200481 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от В. В. П. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, против НП № 24-0804-001538 от 28.02.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД
на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на
20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на
50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 18 контролни точки. Моли да се отмени
наказателното постановление в частта, в която са наложени административни наказания на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да се отмени наказателното постановление в
обжалваните части и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
1
установено следното от фактическа страна:
На 31.01.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1200365 против жалбоподателя за
това, че на 31.01.2024 год. в 22,09 часа в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе” до Респект Ауто с
посока на движение центъра на гр. Сливен управлява товарен автомобил „Рено Канго” с рег.
№ *****, собственост на „Р.С.“ ЕООД, като при извършената полицейска проверка се
установило, че водачът допуснал следните нарушения: 1. Движи се с незначителна
техническа неизправност на МПС, а именно неосветена задна регистрационна табела; 2.
Използва мобилен телефон като го държи с дясна ръка и гледа в екрана по време на
движение; 3. Водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с който МПС
е оборудвано; 4. Не представя пожарогасител и 5. Не представя светлоотразителен
триъгълник. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т.
1 от ЗДвП. В графата за обяснения и възражения водачът е записал „Имам възражения“.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 31.01.2024 год. (л. 10 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-001538 от 28.02.2024
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева
на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на
20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание
„Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.
104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 18
контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 18.03.2024 год. (л. 9 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от
НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са
подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно
2
производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на
издаденото НП независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по
настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН относно
констатираните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл.
139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а именно че автомобилът се е движил с незначителна техническа
неизправност (не осветена задна регистрационна табела) и същият не е бил оборудван с
пожарогасител и светлоотразителен триъгълник. С оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в ЗДвП
административнонаказателна отговорност. Размерът на наложените административни
наказания на жалбоподателя са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен
на вината и на допуснатите нарушения. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди
издаденото НП в тази му част като законосъобразно и обосновано.
По отношение на нарушенията по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП съдът
намира, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършени от
жалбоподателя административни нарушения, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената в акта и в
НП дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което било спряно за проверка,
като в автомобила са се намирали жалбоподателят и неговата съпругата. Не се установява
по несъмнен начин, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан по време на
движението на автомобила. Видно от показанията на актосъставителя, същият е забелязал,
че водача няма поставен обезопасителен колан едва след спирането на автомобила, като в
този смисъл са и показанията на свидетеля по акта, че към момента на проверката водачът
нямал поставен обезопасителен колан. В настоящия случай проверката е извършена в 22,09
часа, т.е. в тъмната част на денонощието и от показанията на свидетеля по акта се
установява, че в движение нямало как да види дали има колан, тъй като било много тъмно.
Следователно в хода на съдебното дирене доказателствената сила на съставения акт беше
оборена и не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят не е бил с
поставен обезопасителен колан по време на движението на автомобила.
В хода на съдебното дирене беше оборена й доказателствената сила на съставения
акт относно посоченото нарушение на чл. 104а от ЗДвП. В своите показания свидетел П.а
заявява, че тя е държала телефона в автомобила, тъй като правила запис на една песничка. В
същото време показанията на актосъставителя и свидетеля по акта са противоречиви.
Свидетеля по акта от една страна твърди, че нямало как да види през двете коли, но водачът
с нещо се разсейвал, което светело, а от друга - че имало светещо устройство в ръката на
водача, но не знае в коя ръка. В същото време според актосъставителя водачът държал
3
телефона с лявата ръка, което пък противоречи на отразеното в АУАН, че водачът използвал
мобилен телефон, като го държал с дясната ръка и гледал в екрана. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
използвал мобилен телефон по време на управлението на процесния автомобил.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното
постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административни
нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП, виновно от жалбоподателя,
наложените наказания са неоснователни и съдът следва да отмени атакуваното НП, в тази му
част като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на
400,00 лева. По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л.
8 от делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева,
поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото), е неоснователно и съдът
следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-001538 от 28.02.2024
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, в частта с което на
В. В. П. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
4
размер на 50,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл.
185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и административно наказание
„Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-001538 от 28.02.2024 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, в частта с което на В.
В. П. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 18 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на В. В. П. с
ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5