№ 76
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Съдия:Михаил Драгнев
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214500600458 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 17/13.04.2021 г. по НЧХД № 530/2021 г. по описа на
Русенски районен съд, подсъдимият М. М.. С. е бил признат за виновен в
това, че на 09.01.2020 г., в гр. Русе, на публично място – в съдебно заседание
по НЧХД № 2313/2019 г. по описа на Русенски районен съд приписал
престъпление на АХМ. ИСМ. АХМ., като казал, че А. краде нафта и я
продава, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 147, ал. 1, пр. 2 и във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева, като на основание чл. 304 от НПК бил признат
за невинен и оправдан в това да е разгласил позорни обстоятелства по
отношение на АХМ. ИСМ. АХМ. по повдигнатото с тъжбата обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.
Със същия съдебен акт подсъдимият М. М.. С. е бил осъден да заплати
на частния тъжител сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
1
причинените неимуществени вреди на частния тъжител и граждански ищец,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, както и сумата от
612.00 лева, представляваща направени от А.И. М. разноски по делото.
Гражданския иск в останалата му част за размера над 500 лева до 5 000 лева е
бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият М. М.. С. е бил осъден да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 50 лева върху уважената част на
гражданския иск.
Срещу така постановения съдебен акт на РРС е постъпила въззивна
жалба от адв. С.С. от АК Русе в качеството му на повереник на АХМ. ИСМ.
АХМ.. Твърди се неправилност на присъдата като счита наложеното
наказание за явно несправедливо, а присъденото обезщетение за
неимуществени вреди – за прекомерно занижено и несъответстващо на
критериите за справедливост. Прави искане за изменение на присъдата, като
се увеличи размера на наложената глоба по реда на чл. 78а от НК до средния
размер, предвиден в закона, а в гражданско-осъдителната част – да се увеличи
размерът на обезщетението до първоначалния размер на исковата претенция,
ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Постъпила е въззивна жалба и от адв. В.В. от АК Русе, в качеството му
на упълномощен защитник на подсъдимия М. М.. С.. В жалбата се навеждат
твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания акт. Твърди се, че в хода на делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Липсвали доказателства, от които да се
установи безспорно, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
обвинен, както и какво престъпление е извършил. Моли присъдата да бъде
отменена, а подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Упълномощеният за въззивното производство повереник на частния
тъжител и граждански ищец – адв. И.В. в съдебно заседание поддържа
депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения и
направените искания. По отношение жалбата на подсъдимия, счита същата за
неоснователна.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, въззивната жалба и
направеното с нея искане се поддържат от защитника и подс. С..
Подс. С. моли да бъде оправдан.
2
Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира следното:
Жалбите са процесуално допустими, поради подаването им в
законоустановения срок от лица с надлежна активна процесуална
легитимация и срещу годен за обжалване съдебен акт на първоинстанционния
съд, а разгледани по същество и двете се явяват неоснователни.
Производството е по тъжба на АХМ. ИСМ. АХМ. от 08.07.2020 г.
депозирана пред Районен съд гр. Русе, въз основа на която е образувано
НЧХД № 1137/2020 г., а след отмяна на постановената по това дело присъда,
е образувано НЧХД № 530/2021 г. съдебният акт, по което е предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът намира, че по делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното му
решаване.
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса гласни и писмени
доказателства, въз основа на което е установил безспорна фактическа
обстановка, поради което и въззивната инстанция не счита за нужно да я
преповтаря в настоящото изложение. Тя съответства напълно на събрания
доказателствен материал, като въз основа на него първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, които въззивната инстанция напълно
споделя.
В мотивите към присъдата първоинстанционният съд не само е изложил
приетите за установени от него факти, но е извършил и детайлен анализ на
наличните доказателства и доказателствени средства. Така преценените и
обсъдени доказателствени материали са били достатъчни, с оглед изясняване
на релевантните спрямо предмета на доказване в това производство
обстоятелства и в тази връзка не са налице неизяснени обстоятелства относно
характера на делото и качествата на доказателствата, не е налице и
съществено нарушение на процесуалните правила, в каквато насока са
доводите на подсъдимия, изложени в жалбата, а в пледоарията пред
настоящата инстанция се твърди, че поначало няма състав на престъплението,
3
за което е признат за виновен и му е наложено наказание. Въззивният съд, с
оглед правомощието си да извърши цялостна проверка, относно правилността
на съдебния акт, включително правото да приема нови фактически
положения, ако основания за такива бъдат установени, извърши
самостоятелна проверка на доказателствените материали и достигна до
фактически констатации, които се припокриват с приетото за установено от
първостепенния съд. Възприетата от него фактическа обстановка, с оглед
нуждите на производството и относимите към правния спор факти и
обстоятелства, напълно съответства на наличните по делото доказателствени
материали, което прави проверяваната присъда обоснована. В тази връзка
неоснователни се явяват както оплакванията на тъжителя за явна
несправедливост на наложеното наказание и прекомерно занижаване на
обезщетението за претърпени имуществени вреди, съобразно критериите за
справедливост, така и възраженията на подсъдимия за липса на доказателства,
от които безспорно да се установява, че е извършил престъплението, за което
е обвинен и какво престъпление е извършил.
Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е
достигнал законосъобразно и до правилните правни изводи, относно
съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и относно
правилната правна квалификация на деянието, с които настоящата инстанция
напълно се солидаризира. Следователно, предвид конкретиката на настоящия
правен спор, първоинстанционния съд е извел правилни правни съждения,
относно съставомерността на деянието на подс. С. по посочената от частния
тъжител правна квалификация. Безспорно фактологията в тъжбата сочи на
клеветнически твърдения и окръжният съд споделя изцяло доводите,
изложени в мотивите на районния съд, че подсъдимият е осъществил
обективните признаци на състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1 и във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Налице са доказателства,
обективирани в протокола от съдебното заседание, проведено на 09.01.2020 г.
по НЧХД № 2313/2019 г. по описа на РРС, от които да се направи категоричен
извод относно авторството на изявлението, с което подсъдимият публично, на
общодостъпно място, е приписал престъпление на тъжителя, като е заявил
устно в присъствието на съдебния състав, съдебния секретар и присъствалите
в съдебната зала свидетели, че тъжителят краде нафта и я продава. От
показанията единствено на свидетеля М.ов се установява, че същият веднъж е
4
купувал нафта от него, но не е виждал тъжителят да продава на други хора
нафта. По никакъв начин обаче не е установено притежаването на определено
количество нафта от страна на тъжителя да е в резултат на кражба или друго
престъпление. Наред с това, самият свидетел е син на подсъдимия и съдът
намира неговите показания за ненадеждни, като заинтересован.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват доказателства,
събрани по реда на НПК, преки или косвени, че тъжителят е извършил
приписаното му престъпление, поради което не са налице основанията на чл.
147, ал. 2 от НК подсъдимият да не се наказва.
Наказанието е индивидуализирано правилно, като съдът е отчел
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, поради което е наложил минималният размер от 1 000
лева, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК.
Присъденото обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени
вреди от деликтното поведение на подсъдимия, също е определено правилно,
в справедлив размер от 500 лв., което успешно би репарирало отрицателните
емоционални преживявания, свързани с накърняване на достойнството и
положителната оценка на обществото за личността на тъжителя.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
следствие, налагащи отмяна на съдебния акт, при което присъдата на
районния съд следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 17/13.04.2021 г., постановена по
НЧХД № 530/2021 г. по описа на Русенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Член-съдия:
1._______________________
6