Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.06.2018г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като
разгледа докладваното съдията гр.д. №4709/ 2017г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
ИЩЦИТЕ- Ц.Г.К., ЕГН **********, и Б.И.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с.Н.Л., обл.Б., адрес за
кореспонденция : гр. К. ул. “********, офис 10, твърдят, че са
родители на починалия, вследствие на ПТП К.Б.К. на 22 години. Сочат, че на
14.08.2015 г., около 01,30 ч., по пътя № П-19 км. 95+500, в посока от с. Н.Л.
към с. С., се движил л.а. „Рено 19“, управляван от водача Н. С.Ч., който
нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал технически
неизправно МПС в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си 2,26 %
на хиляда и при движение с несъобразена скорост, след ляв завой загубил контрол
над управляваното от него МПС, при което напуска пътното платно, прекосява
лентата за насрещно движение и се удря с предната си част в бетонова канавка и
брега на ската след нея. В резултат на удара л.а. се вдига нагоре със задната
си част и обръщайки се по покрив, преминава през дърветата и храстите, намиращи
се встрани от пътя, след което пада върху задната си дясна част в областта на
десния стоп, после отново се обръща и пада по покрив върху асфалта и с
припълзяване и завъртане по посока обратно на часовниковата стрелка спира в
дясната лента за движение. Вследствие на удар е причинена смъртта на К.Б.К.,
който е бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Рено 19“. По случая е
образувано ДП № 480/ 2015 г. по описа на РУ- Г.Д., пр.пр. 3488/2015 г. по описа
на Окръжен съд - Б.. Наказателното производство е прекратено с Постановление от
22.07.2015 г., тъй като виновният водач Н. С.Ч. е починал в хода на
разследването. В хода на наказателното производство е установено, че
техническата причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
виновния водач Н. С.Ч., който е управлявал технически неизправно МПС, в пияно
състояние и с несъобразена скорост, като не контролирал непрекъснато управляваното
от него МПС и след ляв завой е загубил контрол върху автомобила. С оглед на
това в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача на
лекия автомобил Чангов и настъпилите обществено опасни последици - причинената
смърт на К.Б.К.. Навеждат, че за
процесния л.а. няма сключена
задълж. застраховка ГО. Твърдят,
че са предявили претенцията си
за изплащане на обезщетение пред Г. Ф. ***, но Ф.ът с Решение №
10-3/17.03.2017 г. е отказал да им плати обезщетение за неимуществени вреди. Твърдят, че в резултат на инцидента
е загинал техния син К.Б.К. (на 22
години). Същият е получил тежки несъвместими с живота
телесни увреждания довели до настъпване
на смъртта му на 14.08.2015 г. Несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна загуба на дете е особено трагично
обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството, това е
възможно най-голямата трагедия,
която преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции
в живота, изпразва живота му от съдържание, прави оставащото съществуване особено трагично. отдадено на
постоянна скръб и страдание. Тази болка
не може да бъде компенсирана с нищо. Молят съда, тъй като в случая за
увреждащия автомобил не е сключена задължителна застраховка ГО и с Решение №
10-3/17.03.2017г. Г. Ф. е отказал да плати обезщетение за
неимуществени вреди, да постанови
решение, с което да осъди ответника да им изплати обезщетение в размер
на по 200 000 лв. за всеки един, за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на сина им К.Б.К., в резултат на процесното ПТП, ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на изтичане на срока за
произнасяне на ГФ - 30.03.2017 г. до окончателно изплащане. Претендират
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с
ДДС, тъй като пълномощникът им не е регистриран по ЗДДС.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф. ***, сочи,
че не е пасивно легитимиран, тъй
като съгласно процесуалната норма на чл. 558, ал.5 от Кодекса за
застраховането, пострадалото лице може да предяви иск срещу него единствено при
положение, че му е определено обезщетение, с което не е съгласно или Ф.ът не се
е произнесъл по предявена пред него претенция в срок или въобще. Проведената
пред Ф.а извънсъдебна административна процедура се явява абсолютна процесуална
предпоставка, за да възникне правото на иск срещу него. С молба bx.N 24-01-773/29.12.2016 г Ф.а е бил сезиран от
пострадалото лице за процесното ПТП, образувана е щета N 210431/29.12.2016 г. Изпратено
е писмо с изх/N 24-01-773.1/16/10.01.2017 г, с което са дадени
указания за представяне на писменни доказателства във връзка със задължението
си по чл.498, ал.2 от КЗ, което указание не е изпълнено. Неизпълнението на
дадените указания и липсата на документи, от които не може да се определи по
безспорен начин наличието на вина на сочения водач, което от своя страна
поставя Ф.а в невъзможност да се произнесе по предявената претенция. Г. Ф. е
създаден, за да обезщетява пострадалите от пътнотранспортни произшествия лица и
процедурата, която следва да бъде изпълнена пред ГФ, не е бланкетна. Същата цели установяване на фактическия
състав на хипотезите, визирани в чл. 558, ал.З от КЗ(отм.) по безспорен
начин, поради което счита, че
непредставянето на четливи документи, както и на такива, удостоверяващи
фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“, е „бланкетно“ изпълнение
на процедурата, което е нарушение на волята на законодателя, поради което моли
съда да прекрати делото. Оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер. Не
са налице предпоставките на чл. 558, ал.1, т.1, б. “б” от Кодекса за
застраховането - без сключена задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, даващи право на ищците да претендира изплащане на обезщетение от Г.
Ф. (ГФ, Ф.а). Оспорва изцяло твърденията в исковата молба за наличие на
противоправно поведение на водач на незастраховано МПС и причинна връзка на
същото с настъпването на смъртта на наследодателя на ищците. Не е налице акт
със задължителна сила на осн. чл.300 от ГПК относно това дали е извършено
соченото в исковата молба деяние, неговата противоправност и виновността на
конкретно лице. Изтъква, че, видно от представените от ищците доказателства към
исковата молба, в хода на наказателното производство не се е установило по
безспорен начин, кой е бил водач на автомобила към момента на настъпване на
ПТП. Видно от Постановлението за прекратяване образувано по ДП №480/2015г. по
описа на РУ гр.Г.Д., същото е прекратено, тъй като и двете лица, участвали в
ПТП, са починали, поради което счита, че искът е неоснователен, с оглед на
факта, че е не е отхвърлена възможността наследодателят на ищците да е
управлявал процесния автомобил, а основен принцип е, че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Счита също така, че вината за
вредоносния резултат е на наследодателя на ищците, който в случай, че е бил
пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, не е използвал задължителния на
осн. чл.137а от ЗДвП обезопасителен колан, поради което при изхвърляне на
тялото му от автомобила е получил смъртоносните черепно-мозъчни увреждания.
Също в причинна връзка с настъпване на смъртта е предприемане от пострадалия на
пътуване с пиян водач в неизправен автомобил, с когото са се познавали отпреди
деня на ПТП и са употребили алкохол заедно непосредствено преди ПТП- ТР 1/2014
на ВКС - ОСГК. Оспорва размера на предявената претенция за неимуществени вреди.
Счита същия за силно завишен с оглед значителен принос на наследодателя на
ищците за настъпване на ПТП и вредите и съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП. Оспорва
претенцията за лихва, считано от 30.03.2017 г - датата, на която УС на ГФ е
взел решение за отказ да бъдат определени обезщетения за неимуществени вреди на
ищците, тъй като Ф.ът е бил поставен от ищците в обективна невъзможност да се
произнесе по претенцията им, като определи и изплати обезщетения за
неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
По
делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадал(починал) синът на
ищците.
Оспорва се допустимостта на настоящото производство; оспорва
се кой е водач на процесното ПТП; оспорва
се вината на водача на МПС, механизмът на
ПТП с оглед възражението на ответника за
степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, оспорва се размерът на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД, спорен е и началният момент на
присъждане на лихва с оглед поведението на ищците при заведената преписка по
щета пред Ф.а.
Безспорно се установи по делото от СМЕ на труп
№59/2015 г., която по съществото си представлява протокол за аутопсия, че
смъртта на пострадалия К. К. е пряка и непосредствена последица от получените в
резултат на процесното ПТП травматични увреждания.
За установяване механизма на ПТП, както и във
връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, направено от
ответника, е прието заключение на ATE, изготвена от вещото лице инж. Е. З., и КСМЛТЕ, изготвена от вещите лица
инж. Е. З. и д-р Т.Д..
Заключението на ATE установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 14.08.2015 г. около 01,30 ч.,
по път II-19 км. 95+500,
в посока от с. Н.Л. към с. С., се движил л.а. „Рено 19", управляван от водача
Н. С.Ч.. Малко след разклона за с. Копривлен, при ляв завой, непосредствено
след завоя, автомобилът се отклонява вляво, като водачът се опитва да намали
скоростта и да овладее автомобила. Превозното средство напуска платното за
движение и се удря в бетонова канавка встрани от пътя. Вследствие на удара
автомобилът се преобръща по надлъжната си ос, като прелетява известно
разстояние и пада на задната си дясна част, като остава следи по банкета на
пътя и счупени клони на височина около 3 метра. Движението продължава, като
автомобилът се обръща по таван и остава дъговидна следа от приплъзване по
асфалта до установявянето му вдясно на пътното платно. Вещото лице посочва, че автомобила е бил бракуван и не е
имал технически преглед, като при извършения оглед е установено, че четирите
гуми са от различни марки, като само предните са от един размер. Задната дясна
гума е 14 цола и с по-голяма височина и ширина. Според вещото лице разликата в
гумите при висока скорост може да доведе до загуба на странична устойчивост на
автомобила. Същото е една от причините за настъпването на ПТП. Критичната
скорост на занасяне, видно от заключението на ATE, е 175 км/я. Според вещото
лице, за да не се допусне възникването
на ПТП, е било необходимо водачът на автомобила да се движи с по-ниска скорост,
отговаряща на неговото функционално състояние и управление при нощни условия.
Освен това е било необходимо да не е употребил алкохол, а също така и факта, че
автомобилът е бил технически неизправен.
За установяване на причинените
неимуществени вреди на ищците е допусната и
приета СПЕ, изготвена от вещото лице д-р Е.М.. Според заключението по СПЕ ищцата Ц.Г.К. е преживяла остра стресова реакция при узнаване факта за смъртта на
сина си при процесния инцидент. Последвана е от тревожно- дспресивни оплаквания
с реактивен характер, чията тежест вероятно е била в степен да причинява разстройство
в адаптацията/Протрахирана депресивна реакция/, провела е медикаментозно
лечение. Към настоящия момент не се установяват болестни симптоми, но
травматичните преживявания персистират, намиращи израз в постоянно чувство на
тъга, празнота и невъзвратима загуба, снижени възможности за удоволствени
изживявания, отчужденост, свита зона на жизнен комфорт, ситуативна емоционална
лабилност, преживявания на вина и песимизъм, които продължават да присъстват в
ежедневието й. Тези психологични последици постепенно ще отслабват с времето,
но е възможно и да останат като трайни промени в личността й. Загубата на сина
й представлява тежка психотравма, оставила траен отпечатък във всички области
на живота й.
За установяване на причинените
неимуществени вреди на ищците в о.с.з. на
01.06.2018 г. е разпитан свидетелят Я.П., който твърди, че познава загиналия и семейството му, съседи са.
Свидетелят изтъква, че починалият К. е бил единствено дете на
родителите си, много добро и трудолюбиво момче, завършило гимназия, имало
желание да се развива в живота. Според свидетеля между пострадалия и родителите
му е съществувала силна емоционална връзка, много добре са се разбирали.
Свидетелят сочи, че родителите на загиналия не са
преодоляли загубата на сина си, продължават да скърбят за загубата му, смазани
са от болката, а мъката им е непреодолима.
Представено е писмо на ГФ изх. № 24-01-773/16/17.03.2017 г., от което е видно, че ищците са
сезирали ответника за изплащане на обезщетение преди завеждането на настоящото
производство, което и определя допустимостта на исковото производство.
Представени са
писмени доказателства с исковата молба- акт за смърт и удостоверение за
наследници, удостоверяващи активната легитимация на ищците.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете са е основателни.
Всеки ищец твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй
като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени
вреди, когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ (отм.). Реализирането
на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти:
възникнали права на ищеца /срещу причинител на вредата на основание на чл.45
ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е причинено от
водач на автомобил, за който липсва застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В производството се установи, че
във връзка със заведена извънсъдебни претенции от ищците ответникът-ГФ- е изискал представянето на
допълнителни доказателства, които ищците, по техни твърдения в становището по отговора на ответника, са били в невъзможност да се
сдобият..
Не се оспорва и активната
легитимация на ищците с оглед представените в тази насока с исковата молба
писмини доказателства- извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключениета на АТЕ.
Неоснователно е възражението на
ответника за наличие на съпричиняване – в тази насока ответникът не доказа възрежението си. Видно от направения оглед на техническото състояние на автомобила, същият е
бракуван и не е имал технически преглед, т.е. автомобилът е бил технически
неизправен, респ. липсват доказателства, че същият е бил оборудван с годни
предпазни колани и е могло ефективното им използване при процесния инцидент. Предвид
механизма на ПТП, а именно: поради голямата остатъчна скорост, при последвалия
удар в бетоновата канавка и брега на ската след нея, автомобилът се е вдигнал
нагоре със задната си част на височина 1.50-3.0 метра и, преобръщайки се по
покрив, е прелетял около 18 метра, след което е паднал върху задната дясна
част, последвало е преобръщане и падане на покрив, наличието на предпазен колан
не може да предпази пострадалия от получената травма и да има ефективно
значение в случая. По делото са налице данни за разрушено окачване на
автомобила, т.е. техническа неизправност, респ. неефективно действие на
предпазния колан. Видно от заключението на ATE, критичната скорост на занасяне на автомобила е
около 175 км/ч., в тази връзка предпазният колан при такава висока скорост е
неефективен и използването му е без значение .Видно от направеното уточнение на
експертите в проведеното о.з. по делото на 01.06.2018г., ударът при падането
отзад отдясно, където векторът на силата на удара се премества на дясно,
какъвто е механизмът при процесното ПТП, коланът трудно би предпазил от удари,
които са странични, в случая трудно би предпазил главата от странични части,
т.е. изпозването му е неефективно. Поради
изложеното не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като не се установиха извършени от него нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Претърпените
от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в
причинна връзка от деянието, са установени по несъмнен начин от показанията на
разпитания свидетел и от заключението на СПЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение. По делото се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от ПТП, продължават, неотшумели с течение на изминалото време. Житейски неоспоримо е, че няма
по-голяма скръб от загубата на дете. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната,
съдебната практика и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на
по 60 000 лв., за колкото исковете следва да се уважат, а за разликата
да се отхвърлят.
Отговорността на Г. Ф. не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от
законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. Обезщетението, което Ф.ът е длъжен да плати, покрива само
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД. В това отношение съдът приема, че положението на Г. Ф. е различно
от това на застрахователя, който при застраховка “гражданска отговорност”
следва да обезщети и вредите от забавата. Този извод се налага и от разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ(отм.)- Ф.ът изплаща обезщетения и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице, срокът за произнасяне не
може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Ф.ът
може да отговаря за забава само ако не е постигнато споразумение с увредения и
искът му се уважи. Ето защо следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата 30.03.2017г. -датата на изтичане на
срока за произнасяне и така, както е поискано в исковата молба.
При този изход не делото на ищците следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Същите са освободени от внасяне на такси и разноски, поради
което и и такива не са реализирани, за
да им бъдат присъдени. При ищците видно от данните по делото, размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от
исковете, намира, че адв. възнаграждение е в размер на 3 759лв. Неоснователно е искането
на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е
регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 630лв. от 900лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в размер
на 4800лв., както и 650лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Ц.Г.К., ЕГН **********, и Б.И.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с.Н.Л., обл.Б., адрес за
кореспонденция : гр.
К. ул. “********, офис 10, по искове с правно основание чл.288, ал.1,т.1 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/
на всеки един от ищците, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 60 000 лв /шестдесет хиляди лева/ до пълния им
предявен размер от по 200 000лв.(двеста
хиляди лева).
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адв. П.К.,***0, адвокатско възнаграждение в размер на 3 759лв.(три хиляди седемстотин петдесет и девет лева).
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН
**********, и Б.И.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: с.Н.Л., обл.Б., адрес за кореспонденция :
гр. К. ул. “********, офис 10, да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на Г. Ф., ***, направените разноски по делото в
размер на 630лв.(шестотин и тридесет
лева).
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 800лв.(четири хиляди и осемстотин
лева), както
и 650лв.(шестотин и петдесет лева) разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок
от съобщаването на страните за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: