№ 3291
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:Розалина Г. Ботева
Георги Стоев
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ЕАД срещу решение от
20039469/11.02.2021г. на Софийския районен съд, 127 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. П. К. осъдителни искове с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 160,08 лв. , представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 14.09.2016г. –
16.01.2019г., както и за сумата от 7,61 лв ., представляваща обезщетение за забава върху
главница за дялово разпределение за периода 30.01.2016г. – 16.01.2018г., за имот с абонатен
№ 152603 и представляващ апартамент № 105 в гр. София, ж.к. ****, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 11.02.2019г. по гр.д. № 5147/2019г. по
описа на СРС, 127 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че вземанията за лихва за забава за посочените по – горе периоди не се дължат, като е
изложил основания, които не са въведени като възражение от страна на ответника. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. П. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата,
счита, че първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон, решението е
обосновано и законосоъобразно и моли да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Решението на СРС е влязло в законна сила в частта, с което по реда на чл.422 от ГПК
спрямо А. П. К. е признато за установено, че дължи на „Т.С.“ЕАД на основание чл.79 ал.1 от
ЗЗД сумата от 1153,69 , представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
м.01.2016г. – м.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за имот с абонатен № 152603 и представляващ
апартамент № 105 в гр. София, ж.к. Люлин, бл.****, като иска е отхвърлен за разликата над
1153,69 лв. до пълния предявен размер от 1306,39 лв. и за периода 01.05.2015г. –
31.12.2015г. като погасен по давност, както и че на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД дължи
сумата от 38,29 лв., представляваща главница ца предоставена услуга дялово разпределение
за периода 01.01.2016г. – 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 28.01.2019г. до
окончателното й изплащане, като иска е отхвърлен за разликата над 38,29 лв. до пълния
предявен размер от 39,66 лв., както и за периода 01.12.2015г. – 31.12.2015г., като погасен по
давност.
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са положителни
установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника :
-за сумата от 160,00 лв. - обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за периода 14.09.2016г. – 16.01.2019г. върху главниците за цена на доставена
топлинна енергия от 1306,39 лв. за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г.;
-за сумата от 7,61 лв. обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за периода 30.01.2016г. – 16.01.2018г. върху главниците за предоставена услуга
дялово разпределение от 39,66 лв. за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г.;
Тук е необходимо да се направи уточнението, че исковете за обезщетение за забавено
изпълнение по искова молба се претендират от ищеца върху целия размер на главниците за
потребена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение, като във
въззивната жалба се обжалва целия отхвърлителен диспозитив в тази част – размер и
период, независимо от необжалване на решението, в частта, с която са отхвърлени частично
исковете за главниците.
Следователно за обезщетението за забава върху размера на отхвърлените главници –
исковете са неоснователни, поради липса на парично вземане, а в останалата част -
2
обезщетението върху присъдения размер на главници с необжалваното съдебно решение
/неплатена цена на потребена топлинна енергия и цена за извършена услуга дялово
разпределение/ имат два режима в зависимост от обстоятелството върху присъдена главница
по кои ОУ са възникнали – от 2014г. или 2016г.
Относно иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забавено
изпълнение върху главница /присъдена с първоинстанционното решение /за цена на
потребена топлинна енергия:
Върху главниците за цена на потребена топлинна енергия за периода 01.01.2016г. –
01.07.2016г. т.е. при ОУ от 2014г. въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, с които е отхвърлил описаните по – горе искови претенции за
периода , поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Върху главниците за цена на потребена топлинна енергия и за извършено дялово
разпределение присъдени за периода 01.07.2016г. – 01.07.2016г. т.е. при ОУ от 2016г.
въззивният намира следното:
С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Следователно клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа
на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат
обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „Т.С.“ЕАД изравнителните суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави
информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да
разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 срок,
то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава.
С оглед на тези съображения съдът намира, че ако фактурата за реално дължимата
стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е издадена след изтичането му
/както е в процесния случай/, то обезщетението за забава се дължи след изтичане на 45-
3
дневен срок от издаването й, а не след изтичане на 45-дневен срок от изтичането на
отоплителния период
Предвид горното, настоящият състав не споделя тълкуването на
първоинстанционния съд, че е необходима в горния случай, допълнителна покана по
смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД именно поради обстоятелството, че е налице падеж на
задължението – в ОУ и част от съдържанието на договорното правоотношение – 45- дни от
издаване на общата фактура по изравнителни сметки и относно реално изчислените
количества потребена топлинна енергия.
В процесният случай за част от вземанията по обща фактура и съобщение към нея №
**********/31.07.2016г. за сумата от 152,70 лв. и за периода до 01.01.2016г. са погасени по
давност., като отхвърлителната част на първоинстанционното решение в тази му част е
влезнало в сила.
Непогасените по давност:
За периода 01.01.2016г. – 01.07.2016г. дължимата главница за потребена топлинна
енергия и която съобразно съобщение към нея № **********/31.07.2016г. /80,47 лв./и обща
фактура със съобщение към нея № **********/31.07.2017г. /46,26 лв./ е в размер на 126,73
лв. без ДДС или 152,07 лв. е при действие на ОУ от 2014г., поради което и предвид
мотивите в изложението по – горе, лихва за забава върху същата не се дължи.
За периода 01.08.2016г. – 30.04.2018г. , при действието на ОУ от 2016г. и главница в
размер на 759,05 лв. /по обща фактура със съобщение към нея **********/31.07.2018г. и по
обща фактура и съобщение към нея № **********/31.07.2017г./ се дължи обезщетение за
забавено изпълнение съобразно посоченото по – горе, като:
- за главницата от 263 лв. /част от вземане по обща фактура и съобщение към нея №
**********/31.07.2017г/ се дължи за периода 15.08.2017г. /45-дни след издаването на
фактурата/– до 16.01.2019г., като определено по реда на чл.162 от ГПК обезщетението за
забава в размер на законната лихва е 37,98 лв.;
-върху главницата от 496,05 лв. / вземане по обща фактура и съобщение към нея №
**********/31.07.2018г. / се длъжи за периода 15.08.2018г. /45-дни след издаването на
фактурата/ – до 16.01.2019г. като определено по реда на чл.162 от ГПК обезщетението за
забава в размер на законната лихва е 21,35 лв.;
Или общ размер 59,33 лв.
Следователно поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция и
първоинстанционния съд, решението частично следва да бъде отменено и постановено ново,
с което иска се уважи до гореустановения размер.
Относно иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забавено
изпълнение върху главница /присъдена с първоинстанционното решение /за цена на
извършена услуга дялово разпределение:
Предявения иск за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение, въззивният състав счита
за неоснователен, като изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е
отхвърлил описаните по – горе искови претенции, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
4
Разноски
С оглед с изхода, на основание чл.78 ал.1 ГПК и изрично направено искане /във
въззивната жалба и молба от 29.06.2022г/следва на въззивника да му бъдат присъдени
разноски:
-във въззивното производство – за юрисконсултско възнаграждение – от
претендирани 200,00 лв., съдът счита, че на присъждане подлежат такива в размер на 100,00
лв., както и 25,00 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба, а от тях /125,00 лв./
въззиваемата страна следва да заплати съразмерно на частично основателната жалба – 44,24
лв.
- в първоинстанционното производство - следва да се присъдят допълнително разноски
на въззивника и ищец в исковото производство пред СРС в размер на сумата на още 5,10
лв.;
-в заповедното производство - следва да се присъдят допълнително разноски на
въззивника и заявител в производство пред СРС в размер на сумата на още 3,14 лв.;
Предвид изхода на делото и разноските, които е претендирал ответника в исковото
производство пред СРС – А. К. следва да бъдат намалени и решението отменено за
разликата над 20,61 лв. до присъдения размер от 25,51 лв.
Въззиваемата страна не претендира разноски във въззивното произвдство./липсват и
представени доказателства за направени такива/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20039469/11.02.2021г. постановено по гр.д. №14956/2020г. по
описа на СРС, ГО, 127 състав в ЧАСТТА:
- с която е отхвърлен предявения от «Т.С.»ЕАД с ЕИК: ****** със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Красно село, ул. **** иск по чл.422 от ГПК за признаване
за установено спрямо А. П. К. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. **** за
признаване за установено, че дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.02.2019г. по ч.гр.д. №5147/2019г. на СРС,127- ми състав, на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД - сумата от 59,33 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главница за потребена топлинна енергия за периода 01.08.2016г. – 30.04.2018г. от
759,05 лв.;
-с която ищецът «Т.С.»ЕАД с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ул. **** е осъден да заплати на А. П. К. с ЕГН: ********** и с
адрес: гр. София, ж.к. **** на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото за разликата
над 20,61 лв. до пълния присъден размер от 25,51 лв.
5
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че А. П. К. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к. ****, че дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. **** плащането на
вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от от
11.02.2019г.. по ч.гр.д. №5147/2019г. на СРС , 127- ми състав, както следва:
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 59,33 лв., /петдесет и девет лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главница за потребена топлинна енергия за периода 01.08.2016г. – 30.04.2018г. от 759,05 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20039469/11.02.2021г. постановено по гр.д.
№14956/2020г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, в останалата му обжалваната част.
ОСЪЖДА А. П. К. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
основание чл.78 ал.1 от ГПК «Т.С.»ЕАД с ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. ****, както следва:
-разноски по гр.д № гр.д. №14956/2020г. по описа на СРС, ГО, 127 съставв размер на
5,10 лв. / пет лева и десет стотинки/;
-разноски по ч.гр.д. №5147/2019г. на СРС, 127- ми състав в размер на 3,14 лв. /три
лева и четиринадесет стотинки/;
-разноски по в.гр.д. № 5756/2021г. по описа на СГС, IV-в състав, в размер на 44,24
лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
„Т.С.“ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване основание чл.280 ал.3 о т ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6