Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.05.2013г. гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав на
единадесети април
две хиляди и тринадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Ангелина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 82 по описа за 2013г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът твърди,
че е собственик на ½ ид. част от поземлен имот № 56784.524.352 по КК на
гр. Пловдив, а собственик на останалата ½ ид. част е ответника. В същия
е изграден гараж, който е заснет като самостоятелен обект с идентификатор
56784.524.352.2.1 с площ 18 кв.м., който по приращение също е съсобствен между
двете страни по делото при равни права. Поради тази причина и тъй като се касае
за общинска собственост, ищецът е придобил правото на ползване върху ½
ид. част, която не е негова собственост, от гаража. Ето защо моли да бъде
признато за установено, че е собственик на ½ ид. част от правото на
ползване върху гараж с идентификатор 56784.524.352.2.1 и постройка баня -
тоалетна с площ 4 кв.м., която не е
заснета по КК.
Ответникът
оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че посочените в исковата молба
факти не обуславят възникване или придобиване право на ползване върху
собствените на Община Пловдив ½ идеална част от сградите.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Не се спори между страните,
а и от приетите писмени доказателства се установява, че страните притежават
общо правото на собственост върху ПИ № 56784.524.352 по КК на гр. Пловдив,
адрес: ***, с площ от 482 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м) при съседи:
56784.524.349, 56784.524.350, 56784.524.351, 56784.524.936, 56784.524.355,
56784.524.354, 56784.524.353, като дяловете им са равни. Не е спорно също така,
че в него е построен гараж, заснет па КК като самостоятелен обект
56784.524.352.2.1 с адрес ***, намиращ се в сграда №2, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ 18 кв.м., съседни самостоятелни обекти на същият етаж
56784.524.352.2.2, под обекта: няма, над обекта: няма, както и масивна
едноетажна постройка, представляваща баня-тоалетна с площ от 4 кв.м. долепена
до североизточната фасада на жилищната сграда с вход откъм двора (която не е
нанесена в кадастралната карта).
Действително в
представената писмена защита се твърди, че правото на собственост върху
дворното място не води до придобиване на правото на собственост върху
процесните сгради, тъй като са построени преди сключването на договора за
покупко-продажба от праводателката й. Тези възражения са несвоевременни, тъй
като в съдебно заседание представителят на ответника не е извършил такива
оспорвания. За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни. Моментът на
изграждането на сградите е без значение, тъй като придобиването им по
приращение не зависи от това, доколкото те следват земята – всичко построено
извън обема на правото на строеж принадлежи на нейния собственик.
Въпреки това предявеният
иск е неоснователен. Правните способи за придобиване на вещни и ограничени
вещни права са тези, предвидени в законите, като същите не правят разлика в
зависимост от това дали се касае до държавна или общинска собственост. В случая
е налице общо притежаване на правото на собственост върху процесните сгради,
което не е правопораждащ юридически факт, водещ до придобиване на право на
ползване върху собствената на ответника идеална част и то само и единствено
поради това, че същият е Община. Напротив в чл.39 от ЗОС е предвиден редът, по
който се придобива право на ползване върху общински имот. В случая е
неприложима и разпоредбата на чл.64 от ЗС, тъй като не се касае до хипотеза и
спор, дали собственикът на постройката има право да ползва земята, върху която
притежава право на строеж. Ето защо съдът намира, че на основание чл. 31, ал.1
от ЗС ищцата има право да като съсобственик да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им, което е съвсем различно и не означава, че
притежава правото на ползване върху двете сгради. Ето защо същата не е
придобила и не притежава такова право и претенцията й следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал.3 ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 435,84 лева юрисконсултско възнаграждение (изчислено съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. при интерес 4930,70 лева, равен на данъчната
оценка на недвижимия имот).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.Х.Т., ЕГН ********** Община Пловдив, ул.”Гурко” №1,
представлявана от кмета И. Т., че притежава правото на собственост върху
следните недвижими вещи: самостоятелен обект 56784.524.352.2.1 по КК на гр.
Пловдив, с адрес ***, намиращ се в сграда №2, предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 18
кв.м., съседни самостоятелни обекти на същият етаж 56784.524.352.2.2, под
обекта: няма, над обекта: няма, както и масивна едноетажна постройка,
представляваща баня-тоалетна с площ от 4 кв.м. долепена до североизточната
фасада на жилищната сграда с вход откъм двора, разположени в ПИ № 56784.524.352 по КК на гр.
Пловдив, адрес: ***, с площ от 482 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м) при съседи:
56784.524.349, 56784.524.350, 56784.524.351, 56784.524.936, 56784.524.355,
56784.524.354, 56784.524.353.
ОСЪЖДА Х.Х.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив, ул.”Гурко” №1,
представлявана от кмета И. Т., сумата от 435,84 лева (четиристотин тридесет и
пет лева и осемдесет и четири стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД