Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на първи
ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело №70/2022
г. по описа на АС-Кърджали и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от А.А.Ю. от ***, срещу Ревизионен акт № Р-16001621001280-091-001/01.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №11/11.01.2022
г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен, като
постановен
при неизяснена фактическа обстановка,
в несъответствие със събраните доказателства, при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с неговата
цел.
В с.з. и в представено писмено становище твърди, че
не са налице предпоставките за прилагане на реда по чл.122 ДОПК за установяване на задължения. Счита, че ревизиращият орган не е установил надлежно
реализирани приходи от продажби на едър рогат добитък в ревизираните периоди.
Сочи, че не е извършвал
продажби на животни и не е реализирал доходи от такива продажби. Твърди, че при извършване на ревизията не били взети предвид всички загинали и бракувани
животни в ревизирания период. Сочи,
че не е декларирал получените субсидии за отглеждане на едър рогат
добитък, тъй като не му били изискани такива декларации.
Прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на задълженията за 2014 г. Оспорва заключенията на
вещите лица по назначените експертизи. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в писмено
становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Намира оспорения ревизионен
акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в него, както и в потвърждаващото
го решение на директора на Д“ОДОП“, гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минимума, определен в Наредба №1/2014 г.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Ревизията е повторна след като с Решение №142/25.02.2021
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е отменен РА №Р-16000920002343-091-001/25.11.2020
г. по отношение на допълнително установените в него данъчни и осигурителни задължения,
а преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621001280-020-001 / 04.03.2021 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив /л.123/, на основание чл.
112 и чл. 113 от ДОПК, във връзка с Решение №142/25.02.2021 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“, е възложена данъчна ревизия на А.А.Ю. от ***, за установяване на задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данък върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. Заповедта е подписана с квалифициран
електронен подпис и надлежно връчена на ревизираното лице, на 19.03.2022 г.
В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16001621001280-092-001 / 05.07.2021 г., връчен на адресата на 20.08.2021 г. Въз основа на горния РД е издаден и процесния
Ревизионен акт № Р-16001621001280-091-001 /
01.10.2021 г., с който, по отношение на ревизираното лице
/РЛ/ са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г., общо в размер на *** лв., от които:
главница в размер на *** лв. и лихви за просрочие
към 01.10.2021 г. - *** лв., както следва: за 2014 г. –
*** лв. главница и *** лв. - лихви;
за 2015 г. - *** лв. – главница и лихви - *** лв.; за 2016 г.: *** лв.– главница и лихви – *** лв.; за
2017 г. - *** лв. главница и *** лв.- лихви; за 2018 г. – *** лв. главница и *** лв.- лихви и за 2019 г.: *** лв. главница и лихви в
размер на *** лв. Актът е връчен на жалбоподателя на 22.10.2021 г., видно от приложената
по делото разписка.
С Решение №11/11.01.2022 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил
изцяло Ревизионен акт № Р-16001621001280-091-001 / 01.10.2021 г., относно определените в него задължения по ЗДДФЛ, за ревизираните периоди,
ведно с лихвите към тях. Според приложеното известие за доставяне, горното решение
е получено от А.Ю. на 03.02.2022 г.
В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета
на делото констатации:
През ревизираните периоди А.Ю.
е земеделски производител и самоосигуряващо се лице от
16.04.2014 г. Има животновъден обект,
регистриран в МЗХГ под № ***. Осъществяваната икономическа дейност е с код по НКИД
2003-0121 – Отглеждане на едър рогат добитък. През всяка от ревизираните години, лицето е подавало
информация за горния животновъден обект за брой животни по категории:
4100-говеда и биволи; 4101-телета и малачета
до 1 г.; 4102-телета и малачета от 1г. до 2г. за угояване;
и 4105- месодайни крави. Ревизираното лице няма
регистрация за целите на ЗДДС.
Подавало е годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ само за 2016 г. и 2019 г., както следва:
- за 2016 г. - в Приложение №3 са декларирани доходи от друга стопанска дейност
с код 301 - *** лв. и с код 3011- доходи под формата на държавни субсидии и
друго подпомагане от ЕФГЗ, ЕФРСР и държавния бюджет, свързани с дейността по код
301 – *** лв.;
- за 2019 г. - в Приложение №3 са декларирани доходи от друга стопанска дейност
с код 301 - *** лв.
За изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, при
ревизията са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения
РД, неразделна част от РА, съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Предприети са действия
по събиране на доказателства, като на основание чл. 37, ал. 2 и ал.3 и чл.
53 от ДОПК, на РЛ са връчени: Искане за представяне
на документи и писмени обяснения №Р-1600**********-040-001/06.04.2021 г. /л.120/ и Искане №Р-1600**********-040-002/26.05.2021 г. /л.117/, с които са изискани
данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера
на доходите, направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания
от трети лица, получавани заеми от физически и юридически лица и др. Във връзка
с първото искане, РЛ е представило писмени обяснения № 2053/09.04.2021 г. /л.119/,
според които, подробности за подадени от него жалби и сигнали до компетентните органи за откраднати
и нападнати от хищници животни, в периода 2003-2020 г., са налични в: ОД на МВР-
Кърджали и Районна прокуратура-Кърджали – за около 80 бр. откраднати животни; както
и в Горско стопанство “***“ и Община Кърджали. Направено е искане за служебно изискване
на документите, находящи се в горните администрации.
От събраните в хода на ревизионно производство доказателства,
в т.ч. и от предходната ревизия, са установени
доходи, които не са отчетени като приходи и не са декларирани по установения ред
от ревизираното лице. Посочено е, че за всяка от ревизираните години лицето е получавало
финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие",
като не е декларирало получените субсидии за 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019 г. Прието е също, че за периода
01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. лицето е получавало доходи и от продажба на едър
рогат добитък, които отново не е декларирало. Въз основа на горното и след анализ
по реда
на чл.122, ал.2 от ДОПК е прието, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация, както и че са налице
данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане следва
да се определи по реда на чл. 122 от ДОПК.
На 28.05.2021 г., на РЛ са връчени: Уведомление № Р-16001621001280-113-001/26.05.2021
г. по чл.124, ал.1 от ДОПК /л.52/, Уведомление
№ Р-16001621001280-139-001/ 26.05.2021 г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.54/,
както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001620002342-040-002/27.11.2020
г., с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.
124, ал. 3 от ДОПК за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В определения
в искането срок, РЛ не е представило обяснения и документи.
При анализ на събраните в хода на ревизията доказателства
е установено, че за 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2018 г., РЛ не е подавало ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ, за деклариране на доходи от дейността, като регистриран земеделски
производител, а декларираните данни в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г.
и 2019 г., не отразявали всички получени от лицето приходи от продажби и финансови
помощи. Така, регистрираният земеделски производител е получавал финансови помощи
от ДФ „Земеделие", като общата сума на получените субсидии по години са, както следва: за 2014 г. – *** лв.;
за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. – *** лв.; за 2017 г. – *** лв.; за 2018 г. –
*** лв. и за 2019 г. – *** лв. Прието е,
че в годината на получаване на посочените финансови средства (субсидии), РЛ е регистриран
земеделски стопанин, който през същата година извършва дейност по производство на
непреработени продукти от селско стопанство и използва получените средства във връзка
с посочената дейност, поради което доходите
от горните субсидии подлежат на деклариране с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и се облагат по
реда на чл. 29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход е разликата между придобития
доход от дейността и 60 на сто нормативни разходи.
По отношение на констатираните помощи, получени от РЛ през
2014 г. – *** лв. и през 2015 г. – *** лв., по схеми за предоставяне на помощ de minimis, за изхранване на животни и подпомагане на земеделските
стопани от област Кърджали и Смолян, пострадали от неблагоприятни климатични условия
през м. март 2015 г. е прието, че последните суми представляват обезщетения и на
основание чл.13, ал.1, т.13 от ЗДДФЛ, са необлагаеми.
Въз
основа на събраните в хода на ревизията данни е прието също, че РЛ отглежда порода
месодайни крави – Българско родопско говедо,
основно с цел добив на телета, като
за периода от 2014 г. до
2019 г. броят на регистрираните животни в животновъдния обект на РЛ по години, е
както следва: През 2014 г. са регистрирани общо 71 броя животни, от тях: телета до 1г.
– 13 бр., телета и юници за угояване – 7бр., крави-месодайни – 33 бр., други -
18 бр.; за 2015 г. са регистрирани общо
говеда 84 броя, от тях: телета до 1г. – 19 бр., телета и юници за угояване – 16
бр., крави-месодайни – 31 бр., други – 18 бр.; за 2016 г. са регистрирани общо говеда 59 броя, от тях: телета до
1г. – 7 бр., телета и юници за угояване – 17 бр., крави-месодайни – 24 бр., други
– 11 бр.; за 2017 г. са регистрирани
общо говеда 45 броя, от тях: телета до 1г. – 4 бр., телета и юници за угояване –
5 бр., крави-месодайни – 33 бр., други – 3 бр.; за 2018 г. регистрирани общо говеда 33 броя, от тях: телета до 1г. – 1
бр., телета и юници за угояване – 3 бр., крави-месодайни – 27 бр., други – 2 бр.;
за 2019 г. са регистрирани общо говеда
46 броя, от тях: телета до 1 г. – 2 бр., телета и юници за угояване – 10 бр., крави-месодайни
– 28 бр., други – 6 бр.
Въз основа на изисканите и получени констативни протоколи,
ведно със справки за загинали животни по време на неблагоприятно климатично условие
и екарисажни бележки е прието, че броят на бракуваните животни е, както следва:
през 2015 г. - общо 15 бр., от които:
9 бр. телета и 6 бр. крави; през 2016 г.-
общо 1 крава; през 2017 г.- 20 бр. животни,
от които: 7 бр. телета и 13 бр. крави; през 2018 г.- общо 4 бр. крави; през 2019 г.- общо 5 бр. животни, от които: 4 бр. телета и една крава.
Поради липсата на представени от РЛ обяснения и документи,
относно начина на разпореждане с родените през годините телета е прието, че всички
декларирани през годините телета до 1 г., през следващата година преминават в категорията
на телета и юници за угояване от 1 до 2 г., а последните преминават в категорията месодайни крави. След извършена съпоставка между броя на регистрираните животни през
проверявания период и броя на бракуваните животни е прието, че през 2014
г. са продадени 4 броя телета и 2 бр. крави; през 2015 г. са продадени 9 броя телета
и 1 крава; през 2016 г. са продадени 6 броя телета и 7 броя крави; през 2017 г.
и 2018 г. - няма извършени продажби на животни, а през 2019 г. е продадено 1 теле.
Въз основа
на данни от статистиката на ДФ „Земеделие" и НСИ за средното продажно живо
тегло на теле до 1г. и на месодайна крава, както и на средните продажни цени на
килограм живо тегло за теле до 1 година
и за месодайна крава, са установени
неотчетени продажби на животни от РЛ, както следва: - през 2014 г. – 4 броя телета, на обща стойност *** лв. и 2 броя крави,
на стойност *** лв.; - през 2015 г.
– 9 броя телета на обща стойност *** лв. и 1 крава на стойност *** лв.; - през 2016 г. – 6 броя телета, на стойност
*** лв. и 7 крави, на стойност *** лв.; -през
2019 г. – 1 теле на стойност *** лв.
В резултат са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, визирани в оспорения
РА. Горните задължения са формирани от данъчна основа, определена по реда на
чл.122, ал.2 ДОПК, включваща установените доходи от продажба на едър рогат добитък
и получените субсидии, от които са приспаднати 60% нормативно определени разходи
за дейността. Приспаднати са също така и внесените от лицето данъци и задължителни
осигурителни вноски.
По делото са назначени две експертизи с вещи лица - зооинжинер и икономист.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно ветеринарномедицинска
експертиза в частта, касаеща изводите за броя на бракуваните/загинали животни, както
и за броя на липсващите животни в ревизирания период, като несъответстващо на приложени
по делото писмени доказателства - констативни протоколи и потвърдителни бележки за
получени животински трупове.
Съдът не възприема и заключението по назначената
СИЕ, относно изводите за броя на бракуваните/загинали животни в животновъдния обект на жалбоподателя в изследвания
период; броя на липсващите животни и определения,
въз основа на горните данни, дължим данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Видно и от констативната част на заключението,
горните изводи са формирани въз основа на противоречиви данни,
съдържащи се в справката за загинали и бракувани животни от Интегрираната
информационна система на БАБХ /на л.363/, от една страна и информацията в констативните протоколи и потвърдителни
бележки, от друга страна. Несъответствията в горните документи, както и
липсата на данни за вида на некатегоризираните животни /телета, юници или крави/, са довели и до необоснованост на констатациите, за биологичната трансформация на животните /преминаването
на животните от една категория в друга/ в разглеждания период,
и съответно за броя на липсващите животни, по категория.
При тази фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен
контрол, в резултат на който оспореният ревизионен акт е потвърден изцяло с Решение
№11/11.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.
Разгледана
по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
При извършената проверка на оспорения РА, съдът
установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане
на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган и в определения от
него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който
е възложена ревизията. Оспорения акт е постановен и в съответствие с изискванията на чл. 120 от ДОПК, относно формата и съдържанието му.
1. По отношение на получените и недекларирани от жалбоподателя субсидии от ДФ „Земеделие" за 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., определените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, са съответни и на материалния закон, по следните съображения:
В
случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ, касаещ получените и недекларирани субсидии,
е определен по особения ред на чл.122 ДОПК, като органите по приходите са приели
наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК.
Според последните разпоредби, органът
по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
основа, определена от него по реда на ал. 2, когато: до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация /т.1/; налице са данни за укрити приходи
или доходи /т.2/.
Съдът приема,
че органите по приходите правилно са констатирали наличие
на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, по отношение на тези приходи, предвид безспорно установеното
по делото обстоятелство, че за 2014
г., 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., жалбоподателят, не е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за деклариране на доходите от получените субсидии
от ДФЗ, като
подадената ГДД за 2019 г., не отразява получените от лицето приходи от финансови помощи.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият
доход от стопанска дейност на физическите лица, които не
са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя,
като придобитият доход се намалява с разходи за дейността,
както следва: 1. (нова - ДВ, бр. 95 от
2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр.
100 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) с
60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за
производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
С отмяната на чл. 13, ал. 3
от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г., публ. ДВ бр. 95/2009 г., плащанията към
земеделските производители, в т.ч. държавни помощи, субсидии и друго подпомагане
с европейски средства и такива от държавния бюджет, по силата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, се включват в облагаемия доход и подлежат на облагане с данък.
Безспорно е по делото,
че в периода 2014-2019 г., жалбоподателят е регистриран като земеделски производител
по реда на Наредба №
3 от
29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и е получавал суми от ДФ „Земеделие"
по схеми и мерки за директни плащания и национални доплащания, както следва: за
2014 г. – *** лв.; за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. – *** лв.; за 2017 г. – ***
лв.; за 2018 г. – *** лв. и за 2019 г. –
*** лв. По делото не се спори също, че получените субсидии са свързани с дейността
на РЛ - отглеждане на едър рогат добитък, както и че лицето не е подавало декларация
по чл.
29а, ал. 4 от ЗДДФЛ.
При тези безспорни
факти съдът намира,
че получените и недекларирани в процесния период субсидии от Държавен
фонд "Земеделие", са облагаем
доход по
чл.29, ал.1,
т.1 ЗДДФЛ и правилно са включени при формирането
на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
намалена с нормативно признатите разходи /60%/ и внесените задължителни осигурителни вноски, поради което в тази му част,
оспореният РА е законосъобразен.
Както беше посочено, годишната
данъчна основа /ГДО/ по чл.17
ЗДДФЛ, конкретно за доходите от получените
субсидии се определя, като от сумите на получените субсидии
се приспаднат 60% нормативно признати разходи, както и внесените от лицето задължителни осигурителни вноски.
За
данъчен период
2014 г. ГДО е в размер на *** лв. /*** / + *** /ЗОВ/ =
***/. Дължимият данък по чл.48, ал.1
ЗДДФЛ /10 % от определената ГДО/
за 2014 г., е в
размер на *** лв. Върху горната сума, на основание чл.175,
ал.1 ДОПК, вр с
чл.1 от ЗВЛДТДПДВ, за невнесените
в срок суми се дължат и лихви в размер на *** лв.
За 2015 г.
– ГДО е в размер на *** лв. /***/. Дължимият
данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за
2015 г., е в размер
на *** лв., ведно с лихви в размер
на *** лв.
Безспорно е по делото, че получената
от РЛ субсидия за 2016 г.,
в размер на *** лв., е надлежно декларирана, като за този доход е
внесен и дължимия данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, поради което за този данъчен период не
се установяват такива допълнителни задължения по ЗДДФЛ.
За 2017 г.
и 2018 г., годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, както
и дължимият данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, е съобразно установеното в РА,
а именно: за 2017 г. - *** лв. – главница и лихви – *** лв. за 2018 г.
- *** лв. главница, както и лихви
в размер на *** лв.
За 2019 г.
– ГДО е в размер на *** лв.
/***/, дължимият данък по чл.48, ал.1
ЗДДФЛ е *** лв., ведно с лихви в размер
на *** лв.
Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за
2014 г. В
случая, съгласно чл.67, ал.5 ЗДДФЛ, дължимият данък за доходите от субсидиите за
2014 г. е следвало да се внесе до 30.04.2015 г. Петгодишният срок по чл.171, ал.1 ДОПК, за тези задължения е започнал да тече на 01.01.2016 г. и изтича на
31.12.2020 г. Преди изтичането на последния срок, със ЗВР №Р-16000920002343-020-001/24.04.2020
г. е започнало производство по установяване на публично вземане и по силата на чл.172,
ал.1, т.1 ДОПК, давността е спряна до 25.02.2021 г., когато с Решение №142/25.02.2021
г. на директора на ОДОП-Пловдив е отменен издадения ревизионен акт и преписката
е върната за извършване на нова ревизия. Със ЗВР № Р-16001621001280-020-001 / 04.03.2021 г. давността отново е спряна,
а с издаването на оспорения ревизионен акт, давността е прекъсната /чл.171, ал.2 ДОПК/.
2. По отношение на определените,
на основание чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, вр. чл.122 ДОПК и чл.
29, ал.1, т.1 ЗДДФЛ,допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2019 г., върху недекларирани доходи
от продажба на животни, съдът съобрази следното:
Доходите от продажба на животни от лица, които не са регистрирани като еднолични
търговци, също представляват облагаем доход по чл. 29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Годишната
данъчна основа за тези доходи се определя по реда на чл. 30 ЗДДФЛ и по аргумент
от чл. 17 ЗДДФЛ участва при формиране на общата годишна данъчна основа, върху която
се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така, в производството
по съдебно обжалване на РА, за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в
тежест на органите по приходите е доказването на основанията за извършване на ревизия
при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.
За да
се приложи презумпцията по чл.
124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите
следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства. В противен случай тежестта за опровергаването им е
недопустимо да се възлага на ревизирания субект. Освен в хипотезите по чл. 123 от ДОПК, които в случая не са налице, подлежаща на облагане
с данъци основа не се предполага, а следва да бъде обоснована
от органа по приходите.
В разглежданата хипотеза приходният орган е приел, че в ревизирания период е
налице несъответствие между броя на регистрираните и бракуваните
животни, което несъответствие се дължи на извършени от жалбоподателя продажби на животни. За да приеме, че са налице укрити
приходи от продажба на животни, органът е взел предвид данните в справки от Регистъра
на земеделските стопани, изготвени от Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали /видно
от посочения брой на регистрираните животни в т.ч. и по категории, на стр. 7 от
РД/. Обратно на посоченото в РД, че несъответствията са установени и въз основа
на информация от БАБХ за вписаните животни в животновъдния обект на жалбоподателя,
тази информация не е била взета предвид,
видно и от поясненията на вещото лице-икономист, дадени в о.с.з., проведено
01.11.2022 г. С
протоколно определение от 29.04.2022 г. на ответника по делото е указано, че не
сочи доказателства за броя на вписаните животни, анализирани в РД, касаещи броя
и категориите животни, по отношение на които е прието, че са реализирани продажби.
В тази връзка ответната страна е представила справки от Интегрираната информационна
система на БАБХ, както и справки от Регистъра на земеделските стопани /л.312-326
от делото/. При извършената съпоставка на данните в ИИС на БАБХ и тези в Регистъра
на земеделските стопани, се установяват различия, както в общия брой на регистрираните
животни в животновъдния обект на жалбоподателя, така и в броя им по категории за
отделните данъчни периоди. Т.е., данните от Регистъра на земеделските стопани, въз
основа на които е прието несъответствието в броя на животните, не са безспорни и
се различават от информацията в регистрите на БАБХ. По
тази причина, необосновани се явяват и изводите, направените
въз основа на данните в Регистъра на земеделските стопани, за броя на липсващите животни, по отношение на
които е прието, че са продадени, респ.
е реализиран доход,
подлежащ на облагане.
Отделно от горното, в констативната част от заключението
по СИЕ, вещото лице е констатирало непълнота на данните
в представената справка за загинали и бракувани животни за периода
2014-2019 г. от ИИС на БАБХ, тъй като в последната справка не са включени животни, за които са приложени констативни протоколи и потвърдителни бележки за
предаването им на екарисаж. От друга страна,
в справката за загинали и бракувани животни за съответната година
са включени животни, по отношение на които няма първични
документи за причините, поради които фигурират там.
Така, за 2014 г.
по справката от БАБХ, бракуваните животни
са 4 бр., а по приложените констативни
протоколи и потвърдителни бележки- 5 бр. За 2015 г. по справката от БАБХ, бракуваните животни са 18 бр., а по констативни протоколи и потвърдителни бележки – 16 бр. Бракуваните
животни за 2016 г. по справката
от БАБХ са 20 бр., а данните в според констативни
протоколи и потвърдителни бележки - 4 бр. В тази връзка, предвид противоречивите данни за броя на животните в отделните
данъчни периоди, съдържащи се в официални документи, не може да се приеме, че наличието
на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК, е подкрепено от събраните доказателства, каквото
е изискването на чл.124, ал.2 от ДОПК.
В разглеждания случай
няма и установено несъответствие на декларираните и/или получените приходи с имущественото
и финансовото състояние на лицето за ревизирания период, или разходите му, за да
се приложи презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. т.
1 и 2 ДОПК, за наличие на подлежащ
на облагане доход от извършена продажба на животни. Изложеното води до извода, че
ревизиращите органи необосновано са преминали към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на укрити доходи от продажба на животни. В хода на проведеното
ревизионно производство не са установени и сделки по извършени от РЛ покупко – продажби
на животни в ревизирания период.
С оглед гореизложеното
оспорения РА, в частта му, в която са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, произтичащи от недекларирани
доходи от продажба на животни, за ревизирания период, общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихва в размер
на *** лв., както следва: за данъчен период
2014 г. – главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; за 2015 г.
- главница в размер на *** лв. и лихва – *** лв.; за 2016 г. - главница в размер на *** лв. и лихва
- *** лв. и за 2019 г. - главница в размер на *** лв., както и лихва в размер на
*** лв., следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на спора, на основание
чл. 161, ал.1 ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
420 лв., съответно на отхвърлената част от
жалбата. Жалбоподателят
е направил разноски,
общо в размер на 997 лева, от които: 10 лв. за държавна такса и 987 лв за възнаграждение на вещите лица. Недопустимо, като направено след устните състезания,
е искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение
по представения ДПЗС. Съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателя
се следва сумата от 96 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд
– Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001621001280-091-001/01.10.2021
г.,
издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив,
в частта, в която по отношение на А.А.Ю. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, общо в размер на 714,48 лв., от които: главница - 472,44 лв. и лихва в размер
на 242,04 лв., както следва: за данъчен период
2014 г. – главница в размер на 76 лв. и лихва в размер на 56,74 лв.; за 2015 г.
- главница в размер на 146,44 лв. и лихва – 80,46 лв.; за 2016 г. - главница в размер на 226 лв. и лихва
- 101,39 лв. и за 2019 г. - главница в размер на 24 лв., както и лихва в размер
на 3,45 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Ю. срещу Ревизионен акт № Р-16001621001280-091-001/01.10.2021
г.,
издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив,
в частта, в която са установени допълнителни
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
общо в размер на 6 784,76 лв., от които: главница
– 4 857,58 лв. и лихва в размер на 1 927,18 лв., както следва: за данъчен период 2014 г. – главница в размер
на 1 581,30 лв. и лихва в размер на 1030,63 лв.; за 2015 г. - главница в размер
на 142,84 лв. и лихва – 78,66 лв.; за
2017 г. - главница в размер на 1135,17 лв. и лихва – 394,19 лв.; за 2018
г. - главница в размер на 1402,36 лв., както и лихва в размер на 344,77 лв. и за
2019 г. - главница в размер на 595,91 лв., както и лихва в размер на 85,93 лв.
ОСЪЖДА А.А.Ю.
от ***,
ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 420 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати на А.А.Ю., от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на
96 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: