Р Е Ш Е Н И Е
Номер 119
17.05.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диан В.
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
при
секретаря Цветелина Димитрова и
прокурор Георги Манолов като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 88 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с.
Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и
представлявана от С. Г. Г., против Решение № 116/09.02.2022 г., постановено по
АНД № 1777/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001752/04.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата разпоредба, на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От
касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен
и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт С. Т., изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването. Излага
подробни доводи във връзка с тезата, че нарушението е реализирано на 26.02.2021
г. и от този момент започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН,
предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 11 от ЗАНН.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“ против
Наказателно постановление № 18-001752/04.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. Разгледано е
възражението на нарушителя относно неприлагане на института на маловажността. При
постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка
и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 42 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Н. С.Д., ЕГН **********, на длъжност магазинер домакин фуражи за месец
юни 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на
работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно
удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от
административният орган. Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ –
Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ – неизпълнение на ПАМ, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001752/16.06.2021 г., срещу
който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителя Р.Д.Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението.
Настоящият
съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.
В касационната жалба е въведено оплакване във
връзка с изискването за мотивиране на обжалваното решение. Твърди се, че то е
немотивирано, защото първата инстанция не е изложила мотиви относно наличието
на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.
Оплакването е неоснователно. Видно от мотивната част на обжалваното решение,
първата инстанция е достигнала до извода, че не са налице сочените нарушения,
извод, който се споделя и от този съдебен състав.
Въвежда
се възражение, че неправилни са изводите на първоинстанционният съд относно
задължителното предписание по чл. 404 от КТ; влизането му в сила; удължаването
на срока за изпълнение от проверяващия орган; правното значение на това
предписание за осъществяване и установяване на административното нарушение по
чл. 415, ал. 1 от КТ. Възраженията са несъстоятелни. Влязло в сила задължително
предписание е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение и е
задължителен за страните по него. Инцидентният съдебен контрол на такъв
административен акт (какъвто безспорно е задължителното предписание в
конкретният случай), е недопустим нито в производството пред районния съд, нито
в настоящото производство, тъй като за обжалването на същото съществуват
законоустановени срокове и предвидените в съответния нормативен акт начини,
които кооперацията не е съобразила.
Касаторът
претендира неспазване на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Тази теза е доразвита в съдебно
заседание, като неговия процесуален представител се позовава на ТР №
4/29.03.2021 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ВАС, съгласно което моментът, от
който започва да тече тримесечният срок е този, в който необходимата информация
е налична в съответната администрация и в този момент може физически и
юридически овластеният орган да определи субекта на нарушението. Излагат се
разсъждения, че този момент е 26.02.2021 г., дата, която е посочена както в
съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. Съдът не е
съгласен с така изложените доводи. Следва да се посочи, че съставът на
нарушението е неизпълнение. Самото
нарушение е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва
настъпването на определени общественоопасни последици и не включва срока за
неговото изпълнение. Достига се до извод, че нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ е от категорията на продължените – налице е противоправно състояние с начало
деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото
изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така
приложената ПАМ. При продължените нарушения, на основание чл. 80, ал. 3 от НК
във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от
прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително
предписание. В конкретния случай, липсват доказателства трудовото
възнаграждение на Д. за месец юни 2020 г. да е било заплатено, поради което
следва да се приеме, че този давностен срок въобще не е започвал да тече. По
тази причина касационният съд не приема и тезата на процесуалния представител
на Окръжна прокуратура – Русе, изложена в съдебно заседание, съгласно която нарушението
е извършено на 26.02.2021 г.
Дори
и да се приеме, че процесното нарушение не е от категорията на продължените,
поради което давностният срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН тече от
неговото довършване, то не може да се приеме, че неговото начало е 26.02.2021
г., както поддържа касатора. Това е така, защото откриване на нарушителя
съгласно съдебната практика е налице когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Следователно, не е достатъчно писменото изявление на председателя
на кооперацията, направено с искането за удължаване на срока за изпълнение с
молба от 24.02.2021 г., за да се приеме, че е налице неизпълнение на
задължението. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото
възнаграждение се установява с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост
или срещу разписка. Необходимо
е контролният орган да провери сам, пълно и всеобхватно, на място и по
документи дали са налице доказателства относно изпълнението на даденото
предписание и едва тогава може да се приеме, че нарушителят е открит.
Процесуалните действия на контролния орган са извършени в периода от 05.04.2021
г. до 09.06.2021 г. - по документи, като са обективирани в Протокол изх. №
2109233/16.06.2021 г. Следователно от този момент - 05.04.2021 г. - започва да
тече визираният в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок и той не е изтекъл към датата на
съставяне на АУАН – 16.06.2021 г.
В
жалбата се твърди още, че издаването на множество наказателни постановления от
административнонаказващия орган срещу кооперацията нарушава принципите в чл. 6
от АПК и чл. 1 от ЗАНН, като не се постигат целите на закона. Позоваването на
чл. 6 от АПК в административнонаказателно производство е недопустимо, тъй като последното
е различно по смисъл и характер от административното производство,
регламентирано с нормите на АПК. Съдът не установи наличието на връзка между
установеното нарушение и разпоредбата на
чл. 1 от ЗАНН, който гласи, че този закон определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. Посочената разпоредба не регламентира целите на
закона.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи като
материалноправно нарушение налагането на много на брой имуществени санкции,
което според него води до извода, че наказващият орган е нарушил принципа в чл.
12 от ЗАНН. Твърди се, че ще бъде налице голяма финансова тежест за касатора и
това няма да му се помогне да изпълни предписанието, макар и след дадения срок,
т.е. ефектът на превъзпитаването няма да бъде реализиран. Посочената норма
гласи, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че
касатора не е съобразил разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която императивно
предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този
смисъл не е налице твърдяното нарушение.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/09.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1777/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.