Решение по дело №88/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова Христова
Дело: 20227200700088
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  119            17.05.2022 г.             град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, касационен състав, на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Диан В.

  Членове: 1. Диана Калоянова

                   2. Спас Спасов

 

при секретаря Цветелина Димитрова и прокурор Георги Манолов като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 88 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С. Г. Г., против Решение № 116/09.02.2022 г., постановено по АНД № 1777/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-001752/04.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата разпоредба, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването. Излага подробни доводи във връзка с тезата, че нарушението е реализирано на 26.02.2021 г. и от този момент започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 11 от ЗАНН.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“ против Наказателно постановление № 18-001752/04.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. Разгледано е възражението на нарушителя относно неприлагане на института на маловажността. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

При извършена последваща проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от контролни органи на  Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 42 от Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Н. С.Д., ЕГН **********,  на длъжност магазинер домакин фуражи за месец юни 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган. Посоченото предписание, обективирано в  Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на ПАМ, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001752/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.

         Издаденото наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства – разпитан е актосъставителя Р.Д.Р., който е дал показания във връзка с извършената проверка и установяването на нарушението.

         Настоящият съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.

         В  касационната жалба е въведено оплакване във връзка с изискването за мотивиране на обжалваното решение. Твърди се, че то е немотивирано, защото първата инстанция не е изложила мотиви относно наличието на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакването е неоснователно. Видно от мотивната част на обжалваното решение, първата инстанция е достигнала до извода, че не са налице сочените нарушения, извод, който се споделя и от този съдебен състав.

         Въвежда се възражение, че неправилни са изводите на първоинстанционният съд относно задължителното предписание по чл. 404 от КТ; влизането му в сила; удължаването на срока за изпълнение от проверяващия орган; правното значение на това предписание за осъществяване и установяване на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Възраженията са несъстоятелни. Влязло в сила задължително предписание е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение и е задължителен за страните по него. Инцидентният съдебен контрол на такъв административен акт (какъвто безспорно е задължителното предписание в конкретният случай), е недопустим нито в производството пред районния съд, нито в настоящото производство, тъй като за обжалването на същото съществуват законоустановени срокове и предвидените в съответния нормативен акт начини, които кооперацията не е съобразила.

         Касаторът претендира неспазване на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1  от ЗАНН. Тази теза е доразвита в съдебно заседание, като неговия процесуален представител се позовава на ТР № 4/29.03.2021 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ВАС, съгласно което моментът, от който започва да тече тримесечният срок е този, в който необходимата информация е налична в съответната администрация и в този момент може физически и юридически овластеният орган да определи субекта на нарушението. Излагат се разсъждения, че този момент е 26.02.2021 г., дата, която е посочена както в съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. Съдът не е съгласен с така изложените доводи. Следва да се посочи, че съставът на нарушението  е неизпълнение. Самото нарушение е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици и не включва срока за неговото изпълнение. Достига се до извод, че нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ е от категорията на продължените – налице е противоправно състояние с начало деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така приложената ПАМ. При продължените нарушения, на основание чл. 80, ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително предписание. В конкретния случай, липсват доказателства трудовото възнаграждение на Д. за месец юни 2020 г. да е било заплатено, поради което следва да се приеме, че този давностен срок въобще не е започвал да тече. По тази причина касационният съд не приема и тезата на процесуалния представител на Окръжна прокуратура – Русе, изложена в съдебно заседание, съгласно която нарушението е извършено на 26.02.2021 г.

         Дори и да се приеме, че процесното нарушение не е от категорията на продължените, поради което давностният срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН тече от неговото довършване, то не може да се приеме, че неговото начало е 26.02.2021 г., както поддържа касатора. Това е така, защото откриване на нарушителя съгласно съдебната практика е налице когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Следователно, не е достатъчно писменото изявление на председателя на кооперацията, направено с искането за удължаване на срока за изпълнение с молба от 24.02.2021 г., за да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото възнаграждение се установява с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу разписка. Необходимо е контролният орган да провери сам, пълно и всеобхватно, на място и по документи дали са налице доказателства относно изпълнението на даденото предписание и едва тогава може да се приеме, че нарушителят е открит. Процесуалните действия на контролния орган са извършени в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. - по документи, като  са обективирани в Протокол изх. № 2109233/16.06.2021 г. Следователно от този момент - 05.04.2021 г. - започва да тече визираният в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок и той не е изтекъл към датата на съставяне на АУАН – 16.06.2021 г.

         В жалбата се твърди още, че издаването на множество наказателни постановления от административнонаказващия орган срещу кооперацията нарушава принципите в чл. 6 от АПК и чл. 1 от ЗАНН, като не се постигат целите на закона. Позоваването на чл. 6 от АПК в административнонаказателно производство е недопустимо, тъй като последното е различно по смисъл и характер от административното производство, регламентирано с нормите на АПК. Съдът не установи наличието на връзка между установеното нарушение и разпоредбата на  чл.  1 от ЗАНН, който гласи, че този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Посочената разпоредба не регламентира целите на закона.

         В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи като материалноправно нарушение налагането на много на брой имуществени санкции, което според него води до извода, че наказващият орган е нарушил принципа в чл. 12 от ЗАНН. Твърди се, че ще бъде налице голяма финансова тежест за касатора и това няма да му се помогне да изпълни предписанието, макар и след дадения срок, т.е. ефектът на превъзпитаването няма да бъде реализиран. Посочената норма гласи, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че касатора не е съобразил разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която императивно предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/09.02.2022 г., постановено по АНД № 1777/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.