№ 4132
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110136615 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „А.1Б.“ЕАД,ЕИК ...,със седалище
и адрес на управление гр.София,ул.“К.едставлявано от А.Д. и М.М.,против СВ. ИЛ. Л.,ЕГН
**********,с адрес гр.М.,бул.“Х.Д. искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2208,50 лева,от които
227,73 лева парична сума за далекосъобщителни услуги,1250 лева парична сума за закупено
устройство на изплащане,730,77 лева неустойки.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор № ...,съгласно
който ответникът е задължен да заплаща цената на абонаментната такса и на ползваните
услуги. Поддържа се,че на ответника Л. е предоствено устройство на изплащане като
ответникът е следвало да заплати цената на устройството,но ответникът е допуснал
неизпълнение и дължи сумата от 1250 лева. Ищецът сочи,че се е достигнало до прекратяване
на договорното правоотношение и на ответника са начислени неустойки,възлизащи общо в
размер от 730,77 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед постъпило възражение срещу
заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да уважи предявените установителни искове.
Ответникът СВ. ИЛ. Л. твърди,че договорът съдържа неравноправни клаузи и
оспорва дължимостта на паричните суми. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди
представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А.1Б.“ЕАД претендира издаването на
заповед за изпълнение против СВ. ИЛ. Л. за сумите,както следва : 227,73 лева за ползвани
далекосъобщителни услуги,1250 лева за заплащане на устройство и 730,77 лева неустойки.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 8696/2021 г. по
описа на СРС,42 състав.
Представен е договор № ...,сключен между „Мобилтел“ЕАД и СВ. ИЛ. Л. на
17.04.2018 г.,както и приложение към договора относно тарифния план за мобилните услуги.
Прието е и заявление за активиране на допълнителен пакет услуги Бонус екстра от
06.06.2019 г.,ведно с приложение за тарифния план на мобилните услуги.
1
Установява се,че на 06.06.2019 г. е съставен приемо-предавателен протокол между
„А.1Б.“ЕАД и СВ. ИЛ. Л. за устройство апарат самсунг галакси.
Според приложение към договор № ... от 14.11.2019 г. между „А.1Б.“ЕАД и СВ. ИЛ.
Л. е постигнато съгласие да бъдат обвързани от правоотношение по тарифен план А1
ънлимитид за срок от две години,както и е приложен ценоразпис на услугите.
Видно от договор за продажба на изплащане от 14.11.2019 г.,“А.1Б.“ЕАД и С.Л. са
постигнали съгласие относно продажба на движима вещ на изплащане на стойност 1368,50
лева,платима на първоначална и на 23 месечни вноски. Според приемо-предавателен
протокол на С.Л. е предоставено устройство апарат епъл айфон.
По делото са представени фактури,издадени от „А.1Б.“ЕАД с получател СВ. ИЛ.
Л.,както и сметки относно начислените неустойки.
Приети са общи условия на „А.1Б.“ЕАД за взаимоотношенията с абонатите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А.1Б.“ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който страните целят да бъде
установено дали съществува вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
означава,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция. Искът има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай следва да
бъде проведено доказване,че съществува договорно правоотношение относно предоставяне
на далекосъобщителни услуги,да бъде доказано какви са уговорените права и задължения,да
бъде доказано,че е предоставено устройство на изплащане,да бъде доказано,че е уговорена
неустойка и относно неизпълнение на кое договорно задължение е уговорена. В тежест на
ответника е възложено да докаже,че е изпълнил точно своите договорни задължения.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. на 21.12.2020 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция в частта за начислените
абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни услуги подлежи на уважаване.
Когато е сключен договор за далекосъобщителни услуги,страната доставчик приема да
осигурява достъп до мрежата си за предоставяне на мобилни услуги,а страната клиент се
съгласява да заплаща уговорената абонаментна такса в зависимост от избрания абонаментен
план,както и да заплаща стойността на реално ползваните далекосъобщителни услуги
според утвърдената цена за ползването им. Абонаментната такса представлява дължима
парична сума по време на действие на договора,в размер,какъвто страните са уговорили и се
заплаща за това,че е предоставен достъп до мобилната мрежа на дружеството ищец,без да
има значение дали и какви услуги са ползвани. С оглед това,че страните са уговорили
размер на абонаментна такса,съдът приема,че в частта,в която е претендирана
такава,исковата претенция е доказана по основание и по размер. Страните не спорят,а и от
доказателствата по делото се установява,че е сключен договор за далекосъобщителни услуги
като на ответника Л. са предоставяни различни мобилни услуги в съответствие с
уговореното. Страните не спорят и относно обстоятелството какви далекосъобщителни
услуги са ползвани от ответната страна – не се установява ответникът Л. да е отправил
рекламация относно вида,обхвата на ползваните услуги и цената на същите,ответникът не
възразява относно ползваните услуги и абонаментните такси и в срока за подаване на
писмен отговор,а с изтичането срока за отговор тези възражения се явяват преклудирани.
При това положение съдът приема,че ищецът е предоставил услугите и от значение за
преценка дали искът е основателен е дали паричните суми за ползваните
далекосъобщителни услуги са заплатени. Провеждането на доказване факта на заплащане на
предоставените услуги е възложено на страната ответник,а в хода на производството
2
ответникът Л. не е представил доказателства да е заплатил цената или част от същата,поради
което съдът намира,че исковата претенция подлежи на уважаване изцяло за сумата от 227,73
лева.
Софийският районен съд счита,че искът е доказан по основание и в частта за сумата
от 1250 лева за предоставено устройство. Когато е сключен договор за продажба на
устройство на изплащане,страната продавач предоставя устройството,а купувачът приема да
заплаща цената на същото на уговорени месечни вноски. От представения по делото
договор от 14.11.2019 г. се установява,че между страните е сключен договор за устройство
айфон при размер на погасителната вноска от по 59,50 лева и общ размер на задължението
по 23 вноски извън първоначалната вноска 1368,50 лева. Съдът намира,че ищецът е
доказал,че е изпълнил точно своите договорни задължения,защото според представения
приемо-предавателен протокол вещта е предадена от служител на ищеца на ответника Л..
Това означава,че за ответника Л. е възникнало задължение да заплаща погасителните
вноски,както са се уговорили страните. Ответникът Л. не доказва да е заплатил
продажбената цена на устройството айфон,не твърди,нито доказва да е върнал устройството
на ищеца,а и същевременно при съобразяване настъпилия краен срок на договора,приема,че
исковата претенция за сумата от 1250 лева цена на устройство подлежи на уважаване.
Софийският районен съд приема,че и исковата претенция в частта,в която са
претендирани парични суми,представляващи неустойка подлежи на уважаване. Неустойката
представлява договорен способ,при който страните при сключване на договора уговарят
начин на обезвреда за едната страна по договора,ако е допуснато неизпълнение от
насрещната страна на договорно правоотношение. В хипотезата,когато е уговорена
неустойка,страната не е длъжна да доказва вредите си,а има правото да претендира
уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за
неустойка,необходимо е неустойката да съответства на нейните
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай ищецът
претендира заплащане на неустойка при прекратяване на договора по вина на клиента като
се позовава на клаузата на общите условия – чл.54.12,според която прекратяването
настъпва,ако има просрочие на задължение на клиента над 124 дни като ищецът сочи,че в
сключения договор е уговорена дължимост на неустойка в размер на три месечни
такси,както и е дължима разликата между стандарната цена и предоставената на клиента
преференциална цена. Софийският районен съд приема,че така уговорените неустойки
съответстват на обезщетителната и санкционна функции,които са присъщи на
неустойката,отчитайки допуснато неизпълнение на договорно задължение от страна на
потребителя на далекосъобщителни услуги. Съдът счита,че така уговорените неустойки не
разкриват признаците на неравноправни клаузи,т.е. формулираното възражение на
ответника в писмения отговор се явява неоснователно,а по начина,по който са
уговорени,неустойките представляват санкция за страната,допуснала неизпълнение на свое
договорно задължение и същевременно обезщетяват изправната страна по
договора,изпълнила своите договорни задължения чрез реализиране на стандарната цена за
услугата вместо предоставената преференциална ( по-ниска ) цена,относно която клиентът е
допуснал неизпълнение. Следва да бъде отчетено,че по въпроса дали клауза за нестойка в
размер на три месечни такси е действителна има формирана съдебна практика и съдът е
възприел,че неустойка в такъв размер съответства на типичните на неустойката функции.
Така мотивиран,съдът намира,че искът следва да бъде уважен за сумата от 730,77 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер от
94,17 лева за заповедното производство и в размер от 225 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на СВ. ИЛ. Л.,ЕГН **********,с адрес
гр.М.,бул.“Х.Д.,че съществува вземане на „А.1Б.“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на
3
управление гр.София,ул.“К.едставлявано от А.Д. и М.М.,в размер от 2208,50 лева ( две
хиляди двеста и осем лева и петдесет стотинки ),от които 227,73 лева ( двеста двадесет и
седем лева седемдесет и три стотинки ) парична сума за далекосъобщителни услуги,1250
лева ( хиляда двеста и петдесет лева ) парична сума за закупено устройство на
изплащане,730,77 лева ( седемстотин и тридесет лева седемдесет и седем стотинки )
неустойки,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
21.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 8696/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА СВ. ИЛ. Л.,ЕГН **********,с адрес гр.М.,бул.“Х.Д. да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „А.1Б.“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“К.едставлявано от А.Д. и М.М.,сумата от 94,17 лева ( деветдесет и
четири лева и седемнадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от 225 лева (
двеста двадесет и пет лева ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4