Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.06.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14642 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.10.2016г. по гр.дело № 3240/16 г.,
СРС, ГО, 68 с-в е отхвърлил изцяло
като неоснователен предявения
от З. „Б. В. И. Г.”АД,
със седалище и адрес на управление:***, пл. "*******срещу З.”Л.И."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл. 213,ал.1,изр.1 К3/2005г.-отм./ за установяване
със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 462,74
лв., представляващи сбора от платеното от
дружеството-заявител застрахователно
обезщетение по риск „Бонус Каско” за
имуществените вреди на застрахования с полица № 4704140517000186/2014г.
автомобил "Дачия",рег. № *******, собственост на „Райфайзен Лизинг
България”ООД, причинени при реализираното на 18.02.2015г. пътно-транспортно
произшествие в гр.Варна по вина на водача на автомобил „Фиат”, рег. № В 8934
РВ, който към датата на ПТП-то е бил
обект на застраховка „Гражданска отговорност”съгласно полица
22114001647840/2014г. при дружеството-длъжник, и ликвидационни разноски от 25 лв., за
което е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №64433/2015г. по описа па
СРС,68 състав. Отхвърлил е претенцията на
ищеца З. „Б.В.И.Г.”АД за осъждане на ответника З.”Л.И."АД да му заплати законната
лихва върху претендираната главница за
периода от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 23.10.2015г.
до датата на плащането - 26.01.2016г. в размер на 12,49 лв. Отхвърлил е претенцията по чл.78,ал.1 ГПК на ищеца З. „Б.В.И.Г.”АД
за осъждане на ответника З. „Л.И."АД да му заплати разноски, представляващи платената държавна такса в исковото производство от 25 лв.
Решението
в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията на ищеца З. „Б.В.И.Г.”АД за осъждане на
ответника З.”Л.И."АД да му заплати законната лихва върху
претендираната главница за периода от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК - 23.10.2015г. до датата на плащането - 26.01.2016г. в размер на 12,49 лв. и в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 ГПК за осъждане на
ответника З. „Л.И."АД да му заплати разноски, представляващи платената държавна такса в исковото производство от 25 лв.
е обжалвано от ищеца З. „Б. В.И.Г.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. "*******, чрез
пълномощника по делото АС „Феникс“, адвокат П.И. от САК, със съдебен адрес: ***2,
офис „О.К.“ ООД.
Сочи се, че съдът е отхвърлил исковете не поради
тяхната неоснователност, а поради извършено в хода на процеса плащане на
главницата. Следователно, ответникът е признал главното вземане на ищеца и го е
изпълнил, но със забава, поради което той дължи обезщетение за забавено
плащане. Главното задължение е погасено, но задължението за законна лихва
продължава да съществува. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в частта на законната лихва върху главницата и присъждане на
разноски в исковото производство за държавна такса от 25 лв. и заповедното
производство за държавна такса от 25 лв. и адвокатски хонорар от 144 лв.
Претендират се разноски и за настоящата инстанция за внесена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Въззиваемият-ответник
З.”Л.И."АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт
Ч.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции,включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна, поради следното:
На
основание чл.269 ГПК обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество
незаконосъобразно.
По делото е безспорно обстоятелството, че след
завеждане на исковата молба, е било извършено плащане на главницата от
ответника по иск с правно основание чл. 213, ал.1, изр. 3 от КЗ/отм./.
Настоящата инстанция възприема развитите във въззивната жалба доводи от ищеца.
Съдебната практика е последователна, че в случаите на извършено от ответника плащане
на главницата в хода на процеса, се присъжда законната лихва върху нея, считано
от завеждане на иска до датата на извършеното плащане. Присъждат се и
разноските в пълен размер за първоинстанционното производство, тъй като
ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска и го е оспорил,
както и за заповедното производство, ако е имало такова.
Що се отнася до претендираните разноски за
въззивната инстанция, настоящият състав
намира, че такива не се дължат на въззивника/ищец. Разпределянето на отговорността за разноски се
извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във
всяка съдебна инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се присъждат
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Размерът на законната лихва,
претендирана като законна последица от уважаването на исковете, за период след
предявяването на исковата молба, не се включва в цената на иска, а доколкото
цената на иска съставлява и базата за определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение - не следва да се зачита при изчислението му. Чл.
214, ал. 2 ГПК изрично визира, че не съставлява увеличение на иска прибавянето
на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта, след неговото предявяване.
Като законна последица от уважаването на исковете, присъждането на законната
лихва зависи единствено от наличие на изрично искане за това, в съответствие с
принципа на диспозитивното начало в процеса, и уважаване на иска за главницата,
върху който се начислява, без самостоятелно начисляване и присъждане с
диспозитива на решението, в който смисъл и не предпоставя особени и сложни
процесуални действия извън предявяването с исковата молба. В конкретния случай,
се касае за претендирано присъждане на законната лихва като последица от
уважаване на главния иск, което не се включва в цената на иска.
Ето защо, в случая с оглед уважаването на въззивната жалба, касаеща
единствено законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до момента на
плащане в процеса, съдът счита, че на въззивника не се дължат разноски.
Ето защо решението
следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца законна лихва върху претендираната главница за периода от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 23.10.2015г. до датата на плащането - 26.01.2016г.,
като съдът не е обвързан с произнасяне на конкретна сума. Ответникът следва да
бъде осъден и за разноските в заповедното производство от 25 лв. за държавна
такса и адвокатски хонорар от 144 лв., а за исковото първоинстанционното
производство 25 лв. за държавна такса.
В останалата част като необжалвано, решението е
влязло в сила.
По делото е постъпила и частна жалба вх. № 5110489 от 26.06.2019г., подадена от ищеца З. „Б. В.И.Г.”АД,
ЕИК ******* срещу определение от 19.06.2019 г., постановено
по реда на чл.248 ГПК, с което е
отхвърлена молба вх. № 1172088/17.11.16 г. на ищеца З. „Б. В.И.Г.” АД
за изменение на решение от 28.10.2016 г. на СРС, ГО, 68 състав в частта на
присъдените разноски на ищеца. Развиват се същите доводи както във въззивната
жалба на ищеца. Отново се претендират разноски в пълен размер за първата
инстанция и заповедното производство, както и за въззивната инстанция-за
държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба З.”Л.И."АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт
Ч.оспорва същата. Претендира разноски.
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима,
а по същество основателна. Важат подробно изложените по-горе доводи.
Обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 28.10.2016г. по гр.дело № 3240/16 г., в частта, в
която СРС, ГО, 68 с-в е отхвърлил претенцията на ищеца З. „Б. В.И.Г.” АД за осъждане на ответника З.”Л.И."АД
да му заплати законната лихва върху
претендираната главница за периода от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК - 23.10.2015г. до датата на плащането - 26.01.2016г. в размер на 12,49
лв., както и
в частта, в която съдът е
отхвърлил иска за разноски, отменя и определение от 19.06.2019 г., постановено
по реда на чл.248 ГПК вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между З. „Б. В. И. Г.”АД,
със седалище и адрес на управление:***, пл. "*******и З.”Л.И."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
че З.”Л.И."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на З. „Б. В.И.Г.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, пл. "*******, чрез пълномощника по делото АС „Феникс“,
адвокат П.И. от САК, със съдебен адрес: ***2, офис „О.К.“ ООД
законната лихва върху
претендираната главница за периода от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 23.10.2015г. до датата на плащането - 26.01.2016г.
ОСЪЖДА З.”Л.И."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да
заплати на З. „Б. В.И.Г.”АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. "*******, чрез пълномощника по
делото АС „Феникс“, адвокат П.И. от САК, със съдебен адрес: ***2, офис „О.К.“ ООД
направените разноски в заповедното производство от 25 лв. за държавна
такса и адвокатски хонорар от 144 лв., а за исковото първоинстанционно
производство за държавна такса от 25 лв.
Решението, включително и в частта,
в която има характер на определение, не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.