РЕШЕНИЕ
№330
гр. Пловдив, 20.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 3618 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Л.А.А. с
ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. А.А., против Решение №
2153-15-294 от 06.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба от Л.А. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-626 от 19.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив, с което на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3 на
жалбоподателя е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в
съдебно заседание, чрез пълномощника адв. А., моли за отмяна на оспореното
решение, като в тази връзка излага становище по същество. Твърди се, че
пенсионните органи не са изпълнили изискването на чл.35 от АПК да установят
всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, поради което и
решението е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.
Конкретно по отношение на непризнатия като втора категория осигурителен стаж за
времето от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. е посочено, че не са събрани данни
относно притежаваните от осигурителя ПМА „Технопрогрес“ автомобили и тяхната
товароподемност, нито за какъв вид труд са били отчисленията от трудовото
възнаграждение на жалбоподателя – за втора или трета категория. Касателно
осигурителния стаж за времето от 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. при осигурителя
„ГБС-Пловдив“ АД, положен в Русия, се сочи и че неаргументирано е прието, че
отразяването на длъжността „шофьор до 20 тона“ се тълкува като такова, приемащо,
че жалбоподателят е управлявал товарни автомобили с товароподемност под 12
тона, вместо с такава 12 т. и повече. Касателно осигурителния стаж, положен при
ЕТ „***“ за времето от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. се твърди, че неправилно
не е кредитирано представеното от осигурителя удостоверение, както и че не може
да бъде вменено в отговорност на жалбоподателя неправилното му осигуряване от
работодателя вместо за втора - за трета категория труд. По отношение на
осигурителния стаж при „Скутарион“ ООД Пловдив се твърди, че предвид данните
относно управлението един – два пъти месечно на товарен автомобил МАН -19.322,
то е следвало от работодателя да се изискат пътни листове и товарителници, за
да се изяснят въпросите, свързани с осигурителния стаж на жалбоподателя за два
периода на осигуряване от 11.03.2004 г.
до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г., което не било направено и
неприлагането на служебното начало е довело до незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Претендира се адвокатско възнаграждение, което
да се присъди на основание чл.38, ал.2 от ЗА, както и деловодни разноски.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.,
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище по
същество се обсъждат събраните по делото доказателства, като се сочи, че от
приетите и в съдебната фаза на производството такива не се доказват по несъмнен
и категоричен начин твърденията на жалбоподателя, поради което и оспореното
решение се явява законосъобразно. Моли се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на търсеното адвокатско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава
постановен отказ и поради това е с правен интерес от обжалването му. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна, макар
и не по отношение на всички възведени от жалбоподателя възражения.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-2876/21.06.2018
г., към което приложил копия от две трудови книжки и няколко УП -3,
жалбоподателят А. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението А. имал
навършена възраст 58 години, 02 м. и 03 дни. С Разпореждане №********** по
Протокол № 2140-15-834/20.11.2018 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив
на жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.69, ал.2 от КСО поради неизпълнение условието за наличие на
осигурителен стаж от втора категория от 15 години, а по реда на чл.68, ал.1-3
от КСО с основание липсата на навършена предвидената в закона възраст. С това
разпореждане за осигурителен стаж от втора категория труд било зачетено времето
от 29.08.1978 г. до 27.09.1978 г. на длъжността автомонтьор в „Международен
младежки център“ АД; от 01.10.1984 г. до 26.09.1988 г. на длъжност „шофьор
шкода влекач 12 т.“ в „Международен младежки център“ АД; от 01.07.1998 г. до
31.12.1999 г. в „ГБС“ АД на длъжност шофьор на автомобил над 12 т.; от
20.02.2012 г. до 31.10.2015 г. на длъжност шофьор международни превози над 12
т. в „Груп Ми М“; от 07.11.2015 г. до 30.06.2016 г. на длъжност шофьор на
автомобил 18 т. във „Вайлин“ ЕООД, или общо зачетеният осигурителен стаж от
втора категория възлизал на 09 г., 10 м. и 28 дни. Посоченото разпореждане било
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив, който със свое Решение №
2153-15-59 от 01.03.2019 г. го отменил и върнал преписката за ново произнасяне
на компетентното длъжностно лице, предвид представените и събрани нови
документи във връзка с обжалването и като установил, че неправилно стажът на
жалбоподателя в „Китас“ ООД на длъжността шофьор е зачетен от трета, вместо от
втора категория, както и че не е приключила процедурата по уточняване тонажа на
управлявания от жалбоподателя автомобил в периода 26.09.1988 г. до 06.01.1992
г. при осигурителя ПМА „Технопрогрес“. В хода на производството бил съставен
констативен протокол от 29.03.2019 г., съгласно който при преглед на събраните
по административно дело в Административен съд Пловдив документи - разплащателни
ведомости на ПМА „Технопрогрес“, се установило, че жалбоподателят фигурира на
длъжност шофьор, но без запис относно товароподемността на управлявания от него
автомобил, като липсва друга първична документация, от която това да се
установи. С констативен протокол от 12.08.2019 г. се удостоверила извършената
проверка по отношение на оформения в трудовата книжка на жалбоподателя
осигурителен стаж при ЕТ „***“ за периода 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г., като
търговецът представил разплащателни ведомости, включващи този период, но липсвали
запазени документи от трудовото досие на жалбоподателя. Данните за внесени
осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО били такива относно трета
категория труд, като съответствали на данните по ведомост, където
жалбоподателят фигурирал на длъжност шофьор, но без данни относно
товароподемността на управлявания от него автомобил, нито съхранявани такива
първични документи от осигурителя, от които това да може да се установи. На
19.08.2019 г. било издадено ново Разпореждане № ********** по протокол
2140-15-626 на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което отново било
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
липса на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, съгласно
чл.69б, ал.2 от КСО и липса на навършени години от жалбоподателя по условията
на чл.68, ал.1-3 от КСО. С това разпореждане като осигурителен стаж от втора
категория допълнително било признато времето от 07.07.2016 г. до 20.06.2018 г.
на длъжност шофьор на товарен автомобил над 12 т. в „Китас“ ООД, като така общо
признатият осигурителен стаж от втора категория възлизал вече на 11 г. 10 м. и
12 дни. Касателно стажа в ПМА „Технопрогрес“
от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. на длъжност шофьор се посочило, че същият се
зачита от трета категория с оглед констатациите от констативния протокол от
29.03.2019 г., а по отношение на осигурителния стаж при ЕТ „****“ от 06.03.2003
г. до 01.03.2004 г. било посочено, че макар да е представено удостоверение от К.Н.,
че жалбоподателят е управлявал МПС с товароподемност над 12,5 тона, то било
подпечатано с печат на ЕООД, като освен това, за да не бъде признат този
осигурителен стаж за втора категория се направило позоваване на констатациите
от констативния протокол от 12.08.2019 г. Касателно осигурителния стаж в
„Скутарион“ ООД Пловдив за времето от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от
08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил, било
прието, че същият се зачита за такъв от трета категория, предвид събраните
доказателства за товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил -
под 12 т. Недоволен от това разпореждане А. го обжалвал пред Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, като възразил против
непризнаване на осигурителния му стаж като такъв от втора категория, положен за
времето от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. в ПМА „Технопрогрес“, от 06.07.2000 г.
до 20.03.2002 г. в „ГБС“ АД, от 06.03.2003 г. до 01.04.2004 г. при ЕТ „Оскар- К.Н.“
, както и за времето от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до
16.02.2012 г. при „Скутарион“ ООД. По жалбата му Директорът на ТП на НОИ -
Пловдив се произнесъл със сега обжалваното решение от 06.11.2019 г., с което на
практика потвърдил разпореждането за отказ от отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като възприел мотивите на
издателя му.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава на базата на събраните писмени
доказателства и приетите експертизи, съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2, вр. с ал.5 от КСО,
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия при навършена възраст 58 години и 02 месеца, при
условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са
придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, и не са променили осигуряването си
по чл.4в от КСО. Следва да се има предвид, че основанията за придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени
кумулативно и поради това при липсата на което и да било от посочените условия,
на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски -
с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Съгласно Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране /отм./ - т.53а, в сила до 31.12.1999 г., както и съгласно чл.2,
т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от
01.01.2000 г., трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и
повече тона се зачита от втора категория. В тази насока и за да е налице
признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на посочените
основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на съответното
лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с
товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време, или на повече от
половината законоустановено работно време /в този см. чл.4 от Инструкция №
13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/.
Спор по отношение
общата продължителност на удостоверения осигурителен стаж не е формиран между
страните в производството, като такъв е налице само по отношение на това дали
осигурителният стаж следва да се причисли като такъв от втора категория труд
поради изпълнение функциите на шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12
и над 12 тона при конкретни четири осигурители, а и именно за времето от 26.09.1988 г. до
06.01.1992 г. - в ПМА „Технопрогрес“, от
06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. в „ГБС“ АД, от 06.03.2003 г. до 01.04.2004 г.
в ЕТ „Оскар- К.Н.“, както и от
11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. при
„Скутарион“ ООД.
Конкретно по
отношение на стажа в ПМА „Технопрогрес“,
налице е отразяване по трудовата книжка касателно спорния осигурителен период
от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. на длъжност „шофьор“, като при извършена
проверка от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, завършила с констативен
протокол от 29.03.2019 г. на събраните по административно дело от правоприемник
на осигурителя класьори с разплащателни ведомости, впоследствие предадени в
архива на ТП на НОИ - Пловдив, се установява жалбоподателят да фигурира във
ведомостите за заплати за клон-Пловдив в звено шофьори за длъжност шофьор, но
без запис за вид и товароподемност на управлявано МПС. От приетото по делото
заключение на ССЕ, което съдът кредитира като извършено обективно и
професионално, се установява, че действително във въпросните ведомости на
осигурителя има записи за жалбоподателя за времето от м.09.1988 г. до м.12 1990
г., за полаган труд в звено Автобаза Пловдив на длъжност шофьор и запис за
регистрационен номер на управлявани автомобили, като съответно за времето от
м.09.1988 г. до м.05.1990 г. е посочен регистрационен номер от цифрите 37-67, а
за времето от м.06.1990 г. до м.12.1990 г. - с цифри 71-95. Установено е от
експертизата, че липсват обаче предадени
ведомости за звеното за периода от м.01.1991 г. до м. 01.1992 г. вкл., както и
че за процесния период до 31.03.1991 г. осигурителните вноски за всички
категории труд са 30 процента, а от 01.04.1991 г. се диференцират в зависимост
от категорията на труда, но в проверените от експертизата документи не се
съдържат данни какви осигурителни вноски са начислени и внесени върху БТВ на
жалбоподателя. По делото по искане на
жалбоподателя за работата му в ПМА „Технопрогрес“ са разпитани свидетелите Г. и
П., като първият от тях твърди жалбоподателят да е работил като шофьор в
предприятието и да е управлявал в периода от 1988 г. до 1992 г. единствено
товарен автомобил „Шкода“ с прицеп модел „МТС“, а вторият свидетел сочи, че
жалбоподателят е работил в ПМА „Технопрогрес“ за времето от 1988 г. до 2000
година и първоначално е управлявал автомобил „Шкода“ с полуремарке, а след това
и „Камаз“ с ремарке и полуремарке, като тонажа на всеки от автомобилите бил 20
тона. Съдът не приема тук възраженията на ответната страна за недопустимост на
свидетелските показания, основани на разпоредбата на чл.104, ал.10 от КСО,
доколкото са налице писмени доказателства, изходящи от осигурителя, а именно
удостовереното от осигурителя по трудовата книжка касателно спорния период и по
проверените ведомости за заплати. По искане на жалбоподателя е допусната
съдебно-техническа и повторна такава експертиза, като от заключението на
първата СТЕ, която има за предмет преценка товароподемността на автомобили
„Шкода“ модел МТТН и „КамАз“ модел 5410, се установява, че различните
модификации на товарния автомобил „Шкода“ са с товароподемност над 16 000
кг, а тази на товарен автомобил „КамАз“
модел 5410 е 11 000 кг. Втората съдебна - автотехническа
експертиза, възложена за преценка на товароподемността на товарен автомобил „КамАз“
-5410, въз основа и на дадените технически характеристики от приетото копие от ръководството
за експлоатация на автомобила, заключава, че от техническа гледна точка се установява,
че товароподемността на товарен автомобил – влекач „Камаз“ 5410 е до 14 500 кг.
Съдът кредитира и двете експертизи, като намира същите за изготвени с
необходимите професионални знания и опит, независимо от различните им крайни
изводи. По отношение на разликата относно заключенията за товароподемността на
автомобила „Камаз“, съдът установи, че тя се дължи на различния подход и
различното определяне на понятието товароподемност. В тази насока следва да се
има предвид, че второто от заключенията, изготвено от вещото лице инж. С.
разглежда техническата възможност на товарния автомобил „Камаз“-5410 в
качеството му и при характеристиката му на МПС, съставляващо влекач, да тегли
съответно ремарке, с което е предназначен да работи, съгласно дадените
технически характеристики на оборудването му по представеното копие на
ръководство за експлоатация и сервизна книжка, като следва да се има предвид
тук, че тази експертиза коментира данните относно товароподемността на
полуприцеп, който може технически да бъде теглен от влекача „Камаз“, за да
заключи, че тя е до 14 500 кг. Изчислението на товароносимост по смисъла на §1,
т.36 от ДР на ППЗДвП, като се вземе
предвид общата маса на МПС и тази на композицията на товарен автомобил „Камаз“-
5410 и при двете експертизи, съгласно дадените технически характеристики
възлиза на 11 000 кг., тогава, когато е изчислена като разлика между максималната
маса на композицията и масата на самото МПС, съставляващо влекач с полуремарке
/25900 – 14900 = 11000 кг/. И при двете експертизи тези изходни
данни съвпадат, но съдът намира, че с оглед характера на превозното средство, а
именно влекач, който принципно е предназначен да тегли ремаркета със съответна товароносимост
и не може да се разглежда изолирано, а следва да се има предвид, че се
употребява като състав от ППС, които участват в движението като едно цяло, то
за действителната товароподемност по смисъла, който е вложен в разпоредбите на
ПКТП и НКТП следва да се приеме именно посочената такава по втората от
експертизите. В тази връзка се има предвид конкретно и разрешението, дадено в
Инструкция №13/2000 г. за определяне на категорията по т.25 от НКТП, където е
отразено, че се прилага за шофьорите
на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща
сборна товароподемност 12 и повече тона. Независимо от посоченото
относно изводите на техническите експертизи обаче, в случая, за това, че
жалбоподателят, за когото е установено от записванията в трудовата книжка и
отчасти ведомостите на осигурителя, че е полагал труд като шофьор, е управлявал именно товарни автомобили и то
от посочения вид, са налице единствено свидетелски показания, които обаче, не
са напълно еднопосочни и в тази връзка не биха могли да послужат като
достатъчно категорично основание за приемане тезата на жалбоподателя. В тази насока,
както се каза, свидетелят Г. е заявил жалбоподателят да е управлявал само
товарен автомобил „Шкода“, а свидетелят П.пък е посочил, че в периода на работа
на жалбоподателя в ПМА „Технопрогрес“, същият е управлявал първоначално товарен
автомобил „Шкода“, а в последствие и товарен автомобил „Камаз“, без обаче да е
могъл да конкретизира периода, в който е бил управляван вторият посочен товарен
автомобил, още повече, че този свидетел твърди жалбоподателят да е работил в
предприятието и след 1992 г., който период е извън процесния спорен период на
осигурителен стаж. От извършената проверка за регистрирани в страната МПС в
процесния спорен период /26.09.1988 г. - 06.01.1992 г./, съдържащи в
регистрационния си номер посочените цифри 37-67 и 71-95, за които е налице
отразяване по ведомостите на осигурителя, се установяват записи за товарни
автомобили, които обаче са с различна марка и модел от посочените от
свидетелите, като изобщо липсва запис за товарен автомобил от марката „Шкода“ и
съществува само един запис на товарен автомобил „Камаз“, без данни за
собственост и с рег. № ***, който обаче, е с отразена първа дата на неговата
регистрация на 04.03.1993 г., сиреч след периода на обсъждания осигурителен
стаж /до 06.01.1992 г./. Липсват също така данни относно декларирани от ПМА
„Технопрогрес“ товарни автомобили, които да са с регистрационни номера, като
тези, отразени по името на жалбоподателя в проверените ведомости на
предприятието – осигурител. В справката на Дирекция комуникационни и
информационни системи на МВР е видно да са отразени товарни автомобили с
регистрационни номера, които съдържат цифрите ** и **, като такива данни има за
товарен автомобил ГАЗ 53А, както и ЗИЛ 130, а също така и за ЗИЛ 555, Москвич
408, Жук А, Нисан, но нито един от тях не е видно да е бил регистриран на ПМА
„Технопрогрес“, нито пък съвпада изобщо като марка и модел с посочените от
страна на свидетелите по делото автомобили, които се твърди жалбоподателят да е
управлявал. От страна на жалбоподателя допълнително са посочени автомобили –
влекач „Камаз“ и ремарке, по отношение на които същият твърди да е бил шофьор
при работата му в процесния период в ПМА „Технопрогрес“ и които понастоящем са
с нова регистрация. От извършените справки за въпросния товарен автомобил
„Камаз“, сочен от жалбоподателя пред съда, който е бил регистриран с рег. № ***,
макар да се установява, че е имал предходна регистрация към 16.11.1993 г. с № ****
към „Домостроене“ ЕАД, то, както става ясно от приложената справка от Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР датата 16.11.1993 г. е
посочена като дата на първоначална регистрация и тя, както е видно, е след
процесния спорен по делото период, в който жалбоподателят твърди да е
управлявал товарен автомобил с товароподемност над 12 т., а в инвентарна книга
на „Домостроене“ този автомобил също фигурира от 1993 г. Освен това, видно е, че в посочената справка
от МВР е отразена и различна от твърдяната от жалбоподателя модификация на
товарен автомобил „Камаз“. Също така, нито едно от посочените сега от
жалбоподателя превозни средства не е било с регистрация, съдържаща номерата,
посочени в ССЕ като такива, съдържащи се като номера на управлявани от
жалбоподателя автомобили на длъжност „шофьор“ в процесния период във
ведомостите на предприятието, макар по отношение на ремаркето да са налице
данни да е било регистрирано на фирма „Технопрогрес“. Както се каза, освен
това, в трудовата книжка на жалбоподателя за периода на положения труд при
посоченият осигурител не е налице отразяване товароподемността на автомобила
/автомобилите/, които е управлявал на длъжността „шофьор“. При това положение и
с оглед и на обстоятелството, че и двамата разпитани свидетели Г. и П.са
заявили предприятието –осигурител да е разполагало с множество и различни
видове автомобили, включително и бетоновози, багери, трактори, самосвали, както
и леки автомобили, както и обстоятелството, че въпреки положените усилия, не се
установи отразените в проверените от ССЕ ведомости два /непълни/ регистрационни
номера на кои точно автомобили от каква марка модел и с каква товароподемност
съответстват, то съществува само индиция, че жалбоподателят е управлявал
автомобили с товароподемност над 12 т., като нито показанията на свидетелите,
нито изводите на експертизите по делото могат да служат като категорично
доказателство за това, че жалбоподателят е бил шофьор именно на автомобил
/автомобили/ с товароподемност 12 и над 12 т. при това през целия период, който
е предмет на разглеждане, а именно от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г.
/счетоводната експертиза не е установила и никакви данни да времето от
м.01.1991 г. до м.01.1992 г./, а доколкото се касае до установяване на
категория на труда по установен осигурителен стаж, то същата не може да бъде
определяна само на базата на свидетелски показания, без същите да могат да се
съотнесат и съпоставят пряко с налични писмени такива, издадени от осигурителя
/арг. от чл.104, ал.10 от КСО/, като се има предвид и факта, че за да се приеме
съотнасяне на труда към съответна категория е необходимо и да се установи и
полагане на труд при конкретни условия за не по-малко от половината от
законоустановеното дневно работно време. В случая не са събрани такива доказателства,
от които да се направи извод кои точно автомобили е управлявал жалбоподателят и
дали е управлявал действително само посочените от страна на свидетелите такива,
постоянно ли е било това, както и в коя част от периода на разглеждане кой от
двата конкретно заявени автомобила е шофирал, съответно не може да се установи
отразените във ведомостите за по-голямата част от порцесния период
регистрационни номера на какви по вид, модел и товароносимост автомобили
съответстват. В тази насока нито в рамките на административното производство, нито
пред съда са били представени заповеди за назначаване и преназначаване, или
допълнителни споразумения, заповеди за възлагане превоз, или пътни листове и
товарителници и изобщо каквито и да било документи, от които да се установи, че
А. е управлявал конкретен товарен автомобил за конкретен осигурителен период и
то на пълно работно време, или на повече от половината от законоустановеното му
работно време. Отделно от това и в трудовата му книжка, и в проверените от ССЕ
ведомости е посочена само длъжността „шофьор“, без каквито и да било други
данни. Поради това и в случая при наличните доказателства, следва да се приеме,
че законосъобразно административният орган е приел, че следва осигурителният
стаж при „ПМА –Технопрогрес“ за времето от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. да
бъде зачетен от трета категория труд, предвид това и че осигурителят не е
удостоверил по надлежния ред категорията на труда за посочения период. В тази
насока и не е основателно възражението на жалбоподателя относно това, че
административният орган не бил събрал доказателства за регистрираните на името
на ПМА „Технопрогрес“ товарни автомобили и тяхната товароподемност, доколкото
изобщо не са били налице данни какъв и кой конкретно автомобил е управлявал
жалбоподателят А..
Видно е, че
издателят на оспореното решение е приложил законосъобразен и обективен подход и
при преценка на доказателствата по отношение на осигурителния стаж, удостоверен
от „ГБС- Пловдив“ АД касателно
периода 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. В трудовата книжка е налице
удостоверяване на обстоятелството, че за този период жалбоподателят е бил на
длъжност шофьор до 20 т., като мястото на работа е в Русия. Така е посочена и
длъжността в представения трудов договор от 06.07.2000 г. От справката от
персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди е видно, че за този
период жалбоподателят е бил осигуряван като работник от трета категория. В
уточнителното писмо, което е било изпратено при проверката до ТП на НОИ Пловдив
от осигурителя е посочено, че за този период от време жалбоподателят А. е
работил на обект в Русия, но липсват първични документи, от които да се
установи тонажът на управлявания от него автомобил. Самият осигурител не е
издал удостоверение обр. УП - 3 по отношение на посочения осигурителен стаж,
така, както е сторил по отношение на други осигурителни периоди, по отношение
на които административният орган е зачел категория, съответна на посочената от
осигурителя. От представената справка от
Сектор „Пътна полиция“, както и тази от Дирекция МДТ при Община Пловдив
е видно, че на името на ГБС –Пловдив АД са били регистрирани множество товарни
автомобили, но както се посочи, липсват доказателства по делото относно това
кой или какъв конкретно автомобил е шофирал жалбоподателят в процесния период.
В тази насока и следва да се има предвид, че отразените като собствени на
дружеството товарни автомобили с марки „ГАЗ 53“ „МАЗ 54321“, „Камаз“ 5410 и
55111, „Краз“ са автомобили с различна товароподемност, като част от тях и с
такава от 12 тона, а други и над 12 т., но напр. автомобил ГАЗ 53 е с по-малка
товароносимост от 12 тона, с оглед наличната публикувана и общодостъпна
техническа информация по отношение на повечето модификации на автомобила ГАЗ 53.
Поради това и не може само на базата на данните относно притежаваните от страна
на „ГБС-Пловдив“ АД товарни автомобили да се направи категоричен извод относно
това, че жалбоподателят е управлявал при работата си на обект в Русия именно
такъв с товароносимост от или над 12 тона, доколкото, както е видно,
дружеството е разполагало с различни видове товарни автомобили, включително и
такива с по-малка от посочената товароносимост. При това положение и тук, при
липса на първични документи, от които да се извлекат данни относно конкретния
автомобил, който е шофирал жалбоподателят в порцесния период, зачетен му за
осигурителен стаж при посочения осигурител и наличните данни пък в регистъра,
че е бил осигуряван за този период като работник от трета категория, не може да
се приемат за установени твърденията му да е полагал труд при условията на
втора категория, без това да е било и удостоверено от осигурителя изрично. В
тази насока и посочването на длъжността шофьор до 20 т. не може да бъде прието
категорично като такова, обозначаващо извършването на дейност като шофьор на
товарен автомобил над 12т., доколкото определя горната граница на товароносимост,
но не и долната такава.
По отношение на осигурителния стаж при ЕТ „****“ за времето от 06.03.2003 г.
до 01.03.2004 г. се установява от записа
в трудовата книжка на А., да е положен на длъжност „шофьор“, без допълнително
отразяване на вида на управляваното МПС. До жалбоподателя е било отправено с
писмо искане за представяне доказателства за товароподемността на управлявания
от него автомобил в рамките на административното производство, каквото впрочем
е било отправено и по отношение на другите двама разгледани осигурителя.
Жалбоподателят е представил в тази връзка и удостоверение, подписано от
посочения собственик на ЕТ, с поставен печат на ЕООД „Триумвират импекс“, в
което е посочено, че за периода, отразен в трудовата книжка жалбоподателят е
управлявал МПС с товароносимост над 12,5 тона. С оглед данните от регистъра на
НОИ относно внесени осигуровки за периода при условията на трета категория, по
разпоредена проверка при осигурителя ЕТ „****“, завършила с констативен
протокол от 12.08.2019 г., в същия било констатирано, че при преглед на
разплащателните ведомости е видно, че жалбоподателят фигурира за длъжността
шофьор, без данни за типа управляван автомобил, документи за което не са били
съхранени и от осигурителя. От извършената справка за регистрирани на
едноличния търговец МПС е видно, че са налице в процесния период регистрирани
на името на търговеца множество товарни автомобили, включително и влекачи,
ремаркета и полуремаркета. В тази насока и в оспореното сега решение на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив е посочено, че трудът, положен на длъжност „шофьор“
при ЕТ „***“ правилно бил зачетен за такъв от трета категория, като в тази
връзка са обсъдени изводите, изложени в констативен протокол от 12.08.2019 г.
за липса на първични документи като
пътни листове, карнети, протоколи-ремонт, заповеди за възлагане и други, от
които да е видно шофьор на какъв камион е бил жалбоподателят А. и съответно с
каква товароподемност. Липсва обаче какъвто и да било коментар в решението на
Директора на ТП на НОИ относно изричното удостоверяване, направено от
осигурителя в представеното удостоверение от 08.05.2019 г. на обстоятелството,
че жалбоподателят А. в процесния осигурителен период е управлявал МПС с
товароподемност над 12,5 тона. В тази насока в решението е налице само
констатация, че върху това удостоверение е поставен печат на „Триумвират импекс“
ЕООД, без да е ясно как това обстоятелство бива оценявано от страна на
административния орган, като съдържанието на самото удостоверение изобщо не е
коментирано, а в него изрично е посочено, че А. е управлявал МПС с
товароносимост, която е относима към преценка за наличието на данни за друга
категория, а не приетата от органа. В тази връзка и не става ясно по какви
съображения данните във въпросното удостоверение са игнорирани от издателя на
оспореното решение. Следва да се има предвид, че удостоверяване на посочените
обстоятелства относно осигурителния стаж е допустимо да бъде извършено от
осигурителя и без то да е по утвърдения образец, съгласно разпоредбата на
чл.40, ал4 от НПОС, доколкото изрично в трудовата книжка е отразено записване,
че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж. Впрочем, въз основа на
такива удостоверения от ЕТ „Металик – И.М.“,
или „Китас“ ООД административният орган е извършил преценката си по отношение
на други осигурителни периоди, които не са предмет на спора, като е взел
предвид съдържанието им. Практическото необсъждане и игнорирането на
удостовереното от К.Н., като едноличен собственик на ЕТ „Оскар- К.Н.“ в
решението на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, макар да не е изрично посочено в
решението, вероятно се дължи на констатирания факт, че е поставен печат на
„Триумвират импекс“ ЕООД гр. Пловдив. При справка в публичния търговски
регистър се установява обаче, че издателят на удостоверението от 08.05.2019 г.
К. В. Н. е едноличен собственик на капитала и управител на „Триумвират Импекс“
ЕООД с ЕИК ****, което е със същото седалище и адрес на управление като ЕТ „***“.
В тази насока и доколкото в рамките на административното производство е
допустимо събирането на сведения и обяснения, а е била възложена допълнителна
проверка по отношение на осигурителя ЕТ „***“, приключила с констативния
протокол, от страна на контролния орган не са били положени усилия за събиране
на сведения и/или обяснения относно това по каква причина върху представеното
удостоверение от името на физическото лице- търговец е поставен печат на управлявано
от него дружество и дали това не се дължи на технически пропуск. Отделно от
това, според съда, пак като е игнорирано изцяло удостоверяването по
представеното удостоверение от 08.5.2019 г. от К.В. Н., като управител на ЕТ „***.“,
не са били събрани обяснения от физическото лице-търговец за това кой конкретно
автомобил е управлявал жалбоподателят на длъжността шофьор при ЕТ, за да може
да се извърши съответна проверка на удостовереното обстоятелство за
товароносимост над 12,5 тона, като се имат предвид регистрирани на името на
търговеца автомобили в различни периоди и техните технически спецификации. Следва
да се има предвид в тази насока, че от страна на „Китас“ ООД, по отношение на
който осигурител е прието също такова удостоверение, също не са били налице
представени първични документи като пътни листове, заповеди и пр. относно
определяне вида на управлявания автомобил, но административният орган е приел
извършеното удостоверяване от осигурителя на категорията на полагания труд за
валидно. В тази насока и съдът намира, че решението на Директора на ТП на НОИ
–Пловдив, конкретно в частта му касателно потвърждаване преценката на
ръководителя на пенсионното осигуряване за осигурителния стаж при ЕТ „***“, е
било издадено при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая в нарушение на общото изискване по чл.35 от АПК. Следва при това да се
има предвид, че в рамките на съдебното производство от представените справки
относно регистрация на МПС на името на едноличния търговец е видно да са били
регистрирани множество и различни товарни автомобили, включително влекачи, ремаркета
и полуремаркета, като не е поискано от осигурителя да удостовери, какво МПС е
управлявал на длъжността „шофьор“ жалбоподателят А., така, както такова
удостоверяване касателно конкретен автомобил, отново без представяне на
конкретни писмени документи като заповеди за възлагане на работа или пътни
листове и пр. е било извършено от „Скутарион“ ООД гр. Пловдив и
административният орган е приел същото за достатъчно. В тази насока и не би
могло да се счете, че е предприет един и същи подход по отношение на
извършваната проверка от страна на компетентния пенсионен орган и служебното
събиране на доказателства по отношение на всеки един от спорните касателно
категорията на труда осигурителни периоди при различните осигурители.
Посоченото налага решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив да се отмени и да
се върне преписката за ново произнасяне след събиране на сведения и обяснения
от ЕТ „***“ и тяхното съпоставяне с представеното от физическото лице- търговец
удостоверение.
Нееднакъв подход,
както се каза, административният орган е приложил и по отношение оценката на
събраните доказателства за осигурителя „Скутарион“
ООД. В тази връзка, на пръв поглед, налице са еднопосочни доказателства
касателно възприетите от страна на решаващия орган обстоятелства и оценката на
осигурителния стаж на А. при осигурителя „Скутарион“ ООД за двата периода от
11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. Така за
удостовереното от страна на осигурителя обстоятелство относно това, че за тези
периоди жалбоподателят е бил назначен по трудов договор като водач на МПС –
шофьор товарен автомобил и е управлявал автомобил МАН 19.322 с рег.№ *** соло е
представено и самото свидетелство за регистрация на автомобила, като с оглед
техническите данни за автомобила действително се установява, че същият е с
товароподемност 10,6 тона, сиреч под 12 тона. От справката относно регистрирани
МПС на осигурителя е видно, че този автомобил действително е бил регистриран
като собствен на „Скутарион“ ООД в рамките и на двата посочени по-горе периода
на установен осигурителен стаж. Видно е от данните в регистъра за осигурените
лица, че жалбоподателят е бил осигуряван като работник от трета категория, като
такава е категорията, записана и в представените от страна на осигурителя копия
от трудови договори и допълнителни споразумения към тях. Прави впечатление
обаче, че в трудовата книжка по отношение на част от втория от обсъжданите
периоди на осигурителен стаж, а именно за времето от 01.04.2009 г. до
01.01.2011 г. в същата е записана длъжност водач на МПС и шифър на длъжността
83242005. Следва да се има предвид, че този шифър е по Националната
класификация на професиите и длъжностите от 2005 г., действала до 27.12.2010 г.
и с него е обозначена именно длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“. Въпросният шифър е изрично отразен в рамките на представени от
осигурителя допълнителни споразумения към трудов договор още от 01.04.2007 г.,
както и от 02.01.2008 г. и в заповед за прекратяване на трудово правоотношение
от 19.12.2008 г., а така също и вече в трудов договор с № 33 от 08.01.2009 г.,
в който е посочено, че шифърът на длъжността по НКПД е 8324-2005. Същият шифър
е отразен и в допълнителното споразумение към този трудов договор от 24.04.2009
г., от която дата е и вписването по трудовата книжка на този именно шифър на
длъжността. От разпита като свидетел на управителя на осигурителя „Скутарион“
ООД Б.Б. пред съда се установява, че към автомобила МАН, който е удостоверено
да е управлявал А. с представените от осигурителя удостоверения, понякога се е
налагало да се прикачи ремарке, като товароподемността на състава от ППС така е
била 13 тона. Свидетелят е пояснил също, че по този начин камионът е бил управляван
от жалбоподателя не непрекъснато, а се е налагало това да става за период от
три-четири месеца в годината по три или четири пъти в месеца. В рамките на
представеното от осигурителя удостоверение от 28.02.2019 г. пък същият е
посочил, че в отделни случаи един, два пъти месечно се е налагало да се закачи
ремарке към камиона МАН, който е удостоверено да е управлявал жалбоподателят. Свидетелят
Б. твърди, че с жалбоподателя е бил сключен договор за управление именно на
автомобила МАН, макар да е видно от представените трудови договори и
споразумения към тях, че това изрично не е посочено в нито един от тези
документи, както и че с А. не било постигано съгласие договорите да са за втора
категория, но следва да се има предвид, че категорията на труда не се определя
от уговорки на страните по договора, а от съдържанието на трудовите функции,
които се изпълняват по същия. Както се посочи, в част от представените трудови
договори и допълнителни споразумения е записано, че трудът е от трета категория,
но едновременно с това е вписан шифър за
длъжност, която определя друга категория на труда, а именно втора. В случая,
според съда, от страна на административния орган е следвало да се извърши
допълнителна служебна проверка на удостоверените от този осигурител
обстоятелства така, както това е сторено например по отношение на осигурителя
ЕТ „****“, като се изиска тук представянето на документи - заповеди за
възлагане на работа, пътни листове, товарителници и др., ако осигурителят
съхранява такива, които са били оформяни във връзка с посочения от управителя
на дружеството и удостоверен писмено извършван превоз с товарния автомобил МАН,
тогава, когато се е налагало управлението му с прикачено към него ремарке и
товароподемността на състава е била над 12 тона. Проверката на тази информация,
ако се установи, че е налична в съхранени документи, е от значение с оглед на
това да може да се изчисли коректно дали по отношение на всеки отделен
осигурителен период при този осигурител жалбоподателят е полагал труд при
конкретните условия, отнасящи се до втора категория, за не по-малко от
половината от законоустановеното дневно работно време. Горното е от значение,
доколкото е видно, че все пак е удостоверено подобно обстоятелство, но е налице
разлика между удостовереното в представеното писмено удостоверение от
осигурителя и дадените свидетелски показания на управителя на
дружеството-осигурител касателно честотата на полагане на труд от жалбоподателя
като шофьор на автомобил с товароподемност над 12 т., като същевременно в
трудовите договори и трудовата книжка на жалбоподателя са записани данни за
конкретния шифър на длъжността, които следва да се проверят. В тази насока
действително видът и размерът на внасяни осигурителни вноски за съответните
осигурителни периоди също е доказателство относно категорията на труда, но при
наличие на други доказателства, които сочат на различни обстоятелства, каквото
е отразяването по трудовата книжка относно конкретната длъжност, следвало е да
се положат допълнителни усилия от пенсионния орган за изясняване на фактите
касателно осигурителния стаж на жалбоподателя в „Скутарион“ ООД. При това
положение и съдът намира, че е налице основание за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
компетентния орган за нова преценка правото на пенсия на жалбоподателя, като се
съобразят указанията на съда за необходимост от допълнително и пълно изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно изискванията по
чл.35 и чл.36 от АПК и при използване на доказателствените средства по чл.39 от АПК.
Предвид всичко
изложено и независимо от това, че жалбата се явява основателна само
отчасти по отношение оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразната
преценка на Директора на ТП на НОИ - Пловдив по отношение на категоризирането
на осигурителния му стаж при ЕТ „****“ и при „Скутарион“ ООД, то
съдът намира, че следва да отмени изцяло
оспореното решение, доколкото, както се каза, се налага да се
върне преписката на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се извърши и нова преценка правото на пенсия по
отношение на жалбоподателя, след извършване на нова проверка за посочените
осигурители.
При този изход
на спора и се следват разноски на жалбоподателя по производството, както и
възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Установи се жалбоподателят да е направил разноски за възнаграждения на
вещи лица от общо 550 лева. Жалбоподателят претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие се
установява, че адвокатът А., упълномощен от жалбоподателя за
представителство по делото, е следвало да представлява
последния безплатно като лице, което му е роднина, сиреч
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Поради това и според съда са налице
основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. А.А. да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая,
съобразно с характера на производството приложима е нормата
на чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата в
редакцията ѝ в сила към датата на последното съдебно заседание /ДВ
бр.68/2020 г./. При това положение и като взе предвид тежестта на производството,
както и броя на проведените заседания, в които жалбоподателят е бил
представляван от упълномощения му адвокат и при съобразяване на изискването на
чл.36, ал.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован,
съдът намира, че следва да присъди такова в размер на 1050 лева, каквото се
претендира и с представения списък на разноските, като в тази връзка съобразява
и нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата ѝ редакция, като намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност.
Ето
защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-294 от 06.11.2019
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
от Л.А.А. с ЕГН********** против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-626
от 19.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив,
с което на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3 на жалбоподателя е било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст № 2113-15-2876/21.06.2018
г. по
описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Л.А.А. с ЕГН **********, при
спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ
– гр. Пловдив да заплати на Л.А.А. с
ЕГН ********** ***, сумата от 550 лв.
/петстотин и петдесет лева/,
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив да заплати на адвокат А.Л.А.,*** с персонален номер
*****, със служебен адрес гр. Пловдив, бул.“Марица“ *****, сумата от 1050 лв.
/хиляда е петдесет
лева/, съставляваща адвокатско
възнаграждение,
определено на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: