№ 1198
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на Н. СТ. Г. срещу определение от 21.09.2021г., постановено
по НЧД №12781/2021г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, с което е потвърдено
постановление на СРП, с което е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, наказателното производство по ДП №15224/2021г. по описа на 01 РУ- СДВР,
пр. пр. №49176/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.206,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, защото с него
на практика се прави отказ от правораздаване. Изтъква се, че първостепенният съд не е
отговорил на нито едно от възраженията в жалбата срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство, че съдът не си е направил труд да проучи материалите по
делото, както и че е преекспониран гражданско правният спор между жалбоподателката и
адв. К.. Твърди се, че и към момента адв. К. продължава да държи парите, предмет на
присвоителната дейност, без да прави усилия да ги предаде на лицата, които тя твърди да са
титуляри на правата. Излага се, че в хода на досъдебното производство не е изяснен въпроса
дали процесните парични средства продължават да са налични или с тях е извършено
разпореждане от страна на адв. К.. Сочи се още, че в постановлението на прокурора не е
коментирано оттеглянето на пълномощията от адв. К. както и това, че въпреки оттеглянето,
последната мотивира различни контрагенти да сключват договори с нея и да получава
парите от наемите, вместо да се изчака изхода от гражданското дело. Прави се коментар на
познанията на съда в областта на наследственото право, като се изразява несъгласие с
констатацията на районната инстанция, че жалбоподателката не е наследник по закон. С
оглед на всичко това се отправя искане за отмяна на определението на първия съд, отмяна
на прокурорското постановление и връщане на делото на СРП за продължаване на
разследването в изрично посочени в жалбата насоки и за установяването на конкретни
обстоятелства, също посочени в жалбата.
Въззивният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, с
атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:
1
Жалбата против определението от от 21.09.2021г., постановено по НЧД
№12781/2021г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – лице, което се сочи като
пострадал от престъплението по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което се води
разследването по посоченото досъдебно производство.
Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения:
В атакуваното определение съдът не е изложил фактическа обстановка, не е направил
анализ на събраните по делото доказателства, а направо е извел, че при наличието на
заведени между страните граждански дела, се касае за гражданско правен спор, а не за
наказателни правоотношения както и че изводът на прокурора за липса на престъпление е
правилен, поради което и обжалваното постановление трябва да се потвърди.
Всеки съдебен акт трябва да съдържа мотиви и диспозитив, който трябва логически да
следва от мотивите към постановения акт. В конкретния случай атакуваното определение на
районния съд страда от липса на мотиви. В него липсва описание на фактическа обстановка,
която да е приета от съда, не се посочва и съдът да е приел фактическата обстановка,
изложена в постановлението на прокурора. Няма анализ на събраните по досъдебното
производство доказателства, не става ясно кои доказателства са били ценени с доверие от
съда и кои не са, както и причините за оценката на доказателствените източници.
В производството по чл.243, ал.5-6 НПК, първостепенният съд следва
да направи преценка по обосноваността на обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство, която включва в себе си
извършването на анализ и произнасяне по въпросите: 1. Извършено ли е
пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14,
aл. 1 от НПК, т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови
доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече
са събрани и проверени; 2. От установените доказателства изведени ли са
верните фактически изводи, т.е. съответства ли приетата от органа на
досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по
делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при
анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно
интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното
обвинение; 3. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение при
оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата - игнориране
на част от тях, респективно необсъждане на съществуващи противоречия
между определени доказателствени източници, позоваване на
доказателствени материали, които не са налични в делото или не са
установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
За горните обстоятелства трябва да следи и въззивната инстанция като направи най-
напред преценка на акта на първостепенния съд, след което и на прокурорското
постановление.
2
За да бъде обаче подложен на контрол акта на първата инстанция е необходимо той да
не страда от липса на мотиви. Липсата на мотиви препятства въззивния съд да направи
преценка по какъв начин контролирания съдебен състав е стигнал до правните изводи, които
е обективирал в акта си, дали същите са резултат от правилен и логичен анализ на
доказателствата, дали са били преценени и обсъдени всички събрани по делото
доказателства, дали са правилно оценени. Именно поради тази причина липсата на мотиви е
съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта и връщането му за
ново разглеждане.
Ето защо атакуваното определение на районния съд трябва да бъде отменено, а делото
да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд.
С оглед липсата на мотиви в атакуваното определение и невъзможността на
въззивния съд да осъществи контрол за правилност и законосъобразност на същото, няма
как да получат отговор възраженията на жалбоподателката, изложени във въззивната жалба.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 21.09.2021г., постановено по НЧД №12781/2021г. по
описа на СРС, НО, 3-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП, с което е
прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното
производство по ДП №15224/2021г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр. пр. №49176/2018г. по
описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3