О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 03.05.2018г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На осемнадесети април 2018 година В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета
Христова
Като разгледа
докладваното от Председателя
Т.д.н. № 68/2017 г. по описа на съда за 2017 година
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е по чл.692 ал.3-4 от ТЗ.
Производството е по ВЪЗРАЖЕНИЯ, депозирани от кредиторите Ц... гр.София, „Т...Д“
АД ЕИК *********, Т.Й. ***, В. М. И. ***, „Б...“ ЕООД и „КООП-ТЪРГОВИЯ И
ТУРИЗЪМ“ АД – срещу съставения от синдика на кооперация „ОКС“ Търговище (в опн) Списък на приети и неприети вземания, предявени в
срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ:
С възражение вх.№ 802/28.02.2018г.,
депозирано от „Б...“ ЕООД ЕИК *********, се възразява срещу неприемането на вземането на този кредитор. Твърди се,
че кредиторът има вземане в размер на 16 686 лв. от СП, представляващо сума от
незаплатени доставени стоки на СП„Първи
май“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ОКС Търговище. Позовава се и
на разпоредбата на чл. 617 ал. 2 от ТЗ и на сключен тристранен протокол от
08.11.2017г., по силата на който за покриване на задълженията на СП Първи май“ кооперацията
е поела задължение да предаде на Булгаркооп инсталация за почистване на семена
– нейна собственост, което задължение кооперацията не е изпълнила. Моли
вземането на „Б...“ ЕООД да бъде включено в списъка на приетите вземания.
С възражение с вх.№ 803/28.02.2018
година, депозирано от „К...“, АД, ЕИК *********, седалище и адрес ***, се възразява срещу неприемането на вземането на
този кредитор в размер на 194 307 лв. Сочи, че вземането е съгласно издаден изп.лист от 14.11.2014 г., издаден въз основа на влязло в
сила решение, срещу „Търговище инвест“ ЕООД. Предявява вземането си към „Търговище инвест“ ЕООД в производството по несъстоятелност, тъй като кооперация „ОКС“ Търговище е едноличен собственик на
капитала на това дружество, поради което и следва да отговоря за неговите
задължения, ако не в пълен размер (194 307 лв.), то поне до размера на уставния
капитал на „Търговище инвест“ ЕООД (114 210 лв.).
Поради това се прави искане вземането му да бъде включено в списъка на приетите
вземания – в размер на 194 307 лв., евентуално- в размер на 114 210
лв.
С възражение вх. № 758/26.02.2018
г., депозирано от Ц... се възразява срещу приемане на
вземане в размер на 2 200 200 лв.- на кредитора ДФ Т.С.“ ЕООД ЕИК
********* и включването му в списъка по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ. Излагат се
съображения, че вземането не следва да се приема, тъй като е за неустойка, а тя
по смисъла на ТЗ не е търговска сделка. Твърди се, че сключеният между
кредитора и ОКС Търговище договор за поръчка от 31.10.2016 г., въз основа на
който се претендира вземането за неустойка, е нищожен, поради накърняване на
добрите нрави. Договореното възнаграждение за изпълнителя надвишава значително
обичайното възнаграждение за такъв тип сделки, което прави сделката нищожна
поради противоречие с добрите нрави. От
друга страна договорената в договора неустойка многократно надвишава
неизпълнението на страната по договора. Изпълнителят по този договор нищо не
губи от своя патримониум при неизпълнение от негова
страна. Оспорва се вземането и по размер. Поради това се моли вземането на
първо място да бъде изключено, евентуално да бъде намалено на 2 100 000 лв.
С възражение с вх.№ 793/28.02.2018
година, депозирано от В. М. И., чрез пълномощник адв.И.Т., се възразява срещу прието вземане на кредитора“ДФ
Т.С.“ ЕООД в размер на 2 200 000лв. и на кредитора „Т...Д“ АД, и
включването им в Списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ.
- Излагат се твърдения, че вземането на кредитора „ДФ Т.С.“ ЕООД произтича от привидна сделка, която е
нищожна – сключеният между страните договор за поръчка от 31.10.2016 г. и
уговорената и дължима по него неустойка: Твърди се, че нито една от страните по
договора не е предприела реални действия за неговото изпълнение, което налага
извода, че страните са имали за цел да създадат привидност за наличието на
облигационна връзка между тях, водеща до възникване на задължението на ОКС
Търговище за заплащане на уговорената в договора неустойка. Размерът на
неустойката е прекомерен и надвишава неколкократно възнаграждението,
което е следвало да се заплати по договора за поръчка. Позовава се и на нередовно водено счетоводство
на длъжника. По изложените доводи се иска вземането на този кредитор да бъде изключено
от списъка на приетите вземания.
-С възражението се оспорва приетото вземане на „Т...Д“ АД по размер. Твърди
се, че размерът на това вземане следва да бъде намален с оглед на „извършените“
в изпълнителното производство публични продани.
Банката кредитор, в качеството й на взискател е
заявявала участие в търговете, обявена е за купувач по някои от тях. Тъй като банката-взискател не била внесла следващите се суми за
имотите, продажбите са обявени за нестанали – обуславящо извършването на приспадания
на невнесените от страна на взискателя депозити за
участие от общия размер на вземането му.
С възражение с вх.№ 825/01.03.2018
година, депозирано от Т.Й. ***, действащ чрез
пълномощник адв.И.Т., се възразява срещу прието
вземане на кредитора “ДФ Т.С.“ ЕООД и на кредитора „Т...Д“ АД и включването им
в списъка по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ. Излагат се твърдения, абсолютно идентични
с доводите, изложени във възражението на кредитора Т.Й.Й..
С молби вх. №№ 1224 и 1225 от 30.03.2018г. двамата кредитори уточняват
възражението си, че приетото вземането на „ТБ Д“ АД следва да бъде намалено със
сумата от 60 000лв.
С възражение с вх.№ 873/06.03.2018
година, депозирано от „Т...Д“ АД ЕИК ********* се възразява против включването на вземането на кредитора “ДФ Т.С.“
ЕООД списъка по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ –
с възражения за нищожност на договора поради привидност, при условията на
евентуалност- липса на валидно възникнало задължение на неустойка поради
неизпълнение от страна на ДФ Т.С., прекомерност на неустойката в противоречие с
добрите нрави, и липса на съгласие за сключване на договора от ОС на
кооперацията. Вземането на този кредитор следва да бъде изключено от списъка,
тъй като: 1. произтича от привиден
договор за поръчка, нищожен на осн.чл. 26 ал. 2 от ЗЗД: сключен с цел увреждане на кредиторите и по-специално на банката; оспорва
достоверността на датата на договора; вземанията са нарочно фиктивно уговорени в
размер по-висок от вземанията на банката, с оглед участието на този кредитор с
решаващ глас в производството по несъстоятелност; вземаното не е включено в
баланса за 2017г., като ГФО за тази година изобщо не е обявяван; приложените
фактури са с поредни номера, индиция за съставянето
им само за целите на производството по несъстоятелност; 2.В
условията на евентуалност, се иска изключването на вземането, тъй както не е
доказано неговото валидно възникване – което не се удостоверява от приложените
6 бр. ф-ри, в които е посочен договор от 17.06.2016г., а не приложения договор
за поръчка от 31.10.2016г.; липсват доказателства към предявеното вземане за
изпълнение на задълженията на “ДФ Т.С.“ съгласно договора, обуславящо
основателност на претенцията му за неустойка; 3.Оспорва се размерът на неустойката като прекомерна – същата
надвишава 600% от цената на договора в случай на пълно изпълнение на
задълженията на „ДФ Т.С.“, съответно надвишава с 2200% размера на неплатеното задължение
по чл. 3 ал. 1 от кооперацията обуславящо извод за договаряне на неустойка в
противоречие с добрите нрави. Подобна несъразмерност нарушава сериозно принципа
на справедливостта и би довела до явно неоснователно обогатяване. В конкретния случай не е доказано изпълнението
на задълженията на „ДФ Т.С.“ нито по чл. 3 ал. 1, нито по чл. 3 ал. 3 –
сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имотите; 4. Вземането не съществува и поради
нищожност на договора за поръчка поради липса на съгласие от страна на
кооперацията, обективирано чрез решение на ОС на
кооперацията- чл. 18 ал. 1 т.18 от устава във вр. с
чл.15 т.10 ЗК.
Кредиторите с оспорени вземания оспорват основателността на възраженията.
Синдикът е депозирал становища по всяко едно от възраженията.
Длъжникът не взема становище, не изпраща представител.
Съставеният от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл.
685 ал. 1 от ТЗ е обявен в ТР на
21.02.2018 г. – вписване 20180221123649.
Възраженията са депозирани в срока по чл. 690 ал.1 от ТЗ, от правоимащо лице от кръга на лицата, посочени изрично в
разпоредбата на чл. 690 ал.1 от ТЗ, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът по
несъстоятелността прие за установено следното:
І.По възражение вх.№ 802/28.02.2018г., депозирано от „Б...“ ЕООД ЕИК
*********, срещу неприемането на вземането на този кредитор.
Търговското дружество е предявило вземане в размер на 16
686 лв., с произход непогасени задължения от неплатени фактури за доставка на
стоки на СП „Първи май“ ЕООД гр.Търговище – по приложени 5 бр. фактури от
30.05.2012 до 07.11.2012г.; потвърждение на разчети от 18.02.2015 г. във вр. с изготвяне на ГФО за 2014г., Споразумителен
протокол от 08.11.2017г.
Съгласно т. 2 от цитираният протокол, подписан между ОКС Търговище, СП
„Първи май“ ЕООД и „Булкаркооп-импорт-експорт“ ЕООД, за покриване на задълженията на СП
„Първи май“ ЕООД (16 686.24лв.) ОКС, едноличен собственик на дружеството,
предоставя на „Булкаркооп-импорт-експорт“ „инсталацията
за почистване на семена, намираща се в базата на РКС, в с.Дралфа, обл. Търговище.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно правната теория и съдебната практика ЕООД не се идентифицира със
собственика на капитала. Двата субекта не съвпадат , а се разграничават в
организационно и имуществено отношение. Едноличният собственик на капитала
решава сам въпросите от компетентността на общото събрание (чл. 147 ал. 2 ТЗ),
но той не отговаря за задълженията на дружеството. Разграничаването на ЕООД от
собственика на капитала е смисълът на създаването на такова дружество.
Независимо дали се касае за ЕООД или ООД, кредиторът по облигационно задължение
срещу дружество с ограничена отговорност не може да иска изпълнението му от
едноличния собственик на капитала, респ. от отделния съдружник.
Съдът намира за неоснователно и позоваването на разпоредбата на чл. 617 ал.
2 от ТЗ- предвид договореното с приложения протокол от 08.11.2017г. и необходимостта
от тълкуване волята на договарящите по реда на чл. 20 от ЗЗД (което в настоящото производство е
недопустимо), съдът намира, че от представените доказателства не може да бъде
обоснован категоричния извод, че се касае за непарично вземане, което да може
да бъде преобразувано по реда на сочената разпоредба в парично, поради което и
правилно синдикът не го е включил в Списъка на приетите вземания.
ІІ.По
възражение вх.№ 803/28.02.2018 година, депозирано от „К...“ АД, ЕИК *********,
срещу неприемането на вземането.
Търговското дружество е предявило вземане в размер на 194 307 лв.,
като се е позовало на изпълнителен лист
от 14.11.2014г., изд. по т.д. № 145/2013г. на ОС-Търговище срещу длъжник „Търговище
инвест“ ЕООД, ЕИК *********.
Предявяването на вземането в производството по несъстоятелност е обосновано
единствено с това, че ОКС Търговище е едноличен собственик на капитала на
„Търговище инвест“ ЕООД. Последното не се спори -
установява се и от справката в ТР.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно правната теория и съдебната практика ЕООД не се идентифицира със
собственика на капитала. Макар ЕООД да се състои от един съдружник, той се
счита за член на дружеството, с което влиза в правоотношение. Затова не може ЕООД
да се идентифицира със собственика на капитала. Двата субекта не съвпадат, а се разграничават
в организационно и имуществено отношение. Едноличният собственик на капитала
решава сам въпросите от компетентността на общото събрание (чл. 147 ал. 2 ТЗ),
но той не отговаря за задълженията на дружеството. Разграничаването на ЕООД от
собственика на капитала е смисълът на създаването на такова дружество.
Независимо дали се касае за ЕООД или ООД, кредиторът по облигационно задължение
срещу дружество с ограничена отговорност не може да иска изпълнението му от
едноличния собственик на капитала, респ. от отделния съдружник. Облигационните
задължения на дружеството не пораждат задължения за едноличния собственик на
капитала (при ЕООД), съответно за съдружниците (в
ООД) към дружествените кредитори (решение № 133 от 03.02.1998 г. на ВКС, по
гр.д.№ 582/1997г., V г.о.)
ІІІ. По възражение с вх.№
793/28.02.2018 година, депозирано от В. М. И. и възражение вх.№ 825/01.03.2018
година, депозирано от Т.Й.Й. – в частта им относно
оспореното прието вземане на „ТБ Д“ АД.
Представяйки съобщение с изх № 5339/16.04.2018г. от
ЧСИ, във връзка с обявени публични продажби по изп.дело,
образувано от банката за събиране на вземанията, част от които, предмет на предявеното вземане, синдикът
заявява становище, че на осн.чл. 493 от ГПК вземането
на „ТБ Д“ АД следва да се намали със сумата от 252 875 лв.- главница –
представляваща сумарно невнесените депозити при участието на банката–взискател в публичните продани,
предвид обявяването й за купувач, последван от отказ от нейна страна.
Предвид представеното удостоверение, адв. Т.,
като пълномощник на кредиторите Т.Й. и В.И. уточнява възраженията за намаляване
на приетото вземане с посочената сума.
Представителят на банката оспорва възражението, като се позовава на § 73 от
ПЗР на ЗИД на ГПК (Дв.бр.86/27.10.2017г.), тъй като въпросните насрочени продажби
са обявени преди изменението на чл. 493 от ГПК.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Не се спори в настоящото производство, че по посоченото изпълнително дело,
с взискател банката, са обявени посочените в
съобщението на ЧСИ (имащо характер на удостоверение), публични продажби, по които банката е обявена
за купувач, но се е отказала от възлагане на имота. Според съда, новата уредба
на чл. 493 т.1 от ГПК, на която се позовават възразилите кредитори и синдика е
неприложима в настоящия случая. Видно от удостоверението на ЧСИ процесните продажби са били обявени преди влизането в сила
на изменението на ГПК и като такива (както реда за провеждането им, така и
последиците при отказ на обявения за купувач-взискател) попадат в изключението, предвидено с § 73
(цитиран по-горе), поради което и дължимите задатъци
по обявените за нестанали публични продажби не следва да бъдат приспадани от
приетото вземане на банката-взискател.
ІV. По възражения вх. №№ 758/26.02.2018г. на
ЦКС, вх. № 873/06.03.2018г., депозирано от „Т...Д“ АД ЕИК ********* срещу приетото вземане на кредитора „ДФ Т.С.“
ЕООД в размер на 2 200 00лв., както и по възражения вх. №№
793/28.02.2018г. и 825/01.03.2018г. - в частта им срещу това прието вземане:
Синдикът е взел становище за неоснователността му.
В постъпилото писмено становище кредиторът, чието вземане е оспорено, счита
възражението за неоснователно, по подробно изложени съображения по всяко едно
възражение.
Производството по чл. 692 от ТЗ не е исково производство, в което съдът да разреши със сила на пресъдено нещо въпроса за съществуването или
несъществуването на дадено предявено вземане, респ. приетите обезпечения. Ето
защо и проверката на съда в това производство е до някаква степен формална и
принципна преценка относно това дали представените към заявлението
доказателства удостоверяват съществуването на предявеното вземане
Съгласно чл. 616 ал. 1 от ТЗ масата на несъстоятелността на длъжника служи
за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски
сделки.
Няма спор в съдебната практика по въпроса, че вземането за неустойка,
произтичаща от сделка между търговци (чл. 296 ал.1 и ал. 3 от ТЗ) е от
категорията вземания, предявими в производството по
несъстоятелност.
Повдигнатите във всички възражения въпроси относно симулативност
и привидност на договора, за антидатиране на част от писмените доказателства, не могат
да бъдат разглеждани в настоящото производство, а в едно исково спорно
производство, каквото настоящото не е.
Приетото вземане е с произход договорена съгласно договор за поръчка
от 31.10.2016 г. неустойка за неизпълнение. В подкрепа на
задължението за неустойка, предявилият вземането кредитор е представил освен договора, и 6 бр. фактури,
всяка една за сумата от 350 000лв., с вписано основание „начислени неустойки по
договор от 17.06.2016г.“. В развилото се производство по чл. 692 ТЗ е
представил допълнително протокол от 30.11.2016г., съгласно договореното в чл. 4
от договора, както и уведомително писмо, прието от длъжника, чрез управителя му
Й.Б., удостоверяващо съгласието му, относно допусната техническа грешка в основанието (датата на
договора) за издаване на фактурите. Видно от приетата в производството по
несъстоятелност ССЕ, в счетоводството на ответника-длъжник 5 от представените
фактури (с изключение на ф-ра 119/31.01.2017г.) са
осчетоводени като част от задължения към доставчици, водени по аналитична
партида „Непререгистрирани лица“, и са включени в дневника за покупки за
данъчен период 07.2017 г.
По отношение на възражението за нищожност на неустойката поради
противоречието й с добрите нрави, съдът намира, че следва да бъде разгледано в
производството по несъстоятелност, с оглед задължението на съда да следи
служебно за действителността на неустойката, съгласно мотивите на т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение.
В Решение № 228 от 21.01.2013 г. по
т. д. № 995/2011 г., ТК., ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна
функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването
на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените
с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В настоящия случай, съдът намира, че от самото съдържание и уговорките в
договора от 31.10.2016 г., сключен между длъжника ОКС и „ДФ Т.С.“, следва извод
за противоречие на договорената неустойка с добрите нрави, защото по начина и
размерите в които е определена, съпоставени с останалите договорки, правата и
задълженията на страните, същата излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Такава неустойка не може да бъде обоснована и при преценка на съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди (един
от критериите, визирани в мотивите на т. 3 от цитираното ТР) . В случая вредите
на кредитора, съгласно естеството на договора, не биха надхвърлили размера на договореното
му възнаграждение в размер на 350 000лв. и евентуално обезщетение за
забава, което би възникнало след уговорения краен срок за изпълнение от страна
на длъжника.
Доводът на „ДФ Т.С.“ за това, че по този начин се стимулирал длъжника да
изпълни задълженията си по договора, също не е основателен. Договорената
неустойка, макар и ограничена в рамките на 6 месеца, но пък възлизаща сумарно
на 2 100 000лв., не намира никакво съответствие със задължението на
длъжника към кредитора (респ. неговото неизпълнение). Размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка е също един от примерните
критерии, указани в цитираното ТР. Възнаграждението, уговорено в полза на
кредитора, е в размер на 350 000 лв. В този смисъл неустойка в размер на
2 100 000 лв. го надвишава 6 пъти. Санкционният размер на неустойката
също се подчинява на правилото за справедливост и добросъвестност и подлежи на
съдебна преценка за противоречие с добрите нрави по същия начин, както подлежи
на съдебна преценка и противоречието със закона.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора, поради
което при предявено вземане за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна
предпоставка за нейната действителност.
Предвид изложените доводи, съдът намира, че приетото вземане в размер на
2 200 000лв. следва да бъде изключено от Списъка на приетите от
синдика вземания.
Тъй като останалата част от депозираните възражения срещу Списъка на приети
вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ са предмет на разглеждане в насрочено о.с.з.
за друга дата, съдът ще се произнесе с определение по чл. 694 ал. 4 от ТЗ за
одобряване на Списъка след приключване разглеждането и на останалите
възражения.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни следните възражения срещу Списъка на приетите и
неприети от синдика на кооперация „О...“ гр.Търговище, ЕИК ******** /в открито
производство по несъстоятелност/ по т.д.н. № 68/2017г. на ОС-Търговище
вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 21.02.2018г., с вписване № 20180221123649, а именно:
Възражение вх.№ 802/28.02.2018г.,
депозирано от „Б...“ ЕООД ЕИК *********, срещу включването на предявеното от него вземане в
размер на 16 686лв. в Списъка на НЕПРИЕТИТЕ от синдика вземания.
Възражение вх.№ 803/28.02.2018 г., депозирано
от „К...“ АД, ЕИК *********, срещу включването на предявеното от него
вземане в размер на 194 307 лв. в Списъка на НЕПРИЕТИТЕ от синдика вземания.
Възражение с вх.№ 793/28.02.2018 г.,
депозирано от В. М. И. и Възражение вх.№ 825/01.03.2018 година, депозирано от Т.Й.Й. – в частта им
относно приетото вземане на „ТБ Д“ АД.
ПРИЕМА ЗА ОСНОВАТЕЛНИ възражения вх. №№ 758/26.02.2018г.
на ЦКС, вх. № 873/06.03.2018г.,
депозирано от „Т...Д“ АД ЕИК *********
срещу приетото вземане на кредитора „ДФ Т.С.“ ЕООД в размер на 2 200
00лв., както и възражения вх. №№ 793/28.02.2018г.
и 825/01.03.2018г. - в частта им
срещу това прието вземане, което следва да бъде изключено от Списъка на приетите
вземания при постановяване на определението на съда по чл. 692 ал.4 от ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
След разглеждане на всички възражения срещу горепосочения списък, ще бъде
постановено определение на съда по чл. 692 ал.4 от ТЗ по одобряването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: