Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………гр. София,05.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, IV-В състав, в открито съдебно заседание , проведено на
осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия: Андрей Георгиев
при участието на секретаря
Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело №
8523 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.
273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 66 състав от 26.02.2018 г., постановено по гр. дело №
81418/2015г., с което З. “Л.и.” АД е осъдено да заплати на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, както следва: 1/ на С.М.С. - сумата от 2
000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път
ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение
за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното
изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2
000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като частичен иск от
общата сума от 10 000,00лв.;
2/
на В.П.Й.- сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от
25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение
за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното
изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2
000,00лв.-до пълния предявен размер от 6 000,00лв., заявен като частичен иск от
общата сума от 10 000,00лв.;
3/
на С.А.Ч.- сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв.,
заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;
4/
на Г.Е.М. – сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от
25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение
за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното
изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2
000,00лв.-до пълния предявен размер от 6 000,00лв., заявен като частичен иск от
общата сума от 10 000,00лв.;
5/
на С.С.О.- сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от
25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за
обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като
частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;
6/ на В.В.С.- сумата от 3 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път
ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане,
като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3
500,00лв.-до пълния предявен размер от 15 000,00лв., заявен като частичен иск
от общата сума от 25 000,00лв. и
7/
на Д.А.Ю. – сумата от 2 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път
ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане,
като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2
000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като частичен иск от
общата сума от 10 000,00лв.
С решението З. „Л.и.“
АД е осъдено да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на адв.П.К. в качеството
й на процесуален представител на ищците С.М.С.,
В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и
Д.А.Ю.- сумата от 774,95лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, а
от своя страна С.М.С., В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М.,
С.С.О., В.В.С. и Д.А.Ю. са осъдени да заплатят на З. „Л.и.“ АД , на
основание чл.78,ал.3 от ГПК – сумата от 510,97лв.- разноски по делото. С
решението З. „Л.и.“ АД е осъдено да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК – сумата от 626,40лв.- държавна такса и сумата от 132,82лв.-
възнаграждения за вещи лица.
Решението се
обжалва от двете страни по делото.
Въззивниците – ищци С.М.С., В.П.Й., С.А.Ч.,
Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и Д.А.Ю. атакува
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях
частични искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираните обезщетения за
неимуществени вреди – за разликите над уважените- до пълните предявени размери.
Поддържат, че в обжалваната от тях част първоинстанционното решение е
постановено в нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените им
обезщетения са занижени по размер и не отговарят на принципа за справедливост,
с оглед вида, броя и тежестта на
претърпяните от тях неимуществени вреди. Заявяват искане за отмяна на решението на СРС в
атакуваната от тях част и вместо него- постановяване на друго, с което
предявените от тях искове да бъдат уважени в пълните заявени размери с
присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение, което да бъде присъдено на процесуалния им представител по
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззивникът - ответник З. „Л.и.“ АД
атакува решението на първата инстанция в частта, с която е осъден да заплати на
основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ : на С.М.С.-
сумата от 2 000,00лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди; на В. П.Й.- сумата от 2000,00лв.-
обезщетени за неимуществени вреди и сумата от 40,00лв.- обезщетение за
имуществени вреди; на С.А.Ч.- разликата
над сумата от 500,00лв. - до пълния присъден размер на сумата от 2 000,00лв.-
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени
вреди; на Г.Е.М.- сумата от 2 000,00лв.- обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди; на С.С.О.- разликата над
сумата от 500,00лв.- до пълния присъден размер на сумата от 2 000,00лв. като
обезщетение за неимуществени вреди; на В.В.С.- разликата над сумата от
500,00лв.- до пълния присъден размер от 3 500,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди и на Д.А.Ю.- разликата
над сумата от 500,00лв.- до пълния присъден размер от 2 000,00лв. като
обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че атакуваното решение в частта,
с която са присъдени обезщетенията за
неимуществени вреди на ищците С.М.С., В. П.Й. и Г.Е.М. е неправилно, тъй като
от събраните по делото доказателства не се установява тези ищци да са участвали
в процесното ПТП, поради което и травмите им не се намират в
причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и като последица от
това- присъдените им обезщетения са недължими. Евентуално, ако
съдът приеме, че исковете им за обезщетения за неимуществени вреди са
основателни- поддържа довод за прекомерност на присъдените с обжалваното
решение обезщетения. По отношение на останалите ищци, за които е установено
наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране на
отговорността му, счита, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са
завишени и не съответстват на принципа за справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД, предвид доказания вид и тежест на травмите, като не е отчетен фактът, че
се касае за мекотъканни травми, от които ищците са се възстановили напълно в
рамките на 2 седмици, поради което счита,
обезщетение е в размер на по 500,00лв. напълно репарира неимуществените
вреди на тези ищци. Възразява, че неправилен е извода на първата инстанция, с
който е прието, че ищците нямат принос за причиняването на травмите им, след
като е установено, че те са били без предпазни колани в МПС. По отношение на
претендираните обезщетения за имуществени вреди, счита, че направени разходи за
снабдяване с медицински документи не са във връзка с лечението на ищците ,
поради което и се явяват недължими. С
оглед изложените доводи въззивникът-ответник заявява искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от него част и постановяване на
друго, с което предявените частични искове за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от ищците С.М.С., В. П.Й. и Г.Е.М. да бъдат отхвърляне
изцяло, като бъдат отхвърлени изцяло и предявените от останалите ищци искове за
обезщетения за имуществени вреди, а предявените от останалите ищци искове за обезщетенията за неимуществени вреди – бъдат
отхвърлени за разликата над сумите от по 500,00лв.- до пълните уважени
размери. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
По всяка от въззивните жалби е постъпил писмен
отговор от насрещната страна в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който е заявено
оспорването им.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивните жалби и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивните жалби, от които е ограничен съгласно нормата на чл. 269, предл. 2
от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно и субективно съединени частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ - за претендирани обезщетения за
неимуществени от всички ищци и искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за
претендирани обезщетения за имуществени вреди от ищците С.С., В.Й., С.М. и Г.М.,
за които се твърди, че са причинени в резултат на процесното ПТП, реализирано
по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
По
въззивната жалба на ответника:
Настоящият
съдебен състав приема, че първо следва да се произнесе по въззивната жалба на
ответника, доколкото с нея са заявени възражения за пълното изключване на отговорността му по чл.226,ал.1
от КЗ /отм./ по отношение на претенциите на част от ищците, както и за пълното
изключване на отговорността му за претендираните обезщетения за имуществени
вреди, след което да се произнесе по жалбата на ищците, доколкото тя касае само размера на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата на въззивника-ответник за частично основателна по
следните съображения:
В частта на
уважените искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
, предявени от ищците С.А.Ч., С.С.О. , В.В.С. и Д.А.Ю. – за сумите от по
500,00лв., присъдени като обезщетения за неимуществени вреди,
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав зачита по реда на
чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на пресъдено нещо на
първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, с която е установено
наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на обезщетения за неимуществените
вреди, претърпяни от горепосочените ищци, а именно : виновното и противоправно деяние на водача на
лекия автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, в резултат на което е
реализирано процесното ПТП,
неимуществените вреди, претърпени от горепосочените ищци и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и наличието на
валидна застраховка „Гражданската отговорност“ на водача на автомобила,
причинил процесното ПТП при ответното дружество.
Правният спор между ищците С.А.Ч., С.С.О. , В.В.С. и Д.А.Ю. и ответника в настоящото
въззивно производство, с оглед доводите
заявени с подадените от тях въззивни жалби , е по въпроса за приложението на нормата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД и по размера на дължимото на горепосочените
ищци обезщетение, съгласно принципа за справедливост, установен с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Отделно от това , спорен между
ищцата С.Ч. и ответника е и въпросът относно дължимостта на претендираното и
присъдено на тази ищца обезщетение за имуществени вреди от 40,00лв.,
представляващи направени от нея разходи за преглед и снабдяване с медицинско
удостоверение.
По дължимото на ищцата С.А.Ч.
обезщетение за неимуществени вреди: Настоящият
съдебен състав намира, че присъденото от първата инстанция обезщетение в размер
на 2 000,00лв. е завишено и не
съответства на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящията инстанция намира, че при спазване на посочения принцип дължимото на
ищцата С.Ч. обезщетение възлиза на сумата от 1 000,00лв. по следните
съображения:
При определяне на този размер на
обезщетението настоящият съдебен състав зачита, че в резултат на процесното ПТП на ищцата С.Ч. са причинени следните физически травми,
доказани с представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение и приетата
СМЕ: силен отток на дясно коляно и дясна подбедрица с кръвонасядания с бледо
синкав цвят ; бледо синкаво
кръвонасядане на гръбната повърхност на ІІІ пръст на дясната ръка, с оплаквания
за болки в гръдния кош . От заключението на СМЕ и уточнение към него, направено от вещото лице
в съдебното заседание на 11.10.2016г. се установява, че болките и страданията,
в резултат на горепосочените увреждания представляват наранявания на меките
тъкани и обичайно преминават за период от време от около 2 седмици, без да оставят последствия за
здравето на ищцата. На следващо място, от
показанията на св.Д.И.се установява, че ищцата и към датата му на разпит като
свидетел /около 6 месеца след процесното ПТП / продължава да изпитва страх от
пътуване в кола, както и продължава да се оплаква от болки в гърдите и краката,
като свидетелят не установява последните физически болки да са ежедневни.
Настоящия съдебен състав кредитира показанията на св.Ислям относно посочените
обстоятелства, като отчита неговата очевидна заинтересованост като син на
ищцата по реда на чл.172 от ГПК , от
една страна, но от друга съобразява ,че относно тези факти показанията му са
достоверни, тъй като относно физическите болки – кореспондират на уврежданията,
посочените в медицинската документация, а относно страха от возене в автомобил
–са житейски обосновани, тъй като установяват обичайна и нормална човешка
реакция на преживяния стрес в резултат на ПТП. Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на св.Д.И.относно установения от него факт, че ищцата след ПТП е лежала в болница около 15
дни, през което време е била на медикаментозно лечение с лекарства и инжекции, като приема, че те са недостоверни относно
този факт, предвид очевидната заинтересованост на свидетеля, както и поради
това, че не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. По
делото не са представени каквито и да
било медицински документи, които да потвърждават установения от свидетеля Д.И.факт, че ищцата е лежала за лечение в болница за
посочения период от време. При така
приетите за доказани от настоящата инстанция
причинени на ищцата физически травми, които свързани само с наранявания
на меките тъкани, при отчитане на краткия период от време, който е бил необходим
за физическото възстановяване на ищцата, обстоятелството, че физически се е
възстановила напълно след четиринадесетия ден след ПТП, както и при отчитане на
доказания факт, че в рамките на 6 месеца след ПТП тя е изпитвала последиците на
психологическа травма, а по отношение на физическите болки /в областта на
гърдите и краката/ отчита, че те не се установява те да са с постоянно и
ежедневно проявление, намира, че обезщетение в размер на 1 000,00лв.
справедливо репарира ищцата за претърпяните от нея неимуществени вреди. За
разликата над този размер – до пълния предявен размер от 5 000,00лв.,
предявеният частичен иск се явява неоснователен и като такъв- следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на предявения от ищцата С.Ч. иск по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, с предмет- обезщетението за имуществени вреди,
представляващи направени от нея разходи за преглед във връзка с издаване на
медицинско удостоверение, настоящият съдебен състав приема, че не е налице
причинно-следствена връзка между този разход и процесното ПТП, тъй като паричният
разход не е направен и не е бил необходим за възстановяване здравето на ищцата
, увредено в резултат на ПТП. Ето защо предявеният иск за имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По дължимото на ищеца С.С.О. обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 2 000,00лв. е завишено
и не съответства на принципа за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Настоящата инстанция
намира, че при спазване на посочения принцип дължимото на ищеца С.О. обезщетение
възлиза на сумата от 1 000,00лв. по следните мотиви: От представения по
делото допълнителен лист за преглед на пациент в Спешно отделение /л.16 от
делото на СРС/ и приетото заключение на СМЕ и направеното уточнение към
заключението в съдебното заседание на 11.10.2016г. , се установява, че в
резултат на ПТП на този ищец е причинена контузия на главата и тялото, като в
листа за преглед от спешното отделение е отбелязана контузия на лицето в ляво,
а в протокола за ПТП е видно, че е другата контузия на ищеца е в областта на
десния му крак. Съгласно уточнението на вещото лице към експертното заключение,
направено в съдебното заседание на 11.10.2016г. , причинените на ищеца травми
са мекотъканни – представляват натъртвания.
От заключението на СМЕ се установява, че обичайно пълното възстановяване от
получените от ищеца травми настъпва в рамките на две седмици, без остатъчно
отражение върху здравето на лицето. При така доказаните по вид , брой и
тежест причинени травми на ищеца и предвид
установената кратката
продължителност на възстановителния период и доказаното с експертното
заключение пълно възстановяване на здравето на ищеца – без останали трайни
отражения, настоящият съдебен състав
приема, че обезщетение в размер на 1 000,00лв. репарира напълно , при спазване на принципа за справедливост,
претърпяните от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. За
разликата над сумата от 1 000,00лв.- до пълния предявен размер от
5 000,00лв. частичният иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ се явява
неоснователен и като такъв- следва да бъде отхвърлен.
По дължимото на ищцата В.С. обезщетение
за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че присъденият от
първата инстанция размер на обезщетението от 3 500,00лв. е завишен и не
съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като намира, че
дължимото на ищцата обезщетение следва да е в размер на сумата от
2 000,00лв. по следните мотиви: От представите по делото доказателства –
допълнителен лист за преглед на пациент в Спешно отделение /л.17 от делото на
СРС/ и заключението на СМЕ се
установява, че в резултат на процесното ПТП на тази ищца са причинени следните
травми: контузия на главата със сътресение на мозъка и по анамнестични данни
/предоставени от самата ищца/ тази
контузия е била свързана с краткотрайна
загуба на съзнание. От експертното
заключение на СМЕ е видно, че причинената на ищцата травма на главата й е
причинила болки и страдания, които обичано отшумяват за период от 2 седмици,
без да е оставила последствия здравето на ищцата. Предвид вида и тежестта на
причинените на ищцата физически увреждания, които са локализирани в областта на
главата и са свързани с получено мозъчно сътресение, от една страна и от друга- при зачитане на
установения с експертното заключения факт , че последиците от тези увреждания,
свързани с търпяни болки и страдания , отшумяват в кратък период от време без
да оставят последици за здравето на
ищцата, настоящият съдебен състав приема, че обезщетение в размер на
2 000,00лв. репарира претърпяните от ищцата неимуществени вреди при спазване
на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. За разликата над сумата от
2 000,00лв.- до пълния предявен размер от 15 000,00лв. частичният иск
по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ се явява
неоснователен и като такъв- следва да бъде отхвърлен.
По дължимото на ищцата Д.Ю. обезщетение по чл.226,ал.1
от КЗ /отм./ за претърпяните от нея неимуществени вреди: Настоящият съдебен
състав приема, че присъденото с обжалваното решение обезщетение в размер на
2 000,00лв. е завишено и не съответства на тежестта на причинените на
ищцата травми от процесното ПТП. От
допълнителния лист към лист за преглед на пациент в спешното отделение /л.18 от
делото на СРС/ , заключението на СМЕ и уточнението към заключението , направено
от вещото лице в съдебното заседание на 11.10.2016г. се установява, че в
резултат на процесното ПТП на ищцата са били причинени следните физически
увреждания: контузии на главата и тялото , представляващи мекотъканни увреждания-
натъртвания. От заключението на СМЕ е видно, че обичайно болките и страдания от
посочените травми отшумяват за време от около 2 седмици без да оставят
последици за здравето на ищеца. От показанията на св.О.С.се установява, че
непосредствено след ПТП ищцата е била уплашена и стресирана – треперела е, като
след това се е оплаквала от болки във врата. При така доказания по вид и тежест
травми, при отчитане и на преживяния от ищцата стрес и уплаха в резултат на ПТП
и съобразяване на краткия възстановителен период, настоящият съдебен състав
приема, че при спазване на принципа за справедливост , установен от чл.52 от ЗЗД, дължимото й обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 1 000,00лв., а за разликата над тази
сума- до пълния предявен размер от 5 000,00лв.- частичният иск по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ се явява неоснователен и като такъв- следва да бъде
отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано
възражението на ответника за съпричиняване на горепосочените вреди от страна на
ищците, основано на твърдението за непоставени от ищците предпазни колани. В доказателствена тежест на ответника е да
установи твърдяния от него факт, а доказателства в тази насока по делото не са
налице. От заключението на САТЕ се установява, че МПС, в което са били ищците е
оборудвано с 3 триточкови предпазни колана на първи ред, с 1 триточков и 2
двуточкови колана на втори ред и с 2 триточкови и 1 двуточков на трети ред,
като тези колани имат предпазна функция за предотвратяване на наранявания на
главата, лицето, гръдния кош , таза и долните крайници при моментно ускорение
на тялото напред- при челен сблъсък. В конкретния случай МПС, в което са били
ищците при процесното ПТП е ударен странично в предната лява част, поради което
и вещото лице по СМЕ уточнява , че с
оглед вида на претъпряните от ищците травми не може да се направи извод нито в потвърждение
на факта, че са ищците са били с колани, нито че са били без колани, тъй като конкретните
им уврежданията им биха могли да се получат и в двете хипотези. При липсата на
безспорни доказателства, че ищците са били без предпазни колани, както и с оглед уточнението на вещото лице ,
че и при поставени предпазни колани на ищците биха могли да бъдат причинени
травмите, посочени в медицинските документи по делото, настоящият съдебен
състав приема, че правилно с обжалваното решение е прието за недоказано възражението на
ответника за съпричиняване.
По исковете по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираните обезщетения за неимуществени вреди
от ищците С.М.С., В. П.Й. и Г.Е.М.
, основното и единствено възражение на ответника е за недоказано
участие на тези ищци в процесното ПТП и оттам- за недоказана
причинно-следствената връзка между доказаните с медицинските документи травми на
ищците и застрахователното събитие. Настоящият съдебен състав приема, че при
съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства с представените
по делото съдебно-медицински удостоверения на л.12, 13 и 14 от делото на СРС,
може да се направи безспорен извод за участието на горепосочените ищци в
процесното ПТП и като последица от това-
наличие на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
причинените на ищците травми. От показанията на св.В.Н.се установява, че и
тримата ищци са пътували в управляваното от него МПС, участвало в ПТП , като
свидетелят е водач на автомобила и сочи
конкретните места, на които са седяли ищците- на предната седалка до него са
били ищците В.Й. и С.С., а на седалката зад него е седяла ищцата Г.М.. Участието
на тези ищци в ПТП се потвърждава и от показанията на св.О.С.и св.С. С.. Правилно от първата инстанция е зачетена по
реда на чл.172 от ГПК заинтересоваността на свидетелите В.Н.и св.Орхан Селим,
които се намират в роднински връзки с част от горепосочените ищци, като е
отчетен и фактът, че св.В.Н.е съпруг на ищцата Г.М.. От друга страна, правилно от първата инстанция показанията на
свидетелите са кредитирани като достоверни, доколкото от приетите по делото
съдебно-медицински удостоверения се установява, че при прегледа на
горепосочените лица 5 дни след датата на процесното ПТП, са констатирани налични физически травми на
тези ищци, които по вид и местоположение
и при отчитане на изминалия период от време от датата на ПТП- до датата
на прегледа, могат да се получат именно в резултат на процесния инцидент. Действително,
горепосочените трима ищци не фигурират в констативния протокол за пострадали
лица от 25.11.2015г., съставен от дежурният по ПТП в сектор „ПП“ на ОД-МВР-гр.Стара
Загора, посетил ПТП на място. ГПК не
съдържа ограничение за доказателствените средства, с които може да бъде
установен фактът на участието на ищците
в ПТП – допустими са всички доказателствени средства. В случая участието на
ищците е установено с гласните и горепосочените
писмени доказателства. Липсата на вписване
на ищците в констативния протокол настоящият съдебен състав приема, че
произтича от вида на физическите травми, причинени на ищците, установени със
съдебно-медицинските документи, които не са били тежки и към момента на ПТП не
са били с видими белези, тъй като оттоците и кръвонасяданията и скованост на
шията, /каквито представляват причинените на тези ищци травми/, се проявяват в
по-късен момент. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
недостоверност на свидетелските показания, основано на твърдението, че те се
опровергават от представения по делото констативен протокол за ПТП.
От приетите по
делото съдебно –медицински удостоверения, както и от приетото по делото
заключение на СМЕ се установяват причинените на ищците С.М.С., В. П.Й. и Г.Е.М. травми, които са
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. По отношение на дължимото
на ищците обезщетение за претърпяните неимуществени вреди, настоящия съдебен
състав приема следното:
Съдът приема, че
дължимото на ищцата С.С. обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди
е в размер на сумата от 1 000,00лв., като намира за основателно заявеното
в тази връзка възражение от въззивника-ответник – за прекомерност на
присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 2 000,00лв. При
определяне на дължимия размер на обезщетението, при спазване нормата на чл.52
от ЗЗД, настоящият съдебен състав съобразява, че от съдебно-медицинското
удостоверение и приетото експертно заключение на СМЕ се установява, че на
ищцата са причинени единствено натъртвания ,
охлузвания и оттоци: болезнен на пипане отток и бледосинкаво
кръвонасядане с диаметър от 2, 5 см. в лявата тилна област на главата, отток по
предната повърхност на дясното коляно с диаметър 6 см. и болезнено на пипане
кръвонасядане 2 х 2 по вътрешната
повърхност на дясното бедро в долната трета – интензивно синкаво кръвонасядане
4 х 3 см., като ищцата се оплаква и от болезненост и скованост при движението
на шията. На следващо място, съдът
зачита ,че от приетата СМЕ се установява, че изброените травми са причинили на
ищцата болки и страдания, които обичайно преминават за период от около 2
седмици , без да оставят трайни последици за здравето на ищцата. При
отчитане на вида, броя и тежестта на травмите на ищцата и краткия период на
възстановяването й, настоящият съдебен състав приема, че обезщетение в размер
на 1 000,00лв. репарира справедливо претърпяните от нея неимуществени
вреди. За разликата над тази сума- до пълния предявен размер от
5 000,00лв. частичният иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, се явява неоснователен.
По дължимото на
ищеца В.Й. обезщетение за неимуществени
вреди. Настоящият съдебен състав приема, че присъденото с обжалваното
решение обезщетение в размер на 2 000,00лв.е завишено. От приетото съдебно
– медицинско удостоверение и заключение на СМЕ се установява, че в резултат на
процесното ПТП на този ищец са причинени следните физически травми: изразен
отток и синкаво кръвонасядане /хематом/
с диаметър 4 см. в лявата част в
проекцията на левия долно-челюстен ъгъл , както и бледо синкаво кръвонасядане 3
х 3 на дясната коленна става с болезненост.
Поради съмнение за счупена челюст ищецът е насочен към лицево-челюстен
хирург , без данни за извършен преглед и лечение от такъв. От показанията на св.С. С. се установява, че след
ПТП ищецът В.Й. се е оплаквал от болки в челюстта, а съгласно СМЕ- при
горепосочените доказани травми, възстановяването на ищеца от тях е настъпило за
период от около 2 седмици, без остатъци от отражения върху здравето му. Предвид
броя, вида и тежестта на травмите, кратката продължителност на възстановителния
период , от една страна и от друга- при съобразяване, че не
е доказано счупване на челюстта на ищеца, но оттокът и хематомът в лявата част
на челюстта му обичайно създават
дискомфорт при говор и хранене, които са
търпяни от ищеца в рамките на посочения от вещото лице 2 седмичен период,
настоящият съдебен състав приема, че
обезщетение в размер на 1 500,00лв. репарира по справедливост претърпяните
от този ищец неимуществени вреди. За разликата над тази сума- до пълния
предявен размер от 2 000,00лв., предявеният частичен иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, се явява неоснователен.
По дължимото на
ищцата Г.М. обезщетение за неимуществени вреди: Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на
въззивника- ответник- за завишен размер на присъденото от първата инстанция
обезщетение от 2 000,00лв. Предвид
доказаните по вид, брой и тежест травми на ищцата, които са само мекотъканни –
охлузвания и натъртвания: две синкави кръвонасядания по предно-вътрешната
повърхност на лявото бедро с размери на по-голямото от 7х5 см. ; охлузване по предно-вътрешната повърхност на дясната
подбедрица 2,5 х 2 см., както и при зачитане на оплакванията от болезненост и
скованост при движението в шията, /съгласно медицинското удостоверение и
заключението на СМЕ/ , при отчитане на краткия период от около 2 седмици, в
който ищцата е търпяла болки и страдания от тези травми и пълното й възстановяване
, настоящият съдебен състав приема, че дължимото й обезщетение, определено по
справедливост възлиза на сумата от 1 000,00лв. За разликата над тази сума-
до пълния предявен размер от 2 000,00лв.,
предявеният частичен иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираното
от ищцата Г.М. обезщетение се явява неоснователен и като такъв- следва да бъде
отхвърлен.
По изложените по-горе в мотивите съображения по
възражението на ответника за съпричиняване, които са относими и към тримата ищци С.С., В.Й. и Г.М., съдът намира
това възражение за недоказано.
По отношение на
предявените от ищците С.С., В.Й. и Г.М. искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ -
за претендираните от тях обезщетения за имуществени
вреди от по 40,00лв. , представляващи направени от тях разходи за преглед
във връзка с издаване на медицинско удостоверение, съдът намира исковете за неоснователни по
изложените по-горе мотиви за липса
на причинно-следствена връзка между този
разход и процесното ПТП, с които е обоснована неоснователността на
същата претенция, заявена от ищцата С.Ч..
По жалбата на ищците срещу първоинстанционното решение
в отхвърлителната част по частичните искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираните
от ищците обезщетения за неимуществени вреди
С оглед подробно изложените по-горе
мотиви, с които от настоящият съдебен състав е обоснована дължимост на тези
обезщетения в размер по-малък от присъдените с обжалваното решение , жалбата на ищците се явява изцяло неоснователна.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са уважени частичните
искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ - за
претендираните обезщетения за неимуществени вреди от ищците С.Ч., С.М., Г.М., С.О. и Д. Юсеинов - за
разликите над дължимите суми от по 1 000,00лв.- до присъдените суми от
по 2 000,00лв., за претендираното от ищеца В.Й. обезщетение за
неимуществени вреди – за разликата над дължимата сума от 1 500,00лв.- до
присъдения размер от 2 000,00лв. , а
за претендираното от ищцата В.С. обезщетение – за разликата над дължимата сума
от 2 000,00лв.- до присъдения размер от 3 500,00лв., както и в частта, с която са уважени исковете
по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ , предявени от С.С., В.Й., С.Ч. и Г.М.- за претендираните обезщетения за имуществени
вреди за сумите от по 40,00лв. и вместо него- следва да бъде постановено друго
решение, с което исковете за обезщетения
за имуществените вреди - да бъдат отхвърлени изцяло, а тази за обезщетенията за
неимуществените вреди, предявени от ищци - за указаните разлики.
В останалата обжалвана част, с която частичните искове по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./- за обезщетенията за неимуществени вреди , предявени
от ищцата С.Ч., С.О. и Д.Ю. за уважени
за сумите над 500,00лв. – до размера на
сумите от по 1 000,00лв., а за В.С.- за разликата над сумата от 500,00лв.-
до размера на сумата от 2 000,00лв., както и
в частта, с която частичните искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ , предявени
от ищците С.Ч., С.О. , Д.Ю. , С.С., Г.М. и В.Й.
– за претендираните от тях обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени за
разликите над сумите от по 2 000,00лв.- до пълните предявени размери, а
искът по чл.226,ал. 1 от КЗ /отм./ - за претендираното от ищцата В.С.
обезщетение за неимуществени вреди отхвърлен за разликата над сумата от
3 500,00лв.- до пълния предявен размер, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските по делото: При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски за първата инстанция ,
съразмерно с уважената част от исковете им от 420,63лв.- адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, което се дължи на процесуалния им представител- адв.П.К.,
като за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 774,95лв. –
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, обжалваното решение следва да
бъде отменено. За въззивното
производство на ищците се следват разноски по компенсация от 405,58лв. –
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА с включен ДДС, което следва да се
присъди на процесуалния им представител- адв.П.К..
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се
следват разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете от 627,17лв.,
поради което ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят допълнително
сумата от 116,17лв. над присъдената с обжалваното решение сума от 510,97лв., а
за въззивното производство - ответникът
има правото на разноски по компенсация, /съразмерно на отхвърлената част от
жалбата на ищците и уважената част от неговата жалба / от 257,80лв.- за държ.такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане на
държавна такса по сметка на СРС от
340,00лв. , съразмерно на уважената част от исковете , като за разликата над
тази сума до размера на сумата от 626, 40лв.
, обжалваното решение следва да бъде отменено, съответно- дължи по сметка на
СРС възнаграждения за вещи лица, съдебни удостоверения и депозит за свидетел в
размер на 101,83лв., като за разликата над тази сума- до размера на сумата от 132,82лв.
- обжалваното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство,
предвид неоснователността на жалбата на ищците, ответникът не дължи държавна
такса по нея по правилото на чл.78,ал.6 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на
СРС, 66 състав от 26.02.2018
г., постановено по гр. дело № 81418/2015г.,
в частта, с която З. “Л.и.”
АД е осъдено да заплати на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, както следва:
1/
на С.М.С. - разликата над сумата от
1 000,00лв.- до размера на сумата от 2 000,00 лв., присъдена като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача
на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение
за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното
изплащане;
2/
на В.П.Й.- разликата над сумата от 1 500,00лв.- до размера на сумата от 2 000,00 лв., присъдена като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане ;
3/
на С.А.Ч.- разликата над сумата от 1000,00лв.- до размера на сумата от 2 000,00
лв., присъдена като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на
лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение
за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение,
ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане;
4/
на Г.Е.М. – разликата над сумата от 1 000,00лв.- до размера на сумата от 2
000,00 лв., присъдена като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път
ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане;
5/
на С.С.О.- разликата над сумата от 1 000,00лв.- до размера на сумата от
сумата от 2 000,00 лв., присъдена като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане;
6/ на В.В.С.- разликата над сумата от
2 000,00лв.- до размера на сумата от 3 500,00 лв., присъдена като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача
на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане и
7/
на Д.А.Ю. – разликата над сумата от 1 000,00лв.- до размера на сумата от 2 000,00 лв., присъдена като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на
лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, в частта, с която З. „Л.и.“ АД е осъдено да заплати на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на адв.П.К. в качеството й на процесуален представител на
ищците С.М.С., В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и Д.А.Ю.- разликата над дължимата сума от 420, 63лв.- до размера на сумата от 774,95лв.- адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА, , както и в частта, с
която З. „Л.и.“ АД е осъдено да заплати
по сметка на СРС, на основание чл.78,ал.6 от ГПК – разликата над сумата от
340,00лв.- до размера на сумата от 626,40лв.- като държавна такса и разликата
над сумата от 101,83лв.- до размера на сумата от 132,82лв.- възнаграждения за
вещи лица, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ от С.М.С., В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М., С.С.О.,
В.В.С. и Д.А.Ю. срещу З. „Л.и.“ АД, както
следва:
1/
от С.М.С. - за разликата над сумата от 1 000,00лв.-
до размера на сумата от 2 000,00 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и за сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане;
2/ от
В.П.Й.- за разликата над сумата от 1 500,00лв.- до размера на сумата от 2 000,00 лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път
ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и за сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане ;
3/
от С.А.Ч.- за разликата над сумата от 1000,00лв.- до
размера на сумата от 2 000,00 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и за сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане;
4/
от Г.Е.М. – за разликата над сумата от 1 000,00лв.- до размера на сумата
от 2 000,00 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и за сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане;
5/
от С.С.О.- за разликата над сумата от 1 000,00лв.- до размера на сумата от
сумата от 2 000,00 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път
ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2015 г. - до окончателното изплащане;
6/ от В.В.С.- за разликата над сумата от
2 000,00лв.- до размера на сумата от 3 500,00 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г.
на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015
г. - до окончателното изплащане и
7/
от Д.А.Ю. – за разликата над сумата от 1 000,00лв.- до размера на
сумата от 2 000,00 лв.,
претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на
лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 66 състав от 26.02.2018 г., постановено по гр. дело №
81418/2015г., в останалата обжалвана част.
В частта, с която З. “Л.и.” АД
е осъдено да заплати на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
както следва: 1/ на С.А.Ч.- сумата
от 500,00лв., като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , 2/ на С.С.О.- сумата от 500,00лв., като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ; 3/ на В.В.С.- сумата от 500,00лв.,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 4/ на Д.А.Ю. –сумата от 500,00лв., като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД да заплати на
адв.П.К., в качеството й на процесуален представител на ищците С.М.С., В.П.Й.,
С.А.Ч., Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и Д.А.Ю.-
сумата от 405,58лв. - адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.М.С.,
В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и
Д.А.Ю. да заплатят на З. „Л.и.“ АД –
сумата от 116,17лв.- допълнително дължими разноски за първата инстанция и
сумата от 257,80лв.- разноски по компенсация за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване само в частта на
произнасянето на съда по предявените искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за
обезщетения за неимуществени вреди от В.П.Й., Г.Е.М. и В.В.С. , пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК. В останалата част – решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.