Определение по дело №235/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда чл. 166, ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Г. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Ц. Ц. – АК-[населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 22, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) №24-0938-0000/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". В жалбата се твърди, че посоченото в заповедта нарушение не е доказано. Отрича се употреба на наркотични вещества вкл. амфетамини. Посочва се, че жалбоподателят доброволно е дал биологичен материал за извършване на медицинско изследване. Твърди се, че Гайдарев употребява за лечение лекарството Tritace Plus 5mg/25mg tablets, което му е предписано за хипертонична болест/високо кръвно налягане, на основание амбулаторен лист при СИМП №2316370618DF. Посочва се още в жалбата, че на 12.02.2024г. предал с протокол за доброволно предаване на разследващ полицай при Първо РУ-Плевен, участък Пордим, празна кутия от процесното лекарство, както и е дал обяснения по случая. Представя свидетелство за съдимост, от което е видно, че жалбоподателят не е осъждан за престъпления от общ характер вкл. за притежание или разпространение на наркотични вещества. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна ЗППАМ №24-0938-0000/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

В жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, тъй като от него жалбоподателят търпи значителни, труднопоправими вреди, изразяващи се в лишаване от възможността да упражнява задълженията си като регистриран земеделски производител от 18.01.2024г. вкл. управление на селскостопанската техника, която притежава (трактори, комбайни, товарни автомобили и др.), която дейност извършва основно сам с подкрепата на още един помощник. Посочва се, че жалбоподателят обработва 167,0102 хектара земеделска земя в землището на [населено място], като има сключени арендни договори , вкл. за стопанската 2023г.-2024г., които следва да изпълнява вкл. да извършва редовно съответните за сезона земеделски работи. Посочва се в жалбата, че с лишаването на жалбоподателя от СУМПС при започването на пролетния земеделски сезон всяко закъснение да изпълнява необходимите земеделски дейности е фатално. Иска се от съда да постанови спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0938-000082/09.02.2024г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен.

Към жалбата са приложени като писмени доказателства: заверено копие на ЗППАМ № 23-0938-000082/09.02.2024г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен; заверено копие на Протокол за доброволно предаване от 12.02.2024г., заверено копие на амбулаторен лист № 2316370618DF/12.06.2023г., копие на регистрационна карта на земеделски производител към Областна дирекция „Земеделие“ –[населено място] от 18.01.2024г.; заверено копие на справка от регистър на земеделските стопани; ведомост за изплатена рента на собствениците на земеделски земи за стопанската 2023-2024г., копие на свидетелство за съдимост от 14.08.2024г.

С писмо рег.№ 316000-8913/27.02.2024г. по делото е представена адм.преписка, свързана с издаването на обжалвания административен акт, включваща жалбата в оригинал и приложенията към нея, заверено копие на справка за нарушител, заверено копие на ЗППАМ № 23-0938-000082/09.02.2024г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен; заверено копие на АУАН №1136923/09.02.2024г. и протокол за извършване на проверка за употребя на наркотични вещества или техните аналози от 09.02.2024г., копие на лична карта, заверено копие на заповед №316з-2561/04.07.2022г.

По искането за спиране на допуснатото с оспорената заповед предварително изпълнение, като се запозна с доказателствата по административната преписка, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

По съществото му съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им т. е. налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост.

В конкретната хипотеза жалбоподателят не навежда факти относно вреди от предварителното изпълнение, като заявява, че те следват от изпълнението на самата заповед. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение.

С оглед приложените към жалбата и в адм.преписка документи, съдът приема, че оспорващият не е представил доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт. В жалбата са изложени съображения, че наложената ПАМ възпрепятства оспорващия да управлява ППС, за да осъществява земеделска дейност. Действително видно от представените писмени доказателства, лицето е регистрирано като земеделски стопанин, считано от 18.01.2024г., като общата използвана от него площ възлиза на 167,0102 хектара в землището на [населено място] и [населено място]. Жалбоподателят обаче не е ангажирал доказателства за сключени арендни договори с трети лица, а от представеното копие на ведомост не може да бъде направено безусловен и категоричен извод за лицето, което е изплатило съответните суми на посочените арендатори.

Следва да се отбележи, че фактическата обстановка във връзка със съставомерността на деянието, за което се прилага ПАМ ще бъде установена в хода на производството по същество, в което съдът ще извърши проверка за законосъбразността й на всички основания по чл. 146 АПК. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти, и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Жалбоподателят няма гарантирано във всички хипотези право да се предвижва в пространството в превозно транспортно средство, което той лично да управлява, било то и в хипотеза на осъществявана от него земеделска дейност. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Съдът приема, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост.

Предвид горното съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-0000/09.02.2024 г. следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд- [населено място], девети състав,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Ц. Ц. – АК-[населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 22, за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП, на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-0000/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на молителя.