№ 304
гр. Пазарджик, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220102188 по описа за 2021 година
взе предвид: Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор
България“ ЕАД – гр. София срещу ИВ. ЗДР. Т. от гр. Пазарджик за признаване за
установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца общо 842,81 лв. –
задължение по сключен между страните договор за мобилни услуги, от които 325,36 лв. са
абонаментни такси и цена на използвани услуги, 186,78 лв. - неплатени лизингови вноски за
устройство, 200,74 лв. - разлика до пълния размер на цената на същото устройство след
прекратяване на договора за лизинг на преференциална цена, а 129,93 лв. - неустойки.
Материалноправната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.
1 от ЗЗД и чл. 228 и сл. от Закона за електронните съобщения – за предоставените услуги,
както и по чл. 342, ал. 2 от ТЗ – за лизинговите вноски и разликата до пълния размер на
цената, и по чл. 92 от ЗЗД.
Ответникът не е намерен на адреса и му е определен особен представител, който е подал
отговор. С отговора особеният представител оспорва иска и заявява, че няма яснота как са
сформирани отделните суми. Счита, че ищецът следва да обясни това по-подробно.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
Ищецът излага писмено становище по възраженията от отговора – абонаментните такси се
дължат по силата на самите договори, подписани от ответника, без да се дължи изрична
покана; ищецът е осигурил достъп до мобилната си мрежа, с което е изпълнил своето
задължение, а колкото до използваните услуги, в настоящото производство не е оспорено
предоставянето им, както и според ищеца “не са оспорени и фактурите, в които са
начислени и подробно посочени ползваните от ответника мобилни услуги извън
1
стандартинте пакети”, а задължението за заплащането на месечните лизингови вноски също
произтича от самото сключване на договора за лизинг.
В писмена защита особеният представител заявява, че и след края на делото не е станало
ясно как са формирани задълженията. По тел. номер ******** сборът от сумите по
представените фактури е 132,50 лв., а в исковата молба е посочено 149 лв. Не става ясно как
е формирана сумата 77,46 лв. неустойка. По договора за лизинг се търсят сумата 186,78 лв. -
сбор от лизингови вноски, и 200,74 лв., представляващи разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена по договора за лизинг, но никъде в
договора за лизинг не е вписана цената на устройството без преференции. Сборът от
фактурите за тел. номер ****** пък е равен на 146,93 лв.
От писмените доказателства, представени с исковата молба и със заявлението по
заповедното производство, се установява следното:
На 30.04.2019 г. между ответника ИВ. ЗДР. Т. и ищеца “Теленор България” ЕАД били
сключени три отделни договора: допълнително споразумение към предходно сключен
договор за мобилни услуги за предпочетен номер ********, договор за мобилни услуги за
предпочетен номер **********, променен със заявление за смяна на номер от същата дата
на ************, и договор за лизинг на устройство (смартфон “Huawei Y7 2019 Dual
Black”) към първото допълнително споразумение. Всички три договора били със срок от 24
месеца.
Допълнителното споразумение предвиждало месечни абонаментни такси от 30,99 лв. по
абонаментен план “Тотал 30,99”, а новият договор за мобилни услуги – месечни
абонаментни такси от 20,99 лв. по абонаментен план “Тотал+ 20,99”. И двата плана
вслючвали определен брой минути за разговор и мобилен интернет на максимална скорост,
а останалите ползвани услуги – разговори, текстови съобщения и пр. – се заплащали по
ценовата листа на оператора. В договора за лизинг било предвидено, че лизингополучателят
(ответникът) получава устройството срещу първоначална лизингова вноска от 55 лв. и
последващи 23 бр. месечни вноски от 8,49 лв. (общо 250,27 лв.), с падежи между 31.05.2019
г. и 31.03.2021 г. След изтичането на срока и внасянето на тези вноски лизингополучателят
имал право да придобие собствеността на устройството срещу още една вноска в размер
8,49 лв. В допълнителното споразумение за мобилни услуги, към което се отнасял договорът
за лизинг, се сочи както цената на придобиване с абонаментния план – 258,76 лв., така и
цената на устройството в брой без абонамент – 549,90 лв., като е посочена изрично и
отстъпката (разликата между двете) – 291,14 лв.
И двата договора за мобилни услуги предвиждат, че при прекратяването им преди края на
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, той
дължи неустойка в размер всички стандартни месечни абонаменти до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, както и възстановяване на съответстващата на срока на
договора ползвана отстъпка от абонаментните такси, а при предоставени на лизинг
устройства – и съответстващата на остатъчния срок на договора разлика между стандартната
цена на устройството в брой, без абонамент, и заплатената от него лизингова цена. В общите
2
условия на оператора се предвижда, че при неизпълнение на някое от задълженията на
потребителя операторът има право да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
договора с потребителя.
С исковата молба са представени общо пет фактури. Три от тях, с дати на издаване
съответно 15.06.2019 г., 15.07.2019 г. и 15.08.2019 г., са редовни месечни фактури,
включващи месечни абонаментни такси, цени на потребени услуги и лизингови вноски по
двата предпочетени номера, както и задължения на потребителя от предходни периоди.
В първата фактура – тази от 15.06.2019 г., са отразени месечни такси на стойност 43,31 лв.
без ДДС (или 51,97 лв. с ДДС, представляващи сбор от двете такси в размер 30,99 лв. и
20,99 лв., като разликата от 0,01 лв. идва от закръглянето), цена на таксувани услуги от 97,90
лв. без ДДС, ДДС върху двете суми в общ размер 28,24 лв., и вноска за лизинг от 8,49 лв.,
или всичко 177,94 лв. Отразено е и задължение от предходен месец в размер 99,95 лв. и
плащане от 100 лв., което погасява задължението от предходния период и 0,05 лв. от
задължението по текущата фактура.
Оставащите 177,89 лв. са отразени във фактурата за следващия месец, издадена на
15.07.2019 г., като задължения за предходни периоди. В тази фактура са начислени отново
месечни такси на стойност 43,31 лв. без ДДС, таксувани услуги на стойност 51,64 лв. без
ДДС, ДДС от 18,99 лв. и лизингова вноска от 8,49 лв. Няма отразени плащания.
Цялата неплатена сума от предходните два месеца в размер 300,32 лв. е пренесена в
следващата фактура с дата 15.08.2019 г. Освен нея са начислени 43,31 лв. без ДДС, или 51,97
лв. с ДДС месечни такси и 8,49 лв. лизингова вноска – обща сума по фактурата 360,78 лв.,
вкл. задълженията от минали периоди.
Във фактурата от 15.10.2019 г. не е отразено плащане, но като задължения от предходен
период са пренесени не 360,78 лв., а 350,83 лв. В исковата молба е направено твърдение, че е
имало частично плащане на сумата 10 лв., отнесена към задължението по фактурата от
15.06.2019 г. Допълнително са начислени “неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги” в размер 278,20 лв. и вноски за лизинг в размер 161,31 лв., или общо по
тази фактура, вкл. задълженията от минали периоди – 790,34 лв.
В последната фактура, с дата на издаване 15.11.2019 г., е пренесено задължението от 790,34
лв. за предходни периоди и са начислени допълнително 52,47 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги.
Според исковата молба сумата 278,20 лв. по фактурата от м. октомври е сбор от неустойка за
предпочетен номер ******** в размер 77,46 лв. и дължима сума за мобилно устройство за
същия номер в размер 200,74 лв. Сумата 52,47 лв., начислена в последната фактура,
съответно представлява неустойка за другия предпочетен номер.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Длъжникът не е плащал задълженията си за период от 3 месеца, докато падежите им са
ежемесечни. Това е дало основание на кредитора (ищеца) да прекрати договорите поради
3
неизпълнение. Макар да няма данни да е отправяно изявление на мобилния оператор до
длъжника, че прекратява договорите, явно става от издадените фактури, че изявление за
прекратяване е имало, а и ответната страна не оспорва самото прекратяване (а ако
договорите не бяха прекратени, ответникът би дължал абонаментните такси по тях).
Сумите 77,46 лв. и 52,47 лв. представляват трикратния размер на месечните абонаментни
такси без ДДС по всеки от двата договора. Тези размери съответстват на уговорената
неустойка за прекратяване на договорите по причина у длъжника и са дължими.
Лизинговите вноски, всяка по 8,49 лв., се дължат до края на срока на договора. От м. юни
2019 г., когато ответникът е спрял плащанията, до м. март 2021 г. включително се дължат 22
такива вноски на обща стойност 186,78 лв., колкото и се претендират.
Разликата между цената с отстъпка при абонамент и цената без абонамент е определена на
291,14 лв. Частта от нея, пропорционална на остатъка от срока на договора от 19 месеца (ако
договорът е прекратен към октомври 2019 г.), е равна на 230,49 лв. Ищецът е заявил, че във
фактурата от октомври 2019 г. са начислени и се претендират 200,74 лв. Не е ясно как е
изчислена тази сума, но предвид, че е по-малка от изчисленото от съда, той приема, че и в
тази част искът е основателен.
Дължат се и претендираните абонаментни такси, начислени за трите месеца, за които се
отнасят първите три фактури – посоченото във фактурите като стойност на месечните
абонаменти съответства на уговореното в договора. Разликата до пълния размер от 325,36
лв. представлява цени на използвани услуги – проведени разговори, изпратени текстови
съобщения и пр. Няма преки доказателства, че длъжникът е провел съответните разговори
или е изтеглил съответните допълнителни количества данни, но няма и основание за
съмнение в измереното и отчетено от оператор, и на основание чл. 182 от ГПК съдът
намира, че може да счете вписванията в счетоводните книги на ищеца, съдържащи се и във
фактурите, за достатъчно доказателство в негова полза.
Отговорът на възражението на особения представител за несъответствие между сборовете
на сумите във фактурите и тези в исковата молба е свързан с различното групиране на
сумите на тези две места – в исковата молба те са сумирани по отделните договори, а във
фактурата – по видове задължения и месеци, ДДС е изчислен общо върху всички
задължения по двата договора за месеца и т.н. Като краен резултат сумите си съответстват.
Искът е изцяло основателен и следва да се уважи, поради което съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът ИВ. ЗДР. Т., ЕГН **********, от гр. Пазарджик,
дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, следните суми:
325,36 лв., представляваща абонаментни такси и цена на потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, 186,78 лв., представляваща лизингови вноски за устройство,
200,74 лв., представляващи разлика до стандартната цена без абонаментен план на същото
4
устройство, и 129,93 лв., представляващи неустойки за прекратяване на договор поради
неплащане от абоната, по фактури с номера **********/15.06.2019 г.,
**********/15.07.2019 г., **********/15.08.2019 г., **********/15.10.2019 г. и
**********/15.11.2019 г., за което е била издадена заповед за изпълнение № 720/13.04.2021
г., издадена по ч. гр. дело 1251/2020 г. на Пазарджишкия районен съд.
Осъжда ИВ. ЗДР. Т. да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД – гр. София сумата 385
лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда ИВ. ЗДР. Т. да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД – гр. София сумата 775
лв., представляваща разноски по настоящото дело – държавна такса, адвокатско
възнаграждение за ищеца и възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5