Решение по дело №56/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20227250700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 67                               13.10.2022 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на тринадесети септември           две хиляди двадесет и втора година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова

        

Секретар – Г. Бачева

Прокурор – Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 56 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ю.А.М., ЕГН ********** *** против Решение № 80/03.05.2022 г. на Районен съд -Разград, постановено по НАХД № 715 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено НП № 38-0003120/21.10.2021 г. на Директора на РД „АА“-Русе. С посоченото НП на Ю.А.М., ЕГН **********, за нарушение по чл.24, ал.1 от ЗАвПр, на основание чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

В касационната жалба не се сочи касационно основание. Излагат се доводи, че приетата за установена фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата по делото и становище за неправилност на изводите на въззивния съд. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представено е Писмено становище с вх.№1603/08.09.2022г., в което се излагат доводи, обосноваващи „маловажност“ на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН и неизлагане на мотиви на органа в НП, относно липсата на предпоставките за приложението на посочената разпоредба.

Ответната страна –  РД „АА“-Русе не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи липса на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Дава заключение, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

При провеждане в гр.Разград на съвместна проверка между служители на МВР-Разград и РД „АА „- Русе, на основание подаден сигнал за л.а ,,Опел Астра „с рег. № ......, че с последния се  извършва нерегламентиран таксиметров превоз по маршрут с. Дянково - Разград и обратно, на 29.07.2021г., в гр. Разград  около 09,40ч. до Дом за стари хора, проверяващите спрели за проверка л.а. -,,Опел Астра „с рег. № ....... При проверката било установено, че същият се управлява  от Ю.А.М.. В автомобила били установени и две пътнички –Е. Е. Ч. и В. С. К. и двете от с. Дянково. На всички били снети обяснения, от които се установило,че транспортът се извършвал по уговорка между В. К. и водача на автомобила- Ю.А.М. по маршрут уговорен от първата и срещу договорено заплащане в размер на 10,00лв. в двете посоки с. Дянково - гр. Разград и обратно, като сумата щяла да бъде заплатена при завръщането в с. Дянково. За констатираното на Ю.А.М. бил съставен  АУАН бл. 293298/29.07.2021г. за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвП. Актът бил подписан при условията на чл.42, ал.2 от ЗАНН. Възражения срещу съставения АУАН от страна на М. не били подадени. Въз основа на така съставения АУАН Директорът на РД „АА“-Русе издал процесното НП №38-0003120/21.10.2021 г., с което на Ю.А.М. за нарушение по чл.24, ал.1 от ЗАвПр, на основание чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел че, АУАН и  НП са издадени от компетентни органи, че същите отговарят на законовите изисквания за съдържание, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН като е налице пълнота и яснота, относно всички елементи от състава на административното нарушение, което се вменява на М., като по никакъв начин правото на защита на последния не е ограничено.

Първоинстанционният съд е извел извод, че от така събраните по делото писмени и гласните доказателства безспорно по делото се доказват всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е приел, че правилно АНО е ангажирал административната отговорност на Ю.А.М. на основание на чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр.Съдът е приел, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като „маловажен“ и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. По отношение размера на наложеното административно наказание „глоба“, съдът е приел, че същият е правилно определен, тъй като съответства на размера, фиксиран от законодателя.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

От изложените в  касационната жалба доводи за неправилно установена фактическа обстановка, некореспондираща с доказателствата се извлича, че се оспорва единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание  по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и не подлежи на касационна проверка. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Независимо от гореизложеното, изводите на въззивния съд, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства, елементите от състава на описаното в НП административно нарушение се явяват доказани по несъмнен начин се споделят от настоящата инстанция, като касационния съд намира, че на основание чл.221, ал.2 от АПК мотивите не следва да се преповтарят. Така установените и доказани фактически положения,  изцяло покриват състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора. Деянието на последния е правилно правно квалифицирано и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр.

По отношение на наведените в становището на касатора с вх.№1603/08.09.2022г. доводи, касационният съд намира същите за неоснователни. Нарушението е типично за вида си, като не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност, както по отношение на дееца, така и на осъщественото от него деяние. Изводите на въззивния съд, че по отношение на конкретния случай на административно нарушение не са налице предпоставки за приложение на чл.28 ал.1 от ЗАНН изцяло се споделят от настоящата инстанция.В случаите на липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН неизлагането на мотиви на органа в НП относно тази му преценка не основание за отмяната на последното, като единствено такова.

В действителност размерът на наложеното наказание е съществен, но такава е законодателната преценка. Наложеният на Ю.А.М. размер на наказанието „глоба“ от 2000 лв. е във фиксирания от закона в чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр  размер, като в ЗАвПр не е предвидена законова възможност за определяне на наказание под този минимален законов праг, съгласно  и чл.27, ал.5 от ЗАНН.

На основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/03.05.2022 г. на Районен съд – Разград, постановено по НАХД № 715 по описа на същия съд за 2021 г.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:      1.   

 

 

 

                                                                                2.