№ 3321
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110171097 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. ПЛ. В., ЛЮБ. ПЛ.
В. и ПЛ. ЛЮБ. В. като наследници на E. Л. В. срещу /фирма/.
Ищците твърдят, че на 30.10.2017г. по ч. гр. д. № 46452/2017г. по описа
на СРС, е издаден изпълнителен лист, съгласно който наследодателят им Е. В.
е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1000лв., ведно със
законната лихва, договорна лихва в размер на 197,24лв., мораторна лихва в
размер на 283,61лв., такси в размер на 832,97лв. и разноски в размер на
96,28лв. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело № 878/2018г. по
описа на ЧСИ М. П. за събиране на вземанията, като последното изп. действие
било на 26.04.2018г., изразяващо се в налагане на запор на МПС. На
07.08.2018г. наследодателят на ищците починал. Същите твърдят, че в
периода 26.04.2018г.-28.10.2021г. не са извършвани изп. действия, поради
което вземанията са се погасили по давност.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че не дължат на ответника договорна лихва в
размер на 197,24лв., мораторна лихва в размер на 283,61лв. и такси в размер
на 832,97лв. по издадения изп. лист като погасени по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва иска. Посочва, че срещу издадената
заповед за изпълнение не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
поради което на 30.10.2017г. е издаден изп. лист за вземанията, въз основа на
който е образувано изп. дело. Твърди, че регулярно са искани и извършвани
изп. действия, с които давността е прекъсвана, както и че вземанията се
погасяват с 5-годишна давност.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
30.10.2017г. в полза на ответното дружество е издаден изп. лист спрямо E. Л.
В. за сумата от 1000лв. - главница по договор за потребителски кредит от
05.08.2014г., ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащане на
вземането, 197,24лв. – договорна лихва за периода 13.08.2014г.-01.10.2015г.,
283,61лв. – лихва за забава за периода 13.08.2014г.-30.05.2017г., 832,97лв. –
такси за периода 13.08.2014г.-01.10.2015г. и 96,28лв. – разноски по делото.
Въз основа на издадения изп. лист, с молба от 03.04.2018г. ответникът е
поискал образуване на изп. дело спрямо Е. В., като е образувано такова под №
878/2018г. по описа на ЧСИ М. П.. С молбата взискателят е поискал налагане
на запори и възбрани и е възложил правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 05.04.2018г. са изведени запорни съобщения до банки в страната, с
които са наложени запори на длъжника върху вземанията му по банкови
сметки.
На 20.04.2018г. съдебният изпълнител е извел съобщение за налагане на
запор върху лек автомобил на длъжника, като същото е входирано в КАТ на
25.04.2018г., а на длъжника няма данни да му е връчено.
На 17.05.2021г., при извършена справка в ЕСГРАОН, е установено, че
длъжникът Е. В. е починала. Като правоприемници в хода на изпълнителното
производство на основание чл. 428, ал. 3 ГПК са конституирани законните
наследници на длъжника – неговите съпруг и две деца, ищци в настоящото
производство. Л.В. и Л.В. са уведомени на 24.05.2021г., а П.В. на 06.07.2021г.
На 26.10.2021г. са изведени запорни съобщения, с които са наложени запори
върху вземанията по банкови сметки и на тримата в /фирма/. С разпореждане
от 04.01.2022г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по делото поради
издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.
При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Първият релевантен въпрос, на който следва да се отговори е,
приложимо ли е правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на вземания,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, каквито са процесните, и с
каква давност се погасяват същите. По този въпрос е формирана съдебна
2
практика, която настоящият съдебен състав споделя изцяло – Решение №
3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение №
214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., съгласно
която чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното
тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане
в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. С оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение
вземания правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват
с 5-годишна давност. Същият отговор ще бъде даден и с акта по същество по
гр. д. № 4063/2021г., III ГО на ВКС, по което с определение по чл. 288 ГПК е
допуснато касационно обжалване именно по въпроса за приложимия срок
/три или пет години/, с който се погасява по давност вземане, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, като касационното обжалване е
допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на
изводите на въззивната инстанция за неприложимост на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за
установени с влязла в сила заповед за изпълнение вземания със
съществуващата практика на ВКС.
Съдебната практика, отнасяща се до давността относно несъдебните
изпълнителни основание, е неприложима в тези случаи, тъй като заповедите
за изпълнение по действащия ГПК представляват съдебни, а не извънсъдебни
изпълнителни основания. Тоест, тази практика се явява неотносима.
От изложеното следва, че предявените искове подлежат на отхвърляне,
тъй като от датата на издаване на изп. лист – 30.10.2017г. до датата на
подаване на исковата молба – 10.12.2021г. и до края на съдебното дирене в
настоящото производство – 29.03.2022г., 5-годишният давностен срок не е
изтекъл. Още повече, че давността е прекъсвана с поисканите и надлежно
извършени изп. действия в хода на изпълнителния процес съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
присъждане на сторените разноски има ответникът, който претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на
100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. ПЛ. В., ЕГН: **********, ЛЮБ. ПЛ. В.,
3
ЕГН: **********, и ПЛ. ЛЮБ. В., ЕГН: **********, всичките с адрес:
/населено място/ срещу /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че не дължат на ответника следните суми: 197,24лв. – договора
лихва, 283,61лв. - мораторна лихва и 832,97лв. – такси, за които е издаден
изп. лист на 30.10.2017г. по гр. д. № 46452/2017г. по описа на СРС, 85-ти
състав, срещу наследодателя им E. Л. В., ЕГН: **********, поради погасяване
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. ПЛ. В., ЕГН: **********,
ЛЮБ. ПЛ. В., ЕГН: **********, и ПЛ. ЛЮБ. В., ЕГН: **********, всичките с
адрес: /населено място/ да заплатят на /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление /населено място/, сумата от 100лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4