О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 21.2.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1798 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, приета за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) по
допустим иск, предявен от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София за
установяване по отношение на оспорващи солидарни длъжници на дължимост на вземания на заявителя – кредитор по
издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания, произтичащи
от договор за банков ипотечен кредит и акцесорни последици от подаване
на заявление в заповедно производство.
Ответниците К.Я.Б. и Л.А.Б., чрез процесуален представител адв Д (ВАК) упражняват общо право на отговор, като
същевременно възразяват по чл. 369 ГПК.
Допълнително в отговора е формулирано и искане за допускане на спиране
на предприетото принудително изпълнение по издадената заповед и налагане на
възбрана върху собствения им имот( погрешно посочен в искането като ап. 2).
Наред с тези искания, пълномощникът моли за продължаване на срока за отговор,
поради късното възлагане на адвокатската услуга от доверителите му.
І. По възражението за липса на търговски спор:
При предявяване на
иска ищецът не е обосновал изрично приложение на правилата на глава 32 от ГПК.
Претенцията на дружеството се основава на твърдения за предоставен кредит на двамата
ответници като кредитополучател и съкредтоискател, при поемане на солидарно
задължени за връщане на сумата. Както
ищеца, така и ответниците последователно и безпротиворечиво излагат твърдения
за получаването на главницата в изпълнение на сключен договор банков кредит,
обезпечен с ипотека, чийто клаузи според ответниците са отчасти недействителни.
Въз основа на тези твърдения съдът квалифицира предявеното за защита право като
притезание, възникнало при неплащане на оспорен като основание дълг.
Самото оспорено
правоотношение, по повод на което са възникнали процесните вземания за
главница, лихви, обезщетения за забава и разноски по събиране, представлява
договор, сключен между търговец и негов клиент в рамките на обичайната му
дейност като банка. Само това обстоятелство е достатъчно за да определи
сделката като търговска ( чл. 287 вр. 286 ал.1 ТЗ). Липсва изрична норма(
подобна на чл. 318 ал.2 ТЗ), която да изключва търговския характер на банковото
кредитиране, а специалният закон, уреждащ потребителския кредит не се прилага
за договори на значителна стойност и обезпечени с ипотека, какъвто е по
твърдения на страните процесния кредит. Във възражението си ответниците не
опровергават презумптивния търговски характер на договора за банков кредит, а
само посочват, че се позовават на неравноправни клаузи, накърняващи общата
потребителска защита( предоставена в рамките на европейския съюз), както и
действителността на учреденото обезпечение. Хипотезите на действителни
търговски сделки не изчерпват приложното поле на търговските спорове, напротив
по смисъла на чл. 365 ал.1 т.1 ГПК, търговски спор е и дело, чийто предмет е
сключването, тълкуването и последиците от неизпълнение на търговска сделка,
каквато несъмнено е банковия кредит, дори
и да е предоставен на потребители. Несъмнено
разрешаването на спора за връщане на банковия кредит, и дължимостта на лихвите
и другите акцесорни( санкционни и обезщетителни) вземания по него се отнася към наличието или липсата на основание
за плащане по търговска сделка, поради което и предмета на настоящата претенция
попада изрично в приложното поле на чл. 365 ГПК.
Възражението на ответниците за РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ РЕД е неоснователно.
Искането за препращане за разглеждане в друго отделение на съда не следва да се
уважава.
ІІ. По искането за спиране на изпълнението:
Оспорващите вземането длъжници са изложили необосновано възражение за
недопустимост на исковото производство, като евентуално са посочили че
поддържат доводи като мотиви на възражение срещу дължимостта на заявеното от
ищеца вземане поради липса на основание за предсрочна изискуемост на редовно
обслужван кредит , за неравноправност на клаузи в договор за ипотечен кредит и
анекси и недействителност на учредената ипотека. Същевременно са изложени и
оплаквания срещу предприети от кредитора действия по изпълнително дело, което е
водено по друго изпълнително основание и твърдения за застрашаване на
интересите им поради насрочване на публична продан на собствения им ипотекиран
имот за дълг, чието съществуване се основава на неравноправни клаузи.
Въз основа на тези доводи молителите заявяват искане за допускане на
СПИРАНЕ на изпълнителното производство, предприето по незабавно изпълняема, но
оспорена заповед по чл. 417 ГПК.
Изложените обстоятелства и искане изцяло съответстват на специална
процесуална форма на защита, предвидена за оспорващи длъжници по чл. 420 ал.1
от ГПК. Дали предприетото оспорване на дълга е подкрепено с доказателства или
вече учредената в полза на взискателя договорна ипотека е надлежно обезпечение
е въпрос от компетентността на съда, издал оспорената заповед. Подсъдността по
чл. 420 ал.1 ГПК сочи като компетентен
районния съд, разгледал заявлението на кредитора, а не окръжния съд, сезиран с
установителен иск. Позоваването на практиката на СЕС(дело С-415/11) е
ирелевантно за случаите, в които нормативната рамка на държавата-членка допуска
изрично защита на длъжниците срещу изпълнителния титул, каквато у нас е
осигурена именно с нормата на чл. 420 ГПК(Определение № 3 от 4.01.2013 г. на
ВКС по ч. т. д. № 940/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 332/01.06.2012 год.
по ч.т.д.№
74/2012 год. по
описа на ВКС, I т.о ). Съответно приложение на тълкуването на общностните
норми следва да извърши надлежно сезирания с искането за спиране на
изпълнението съд, които е издал и самото изпълнително основание. При справка по
изисканото заповедно производство не се установява такова произнасяне, поради
което това искане следва да се препрати за разглеждане на компетентния
съд.
Евентуалното искане за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана е
недопустимо поради липса на обезпечителен интерес, какъвто законът не признава
за ответниците( арг. от част ІV на ГПК). Освен това възбраната сама по себе си
не може да произведе каквото и да е защитно действие срещу самия собственик на
възбранения имот, тъй като е предназначена да обслужва негови кредитори или
трети лица, претендиращи самостоятелни права, изключващи именно правата на собствениците.
Изцяло необосновано е искането за спиране на изпълнителен процес поради
преюдициялност на друго исково производство. Значение за изпълнителната сила на
изпълняемия титул има само спорът относно изпълняемото право. Именно това е
право е предмет на настоящото производство, съответно и единствено приложим е специалният ред за
защита на длъжника – ответник по иск по чл. 422 ГПК. Посоченото друго исково
производство (гр.д. 17132/18 г на ВРС) би могло да има преюдициално значение за
исковия спор, но не и за изпълнителния процес. Данни за неговия предмет обаче
не са посочени конкретно, поради което на този етап съдът не може да го отчете
като пречка за движение на настоящото дело.
ІIІ. По искането за продължаване на
срока за отговор:
Пълномощникът на ответниците е заявил, че е бил уведомен за нуждата от
защита на ответниците непосредствено преди изтичането на срок за отговор.
Преписите от исковата молба обаче са били връчени на длъжниците на 01.02.2019г
и те са разполагали с достатъчно време да организират защитата си, като се
консултират с адвокат. В случая съдът отчита и факта, че тези длъжници са
възразили срещу вземането, още на 19.09.2018г и са разполагали с месеци за
подготовка срещу провокираната от това тяхно поведение искова защита на кредитора.
Ето защо забавата им да изберат своя представител и да му възложат адвокатска
услуга не може да се квалифицира като уважителна причина за допълнителна
подготовка на защитата им. Отделно от това,
по реда на чл. 370 ГПК могат да бъдат преодоляни преклузии, осуетяващи защита,
ако тя е пропусната поради непредвидени обстоятелства, а извън преклузиите
принципно са оспорванията и възраженията, основани на приложение на императивни
норми (сочени като основания за нищожност или неравноправно договаряне с потребители).
По тези съображения и на осн. чл.372 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 369 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
за разглеждане на делото по общия исков ред на претенция на заявител-кредитор
за установяване по отношение на оспорващи солидарни длъжници на
дължимостта на вземания по издадена
заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща
изискуеми вземания, произтичащи от договор за банков кредит и акцесорни
последици от подаване на заявление в заповедно производство.
Определението не подлежи на обжалване( по арг. от чл. 369 ал.2 ГПК,
възприет и с Определение № 107 от 7.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 828/2010
г., I т. о., ТК).
ОТДЕЛЯ от настоящото производство частта от отговор вх.№5105/15.02.19г, представляваща искане на оспорващите длъжници К.Я.Б. и Л.А.Б., чрез процесуален
представител адв Д (ВАК) , подали възражение срещу дължимостта на вземането по
заповед, издадена по гр.д. 4280/18г на
ВРС 41 с-в. за допускане на СПИРАНЕ на
изпълнителното производство, предприето по незабавно изпълняемата заповед по чл. 417 ГПК, основано на твърдения
за недължимост на вземанията, породени от нищожни и неравноправни клаузи на ипотечен кредит и анекси към него, както и на
възражение за редовно обслужване на кредита, удостоверено с писмени
доказателства и учредена ипотека в полза на взискателя и ГО
ПРЕПРАЩА по подсъдност за разглеждане по реда на чл. 420
ГПК на родово компетентен районен съд по гр.д. 4280/18г на ВРС 41
с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по подсъдност подлежи на самостоятелно обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на преписа на заинтересована страна –
молителите, чрез адвокат Д на указан в отговора адрес. С оглед характера на
искането да се предприеме съобщаване на пълномощника и по електронния адрес,
използван по делото
След влизане в сила да се изготвят
служебни копия от отговора и приложенията за изпращане на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане за допускане на обезпечителна мярка спиране
на изпълнение и възбрана в полза на ответник по висящ иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по искането за обезпечение подлежи на самостоятелно обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на преписа на молителите, чрез
адвокат Д на указан в отговора адрес. С оглед характера на искането да се предприеме
съобщаване на пълномощника и по електронния адрес, използван по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на изпълнителен процес поради
преюдициалност на искови процеси.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за продължаване на срока за отговор на
ответниците поради късно възлагане на пълномощията на адвоката им.
ПРИЕМА ЗА разглеждане, на осн. чл.370 ГПК
постъпил в срок общ отговор на
искова молба от двамата ответници по повдигнатия ТЪРГОВСКИ СПОР (глава
32 от ГПК).
Да се изпратят
преписи от отговора вх. № 5632/20.02.19г с приложения на насрещната страна
- ищец,
със съобщение представляващо Приложение
№ 15 към Наредба № 7 на МП, чрез
пълномощника адв. М..
ДОПЪЛНИТЕЛНО на
осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на насрещната страна -
ищец:
·
че
спорът може да бъде решен чрез медиация или по друг начин за постигане на
извънсъдебна спогодба, а при постигане на съдебна спогодба ще се опрости
половината от дължимата държавна такса.
·
при
неподаване на становище по отговора и неявяване в заседание без да е поискано
разглеждане в отсъствие на ищеца, ответника може да иска неприсъствено решение
или прекратяване на делото с присъждане на разноски.
Препис от
настоящото определение да се приложи към книжата за ищеца.
Делото да се докладва след изтичане на двуседмичния срок за допълнителна
искова молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: