№ 252
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000503602 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 265223 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 8904/2019 г. на
Софийски градски съд, А. М. Б. е осъдена да заплати на „Ири трейд“ АД сумата 41336 евро,
представляваща неустойка при разваляне поради неизпълнение на задължения по договор от
15.04.2015 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските в производството.
Решението се обжалва с въззивна жалба от ответницата. Оспорва се изводът на съда,
че тя е неизправна страна по договора като се твърди, че продавачът ищец не е изпълнявал
своите задължения да достави договорената техника. Твърди се симулативност на
посочените в договора цени, които били приети между страните по договора „под условие“
и в действителност щели да бъдат платени само, ако бъдат одобрени от ДФ „Земеделие“.
Прави се оплакване за необоснованост на решението поради необсъждане на всички
събрани доказателства. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
съгласно чл. 235 ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. чл.92,
ал.1 от ЗЗД, предявен от „Ири трейд“ АД срещу А. М. Б. за заплащане на 41336 евро,
представляваща неустойка за изпълнение на задълженията на ответницата по договор за
продажба от 15.04.2015 г. между ищеца като продавач и ответницата като купувач. Твърди
се, че от общо договорени 13 селскостопански машини тя заплатила само 8 от тях. Общата
договорена цена на незаплатените машини била 206680 евро без ДДС. Съгласно чл.4 от
договора тя следвало да се плати чрез авансова вноска от 20% в деня на сключването на
1
договора и 80% в десетдневен срок преди предаването на съответната вещ. За пет от
машините не била платена никаква част от цената. Съгласно чл.22 от договора продавачът
имал право да го развали едностранно без предизвестие, ако купувачът не извърши плащане
в уговорения срок, а в случай, че такъв не е уговорен, до 10 дни след поканата за плащане,
отправена от продавача. При разваляне на договора поради неплащане купувачът дължал на
продавача неустойка в размер на 20% от стойността на договора.
Ответницата е оспорила иска. Направила е възражение за нищожност на клаузата на
чл.4 от договора поради противоречие със закона, което не се поддържа пред настоящата
инстанция. Посочила е, че вписаната в договора цена на процесните машини била фиктивно
завишена спрямо пазарната им цена с уговорката, че ще обвързва страните само при
получено от ответницата банково кредитиране. Поради това клаузите били унищожаеми.
Направила е и възражение за нищожност на клаузите за неустойка поради противоречие със
закона и поради накърняване на добрите нрави, както и за прекомерност на същата.
Възражение за погасяване по давност на претенцията.
Фактите, възприети от първоинстанционния съд, не се оспорват във въззивната жалба
и отговора по нея. По аргумент от чл.269 от ГПК липсва основание за тяхната ревизия.
Фактическите и правни изводи, направени в обжалваното решение, отразяват подробен
анализ на доказателствата и доводите на страните, поради което настоящата инстанция
препраща към тях по реда на чл.272 от ГПК.
От фактическа страна се установява сключването между ищеца като продавач и
ответника, в качеството й на земеделски производител, като купувач на договор от
15.04.2015 г. за продажба на селскостопанска техника, индивидуализирана в 13 пункта в
приложение № 1 и при цени съгласно приложение № 2. Купувачът дължи заплащане на
уговорената цена на две вноски – 20% авансово и 80 % в десетдневен срок преди датата на
предаване на техниката. В договора не са уговорени срокове за плащане и срокове за
доставка, но по отношение на плащането е предвидено, че купувачът следва да извърши
плащане на цената в 10 дневен срок от поканата, отправена от продавача. По отношение на
доставката е предвидено продавачът да предаде на купувача заплатената техника до шест
месеца от плащане на пълната продажна цена.
Ако периодът от датата на подписване на договора до датата на Приемо-
предавателния протокол е по-голям от десет месеца, продавачът може да актуализира
продажната цена.
Прието е, че при липса на уговорен срок за плащане, купувачът трябва да заплати
договорената продажна цена в десетдневен срок от поканата, в противен случай за
продавача възниква право да развали договора и да получи неустойка за развалянето в
размер на 20 % от цената на неплатената техника.
От правна страна. Предявеният иск е с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. За да
бъде уважен искът за заплащане на неустойка поради разваляне на сключен договор, ищецът
следва да докаже: 1. наличие на валидно сключен договор за покупко – продажба на
техника; 2. виновно неизпълнение от страна на купувача по договор на задължението му за
плащане на цената; 3. заявено изявление за разваляне на договора поради неизпълнението на
купувача; 4. наличие на предвидена в договора уговорка за неустойка поради разваляне на
договора.
В конкретния случай се спори по наличието на неизпълнение на задължения на
купувача по договора, обосноваващо развалянето му от страна на продавача, както и по
действителността на клаузата на чл.22 от договора за неустойка зца разваляне.
Възражението за относителна симулация на уговорката за продажните цени на
процесната техника е недоказано. Ответницата дори не е въвела твърдения какви са били
действително уговорените цени или с какво процентно съотношение вписаните цени са
2
завишени. Както е аргументирано в обжалваното решение, при липса на съгласие на
страните не може със свидетелски показания да се установяват нито различни цени от
посочените в приложение 2, нито различни уговорки от предвидените в договора.
Неоснователно е възражението за неизправност на ищеца като продавач по договора.
Липсват доказателства ответницата да е заплатила поне авансовите части от цената и да е
поканила продавача да достави процесната техника. От твърденията на ответницата следва,
че след като не е било одобрено финансиране за процесните вещи тя не е имала намерение
да изпълни договора по отношение на тях. Същевременно не е заявила разваляне на
договора в тази част.
По възражението за прекомерност на неустойката. Съгласно константната практика
на съдилищата земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на
земеделските производители, не попада в обхвата на чл. 2, т. 1 ТЗ - като физическо лице,
занимаващо се със селскостопанска дейност, а в този по чл. 1, ал. 3 ТЗ, съгласно които
търговец е лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се
водят по търговски начин. Ответницата не е оспорила сключването на договора в качеството
си на регистриран земеделски производител. Следователно тя не може да се позовава на
чл.92, ал.2 от ЗЗД, доколкото нормата на чл.309 от ТЗ е специална и дерогира общата норма.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата за неустойка за
неизпълнение, уговорена в договора за покупко-продажба. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 на
ВКС-ОСТК включената в търговски договор клауза за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, когато в нарушение на принципа за справедливост, изискващ
да се закриля всеки признат от закона интерес, неустойката е уговорена с единствена цел,
излизаща извън присъщите на института на неустойката функции. При преценката на
съответствието на целта на конкретната клауза с функциите на института следва да бъдат
съобразени всички релевантни за това критерии, включително, но не само, съдържанието и
размерът на обезпеченото вземане, наличието на други обезпечения, вида на неустойката и
вида на неизпълнението на обезпеченото задължение, съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди. С процесния договор ответницата се е задължила да закупи
посочена в него селскостопанска техника. Следователно уговорената в чл. 22 неустойка е
предвидена за обезщетяване на пропуснатия от ищеца приход от печалбата при
реализирането на договора. Уговореният размер на неустойката от 20% върху стойността на
незакупената техника е адекватна гаранция за изпълнение от купувача, служи за
обезщетяване на купувача за действителните вреди от евентуално договорно неизпълнение и
санкционира в разумна степен неизправния длъжник. Клаузата не противоречи на закона
нито е в противоречие с добрите нрави. При предявен осъдителен иск за заплащане на
неустойка ответникът следва да докаже правоизключващото си възражение за недължимост
на договорената неустойка, поради това, че накърнява добрите нрави. Един от критериите за
формиране на преценката по този въпрос е отчитането на съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В случая ответницата не е
ангажирала доказателства, че пропуснатата от ищеца печалба е несъизмеримо по-ниска от
уговорената неустойка от 20% от цената на техниката.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. В разглеждания
случай вземането за неустойка е възникнало с развалянето на договора, което е настъпило
при изтичане на 10-дневния срок от връчването на нотариалната покана на 18.01.2019 г.
Вземането за неустойка е станало изискуемо с изтичането на посочения 10-дневен срок от
прекратяване на договора. От този момент (28.01.2019 г.) е започнала да тече и
погасителната давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД, неизтекла към момента на предявяване на иска
04.07.2019 г.
Претендираната от ищеца сума му се дължи. Искът е основателен. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
3
При този изход от спора в тежест на въззивницата следва да възложат разноските на
въззиваемия за тази инстанция, представляващи заплатено на адв.Виденов възнаграждение в
размер 3600 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265223 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 8904/2019 г.
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. М. Б. да заплати на „Ири трейд“ АД сумата 3600 (три хиляди и
шестстотин) лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4