Решение по дело №2741/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2286
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110202741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2286
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110202741 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 2254/25.11.2021 г., издадено от Калоян Милтенов - директор на СДВР,
на В. ЯН. ЯН., с ЕГН **********,
за това, че на 27.10.2021 г., около 07:50 часа, в гр.София, се е намирал на закрито
обществено място на вестибюл 2 на метростанция „Княгиня Мария Луиза“ и не е поставил
защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриващи носа и
устата, в условията на обявена в Р България извънредна епидемична обстановка с Решение
№ 325/2020 г. на МС и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС, на основание чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), със Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7, съгласно
която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. С горното В. ЯН. ЯН. виновно
нарушил чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4, чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, във връзка със Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г., I, т. 7, поради което и на осн. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, му е наложена глоба в
размер на 300 (триста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от В. ЯН. ЯН., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се
1
изтъква, че жалбоподателят страдал от придружаващи заболявания (диабет и хроничен
хепатит „С“), поради които на посочените в НП дата и място му станало лошо и това го
принудило да слезе от мотрисата и да махне предпазната маска, за да си поеме въздух.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, а
писмено становище, в което моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ); налице е съответствие между текстовата част
на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа
обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по
чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят В. ЯН. ЯН. страдал от неинсулинозависим захарен диабет, ГЕРБ,
ерозивен гастрит, хепатитна инфекция тип С, съгласно епикриза от 19.08.2021 г., издадена
от УМБАЛ „Софиямед“.
На 27.10.2021 г., около 07:50 часа, в гр.София, Я. се е намирал на закрито обществено
място на вестибюл 2 на метростанция „Княгиня Мария Луиза“, след като току-що бил
слязъл от мотрисата. Актосъставителят В.Ц. – полицейски служител в сектор
„Метрополитен“ при СДВР-ОПП, забелязал, че Я. е без предпазна маска на лицето,
покриваща устата и носа. Със съдействието на св. Д.С. – полицейски служител при
метростанция „Хан Кубрат“, на Я. бил издаден АУАН бл. № 637223 от 27.10.2021 г. за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В акта Я. записал, че „възразява“, без да уточнява
възраженията си.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.С., които са в достатъчна
степен обстоятелствени, хронологично подредени и вътрешно непротиворечиви.
Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката и неоспорени
писмени доказателства – докладна записка от В.Ц. и епикриза от 19.08.2021 г., издадена от
УМБАЛ „Софиямед“.
2
При така установената в рамките на съдебното следствие фактическа обстановка, може
да се направи извод, че на 27.10.2021 г. жалбоподателят В.Я. е осъществил формално нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ («Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв.») – в редакцията към датата на нарушението, която
разпоредба, освен материално-правна и бланкетна, е и санкционна.
Няма спор, че към твърдяната дата на нарушение Р България се е намирала в условията
на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/2020 г. на МС и удължена с
Решение № 395/28.04.2021 г. на МС. Няма спор също, че на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето (ЗЗ), със Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7, е била въведена конкретна
противоепидемична мярка, съгласно която всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3.
В случая обаче следва да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН („Ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“). Това е така,
доколкото посочената Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването е
била отменена със Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването,
съдържаща сходни с предишната заповед в раздел I, т. 7, мерки. Въведените с последната
заповед временни противоепидемични мерки обаче са със срок на действие от 01.12.2021 г. до
31.03.2022 г., т. е., от 01.04.2022 г. заповедта е изгубила правната си сила, като от тази дата до
момента няма последваща заповед на министъра на здравеопазването, която да е действаща и
която да включва въпросната противоепидемична мярка. Извършеното от страна на
жалбоподателя вече не съставлява административно нарушение, тъй като липсва акт, с който да
бъде попълнена правната норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Отделно от горното, съдът дава вяра на изложените в жалбата възражения от страна на
Я., че свалянето на маската след слизането от мотрисата е било временно и продиктувано от
влошаване на здравословното му състояние, което се обективира и от приложената епикриза.
Последното самостоятелно сочи, че случаят се явява „явно маловажен“ по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ЗАНН, което пък е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2254/25.11.2021 г., издадено от Калоян Милтенов - директор на
СДВР, на В. ЯН. ЯН..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4