Решение по дело №161/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 81
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220200161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Нова Загора, 21.07.2020 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Радка Чолакова, като разгледа докладваното от съдия  Георги Йорданов АНД № 161 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р.Е.Х. ЕГН ********** с адрес ***, като законен представител на фирма РЕНИ- ХРИС ЕООД град Гурково ул. "Александър Стамболийски № 9, област Стара Загора ПРОТИВ: Електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2000,00 лева серия Г №0015366 от 08.04.2020г. на ОДМВР-Сливен.

В жалбата се твърди, че на 15.04.2020 г. като законен представител на фирма РЕНИ-ХРИС ЕООД с адрес град Гурково, ул ."Александър Стамболийски" №9 и бил връчен електронен фиш /ЕФ/ сер.Г №0015366 от 08.04.2020 г. издаден от ОДМВР Сливен за извършено нарушение на 08.04.2020 г. с МПС собственост на фирмата и. В ЕФ пишело, че на 08.04.2020г. в 11,36 часа в Сливен, Нова Загора, с.Асеновец, по път 11-55 км 80+300 в посока Нова Загора при ограничение в населено до 50 км/ч и след приспаднат толеранс от –З км/ч с МПС ИВЕКО ДЕЙЛИ 35Ц18 вид специален автомобил с регистрационен номер СТ4389РК е установено нарушение на Кодекса за застраховането/КЗ/ с автоматизирано техническо средство/система TFR1-M 547, като в края на ЕФ било написано за извършено нарушение по чл. 483 алинея 1, точка 1 от КЗ във връзка с чл.638 ал.1 т.2 вр. с чл.461 т.1 КЗ, Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. Така издадения  ЕФ бил напълно незаконосъобразен, тъй като  при издаването му бил нарушен материалния закон и са били допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

Въпреки, че ЕФ съгласно теорията и практиката представлявал като правно действие едновременно   акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ и наказателно постановление /НП/, но като форма   съдържание и начин на издаване   се различавал от посочените актове. Съгласно чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са били описани основните реквизити т.е., какво трябва да съдържа ЕФ. Един от основните реквизити бил описанието на нарушението. В настоящия случай изобщо описание на нарушение липсвало, каквато и да е яснота какво  е извършено, но след като има наказание издателят на ЕФ се опитал да придаде на деянието качеството на административно нарушение и при това установено с техническо средство или система, и това дори не било ясно /дали е средство или система/. Не били описани никакви обстоятелства и оттам не било ясно, дали е извършено нарушение на скоростта  и тогава е установено нарушение по КЗ , или пък самата система/средство има техническа възможност да установява такива нарушения. При всички положения дали умишлено било пропуснато да се опише самото нарушение или не, то нарушението на процедурните правила по издаването на ЕФ било налице и то било съществено. От тези пропуски произтичала и неяснотата на визираните санкционни разпоредби. Посочено било  само, че е установено нарушение по КЗ, липсва каквато и да е яснота. Дори в издадения  ЕФ никъде не било посочено, че няма сключена застраховка Гражданска отговорност, за да носи отговорност по посочените в ЕФ разпоредби от КЗ. Дотук било налице едно съществено нарушение на административно производствени правила относно съдържанието свързано с описанието на нарушението в ЕФ. В случая било абсолютно невъзможно жалбоподателката да упражни своето право на защита, тъй като в този му вид можела само   да  се досеща за какво е наказанието. Още повече, че в конкретния случай МПС не било управлявано от лице, работещо във фирмата и не би следвало да са прилагат посочените разпоредби от КЗ. В случая и била отнета възможността при този начин на действие от страна на АНО да направи възражения или да представи доказателства за това твърдение, ставало ясно защо е издаден този ЕФ в нарушение на материално правни норми и  процесуални правила. В тази връзка моли съда да вземе предвид следното разбиране и тълкуване на закона.

В КЗ бил предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство по чл.647, ал.3, който гласял, че:"Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето УПРАВЛЕНИЕ на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на  автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител при условията и по реда предвидени в Закона за движението по пътищата. Електронният фиш  се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638 ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата не се прилага. "Този текст ясно разграничавал случаите, при които се издава ЕФ, с който се налага административно наказание. Извън посочените в този текст случаи било недопустимо налагането на наказание с ЕФ .

В обжалвания  ЕФ административно наказващия орган/АНО/ бил посочил, че е допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, което било неправилно, тъй като с ЕФ можело да се налага глоба или имуществена санкция единствено по чл. 638  ал. 4 и ал. 6 от КЗ. В Кодекса за застраховането било направено ясно разграничение нарушението по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, което било формално и  довършено, и наказуемо по чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ от момента на регистрацията на МПС или на изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорносг“/ГО/на автомобилистите. За съставомерността на деянието било без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се изчерпвал с несключването на ГО от лице, което притежава МПС, регистрирано в страната и не е спряно от движение. Съвсем различен бил съставът на нарушението по чл. 638 ал. 4 от КЗ, което било довършено при установено управление на МПС,  което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. В този случай била налице диференцирана процедура по чл. 638, ал.3 от КЗ, като всеки акт на управление, констатиран с автоматизирано техническо средство или система бил наказуем при положение, че не е налице застраховка ГО при наличие на задължение за това.Чл. 638,  ал. 6 от КЗ уреждал по тежко наказуем състав за същото нарушение повторност. Така, че в случая бил издаден ЕФ при посоченото правно основание, което било неправилно приложение на текстове от КЗ.

От текста на издадения ЕФ не ставало също така ясно, не се разбирало дали на жалбоподателката като законен представител на юридическото лице и се налага имуществената санкция, тъй като пишело „Уважаеми/госпожо/господине" и „Ви се налага“, което било обръщение за физическо лице и изобщо не се изписвало в какво качество се намира в диспозитивната част на ЕФ, като не било посочено, че санкцията се налага на собственика в случая „РЕНИ-ХРИС ЕООД. В КЗ изрично пишело, че имуществената санкция е за юридическото лице като собственик чл. 638 ал.1 т. 2 и ал. 4 от КЗ. Неспазването от страна на административно наказващия орган изискванията на нормите на Кодекса за застраховането, ЗДвП и Закона за административните нарушения при образуване на административнонаказателно производство по издаването на електронен фиш за налагане на санкция ограничаващи  правото и на защита, като се поставяла жалбоподателката в невъзможност да организира защитата си, като се вменява нарушение, което не било извършено, като не било ясно как и защо по този начин е формулирано нарушение и оттам наказанието, като всичко това  водело до незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да се отмени електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0015366/2020 г. на ОДМВР гр. Сливен, като незаконосъобразен и неправилен.

АНО-ОД МВР Сливен не изразява становище по жалбата, същото се отнася и за Районна прокуратура Сливен.

В проведеното открито с.з.се не се явяват страните. Явява се единствено адв. П. – процесуален представител на жалбоподателката. Представи писмени бележки с приложени към същите съдебни решения, в подкрепа на аргументите изложени в жалбата. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

След извличане на създадения снимков материал полицейския служител работещ със същия е установил, че на 08.04.2020г. заснетия т.а. с регистрационен номер СТ 4389 РК е собственост на дружеството „РЕНИ - ХРИС“ЕООД гр.Гурково, установили са самоличността на законния представител на дружеството и АНО е издал срещу него обжалвания електронен фиш серия Г с № 0015366.

Същият е издаден затова, че на 08.04. в 11.30 часа в Сливен, Нова Загора, с.Асеновец, по път II-55 км 80+300 в посока за гр. Н. Загора при ограничение за населено място до 50 км/час и след приспаднат толеранс от -3км/час  с МПС „ИВЕКО ДЕЙЛИ 35Ц18, вид специален автомобил с рег. № СТ4389РК е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-М 547. Посочен е собственика на автомобила и неговия законен представител. По-долу е посочено, че за извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1от КЗ, във вр.с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр.с чл. 461, т. 1 от КЗ се налага на жалбоподателката “имуществена санкция“ в размер на 2000лева.

На 15.04.2020г.жалбоподателката е получила чрез пощенско известие препис от обжалвания ЕФ, копие от което е приложено по делото и прието като доказателство. На 24.04.2020г. е подадена жалбата, инициирала настоящото производство, чрез АНО до съда.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законовия 14-дневен срок и от лице имащо право на жалба, тъй като срещу него е издаден обжалвания ЕФ.

Съдът намира жалбата за основателна, което води до отмяна на обжалвания ЕФ.

Съдът напълно споделя възраженията на жалбоподателя досежно наличие на процесуални нарушения при изготвянето на ЕФ.

Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ. “Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Цитираната норма е бланкетна и препраща към съответните разпоредби от ЗДвП и по-точно чл.189 ал. 4 от ЗДвП императивно посочваща какво следва да бъде съдържанието на ЕФ. Едно от изискванията е фиша да съдържа описание на извършеното административно нарушение. В НАСТОЯЩИЯ СЛУЧАЙ, ТАКОВА НАПЪЛНО ЛИПСВА. АНО посочва в ЕФ, че със заснетото МПС „е установено нарушение по КЗ, заснето с АТС…“В ЕФ следва да се посочи ясно и точно в какво се състои това нарушение.Настоящия т съд счита, че не следва да изпада в повече пояснения по този въпрос. С това е нарушено правото на защита на жалбоподателя и той не може да разбере в какво се състои неговото нарушение, за да осъществи своята евентуална защита. Освен това и съдът не може да разбере в какво се състои нарушението, с цел провеждане на правилно административнонаказателно производство, преценка на степента на вината на нарушителя и налагане на съответно наказание. Отделно от това АНО е посочил след мястото на нарушението скорост на движение за населено място и приспаднат толеранс, което внася допълнително объркване и т.н.

2.Далеч не е достатъчно и както се е задоволил АНО да цитира единствено цифровото изражение на нарушената повелителна норма и санкционна такава. Но и там се установява грешка и по-точно непълнота, но съществена такава. Видно от нормата на чл. 647, ал.3 от КЗ същата препраща към чл. 638 от КЗ, алинеи 4 и 6, които АНО също не е цитирал. Чл. 638 от КЗ гласи, че (1) На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:

1. глоба от 250 лв. – за физическо лице;

2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв.

(3) Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

(4) Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

(5) При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.

(6) При повторно нарушение наказанието по ал. 4 е 800 лв. за физическо лице и 4000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец…...АНО, обаче, е цитирал чл.461 от КЗ, която разпоредба сочи видовете застраховки и т.н. Т.е., липсата на ал.4 е съществен недостатък.

С оглед горните мотиви съдът намира, че са налице съществени процесуални нарушения, при издаването на обжалвания ЕФ, които не могат да бъдат санирани и поради които същия ЕФ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Претендират се разноски от жалбоподателя, представляващи адвокатски хонорар в размер на 300 лева и същите следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото и законовото основание визирано в чл.143 ал.1 от АПК.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г, № 0015366 издаден от ОД МВР Сливен, с който на „РЕНИ-ХРИС“ ЕООД, гр. Гурково, ул.“Ал. Стамболийски“ № 9, ЕИК *********, чрез законния и представител Р.Е.Х. със същия адрес Е НАЛОЖЕНО административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/лева на осн. чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 461, т. 1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.    

ОСЪЖДА ОД МВР Сливен да заплати на „РЕНИ-ХРИС“ ЕООД гр. Гурково, представлявана от законния си представител Р.Е.Х. направените по делото разноски в размер на 300/триста/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: