№ 2485
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е от /фирма/ представлявано от Д. Д. Х., Наказателно постановление (НП) №
7575/24.08.2021 г. на Велислав Минеков – министър на културата, с което на осн. чл. 98в,
ал. 1 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, вр. с чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция на /фирма/ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 6, пр.
1, алт. 3 от ЗАПСП.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект. НП се обжалва в срок. В жалбата до
съда се твърди, че в НП е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че в него е
допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че описаното в наказателното
постановление деяние не е осъществено. Твърди се, че наложената санкция е в завишен
размер и не съответства на обществената опасност на извършеното нарушение. Иска се
отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в производството
разноски.
В част от проведените съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. Иванов,
който поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, и изпраща процесуален представител в съдебно
заседание – юрк. Стоева, който моли НП да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните, обжалваното НП и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
С обжалваното (НП) № 7575/24.08.2021 г. на Велислав Минеков – министър на културата на
осн. чл. 98в, ал. 1 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, вр. с чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е
1
наложена имуществена санкция на /фирма/ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 97, ал.
1, т. 6, пр. 1, алт. 3 от ЗАПСП, за това, че на 08.05.2021 г., в часовия интервал 16:43:31 –
16:45:35 ч., на територията на гр. София, дружество ХХХ, е излъчвало по безжичен път
звукозаписа „Разходка“, в изпълнение на Ансамбъл Тракия, с носител на продуцентските
права /фирма/ член на „ПРОФОН“, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП без
необходимото по закон съгласие на продуцентите на звукозаписа.
Съдът не констатира допускане на твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално
нарушение, свързано с разлика в посочените дата и час на представен запис на сигнала,
станал повод на осъществената проверка, при която е констатирано твърдяното от
актосъставителя и административнонаказващия орган нарушение. Това е така, тъй като тези
несъответствия касаят не нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран и
описанията на свързаните с твърдяното нарушение обстоятелства, а касаят единствено
сигнала, станал повод за предприетата от компетентните органи проверка. Следва да се има
предвид и че сочените жалбата несъответствия във връзка с описанието на сигнала са
отстранени в изготвеното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Следователно във връзка с конкретните възражения за липса на
достатъчна яснота във връзка с времето на извършване на нарушениетосъдът не констатира
допуснато съществено процесуално нарушение.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие и въпреки констатацията, че във връзка с
твърдяното време на извършване на нарушението не е допуснато съществено процесуално
нарушение, както и намира, че НП и АУАН са издадени от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощия, съдът намира, че АУАН и НП не отговарят съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира, че в НП е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН тъй като не са достатъчно пълно и ясно описани
обстоятелствата на нарушението, за което санкционираният субект е привлечен към
административнонаказателна отговорност. В съставените АУАН и НП не се сочи дали става
дума за възпроизвеждане на цялото произведение или на негова част, евентуално за
възпроизвеждане на коя част от произведението. Доколкото се твърди, че излъчването е на
08.05.2021 г., в часовия интервал 16:43:31 – 16:45:35 ч., а представеният по делото като
доказателство запис на произведението „Разходка“ е с времетраене 8 минути и 6 секунди,
липса на конкретизация в тази насока препятства възможността да се установи дали е
налице идентичност между представения запис от телевизионна програма и произведението,
което АНО и актосъставителят считат, че е излъчено, както и препятстват възможността на
2
санкционираното лице да организира защитата си.
Поради изложеното съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
права, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, което препятства санкционираното
лице да организира своята защита. Налице е основание за отмяна на обжалваното НП поради
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
При констатацията за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето
на обжалваното НП не следва да се доказателствата във връзка с установяване на
фактичеХХХа обстановка, доколкото е констатирано абсолютно основание за отмяна на НП.
Ето защо, като намери, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването НП, съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да се отмени
изцяло като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 450 лева, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че тази
сума е заплатена на процесуалния представител на жалбоподателя брой, което посочване е с
характер на разписка и доказва заплащането на тази сума.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 7575/24.08.2021 г. на Велислав Минеков –
министър на културата, с което на осн. чл. 98в, ал. 1 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, вр. с
чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция на /фирма/ ЕИК ХХХХ, в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 3 от ЗАПСП, поради
допуснато съществено процесуално нарушение.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на /фирма/ ЕИК ХХХХ, на основание чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
3
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4