№ 118
гр. Благоевград , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501386 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 8517/21.08.2020г., постановено по гр.д. №1909/2019г. по описа на РС
Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Б.иК. КД, със
седалище и адрес на управление: ФРГ, гр. Щ., ул. „С.“ №*, представлявано от С.М.Б., чрез
пълномощника му по делото- адв. Г.Ч..
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт,
както и доводи за необоснованост на атакуваното съдебно решение, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика. Възразява
се срещу доводите на първоинстанционния съд, че предявения иск е недоказан, поради което
е отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че не е изпълнено задължението на съда да
обсъди в мотивите си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и
възраженията на страните в тяхната съвкупност.
Оспорва се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд за доказателствената
сила на представената пред първоинстанционния съд фактура № 2019-6061/04.07.2019г.,
представена по делото като доказателство за извършени от въззиваемото дружество „О.-С.“
Е., авторемонтни услуги и доставени резервни части на товарен автомобил с рег. № * по
1
поръчка на дружеството въззивник „Б.иК. КД. Възразява се срещу доводите на съда, който
не е приел същата за годно доказателствено средство за фактите посочени в нея, тъй като
същата не е осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник. Изказва се
недоумение от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че същата е била изпратена на
другата страна заедно с други две фактури на 04.07.2019г., като другите фактури са
осчетоводени, а процесната не е, поради нежеланието да бъде заплатена. Поддържа се с
въззивната жалба, че макар фактура № 2019-6061/04.07.2019г. да не е основание за плащане,
тя е счетоводен документ и факта че не е осчетоводена, не я прави недължима, тъй като
претендираната от ищеца сума съставлява такава по неформален договор за извършени
авторемонтни услуги и доставка на резервни части, които са обективирани именно чрез
издаването на процесната фактура.
С въззивната жалба се сочи, че фактура № 2019-6061/04.07.2019г. макар и да не е
осчетоводена, е доведена до знанието на представителят на „О.-С.“ Е., тъй като е била
изпратена по „ВАЙБЪР“ на 04.07.2019г. на представителя на въззиваемото дружество и
неоснователни са наведените възражения, че процесната фактура не е достигнала до
знанието на управителят на „О.-С.“ Е., както и твърдението че трите фактури са били
изпратени на 15.07.2019г. В този смисъл оспорват се като неоснователни изводите на
първоинстационния съд че не е проведено пълно и главно доказване на правнорелевантните
факти от ищеца по делото, поради което предявеният иск е бил отхвърлен като
неоснователен. Сочи се, че в тази насока са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, от които се установява че опасаните във фактурата резервни части, са били
монтирани при ремонта на товарния автомобил с рег. № *.
По изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло
обжалваното решение на РС петрич като неправилно, като се произнесе по същество и
постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от „О.-С.“ Е., чрез пълномощника му- адв. Димитрина М., с който се
оспорва депозираната жалба като бланкентна и неоснователна и се иска от съда да я остави
без уважение.
С писмения отговор са развити съображения, че въпреки възложената от
първоинстационния съд доказатлествена тежест, от страна на дружеството въззивник- ищец
пред РС Петрич, не е проведено пълно и главно доказване на факта на закупуване и
монтиране на описаните в процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. резервни части и
тяхното монтиране, като остава недоказано и приемането на възложената работа. Сочи се в
писмения отговор, че независимо от приетата съдебно техническа експертиза, не се
установява от доказателствата по делото, че фактурата е предявена за плащане на ответника.
В тази насока се възразява, че когато фактурата се изпраща за плащане, тя се изпраща по
2
електронната поща, а не на вайбъра, като не се установява по делото че кореспонденцията
между двата посочени номера на телефони, съставлява кореспонденция между страните по
делото. Същата не съставлява убедително доказателство, че от страна на дружеството ищец
са закупени и монтирани на автомобила на ответника, посочените в процесната фактура
автомобилни части.
С писмения отговор оспорва се че процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. е изпратена
на ответника „О.-С.“ Е. за плащане. Възразява се, че фактурите за плащане са изпращани
между страните по делото по електронна поща на адрес на дружеството, а не по „Вайбър”,
както е изпратена процесната фактура, при това на телефонен номер, който ищецът е
записал на Л.К., за който няма данни кой е неговия собственик.
Възразява се с писмения отговор, че не са прадставени по делото доказателства описаните в
процесната фактура части за ремонта на автомобила да са били закупени от ищецът и да са
монтирани на товарен автомобил с рег. № * при извършения ремонт. Това че ищецът е издал
и осчетоводил в счетоводството на „Б.иК. КД процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г.,
не е достатъчно за да се приеме че е доказал иска си по основание и размер. Не са
представени доказателства и за това, че монтирането на тези части на автомобила е било
съгласувано с ответника по делото- „О.-С.“ Е.. Възразява се, че от показанията на
разпитания по делото свидетел, не се установява описаните във фактура № 2019-
6061/04.07.2019г. части за ремонт да са бали закупени от дружеството извършило ремонта и
вложени при ремонта на товарен автомобил с рег. № *. В този смисъл възразява се, че
предявения иск е останал недоказан и по размер.
С писмения отговор въззивната жалба се оспорва изцяло, като се поддържа че обжалваното
съдебно решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Иска се от съда да остави жалбата без уважение и да постанови
решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение на РС Петрич, като правилно и
обосновано.
Претендират се направените разноски пред настоящата съдебна инстанция за адвокатски
хонорар.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл.
259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран
в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба,
поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния
акт.
3
С писмено становище по делото, пълномощникът на жалбоподателя- „Б.иК. КД- адв. Ч.,
поддържа доводите навадени с въззивната жалба, като отново оспорва изводите на съдът
постановил първоинстационното решение досежно доказателствената сила на процесната
фактура № 2019-6061/04.07.2019г. и твърди че това че същата не е била осчетоведена в
счетоводството на въззиваемото дружество, не я прави негодно доказателство по делото за
претендираната сума от ищеца по делото във връзка с неформален договор между страните
за извършени ремонтни услуги. Оспорва се и възражението на ответника- „О.-С.“ Е., чрез
неговия представител, че фактура № 2019-6061/04.07.2019г. не му е била надлежно
изпратена и не е предявена за плащане. Поддържа се, че въз основа на извършена по делото
съдебно техническа експертиза, безспорно се установява че и трите фактури свързани с
извършения ремонт, са били изпратени на „О.-С.“ Е. по „Вайбър” на 04.07.2019г./а не както
ответника твърди на 15.07.2019г./, като другите две фактури са били осчетоводени и
платени, а процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. умишлено не е била осчетоводена
от ответника, тъй като същият не е имал намерение за плащане на същата.
Поддържа се с писменото становище от пълномощника на дружеството жалбоподател, че по
делото от събраните гласни доказателства на разпитания свидетел се установява, че частите
описани във фактура № 2019-6061/04.07.2019г., са монтирани на товарен автомобил с рег. №
* при извършения ремонт.
При изложените съображения с писменото си становище адв. Ч. поддържа искането с
въззивната жалба за отмяна на обжалванато решение на първоинстанционния съд и за
постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен като доказан и
основателен.
В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на
въззиваемото дружество- адв. М., поддържат становището си, изложено в писмения отговор
на въззивната жалба, като моли съдът да потвърди обжалваното решение на РС Петрич, като
правилно и обосновано, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалния закон и
правилно е приложен материалния закон, като се претендират и разноските пред настоящата
съдебна инстанция за адвокатски хонорар.
За да се произнесе в рамките на компетенциите си, във връзка с обжалването на
първоинстанционното решение, въззивният съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана пред
първоинстанционния съд от „Б.иК. КД, със седалище и адрес на управление ФРГ, гр.Щ.,
ул."С." *, представлявано от С.М.Б., с адрес за кореспонденция гр.Б., ул. "С.С." №*, ет.*,
офис *, чрез адвокат Г.Ч. срещу „О.-С..“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. "Ц.Б." №*, представлявано от Л.Т..
Дружеството ищец е с основен предмет на търговската му дейност- автосервизни услуги и
доставка на авточасти.
4
Исковата претенция е основана на твърдения за възложен от ответника „О.-С.“ Е. на ищеца
„Б.иК. КД, през месец юни 2019г., ремонт на товарен автомобил с рег. № *. Твърди се, че
след извършен първоначален преглед на автомобила, била установена необходимостта от
сериозен ремонт, като бил изготвин списък с необходимите авторемонтни услуги и резервни
части, който бил съгласуван с дружеството ответник и одобрен от представителят на „О.-С.“
Е..
Твърди се от ищеца „Б.иК. КД, че възложения от „О.-С.“ Е. ремонт на товарния автомобил
бил извършен съобразно уговореното. След изпълнение на възложената работа ищецът
издал фактура № 2019-6061/04.07.2019г. на обща стойност 2 611.73 евро, в която детайлно
били описани извършените авторемонти услуги и доставените резервни части. Фактурата
били изпратена на ответника, а последният чрез свой представител, който пристигнал на
място, прегледал камиона, изпробвал го и след като се уверил, че е в изправност, отпътувал
с него.
В издадената фактура бил посочен и падежа на задължението за заплащане на сумата, а
именно 11.07.2019г., но и до момента на предявяването на исковата молба ответникът не е
изпълнил задължението за заплащане на цената на извършените авторемонтни услуги и
доставените резервни части, за което е издадена фактура № 2019-6061/04.07.2019г. на обща
стойност 2 611.73 евро.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 108.10лв., представляваща левовата равностойност на 2 611.73 евро, по
фиксинга на БНБ с ДДС, за която е издадена фактура № 2019-6061/04.07.2019г. и която сума
представлява цена на извършени от ищеца авторемонтни услуги и доставени резервни
части на товарен автомобил с рег. № * по поръчка на ответника, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на подаване на исковата молба /17.10.2019г./до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски пред първата съдебна инстанция.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, пред първоинстаницонния съд е депозиран писмен
отговор от ответното дружество- „О.-С.“ Е., чрез управителят Л.Т., с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се от ответната страна наличието на
облигационно отношение между страните по делото, обвързващо ги за задължението по
процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г., за която се твърди че не е предявявана за
плащане на дружеството ответник, като същата не е осчетоводена в счетоводството на „О.-
С.“ Е..
С писмения отговор от ответника пред първоинстационния съд, не се оспорва наличието на
облигационно отношение между „Б.иК. КД и „О.-С.“ Е. поповод на ремонт на товарен
автомобил с рег. № *, но се сочи че за ремонта са били издадени и изпратени на възложителя
на работата две фактури- фактура № 6060/2019г. и фактура № 6062/2019г., които са
5
получени на 15.07.2019г., осчетоводени и платени от „О.-С.“ Е..
Ответникът оспорва задължението си за сумата посочена във фактура № 2019-
6061/04.07.2019г., като възразява че не е предявена за плащане и че не се дължи плащане за
посочената във фактурата сума, тъй като изпълнението от страна на дружеството извършило
ремонта е било лошо/некачествено/, а освен това и след уговорения между страните срок за
неговото изпълнение. В писмения отговор се твърди, че ремонта е плиключил шест дни след
уговорения срок/13.06.2019г./, което е довело за ответното дружество до пропуснати ползи
от неизвършени през време на забавата превози, неустойки за неизпълнение на поети
задължения по предварително уговорени договори за превоз, а ремонта е бил извършен
изключително лошо че може да се приравни на пълно неизпълнение на възложената работа.
С писмения отговор на исковата молба не се оспорва, че облигационно отношение между
страните по делото по повод на ремонт на товарен автомобил с рег. № * е възникнало, че
ремонта е бил извършен макар и некачествено и след уговорения срок, като от ответната
страна се сочи, че работата е била приета частично поради закъснялото изпълнение и
представителят на „Б.иК. КД се е съгласил за това.
С писмения отговор се иска от първоинстационния съд да отхвърли предявените искове като
неоснователни и да присъди на дружеството ответник разноски за пред първата съдебна
инстанция.
С обжалваното Решение № 8517/21.08.2020г., постановено по гр.д. №1909/2019г. по описа
на РС Петрич, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като недоказани и
неоснователни. Изложени са доводи че представената по делото фактура № 2019-
6061/04.07.2019г. не е осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник и като
частен свидетелствуващ документ, оспорен от ответната страна, същата няма
доказателствена сила за обстоятелствата отразени във фактурата. Съдът е приел че чрез
събраните по делото доказателства, ищецът не е осъществил пълно и главно доказване както
на обема на възложената работа, така и нейното изпълнение и приемане досежно частите,
отразени в процесната фактура, което е обосновало извода за съда за недоказаност на
исковата претенция.
Въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, анализирани в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, въззивната инстанция счита за установена следната
фактическа обстановка:
Видно е от актуалното състояние на дружеството въззивник- „Б.иК. КД, че същото е със
седалище и адрес на управление във ФРГ, като се представлява от С.М.Б., като основната му
дейност е автосервизни услуги и доставка на авточасти.
Въззиваемото дружество- „О.-С.“ Е. е регистрирано в Р България, със седалище в гр.П., като
основният предмет на дейност на дружеството е спедиционни и превозни сделки в страната
6
и в чужбина със собествени или наети автомобили- т.е. транспортна дейност. Същата се
представлява и управлява от едноличния собственик на капитала- Л.Т..
Не е спорно по делото, че през месец юни 2019г. страните са сключили неформален договор
за изработка, по силата на който „О.-С.“ Е. е възложило на „Б.иК. КД, извършването на
ремонт и смяна на части на товарен автомобил с ДКН *.
Не се установяват и доказват по делото договорените параметри на сделката и обема в който
е следдвало да се извърши ремонта на товарния автомобил. Твърди се в исковата молба че е
имало оглед на автомобила и изготвен списък на ремонтнтите работи, на доказателства в
тази насока по делото не са пердставени. Липсват доказателства за направена от фирмата
изпълнител оферта и приемането на същата от дружеството възложило извършването на
ремонта.
Разпитаният свидетел Б.Ч. работи в ремонтната работилница на „Б.иК. КД. В показанията
си той потвърждава че е бил извършен ремонт на товарен автомобил м. „Волво”, с рег. № *,
собственост на Л.Т., който му е бил възложен от неговия шеф- С.Б.. Камионът е бил докаран
за ремонт на собствено ход от шофьор на Л.Т.. Разпоредено му е било да извърши смяна на
съединител, по искане на собственика на камиона. Извадена била скоростната кутия, след
което свидетелят Ч. сменил комплекта съединител, който се състои от три части. Извадил
още една част, която неговия шеф взел и отнесъл за обработка в друг сервиз. След като
извадената част били върната от другия сервиз, той продължил работата по ремонта на
камиона.
Свидетелят Ч. сочи още в показанията си пред първоинстанционния съд, че след като
приключил работа дошъл шофьора на Л.Т., като опитал да запали двигателя, но казал че
камиона има друг проблем, като пояснил че този проблем е още от преди камиона да бъде
докаран в работилницата за ремонт. Започнало търсене на другия проблем освен
извършената смяна на съединителя и се установило, че се налага смяна на крана на помпата.
Помпата било поръчъна и след като била доставена, била извършена и смяна на крана на
помпата. След като бил отстранен и този проблем, шофьорът дошъл, взел камиона и след
като го тествал казал че е „ОК” и заминал с камиона да работи.
Свидетелят Ч. сочи в показанията си, че ремонта на камиона е продължил 4 или 5 дни, като
през това време камиона е излизал два пъти от работилницата на собствен ход- веднъж за
диагностика и веднъж за калибриране.
Разпитанията свидетел по искане на дружеството ищец е категоричен в своите показания, че
всички части описани в процесната фактура са монтирани на ремонтирания автомобил, като
това са били всички части монтирани на товарен автомобил с рег. № * при този негов
ремонт, тъй като същият е бил ремонтиран в тази работилница и преди това. Свидетелят
сочи в показанията си, че не знае да е имало рекламации от страна на Л.Т. по извършения
ремонт, но по- късно разбрал от шефа си че управителят на „О.-С.“ Е. не иска да заплати
7
издадената фактура за ремонта.
При предявяване на фактура № 2019-6061/04.07.2019г. на свидетеля в съдебното заседание в
РС Петрич при неговия разпит, той е заявил че вижда фактурата за пръв път.
Свидетелят М.Т. работи в предприятието на „О.-С.“ Е. като диспечер и негов шеф е Л.Т..
Знае за спора между страните и сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че
товарен автомобил м. „Волво”, с рег. № *, е бил откаран на ремонт в работилницата на
„Б.иК. КД на 11.07.2019г. Свидетелят получил сигнал от шофьора че нещо не е наред с
камиона, а управителите на двете фирми се познавали отпреди и се уговорили товарния
автомобил да влезе за ремонт в работилницата на „Б.иК. КД.
Свидетелят Т. е присъствал на разговора между управителите на двете фирми и сочи в
показанията си пред първоинстационния съд, че уговорката им била камиона да бъде
ремонтиран до 13.07.2019г., но свидетелят сочи че камиона останал на ремонт 8 дни- до
19.11.2019г., като през това време дори се установило от GPS системата за проследяване, че
през този период камиона е излизал от сервиза и се е движел от една до друга точка.
Свидетелят потвърждава в показанията си, че камионът по уговорка между страните е
влязъл за ремонт на съединителя на скоростната кутия. Потвърждава че камиона е бил приет
от шофьора и след като той го е взел и не е установил проблем, значи такъв проблем не е
имало.
В показанията си разпитания свидетел Т. потвърждава също така, че поради задържането на
камиона за ремонт повече от уговорените дни, са били пропуснати уговорени от неговия
шеф превози и това е станало причина за неустойки за фирмата собственост на поправения
камион.
Пред първоинстанционния съд е представена и приета като писмено доказателство извадка
от GPS справка за пътуванията на товарен автомобил с рег. № *, от която е видно че същият
е извършил:
-в периода от 11.06. до 13.06.- шест пътувания с обща дължина на пробега 282км., като в
справката са посочени посоката, продължителността и времето и датата на всяко едно от
пътуванията;
-на 19.06.2019г. шест пътувания с обща дължина на пробега 200км., като в справката са
посочени посоката и продължителността на всяко едно от пътуванията, както и часа в който
са били извършени.
От писмените доказателства събрани по делото се установява, че за извършената работа са
издадени от „Б.иК. КД- фактура № 6060/2019г. и фактура № 6062/2019г., както и процесната
фактура № 2019-6061/04.07.2019г.
Пред първоинстанционниоя съд е допусната и приета СТЕ, извършена от експерта И.Д. от
8
която се установява, че в периода от 08.06.2019г. до 04.07.2019г. чрез приложение „Вайбър”
се изпратени 5 прикачени файла. На 04.07.2019г. в 17.11 часа, като прикачен файл е
изпратена процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г., от потребител с телефонен номер
*, към потребител с телефонен номер *. В таблиците към писменото заключение сочи се, че
кореспонденцията която му е възложена задача да изследва при дадения достъп до
информацията от „Вайбър” е водена между абонат L.K. и абонат S.B.. Установя се от
писменото заключение на експерта И. Д., че на 04.07.2019г. на прикачен файл е изпратена
не само фактура № 2019-6061/04.07.2019г., но и другите две фактури представени по
делото- фактура № 6060/2019г. и фактура № 6062/2019г., като същите са получени от абонат
L.K..
Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза,
като въззивният съд също приема експертното заключение за компетентно, пълно и
достоверно. От даденото заключение на експерта Д.Ю. установява се, че процесната фактура
№ 2019-6061/04.07.2019г. е издадена и оформена съгласно изискванията на немския Закон за
ДДС, като съдържа всички изискуеми реквизити. Същата е осчетоводена в счетовоството на
„Б.иК. КД по предвидения в закона ред, заедно с останалите две фактури- фактура №
6060/2019г. и фактура № 6062/2019г. Отразена е в дневниците за продажби по ДДС и VIES-
декларацията за отчетния период- м. 07.2019г., като в счетоводството на дружеството ищец
стои открито задължение в размер на 2 611.73евро със задължено лице- „О.-С.“ Е.. Сочи се в
приетото от първоинстационния съд експертно заключение, че процесната фактура № 2019-
6061/04.07.2019г. не е осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник „О.-С.“ Е..
Експерта обаче сочи в писменото си заключение, че на 04.07.2019г. осчетоводени са в
счетоводството на въззиваемото дружество- данъчна фактура № 6060/2019г. и данъчна
фактура № 6062/2019г. Спред експертното заключение освен че са осчетоводени, цитираните
две фактури са и платени от възложителя на изпълнителя на ремонта.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, както и твърденията и доводите на страните във връзка
с тях и становището им по иска, излага следните правни вододи:
Обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, като
постановено от законен съдебен състав, в рамките на неговата функционална, местна и
родова компетентност, както и в изискуемата от закона писмена форма. Същото отговаря на
изискванията за съдържание съобразно разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като е подписано от
съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция.
Решението е постановено по редовно предявен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с
чл. 266 ал. 1 изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД, както и иск за лихва за забава с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд е дал ход на делото по редовна
искова молба, като въз основа на заявените с нея фактически твърдения и правни доводи от
дружеството ищец, правилно е квалифицирал предявените искове.
9
Въззивният съд не намира основания за нередовности на исковата молба във връзка с
активната и пасивната легитимация по иска, като счита че производството пред РС Петрич
се е развило между надлежните страни.
Решаващият съд при дейността си по даване на правна квалификация на заявените за защита
пред съда права, изхожда от наведените от ищеца с исковата молба фактически твърдения и
правни доводи. В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, ясно и
точно е заявено от ищеца, че възложената работа за ремонт на товарен автомобил с рег. № *,
е била извършена и приета, но същата не е била платена от возложителят на ремонта.
Първоинстанционният съд въпреки липсата на писмен договор, правилно е стигнал да
извода, че търговските отношения между страните са се развили на основание сключен
договор за изработка, който е квалифицирал исковата претенция за заплащане на дължимата
сума, като такава по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ал. 1 изр. 1, във вр. с чл. 258 пр. 2 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства, по категоричен начин
потвърждават развилите се между страните търговски отношения, като такива, основани на
договор за изработка по реда на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Не и спорно между страните по делото
възникването на валидни облигационни отношения, основани на неформален договор за
извършване на ремонт на товарен автомобил м. „Волво”, с рег. № *.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на обжалваното решение, по допустимостта му- в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от оплакванията, наведени с въззивната жалба.
Въззивният съд въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на
предявените искове и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че
предявените искове с правно основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от същия
закон, и по чл. 86 от ЗЗД, са процесуално допустими, като за дружеството въззивник е
налице правен интерес от тяхното предявяване пред РС по седалището на дружеството
ответник. Твърдението е за неизпълнено насрещно задължение по сключен договор за
изработка, което на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, обуславя необходимостта за изправната
страна по договора да иска по съдебен ред изпълнението на дължимата по договора
насрещна престация- заплащането на остатъка от неизплатената цена за изработеното.
Забавата за изпълнение на насрещното задължение поражда правните последици от
заплащането на лихви за забава, които в настоящия случай се претендират от предявяването
на иска пред съда, до окончателното изплащане на дължимото.
Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на
ОС-Благоевград намира въззивната жалба за основателна, поради следните правни
съображения:
При предявен иск за изпълнение на договорни задължения, с правно основание чл. 79 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл. 266 ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
10
главно доказване, с допустимите в ГПК доказателствени средства, че между него и
ответника е налице валидно сключен договор за изработка, който е породил желаните от
страните правни последици , както и че самият той е изправна страна по него- че е
изпълнител, когато според уговореното, или по естеството на задължението следва да
престира първи или е готов да изпълни задължението си по него, че в настоящия случай е
изпълнил възложената му работа, за което се е задължил в количествата, качеството и в
сроковете, уговорени между страните по договора. Изначало договора за изработка не е
формален договор, като не е необходима писмена форма за неговата действителност.
Достатъчно е доказването на условията по договора, за което страните са постигнали
съгласие по него.
Разрешаването на спора между страните в настоящия казус, налага изследване от съда и на
въпросите за точното изпълнение на уговорената работа от страна на дружеството
изпълнител, приемане на работата от възложителя. Осъдителната претенция за неизплатено
възнаграждение за поръчаното, налага доказване и на размера на уговореното и дължимо
възнаграждение, както и на неизпълнение задължението на ответника да заплати
възнаграждението за изработеното.
Не е спорно по делото, че между страните търговци по смисъла на ТЗ, са възникнали
валидни облигационни отношения, основани на сключения между тях неформален договор
за изработка през м. 06.2019г., Договора за изработка е неформален договор, поради което
същият е произвел своето правно действие от момента, в който страните по настоящото
дело, са постигнали съгласие по основните клаузи на търговските им правоотношения.
Безспорно е че управителите на „Б.иК. КД и „О.-С.“ Е. са се познавали от преди, имали са и
други търговски отношения преди процесния договор, като са имали доверие един на друг,
поради което писмен договор за извършване на процесния ремонт не е бил изготвян.
Въпреки твърденията в исковата молба, не се представиха писмени доказателства и за
отправена от „Б.иК. КД до „О.-С.“ Е. оферта въз основа на предварително изготвен и
одобрен от съконтрагентите списък на необходимите части и ремонтни услуги, поради което
въззивният съд намира че по делото няма събрани убедителни писмени доказателства
установяващи по безспорен и несъмнен начин параметрите на сключеното между страните
съглашение, както и обема на ремонта за който страните са постигнали предварително
съгласие.
При липса на писмен договор между страните търговци, доказването на конкретните
уговорки във връзка със сключения договор могат да бъдат доказвани и с гласни
доказателства. С Решение № 253 от 17.10.2014г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014г., III г. о., ГК,
е прието че ограничението по чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори, на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености. Ако страните спорят за значението на отделни уговорки или
когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
11
установяване на обстоятелствата, при които договора е сключен, както и за установяване на
действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля на
страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията
по него след сключването му.
Във връзка с така установената трайна практика на ВКС, настоящият състав на въззивния
съд намира, че в тази насока следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на
свидетеля Б.Ч., който е работел в ремонтанта работилница и на практика е участвал лично в
извършения ремонт. Същевременно неговите свидетелски показания следва да бъдат
кредитирани само и доколкото същите се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателство, като следва да бъдат разглеждани като евентуално заинтересовани по
смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото Ч. и към момента на даване на показанията работи в
предприятието на ищеца- „Б.иК. КД.
От показанията на разпитания свидетел Ч., установява се че управителите на двете
дружества са постигнали съгласие за ремонт на товарен автомобил м. „Волво”, с рег. № *,
като било му е възложено от неговия шеф Б.- смяна на съединител, по искане на
собственика на камиона. Самият свидетел е извършил възложения ремонт, като била
извадена скоростната кутия, след което Ч. сменил комплекта съединител, който се състои от
три части. Свидетелят сочи в показанията си, че била извадена още една част, която неговия
шеф взел и отнесъл за обработка в друг сервиз, като той изчакал тази част да се върне
обратно за да продължи ремонта. Сочи се от свидетелят в показанията му пред
първоинстационния съд, че след изтичане на първоначално уговорения срок за ремонта,
пристигнал шофьора на Л.Т., стартирал двигателя на камиона и се установило че има друг
проблем, който все още не е отстранен. След допълнително изследване установило се, че се
налага смяна на крана на помпата. Помпата било поръчъна и след като била доставена, била
извършена и смяна на помпата. Едва тогава камиона бил предаден на шофьора на Л.Т.,
който се качил, пробвал го и след това без възражения го взел и отпътувал с него за да
работи.
Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани като достоверни свидетелските показания на
свидетелят Ч., тъй като от една страна те не се опровергават в тази им част от свидетелските
показания на свидетелят Т./свидетел на ответника по делото/, а същите като цяло се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Така след предявяването на
процесната по делото фактура № 2019-6061/04.07.2019г. на Ч. от състава на съда, заседавал в
РС Петрич, той потвърждава че всички посочени във фактурата части са били вложени при
извършения ремонт в товарен автомобил с рег. № *. При липса на други събрани
доказателства в тази насока, въззивният съд приема за установен и доказан въз основа на
свидетелските показания на свидетелят Ч., обема на извършения ремонт и неговите
параметри, както и че същият е бил действително извършен от „Б.иК. КД, отчасти в халето
в която е работил свидетелят Ч., отчасти в други работилници до които ремонтирани части
12
от автомобила са били откарвани. Основно е извършена смяна на съединителя, като за тази
цел е била извадена скоростна кутия, а друга част свалена и откарана на ремонт в друга
работилница. По- късно установен е и проблем с крана на помпата, който бил заявен,
доставен и допълнително монтиран на автомобила. При неформален договор за изработка,
съгласие за параметрите на изработването между страните могат да бъдат постигнат и в хода
на извършване на работата, стига да бъдат допълнително установени такива, за които
страните не са знаели и не са предполагали към момента на първоначалното постигане на
съгласие за сключването на договора.
Не се опровергават твърденията за действително извършения ремонт на товарен автомобил с
рег. № * въз основа на възраженията направени от дружеството ответник още с оговора на
исковата молба, поддържани и с отговора на въззивната жалба пред настящата въззивна
инстанция- че през време на ремонта автомобила се е движел и е излизал от работилницата
на собственост ход. В тази посока въззивният съд счита, че следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелят Ч., който при разпита му пред състава на РС Петрич сочи, че през
време на ремонта камионът е напускал работилницата на собствен ход на два пъти- единия
път за диагностика и другия път за калибриране. Въззивният съд намира, че свидетелските
показания на свидетелят Ч. в тази им част се подкрепят изцяло от писмените доказателства-
представените и приети по делото извадка от GPS справка за пътуванията на товарен
автомобил с рег. № *. При липса на спор между страните по делото, че товарния автомобил е
пристигнал на собствен ход за ремонт и е отпътувал също на собствен ход след извършения
ремонт, видно е от така представената справка, че автомобила се е движил на 11.06. 2019г.
сутринта, преди да пристигне в работилницата. Два пъти около обяд на 13.06.2019г.
автомобила се е движил на близко разстояние- на около 0.02км., а по- късно след обяд два
пъти на разстояние от около 43.1км и 43.4км. Следвалощото пътуване на товарния
автомобил с рег. № * е на 19.06.2019г./когато е приключил ремонта на автомобила и същият
е напуснал халето на „Б.иК. КД/, като едно от пътуванията на този ден е сутринта около
12.00часа, след което всички останали пътувания същия ден на камиона са след обяд/според
преценката на въззивния съд след като автомобила вече е бил приет от шофьора на Л.Т. и е
започнал работа/Въззивният състав на ОС Благоевград намира за недоказано възражението
на представителят на дружеството ответник, че поръчания ремонт не е бил действително
извършен и че опасаните в процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. части за
автомобила, не са били вложени в ремонта на товарен автомобил с рег. № *. Не се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства свидетелските показания на
свидетелят Ч., че през време на извършване на ремонта, товарния автомобил е напускал
работилницата само на два пъти- единия път за диагностика и други път за калибриране, в
периода от 11.06.2019г. до 19.06.2019г., докато автомобила е бил на ремонт в работилницата
на „Б.иК. КД.
Право да иска плащане на уговорената цена за извършената работа има само изправната
страна- която е изпълнила точно и съобразно договореното, задълженията си поети със
сключения договор. В настоящия казус наведени са своевременно и още с отговора на
13
исковата молба възражения от ответника за лошо изпълнение- закъсняло изпълнение на
възложения ремонт, който е следвало да бъде извършен до 13.06.2019г., а е продължил до
19.06.2019г. Възразява се от ответната страна, че поради закъснялото изпълнение на
задълженията от страна на „Б.иК. КД, възлоителят на работата „О.-С.“ Е. е претърпял вреди-
пропуснати ползи от неизпълнение на задължения към трети лица, както и неустойки за
неизпалнение на предварително поети задължения по договори с тях, за времето на
закъснението на ремонта. Събразно установеното в закона и съдебната практика „лошо
изпълнение” е налице винаги, когато има неточно изпълнение в качествено или времево
отношение, освен в случаите на частично, забавано или предсрочно изпълнение.
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес и
съобразно общата норма на чл. 154 ал. 1 ГПК, доказването на правнорелевантните факти във
връзка с така направеното възражения, са изцяло върху дружеството ответник. Според
въззивния съд въз основа на събраните доказателства пред първата инстанция, проведено е
главно и пълно доказване на възражението на „О.-С.“ Е., като установява се по безспорен и
несъмнен начин забавено изпълнение на възложената работа. В тази насока следва да бъдат
кредитирани свидетелските показания на свидетеля Т., който сочи че ремонта е следвало да
продължи до 13.06.2019г., а е продължил до 19.06.2019г. Неговите свидетелски показания
макар и кредитирани при отчитане на вероятната им заинтересованост по смисъла на чл. 172
от ГПК/същият работи като диспечер в „О.-С.“ Е./, в тази им част се подкрепят изцяло от
събраните по делото писмени и гласни доказателства./Свидетелят Ч. също признава в
показанията си, че ремонта е следвало да бъде извършен до 13.06.2019г., но е продължил
още два дни/.
Според настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, въз основа на анализа на събраните
доказателства в тяхната съвкупност, не би могло по категоричен начин да се приеме че в
настоящия случай е налице забава от страна на длъжника при изпълнение на възложения му
ремонт. Установява се, че първончално между страните е уговорен ремонт за смята на
съединителя на товарен автомобил с рег. № *, за който се установява че е извършен
съобразно уговорения срок. На 13.06.2019г. шофьора на фирмата възложила работата дошъл
на място и пробвал автомобила, като се установило че има и друга неизправност- проблем с
крана на помпата. Това наложило продължаване на срока на ремонта. По делото няма
доказателства дали продължаването на ремонта е станало въз основа на изричното съгласие
на собственика на автомобила, но липсват доказателства и за това управителят на „О.-С.“ Е.
да се е противопоставил на извършването на допълнителен ремонт, извън първоначално
уговорения. В този смисъл според въззивния съд не се доказва въз основа на събраните по
делото доказателства по категоричен и безспорен начин, че забавата в изпълнението се
дължи на причини, за които длъжникът/ извършилия ремонта/отговаря.
Отделно следва да се изложат съображения от настоящия състав на въззивния съд, че забава
е налице тогава когато изпълнението не е довършено, но все още е възможно. Забавата
следва да се отличава от забавеното изпълнение, при което е налице изпълнение, макар и
14
закъсняло. Ако кредиторът приеме възложената работа без възражения, макар и за закъсняло
изпълнение от страна на длъжника, то за него остава единствено възможността да
претендира обезщетение за вреди от закъснялото изпълнение, но не може да откаже да плати
за извършената работа, ако същата няма други недостатъци и изработеното е годно за
ползване по предназначение.
При констатирани явни недостатъци или отклонения, възложителят на работата е длъжен да
направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата,
освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и проявили се впоследствие
недостатъци, да извести изпълнителя веднага след откриването им. В настоящия казус
липсват данни от страна на „О.-С.“ Е. да е изпращано известие до „Б.иК. КД, за
констатиране на явни или скрити недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД и в преклузивния
срок по чл. 265 ал. 3 от ЗЗД. В рамките на настоящото производство не се доказа такива
недостатъци на ремонтирания камион да са съществували както към момента на приемането
на работата, така и след това. Следователно не се установи и доказа съществуването на
задължение във връзка с констатирани недостатъци на вещта от страна на „Б.иК. КД към
„Б.иК. КД.
Не се установи и доказа в хода на процеса по настоящото дело, твърдението на
представителя на дружеството ответник „О.-С.“ Е., че между него и управителя на „Б.иК.
КД е постигнато споразумение- той да не заплаща оисаните във фактура № 2019-
6061/04.07.2019г. части за ремонта, при поето насрещно задължение да не бъде завеждан иск
за вреди и пропуснати ползи за забавеното изпълнение, от възложителя на работата срещу
дружеството извършило ремонта на автомобила. Данни за такова „приспадане” на част от
дължгимата цена зао изработеното по настоящото дело не се съдържат.
Пред първоинстанционния съд не са представени и приети приемателен протокол или други
писмени доказателства, удостоверяващи приемането на извършената работа, като пълното и
главно доказване на фактите в тази връзка тежи върху дружеството въззивник по смисъла на
чл. 154 от ГПК. Плащане по реда на чл. 266 ал. 1 от ЗЗД се дължи от възложителя след
надлежно приемане на работата по смисъла на чл. 264 ал.1 от ЗЗД. Безспорно е възприето от
съдебната практика, че приемането на извършената работа въз основа на договор за
изработка, е освен фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признание,
че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемането е и едно правно действие, като
същото е налице когато реалното получаване за изработеното е придружено с изрично или
мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответстваща на
уговореното по договора. На поръчващия е вменено не само правото, но и задължението да
приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на неточно изпълнение той
може да направи възражение по смисъла на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД. В случай, че възложителят
не направи такива възражения, съгласно разпоредбата на чл. 264 ал. 3 от ЗЗД, работата се
счита приета, като се дължи заплащане на изработеното. Така с разпоредбата на чл. 264 ал. 3
от ЗЗД е установена от законодателя необоримата презумпция, че при липса на възражения
15
за неправилно или неточно изпълнение, работата се счита за приета. Същественото тук е, че
пропуска на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци,
които са можели да бъдат установени към момента на приемането на работата, преклудира
възможността на възложителя на работата, да реализира отговорността на изпълнителя за
недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД.
Договорът за изработка е консесуален, двустранен, възмезден и неформален договор, като
процесът на изработването и приемането на изработеното е от съществено значение, поради
което в редица решения на ВКС на РБ се е възприело становището, че ако възложителят е
влязъл във фактическа власт на изработеното, е налице правно действие на приемането на
извършената работа от поръчващия по реда на чл. 264 от ГПК и след като договора за
изработка е вече реализиран, поръчващият дължи насрещна престация чрез заплащането на
изработеното. /Р – 349- 2005г. на ТК на ВКС; Р – 231- 2011г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ и др./
Следва да бъдат споделени от настоящата въззивна инстанция, изводите на
първоинстанционния съд, че в същината си приемането на извършената работа обхваща
както едно фактическо действие- разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие- признание, че то
напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Релевантно за приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат,
че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение /вж. Решение № 231 от
13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290
ГПК/.
В настоящия казус, след като липсва изрично възражение от страна на представителят на
„О.-С.“ Е. за недостатъци на изработеното, към момента на приемането на камиона и
пускането му от ремонтната работилница на „Б.иК. КД, то с влизането във фактическа власт
на изработеното и със започването на неговата експлоатация по предназначение, следва да
се приеме че е било извършено надлежно приемане на изработеното от дружеството
възложител, по смисъла на чл. 264 ал.1 от ЗЗД, като макар и мълчаливо и с конклудентните
с действия, Управителят на „О.-С.“ Е. се е съгласил че поръчката е изпълнена в срок и без
видими недостатъци на изработеното, като е приел работата без възражения.
Налице е трайно установена практика и по приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ
на съдилищата и на ВКС на РБ, според която при договор сключен между търговци, дори
работата да е приета от лице без представителна власт, след като възложителят на същата е
установил фактическа власт върху изработената вещ и същата функционира според
предназначението и, ако управителят на дружеството възложител не се е противопоставил
на приемането на работата веднага след установяването на такава, то тя се счита за приета.
Прието е също така, че работата може да бъде приета и само с конклудетни действия, без да
16
е подписан изричен писмен акт за това. В решение № 140 от 28.10.2014г., постановено по т.
д. № 908/2012г. е посочено, че такова действие може да бъде подписване без възражения на
Акт 15, както и други факти като преддоговорните отношения при сключването на договора,
изпълнението и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя.
С решение № 156 от 12.01.2015 г. по т. д. № 2989/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че
приложението на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти от които може да се
обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или действията
извършени от негово име, без представителна власт и не се е противопоставил веднага след
узнаването. Предмет на доказването е сключването, респ. извършването на съответно
действие. В решение № 166 от 17.01.2013г. по т. д. № 636/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието,
че конклудентно действие по чл. 301 ТЗ може да бъде осчетоводяването на фактура,
издадена от изпълнителя за извършени СМР и съответно осчетоводена от ответника. С
решение № 89 от 12.06.2013г. по т. дело № 431/2012г. на II т. о., при друг вид договорни
отношения, съставът на ВКС е застъпил принципно становище по приложението на чл. 301
ТЗ- независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката от
името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за
търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват.
Приложението на въведената с чл. 301 ТЗ законова презумция предполага изследването на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но
въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия,
като тези изводи за приложими и към договора за строителство. /Решение № 57 от
11.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 3444/2015 г., I т. о., ТК/.
При положение, че възложителят е във фактическа власт на изработената/ремонтираната/ от
изпълнителя вещ и същата функционира по предназначение, без да има възражение за
недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния
чрез конклудентни действия. Това следва от липсата на изрично законово изискване за
форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на
договора за изработка по ЗЗД. Липсата на подписан от страните изричен писмен акт, не
зключва приемането на извършената работа от възложителя при положение, че вещта
функционира и се експлоатира по предназначение от страна на самия възложител. Няма
основание за обвързването на заплащането на възнаграждението за извършената работа от
допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266
ал. 1 от ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното приемане.
/Решение № 250 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 535/2010 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай установява се от свидетелските показания събрани по делото, че на
19.06.2019г. ремонтирания товарен автомобил с рег. № *, е бил изпробван и приет от
шофьор на ответното дружество- „О.-С.“ Е., като няма данни по делото веднага след това
или в срока по чл. 265 ал. 3 от ЗЗД, Л.Т. като управител на „О.-С.“ Е., да се е
противопоставил на приемането на вещта и да е заявил пред Управителят на „Б.иК. КД, че
17
не е обвързан от сключения договор или че не потвърждава действията на приемането на
работата от неговия шофьор. След като не се е противопоставил веднага и категорично на
приемането на работата, управителят на „О.-С.“ Е. не само е потвърдил действията на своя
шофьор по фактическото приемане на камиона, но се е съгласил да приеме извършената
работа, макар и със забавата на длъжника.
Според въззивният съд, дори и да е имало неточно/забавено/ изпълнение, то е била
преклудирана възможността за въззиваемото дружество, да направи възражения за
недостатъци на изработената вещ- няколко години след като е приел възложената работа,
през което време поправения автомобил работи и функционира според предназначението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД, при приемането възложителят на работата
следва да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обокновения начин на приемане или
са се появили по- късно. За такива недостатъци поръчващият следва да извести изпълнителя
веднага след откриването им.
С разпоредбата на чл. 265 ал.1 от ЗЗД е предоставена от закона възможност за приемащият
възложената работа, в случай че изпълнителят се е отклонил от условията на поръчката или
ако изпълнената работа има недостатъци, да приеме същата, като поиска поправяне на
работата, в даден от него подходящ срок и без заплащане за това; да поиска заплащане на
разходите, необходими за поправката или да поиска съответно намаляване на размера на
уговореното възнаграждение. Липсват по делото доказателства от страна на „О.-С.“ Е. да са
направени пред „Б.иК. КД такива искания.
Правото на поръчалия работа да направи възраженията по чл. 265 ал.1 от ЗЗД, се погасява в
шестмесечен срок, ако не се касае за строителни работи/чл. 265 ал.3 от ЗЗД/. Дори и да се
касае за недостатъци на вещта, които не са могли да бъдат открити при приемането на
работата, а са се появили по- късно няма данни по делото от въззиваемото дружество да са
направени такива възражения пред „Б.иК. КД- за неточно изпълнение, в шестмесечния срок
след предаването на камиона на неговия собственик, поради което правото на такова
възражение е погасено и не може да бъде направено, тъй като е преклудирано.
Без да е направил възражение за недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД, пред дружеството
изпълнител и в срока по чл. 265 ал. 3 от ЗЗД, възложителят на работата не може да откаже
заплащането на уговореното между страните възнаграждение. В приетата като писмено
доказателство фактура № 2019-6061/04.07.2019г., ясно и точно е посочена уговорената
между „О.-С.“ Е. и „Б.иК. КД цена за възложената работа.
За доказване на исковата си претенция, от страна на дружеството ищец е представена по
делото и приета от първоинстанционния съд като писмено доказателство- фактура № 2019-
6061/04.07.2019г., издадена от „Б.иК. КД след извършване на ремонта, поръчан от „О.-С.“
Е.. Установи се от заключението на експерта по допуснатата и изслушана съдебно
18
икономическа експертиза, че фактурата е осчетоводена надлежно и съобразно изискванията
на немския закон, в счетоводството на дружеството което я е издало. Първоинстанционният
съд не е приел доказателствената сила на издадената фактура, тъй като същата не е
осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник, както и поради това че не е приел
за доказано нейното предявяване за плащане на длъжника.
Въззивният съд подкрепя изводите на първоинстанционния съд, че процесната фактура №
2019-6061/04.07.2019г. е частен свидетелствуващ документ, удостоверяващ
материализираното в нея изявление, като взета самостоятелно, същата не би могла сама по
себе си да съставлява убедително доказателство за изработеното по договора от поръчващия
и не е основание за плащане. Същата обаче не може изцяло да бъде изключена от обсъждане
при анализ на доказателствената съвкупност по делото, като следва да бъде кредитирана
ведно с останалите доказателства, събрани пред РС Петрич. Така въз основа на
свидетелските показания на свидетелят Ч. следва да се приеме, че в нея са описани всички
автомобилни части, които са били действително вложени в ремонта на товарен автомобил с
рег. № *, при възложения ремонт от собственика на автомобила.
Въззивният съд намира за неоснователни и възраженията на представителят на дружеството
ответник, че процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. не е била предявена на „О.-С.“ Е.
за плащане и че управителят на дружеството длъжник не е знаел че такава фактура е била
издавана.
Установи се от заключението на експерта И.Д., по приетата от първоинстанционния съд
СТЕ, че в периода от 08.06.2019г. до 04.07.2019г. чрез приложение „Вайбър” се изпратени 5
прикачени файла. На 04.07.2019г. в 17.11 часа, като прикачен файл е изпратена процесната
фактура № 2019-6061/04.07.2019г., от потребител с телефонен номер *, към потребител с
телефонен номер *. В таблиците към писменото заключение сочи се, че кореспонденцията
която му е възложена задача да изследва при дадения достъп до информацията от „Вайбър”
е водена между абонат L.K. и абонат S.B.. Установя се от писменото заключение на експерта
И. Д., че на 04.07.2019г. на прикачен файл е изпратена не само фактура № 2019-
6061/04.07.2019г., но и другите две фактури представени по делото- фактура № 6060/2019г.
и фактура № 6062/2019г., като същите са получени от абонат L.K..
Във връзка с правните последици от разменената електронна кореспонденция чрез мобилно
приложение "Вайбър" е приложим е Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). По-конкретно чл. 3; чл. 5; чл. 8; чл. 9; чл. 10 и чл. 11 от
ЗЕДЕУУ, в които е уредена процедурата на съобщаване чрез информационна система като
принципът, който е идентичен с този в процесуалните закони (чл. 42 ал. 4 от ГПК) е, че
представените съобщения представляват електронни изявления – документ като законът
приравнява електронния документ на писмения му аналог и съобщенията се смятат за
връчени с постъпването им в посочената информационна система. Те представляват частен
писмен документ, подписан от страната, който се ползва с формална доказателствена сила
19
относно авторството– чл. 180 ГПК. При наличие на оспорване представилата го страна
следва да установи неговата автентичност, което се извършва чрез допускане на СТЕ.
Изпратеният в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла
на ЗЕДЕУУ, макар и да не носи електронен подпис – неподписаният документ също
представлява документ, а подписът само служи за доказателство за неговото авторство.
Според чл. 5 ЗЕДЕУУ адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по
силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма. Според чл. 10 ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ако адресатът не е
посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в
която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна
система– с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е
постъпило, като според ал. 2 ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е
получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.
Систематичното тълкуване на чл. 5 и чл. 10 ЗЕДЕУУ сочи, че ако адресатът използва
общодостъпна информационна система за получаване/изпращане на електронни съобщения,
то постъпването на подобно съобщение в нея до адресата ще се счита за получаване на
съобщението, освен ако страните не са уговорили изключението по чл. 10 ал. 2– да се счита
за получено с изпращането на потвърждаването от адресата за получаването му. Ноторно
известно е, че информационната система, ползвана чрез приложението "Вайбър", се използва
за подобна електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил
чрез посочване на телефонен номер, т. е. същата може да се приеме за такава по чл. 10, ал. 1
ЗЕДЕУУ.
От приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установи, че процесното електронно
изявление е било изпратено на 04.07.2019г. в 17.11 часа, чрез приложението "Вайбър", от
потребител с телефонен номер *, към потребител с телефонен номер *, като електронната
преписка е водена между абонат L.K. и абонат S.B.. Въззивният съд в настоящия си състав
намира за безспорно установено въз основа на заключението на експерта по изготвената
СТЕ, че регистрираният чрез този телефонен номер потребителски профил в мобилното
приложение "Вайбър" принадлежи на Л.Т., въпреки че той е бил записан като абонат L.K.,
тъй като от една страна установява се от писмените доказателства по делото, че управителят
на „О.-С.“ Е. е от Кавадарци, Македония, а освен това поради обстоятелството, че на същия
адрес на кореспонденция и на същата дата е била изпратена не само процесната фактура №
2019-6061/04.07.2019г., но и останалите две фактури- фактура № 6060/2019г. и фактура №
6062/2019г., които не се оспорва от страна на дружеството ответник че са били получени и
осчетоводени в счетоводството на „О.-С.“ Е.. Ето защо въззивният съд намира за доказано,
че чрез този профил управителят на „О.-С.“ Е. е корспондирал с управителя на „Б.иК. КД-
С.Б., като и двамата в търговските си отношения са ползвали визираната информационна
20
система за комуникация към периода изследван от вещото лице- 08.06.2019г. до 04.07.2019г.
Ето защо изцяло са налице условията на чл. 10 ал. 2 ЗЕДЕУУ, за да се приеме за доказано по
настоящото дело, че Л.Т., в качеството му на управител на „О.-С.“ Е. е получил въпросното
електронно съобщение, съдържащо не само процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г.,
но и останалите две фактури- фактура № 6060/2019г. и фактура № 6062/2019г. Поради
изложеното въззивният съд намира за изцяло опровергани твърденията на представителят на
дружеството ответник, че процесната фактура № 2019-6061/04.07.2019г. не му е била
предявена за плащане и той не е знаел че такава е издадена, като въззивният съд намира за
опровергано и твърдението на ответника по делото, че фактура № 6060/2019г. и фактура №
6062/2019г. са получени на 15.07.2019г. И трите фактури са получени от управителят на „О.-
С.“ Е. на 04.07.2019г., но само две от тях са били осчетоводени и платени от дружеството
ответник.
В обобщение въз основа на самостоятелен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключенията на експертите по приетите съдебни експертизи, въззивният
съд въз основа на правните съображения изложени по- горе намира за доказано по делото, че
между страните е възникнал валиден договор за изработка, основан на неформален договор
за извършване на ремонт на товарен автомобил с рег. № *. Установява се и се доказва по
делото, че страната изпълнител е извършила възложената и работа, съобразно договореното.
Установява се по безспорен и несъмнен начин, че работата е била приета от шофьора на
автомобила, работещ в „О.-С.“ Е. на 19.06.2019г., чрез конклудентни действия, без
възражения и без подписването на приемо- предавателен протокол или друг писмен акт,
като товарния автомобил е предоставен на собственика му и е започнал да работи и да
изпълнява функциите си по предназначение. Дори и да са били извършени без
представителна власт, действията на шофьора на автомобила по приемането на
ремонтираната вещ, са били потвърдени от Управителят на „О.-С.“ Е., на осн. чл. 301 от ТЗ,
след като същият по никакъв начин не се е противопоставил на извършеното приемане на
работата, веднага след като е научил за приключването на ремонта, чрез отправяне на
изрично волеизявление до управителя на „Б.иК. КД. Не са представени по делото
доказателства и за това, че от страна на „О.-С.“ Е., в срока по чл. 264 ал. 2 от ЗЗД, са
направени пред дружеството изпълнител на работата, каквито и да е било възражения за
явни или скрити недостатъци на ремонтираното МПС, поради което работата следва да се
счита за приета, макар и със забавата на длъжника. Не са предявени искове по реда на чл.
265 ал.1 от ЗЗД, в срока по чл. 265 ал.3 от ЗЗД. Издадената фактура № 2019-
6061/04.07.2019г., в качеството си на частен свидетелствуващ документ, макар и да не е
осчетоводена в счетоводството на „О.-С.“ Е., не може да бъде самостоятелно основание за
плащане на дължимото, но съставлява годно доказателство досежно описаните в нея
автомобилни части, вложени в ремонта на товарен автомобил с рег. № * и за тяхната
цена/която не е оспорена от ответната страна в хода на процеса/. Процесната фактура е била
надлежно изпратена и предявена на управителят на „О.-С.“ Е., по „Вайбър” на 04.07.2019г.,
заедно с другите две фактури- фактура № 6060/2019г. и фактура № 6062/2019г., като от
21
момента на изтичането на срока на поканата за плащане, посочен във
фактурата/11.07.2019г./, за дружеството ответник „О.-С.“ Е. е възникнало задължението за
плащането на дължимата цена за извършената работа. От този момент длъжникът е
изпаднал в забава и дължи лихви на кредитора за несвоевременното плащане на дължимата
цена. В случая такива се претендират от ищеца от предявяването на иска пред съда, до
окончателното изплащане на дължимото.
При изложените съображения от фактическа и правна страна въззивният съд счита, че
атакуваното с жалбата решение на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано
от доказателствената съвкупност, като на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде
отменено изцяло. Вместо него следва да бъде постановено друго решение от въззивния съд,
с което предявения иск да бъде уважан като доказан и основателен.
С оглед промяна на правния резултат на делото пред първата съдебна инстанция, следва на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, да бъде осъден ответника „О.-С.“ Е., да заплати на ищеца- „Б.иК.
КД, сумата 205.00лв. за държавна такса, сумата 700лв. за адвокатски хонорар, сумата 300лв.
за депозит за вещо лице, за разноските направени по делото пред първата съдебна
инстанция.
Останалите претендирани разноски със списък по чл. 80 от ГПК- за самолетни билети и сума
за преводач, не са разноски направени по делото и не се дължат от насрещната страна.
Разноските направени в изпълнителното производство, не се присъждат от съда разглеждащ
гражданското дело, а се присъждат от съдия изпълнителя в рамките на проведеното от ЧСИ
производство.
С оглед на изхода по делото пред настоящата въззивна инстанция, следва на осн. чл. 78 ал.1
от ГПК, да бъде осъден „О.-С.“ Е., да заплати на „Б.иК. КД, сумата 700лв. за адвокатски
хонорар за разноските в производството пред ОС Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8517/21.08.2020г., постановено по гр.д. №1909/2019г. по описа на РС
Петрич, като НЕПРАВИЛНО И НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „О.-С..“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. "Ц.Б." №*,
представлявано от Л.Т., да заплати на „Б.иК. КД, със седалище и адрес на управление ФРГ,
гр.Щ., ул."С." *, представлявано от С.М.Б., сумата от 5 108.10лв./пет хиляди сто и осем лева
и десет стотинки/, представляваща левовата равностойност на 2 611.73/две хиляди
22
шестстотин и единадесет евро и седемдесет и три цента/евро, по фиксинга на БНБ с ДДС, за
която е издадена фактура № 2019-6061/04.07.2019г. и която сума представлява цената на
извършени от „Б.иК. КД авторемонтни услуги и доставени резервни части на товарен
автомобил с рег. № *, по поръчка на „О.-С.“ Е., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на подаване на исковата молба /17.10.2019г./ до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „О.-С..“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. "Ц.Б." №*,
представлявано от Л.Т., да заплати на „Б.иК. КД, със седалище и адрес на управление ФРГ,
гр.Щ., ул."С." *, представлявано от С.М.Б., сумата 205.00лв. за държавна такса, сумата
700лв. за адвокатски хонорар, сумата 300лв. за депозит за вещо лице, за разноските
направени по делото пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „О.-С..“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. "Ц.Б." №*,
представлявано от Л.Т., да заплати на „Б.иК. КД, със седалище и адрес на управление ФРГ,
гр.Щ., ул."С." *, представлявано от С.М.Б., сумата 700лв. за адвокатски хонорар за
разноските във въззивното производство пред ОС Благоевград.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23