№ 15239
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101530 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****], с която срещу С. К. С., са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 8 021,58 лева, представляваща главница,
дължима на основание договор за кредит за текущо потребление №
11/14942424/17.12.2007 г., ведно със законната лихва за период от 25.07.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата 5 726,92 лева, представляваща договорна лихва за
период от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г.; сумата 1 042,40 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г.; сумата 120,00 лева,
представляваща разноски, дължими по изискуемия кредит, за които суми по ч. гр. дело
№ 41488/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.08.2023 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от
същата дата.
Ищецът [*****] твърди, че между него и ответника С. К. С. на 17.12.2007 г. е бил
сключен договор за текущо потребление за сумата от 15 000 лева, със срок на
издължаване от 96 месеца, като била уговорена и възнаградителна лихва при уговорен
променлив лихвен процент от 13,95 %, формиран от базовия лихвен процент към
датата на сключване на договора – 5,19 % и стандартна надбавка в размер на 8,76
процентни пункта. Към датата на сключване на договора за кредит, годишният
процент на разходите бил в размер на 15,10 %. Твърди, че на 26.09.2009 г., между
страните е било сключено допълнително споразумение към посочения договор, като
остатъкът по дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение е бил в
размер на 13 507,39 лева, от които остатък по главницата в размер на 13 214,19 лева и
дължима лихва в размер на 292,18 лева. По отношение на остатъка от дълга в размер
на 13 500 лева, със споразумението е било уговорено продължаване на срока за
1
издължаване на кредита от 77 месеца на 120 месеца, съответно крайният падеж бил
настъпвал на 26.09.2019 г. Със споразумението се променило и олихвяването по
кредита – с уговорен размер 14,95 % /формиран от базов лихвен процент, който към
датата на сключване на споразумението е бил 7,44 % и от стандартна надбавка в
размер на 7,51 %/. На 14.03.2014 г., между страните е било сключено следващо
допълнително споразумение, като към датата на сключването му остатъкът по дълга, е
бил в размер на 9 946,75 лева /9 886,11 лева главница и 60,64 лева лихва/. Със
споразумението е бил уговорен нов срок за издължаване на кредита – 120 месеца, като
крайната дата за погасяване на задълженията била 07.03.2024 г., а уговорената лихва –
14,95 %. Ищецът твърди, че на 03.08.2022 г. е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, поради забава в плащанията с повече от 90 дни – съгласно т. 19.2, т. 20.1 и т.
20.3 от Общите условия на [*****], като кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем, след което кредиторът е подал заявлението по чл. 417 ГПК. Посочва, че
обявяването на предсрочната изискуемост е извършено лично на кредитополучателя
чрез покана-уведомление с изх. № 01-20-13123/15.07.2022 г., връчена на 30.08.2022 г.
Заявява, че размерът на общо дължимите суми по договора за кредит възлиза на: 8
021,58 лева – главница; 5 726,92 лева – договорна лихва за периода от 07.03.2017 г. до
02.08.2022 г.; 1 042,40 лева – мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 02.08.2022
г., както и 120,00 лв. - разноски, дължими по изискуемия кредит, чието заплащане
претендира. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
Ответникът е подала в срок отговор на исковата молба със становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че претендираните суми не са
изчислени правилно, не било посочено каква част от тях е погасена. Счита, че сумите,
претендирани в заповедното производство, не са идентични с дължимите суми,
договорени между страните със споразумението, съгласно което месечната дължима
вноска била в размер на 161,41 лева, т.е. общото задължение на ответницата възлизало
на 10 410,40 лева, а в заявлението е претендирана сумата 15 746,37 лева. Въвежда
забележки по издадената заповед относно отразяването на източника на задълженията.
Счита, че договорът между страните съдържа неравноправни клаузи, както и че
лихвите са прекомерни и за тях не може да настъпи изискуемост. Заявява възражение
за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноските по делото.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема следното от фактическа страна:
По делото като доказателство е приет сключеният между страните на 17.12.2007
г. договор за потребителски кредит без обезпечение. Видно от съдържанието му е, че
със същия е договорен размер на кредита от 15 000 лева, които банката е поела
задължение да преведе по сметка на кредитополучателя, а последният се е задължил
да върне на 96 месечни вноски съгласно погасителен план към договора. С чл. 7 от
договора е предвидено, че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 13,95 %
годишно, формиран като сбор от базов лихвен процент 5,19 % и стандартна надбавка в
размер на 8,76 %. В договора е посочено, че ГПР възлиза на 15,40 %. С чл. 13 от
договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на
клиента.
По делото са приети приложимите към договора за кредит общи условия.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите, при забава в плащането на главницата, невнесената
сума се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 %.
Представен е и погасителният план по договора за кредит, от който се
установява, че кредитът се издължава на 96 месечни анюитетни вноски, 95 от които в
размер на 260,15 лева и 96-та вноска в размер на 85,48 лева с падеж 7-мо число на
2
месеца, като е посочено, че в края на периода кредитополучателят се задължава да
върне сума в общ размер на 24 899,73 лева.
С допълнително споразумение към договора за потребителски кредит от
26.09.2009 г. страните са се съгласили, че остатъкът от дълга към посочената дата
възлиза на сумите: 13 214,19 лева – главница, 292,18 лева – редовна лихва, 1,02 лева –
наказателна лихва. С това споразумение остатъкът от дълга е посочен на сумата 13 500
лева. Страните са се съгласили да се удължи срокът на кредита от 77 на 120 месеца с
краен падеж на задълженията 26.09.2019 г. Лихвеният процент по кредита е определен
на 14,95 %, а ГПР - в размер на 16,02 %. Изготвен е нов погасителен план, съгласно
който сумата 13 500 лева съставлява главница, а в края на периода е предвидено
кредитополучателят да дължи сумата 25 619,75 лева.
С допълнително споразумение към договора за потребителски кредит от
14.03.2014 г. страните са се съгласили, че остатъкът от дълга към посочената дата
възлиза на сумите: 9886,11 лева – главница, 60,64 лева – редовна лихва, 1,02 лева –
наказателна лихва. С това споразумение остатъкът от дълга е посочен на сумата
9945,96 лева. Страните са се съгласили да се удължи срокът на кредита на 120 месеца с
краен падеж на задълженията 07.03.2024 г. Лихвеният процент по кредита е определен
на 14,95 %, а ГПР в размер на 16,25 %. Изготвен е нов погасителен план, съгласно
който сумата 9945,96 лева съставлява главница, а в края на периода е предвидено
кредитополучателят да дължи сумата 19 368,85 лева.
Видно е от покана уведомление, изх. № 01-20-13123/15.07.2022 г., адресирана до
ответника, че вземанията на банката по процесния договор за кредит, сключени с
ответника са обявени за предсрочно изискуеми. Посочено е, че от датата на
получаване на уведомлението цялата непогасена главница по договора е дължима и
върху нея се начислява законна лихва. Изявлението на банката за обявяване на
вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми е връчено на длъжника на
03.08.2022 г.
Въз основа на издадените по ч.гр.д.№ 13516/2023 г. по описа на СРС, 41 състав,
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 1411/2023 г. по
описа на ЧСИ В[*****].
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз
основа на материалите по делото, извършена справка при ищеца, хронологично
извлечение по разплащателна сметка, параметрична справка с данни за начислени
суми, платени и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно
изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът
кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за
спора факти. От съдържанието му се установява следното:
С представените по делото споразумения е капитализирана начислена договорна
лихва, като същата е била прибавена към главницата. По договора и допълнителните
споразумения са били заплатени суми в общ размер на 23 851,17 лева . Съгласно
заключението по задачите на ищеца незаплатените към датата на подаване на
заявлението суми са следните: 8024,58 лева – главница, договорна лихва в размер на
5 706,94 лева за периода 07.12.2017 г. – 03.08.2022 г., наказателна надбавка върху
просрочената главница в размер на 1042,41 лева за периода до настъпване на
предсрочната изискуемост съгласно счетоводните записи на ищеца (03.08.2022 г.);
такси за предсрочна изискуемост; мораторна лихва върху главницата след
настъпването на предсрочна изискуемост за периода 03.08.2022 г. – 20.07.2023 г. в
размер на 855,45 лева. Вещото лице е установило, че по образуваното изпълнително
дело (въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство по реда
3
на чл. 417 ГПК) са извършени плащания в размер на 2828,80 лева.
На служебно поставените от съда задачи вещото лице е дало следните отговори:
в периода от 17.12.2007 г. до 17.12.2015 г. (падежът на договора съобразно уговореното
между страните при сключването му) е била заплатена сума в общ размер на 19 700,20
лева. При съобразяване на първоначално заложения в договора ГЛП (13,95 %) и без
капитализирането на лихви съгласно сключените две споразумения, вещото лице е
установило, че погасени биха се явили главница с падежи до 07.01.2014 г. (частично) в
размер на 9770,36 лева, договорна лихва с падежи 07.01.2008 г. – 07.02.2014 г. в размер
на 9 087,83 лева, санкционна лихва (наказателна надбавка) върху просрочена главница
в размер на 842,01 лева. Към тази падежна дата (съгласно първоначалния договор)
неплатени са били сума за главница в размер на 5229,64 лева и сума в размер на
711,90 лева – договорна лихва. Вещото лице е установило наличието на плащания
след17.12.2015 г. в размер на сумата 4150,97 лева.
Процесуалният представител на ответника е направил изявление пред съда в
откритото съдебно заседание на 09.05.2024 г., че заплатените след образуване на
настоящото производство суми в размер на 2828,80 лева са направени в хода на
изпълнителното производство, с оглед което и съдът приема, че същите не са били
доброволно заплатени от ответника на ищеца.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба, съдът приема, че е сезиран
с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
вземанията, за които по ч.гр.д. № 13516/2023 г. съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката и
изпълнителен лист.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валидното сключване на
договор за текущо потребление, както и на последващите допълнителни споразумения
с посоченото в исковата молба съдържание, съществуване на вземанията по договора,
че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената сума,
респ. възникнало е задължение за връщането й при условията, регламентирани в
договора и споразуменията; извършен имуществен разход във връзка с неизпълнение
на задълженията на ответницата по процесния договор в посочения размер. Във връзка
с въведеното възражение за настъпила погасителна давност – че са предприети
действия, които спират или прекъсват давността. Съдът е обявил на страните, че по
силата на ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на 13.03.2020 г. давността за вземанията
е спряла да тече от посочената дата за период от 2 месеца и 7 дни.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в т.ч. и че е погасила чрез
плащане процесните суми.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е указал на
страните, че следи служебно за нищожност на договора и отделни клаузи от него
поради противоречие с императивни материалноправни норми, поради заобикаляне на
същите, както и поради противоречие с добрите нрави. Съдът следи служебно още и
за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е
ответникът. Тези задължения на съда произтичат от правилото на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ
бр. 100/2019 г). и задължителната практика на ВКС, в т.ч. ТР № 1 от 27.04.2022 г. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е очертан
обсегът на служебната преценка.
В конкретния случай съдът намира, че договорът за потребителски кредит от
4
17.12.2007 г. е валидно сключен между страните. При извършване на служебна
проверка за съответствие на същия с императивните материалноправни норми,
действащи към момента на сключването му, съдът не констатира наличие на
обстоятелства, сочещи на нищожност на съглашението. С договора страните изрично
са уговорили размера на базовия лихвен процент, стандартната надбавка, общия
размер на лихвения процент и ГПР към момента на сключване на договора. Касателно
уговорката за дължимост на възнаградителна лихва, съдът намира същата за валидна,
съответно въз основа на тази клауза за потребителя е възникнало задължение да
заплаща възнаграждение на банката за предоставения кредитен ресурс. В случая
определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни –
константна надбавка и базов лихвен процент към момента на сключване на договора е
направено точно, ясно и разбираемо, като с подписването на договора страните са
изразили съгласието си с конкретния размер на базовия лихвен процент, лихвения
процент по кредита, съответно цената на предоставения кредит и погасителния план
към него. Договорът съдържа посочване на ГПР, което също е ясно и недвусмислено и
кредитополучателят – потребител изрично се е съгласил с този размер. Не се
констатира нищожност и на уговорката за моратрна неустойка („наказателна
надбавка“), с оглед датата на сключване на договора и приложимите към същия
момент императивни норми на закона. Обсъжданите клаузи не са неравноправни и са
действителни. Въз основа на тях за страните са възникнали предвидените права и
задължения по правоотношението.
Не са налице основания съдът да приеме, че договорът противоречи на добрите
нрави или че същият е нищожен на друго основание, за което съдът следва да
проследи в настоящото производство.
Ето защо и съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника заемна сума в размер на 15 000 лева, а последният се е
задължил да върне същата при условията и сроковете, предвидени с договора и
погасителния план, в т.ч. ведно с договорна лихва, представляваща възнаграждение на
кредитора за предоставения на потребителя за срока на договора финансов ресурс.
По отношение на допълнителните споразумения съставът на
първоинстанционния съд намира, че същите не са породили валидни правни
последици, съответно не обвързват съобразно предвиденото в тези съглашения
страните. Установено е в производството, че с допълнителните споразумения е
извършено капитализиране на лихвите към главницата, а със споразумението от 2009 г.
увеличен е размерът на възнаградителната лихва, с която се предвижда да се олихвява
новосформираната главница. И с двете споразумения е удължен срокът на договора,
като съобразно предвидените промени са били изготвени нови погасителни планове
относно дължимите суми.
Съгласно трайната практика на ВКС по тези въпроси, допълнително
споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит,
в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД
/решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 150/20.03.2020 г.
по т. д. № 279/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. №
739/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50053 от 18.07.2023 г. на ВКС по т. д. №
614/2022 г., II т. о., ТК и др./.
Уговорките в двете допълнителни споразумения към процесния договор за
кредит, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата
5
чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви,
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като
представляват анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, а кредитополучателят в случая има качеството потребител.
Следва да се даде отговор на въпроса дали след премахване на нищожните
клаузи, предвиждащи капитализиране на лихви и олихвяване на същите с по-висок
лихвен процент , респ. отразяването на тези обстоятелства в погасителните планове
към споразуменията, договорът може да бъде запазен и с какво съдържание.
Съгласно Решение № 50053 от 18.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 614/2022 г., II т. о.,
ТК, постановено по аналогичен на настоящия случай изводите за нищожност на
клаузите, включени в допълнителните споразумения към договора за кредит,
изключват възможността размерът на дължимите от ответника вноски да се
определя по приетите с допълнителните споразумения погасителни планове. Ето
защо и доколкото съдът достигна до извод за действителност на договора за кредит с
първоначалното му съдържание, то и дължимите от ответницата суми за главница и
възнаградителна лихви следва да бъдат определени по първоначалния погасителен
план към договора за кредит от 2007 г. и изрично посочените в чл. 7 и чл. 8 от
договора за кредит размери на възнаградителната лихва /базов лихвен процент и
стандартна надбавка/ и на ГПР. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС – напр.
Решение № 60118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о., ТК Решение
№ 50053 от 18.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 614/2022 г., II т. о., ТК и др.
С оглед изложеното и като съобрази претендираните в настоящото производство
вземания, съдът намира, че към датата на изтичане на срока на договора за кредит
(17.12.2015 г.) непогасени са били вземанията съгласно заключението на съдебно-
икономическата експертиза - неплатени са били сума за главница в размер на
5229,64 лева и договорна лихва в размер на 711,90 лева. Вещото лице е установило
наличието на плащания след тази дата в размер на сумата 4150,97 лева. Със същите
съдът съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ГПК приема, че е погасен остатъкът от
възнаградителната лихва в размер на сумата 711,90 лева. На следващо място се
съобразява, че върху непогасената главница с оглед настъпилия краен срок на договора
длъжникът дължи и лихва за забава в размер на законната от настъпването на крайния
падеж на договора и такава се дължи до плащането. При извършване на собствени
изчисления и спазване на правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както и указанията на ВКС,
дадени с ТР № 3/2017 г., ОСГТК, съдът намира, че с остатъка от сумата в размер на
3439,07 лева, заплатена в периода до 30.11.2018 г. (заплатените суми и датите, на
които плащанията са извършени, са посочени в Таблица 1 от заключението на в.л. Д.)
ищцата е погасила лихва за забава в размер на законната върху непогасената главница
в размер на сумата 1366,10 лева (изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез
използване на лихвен калкулатор при съобразяване на непогасената част от главницата
и направените от длъжника плащания), като е погасена и главница в размер на сумата
2072,97 лева. При така направените изчисления непогасена е останала главница в
размер на сумата 3156,67 лева.
Във връзка с доводите на ответника за извършени погасявания по изпълнителното
дело, доколкото между страните не е спорно, че същите са в резултат на
принудителното изпълнение (в този смисъл е изявлението на процесуалния
представител на ответника в съдебното заседание на 09.05.2024 г., проведено пред
настоящата инстанция), следва да се припомни, че с ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
9 от същото е възприето, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
6
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Тези плащания се съобразяват от съдебния изпълнител в хода на
изпълнителното производство, с оглед допуснатото незабавно изпълнение на сумите
по заповедта, с оглед което и не следва да бъдат съобразявани от исковия съд.
Следва да се обсъди своевременно заявеното от страна на длъжника възражение
за погасяване на вземането за главница по давност.
Както се посочи и по-напред в решението, съдът намира, че падежът на
задължението за връщане на главницата е настъпил с изтичането на срока на договора
за кредит съобразно първоначално уговореното между страните (17.12.2015 г.). Към
посочената дата, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза непогасеният остатък от главницата съобразно първоначалния погасителен
план е бил в размер на 5229,64 лева. В периода след изтичане срока на договора
длъжникът е извършвал частични плащания, които са съобразени от съда по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД. След преустановяване на плащанията неиздължена е останала сума за
главница в размер на 3156,67 лева. По отношение на това вземане настоящият съдебен
състав намира, че е обхванато от изтичането на погасителна давност, доколкото
извършването на частични плащания не е погасявало давността за непогасената част
от вземането.
Още с решение № 1847 от 16.07.1957 г. по гр. д. № 4955/57 г. ВС, IV ГО е
разяснено, че частичното плащане не представлява признание за дължимостта на
цялата сума и не може да прекъсне давността. Това разрешение се следва
последователно и в практиката на ВКС: решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр.
д. № 18874/2002 г. на V ГО, решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010
г. на II ТО, решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г на I ТО, решение №
255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г. на II ТО , Определение № 866 от
17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 50002 от
2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 701/2022 г., III г. о., ГК и много други. По делото не е
установено с извършените частични плащания длъжникът да е признал цялото си
задължение. Ето защо и съдът приема, че независимо от спирането на давността по
силата на ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., към датата на подаване
на заявлението (25.07.2023 г.) петгодишната давност за вземането за остатъка от
главницата по договора за кредит е била изтекла. Искът в тази част следва да бъде
отхвърлен поради погасяването му по давност.
Предвид изводите, до които съдът достигна относно действието на договора и
настъпването на крайния падеж на същия с изтичането на първоначално уговорения
срок, то и след тази дата (17.12.2015 г.) не са налице основания за начисляване на
възнаградителна лихва в размер на 5726,92 лева, на мораторна неустойка в размер на
1042,40 лева, както и на разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
длъжника в размер на 120 лева. Тези искове следва да се отхвърлят.
На общо основание (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) кредиторът има право на лихва за забава,
съизмерима със законната. Доколкото обаче съдът прие, че главното вземане е
погасено по давност, лихва за забава върху същото не се дължи.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се присъждането на адвокатски
възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. за исковото производство,
7
за заповедното производство и за частното производство по в.ч.гр.д. № 13516/2023 г.
по описа на СГС, II-Ж състав.
За исковото производство съдът, съобразявайки конкретната фактическа и правна
сложност на спора, срочното разглеждане на делото в едно открито съдебно заседание,
броя и цената на предявените искове, актуалната съдебна практика по приложението
на чл. 38 ЗАдв., намира, че в полза на адв. Т. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1600 лева.
За процесуалното представителство на длъжника в заповедното производство,
изразяващо се в искане за спиране на изпълнението и подаване на възражение по
образец по чл. 414 ГПК, съдът определя адвокатско възнаграждение на адв. Т. в размер
на сумата 300 лева.
По отговорността за разноските в частното производство по в.ч.гр.д. №
13516/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав настоящият съдебен състав намира, че не
следва да се произнася. Видно е, че със съдебния акт на въззивния съд разноски са
присъдени съобразно изхода от това производство. Ответникът не е поискал изменение
на същото в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, ако е считал, че разноските
за това производство следва да се присъдят съобразно изхода от исковото. Ето защо и
не е налице процесуален ред, по който първоинстанционният съд да се произнесе по
този въпрос, доколкото при такова произнасяне би се стигнало до недопустимо
преразглеждане на съдебния акт на горната инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от [*****],
ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление: [*****], срещу С. К. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [*****] 1, ел.адрес за връчване: **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 8 021,58 лева (осем хиляди двадесет и един
лева и 58 стотинки), представляваща главница, дължима на основание договор за
потребителски кредит от 17.12.2007 г., допълнително споразумение към него от
26.09.2009 г. и допълнително споразумение към него от 14.03.2014 г., ведно със
законна лихва за период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5 726,92
лева (пет хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 92 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г., сумата 1 042,40 лева
(хиляда четиридесет и два лева и 40 стотинки), представляваща мораторна неустойка
за период от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г., сумата 835,47 лева (осемстотин тридесет и
пет лева и 47 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 03.08.2022 г. до
20.07.2023 г., сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща разноски,
дължими по изискуемия кредит, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 23192/05.08.2023 г. по ч.гр.д. №
41488/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане № 111712/06.08.2024 г.
ОСЪЖДА [*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление: [*****], да
заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Н. С. Т., член на САК,
личен № [*****], БУЛСТАТ [*****], с адрес: [*****] 1, ел.адрес за връчване:
**********, сумата от 1600 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на С. К. С. в първоинстанционното производство и
8
сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на С. К. С. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9