Р Е Ш Е Н И Е №
1233
гр.
Сливен, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4829 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Водоснабдяване
и канализация - Сливен“ ООД, че ищцата Н.С.Т., ЕГН: **********, не дължи
сумите, за които е осъдена с изпълнителен лист от 21.12.2005 г., издаден по ч.
гр. д. № 2618/2005 г. по описа на РС - Сливен, а именно сумата от 681,24 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
29.10.1999 г. до 31.05.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.12.2005 г. до окончателното й изплащане; сумата от 220,79 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава и сумата от 19,04 лв., представляваща
разноски по издаването на изпълнителния лист, по който е образувано изп. дело №
277/2019 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен.
В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2618/2005 г. по описа на СлРС,
първоначално е било образувано изп. дело № 104/2011 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев. С постановление от 25.11.2016 г. изпълнителното дело било прекратено,
а видно от положения печат, последното изпълнително действие било извършено на
17.11.2011 г. Ето защо ищцата твърди, че вземанията на ответното дружество са
погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че вземанията на ответника не са погасени по
давност.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените разноски.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва иска и
моли съда да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
събраните писмени доказателства по делото с изпълнителен лист от 21.12.2005 г.,
издаден по ч. гр. д. № 2618/2005 г. по описа на СлРС, ищцата била осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 681,24 лв., представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 29.10.1999 г. до
31.05.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2005 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 220,79 лв., представляваща мораторна лихва
за забава и сумата от 19,04 лв., представляваща разноски по издаването на
изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 104/2011 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, прекратено на 25.11.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На положения върху изпълнителния лист печат е отбелязано, че последното
изпълнително действие е извършено на 17.11.2011 г.
Въз
основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 2618/2005 г. по описа на
СлРС, било образувано на 15.03.2019 г. ИД № 277/2019 г. по описа на ДСИ при РС
- Сливен. Видно от представения препис на документите по изпълнителното дело,
по същото не са извършвани изпълнителни действия.
Въз основа на
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът
намира предявения иск за процесуално допустим, а по същество и за изцяло основателен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищцата основание за
недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност.
По въпроса от кога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения
въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и
последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на
изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се характеризира със
своята динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се
вземат предвид последиците на всяко едно от производствата, от значение за
прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването на
изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на
опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във
всеки случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълнителни действия.
От писмените доказателства по делото се
установява, че по ИД № 104/2011 г. по описа на ЧСИ П. Георгиев последното
изпълнително действие е извършено на 17.11.2011
г. Оттогава и до настоящия момент не са предприемани никакви изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давностния срок. Ето защо процесните вземанията
на ответното дружество са погасени по давност, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по
делото в общ размер на 350 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и
300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.С.Т., ЕГН: **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, сумите, за които е
осъдена с изпълнителен лист от 21.12.2005 г., издаден по ч. гр. д. № 2618/2005
г. по описа на РС - Сливен, а именно сумата от 681,24 лв. /шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 29.10.1999 г. до 31.05.2005 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 09.12.2005 г. до окончателното й изплащане; сумата от 220,79 лв. /двеста и двадесет лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава и сумата
от 19,04 лв. /деветнадесет лева и
четири стотинки/, представляваща
разноски по издаването на изпълнителния лист, по който е образувано Изпълнително
дело № 277/2019 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен, поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН: **********,***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: