Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.София, 25.07.2019 г.

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                             

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                 Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 3990 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на З.” Б.В.И.Г.“***- длъжник по изпълнително дело № 20197900400416 по описа на ЧСИ Р.М., подадена чрез  юрк.Н.З. срещу постановление за приети по делото разноски от 28.02.2019 год., с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 553,46 лв. адвокатски хонорар- минимално определения според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски на ЧСИ, с което е отказано  намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнението в полза на взискателя по изп.дело в размер на сумата от 553,46 лв. Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- И.К.Д., чрез пълномощника си адв.П.С.в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

ЧСИ Р.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20197900400416  по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 22.02.2019 г. по молба на И.К.Д., подадена чрез пълномощника адв.П.С., въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2019 г., издаден от Софийски градски съд, ГО, І-8 състав по гр. дело № 10794/2010 г., срещу З.” Б.В.И.Г.“***, за заплащане на сумите посочени в него.

            В срока за доброволно изпълнение, длъжникът З.” Б.В.И.Г.“***, чрез своя процесуален представител юрк.Н.З. е депозирал на 27.02.2019 год. писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери.

С постановление за приети по делото разноски от 28.02.2019 год., ЧСИ е отказал да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 553,46 лв. адвокатски хонорар- минимално определения според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в постановление от 28.02.2019 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 22.02.2019 год., пълномощника на взискателя- адв.П.С.не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 553,46 лв. за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 22.02.2019 год. за образуването му въз основа на издадения от СГС, ГО І-8 с-в, изпълнителен лист.  В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 553,46 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Р.М. от 28.02.2019 год., с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 553,46 лв. адвокатски хонорар- минимално определения според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 553,46 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

          По отношение на разноските:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

 ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за приети по делото разноски от 28.02.2019 г., по изп.дело № 20197900400416 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790, с район на действие СГС, с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 553,46 лв. адвокатски хонорар- минимално определения според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 НАМАЛЯВА  на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя – И.К.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, чрез пълномощника адв.П.С., по изп.дело № 20197900400416 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 553,46 лв / петстотин петдесет и три лева, и 46 стотинки/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                                                              2.