Р Е
Ш Е Н
И Е
№
320
гр. Русе, 02.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 10 септември през две
хиляди и деветнадесета година……… в състав:
Председател : Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря Светла Пеева и в
присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр.дело
№ 417 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Л.В.К. чрез назначеният му особен представител адв.Б.М. обжалва Решение № 774 от 13.05.2019г, постановено
по гр.д.№ 5219/18 по описа на РРС.Излага оплаквания за неправилност на
съдебното решение. Счита, че съдът
неправилно е преценил, че К. има качеството на купувач на топлинна
енергия, респективно неправилно е приел, че дължи исковите суми за потребена топлинна енергия. Иска от въззивния
съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния
съд и постанови друго, с което иска на „Т.с правно основание чл.422 ГПК се
отхвърли като неоснователен.
Въззиваемият „Т.със седалище и
адрес на управление гр.Русе не е депозирал писмен отговор по жалбата. В съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата съдът намира следното:
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 2
/17 от 17.05.2018г по т.д.№ 2/17 ОСГК на ВКС. От събраните по делото писмени
доказателства е видно, че на 14.02.2005г Л.В.К. е поискал откриване на партида
при „Т.за плащане на топлоенергия въз основа на сключен договор за наем между К.
и собственика на топлоснабдения обект. Тези действия от страна на К. сочат за
възникване на договорни отношения между него и топлопреносното
предприятие. За прекратяване на тези договорни отношения не е достатъчно само
прекратяване на договора за наем между собственика на обекта и наемателя, а и
предприемане на реални действия от страна на К. като „купувач на топлинна
енергия“ по прекратяване на облигационното правоотношение с
„Топлофикация-Русе“ЕАД. Такива доказателства по делото не са представени от
страна на ответника, който носи доказателствената
тежест за установяване на този факт / чл.154, ал.1 ГПК/. При така установената
фактическа обстановка следва да се приеме, че Димов е клиент на топлинна
енергия въз основа на договор, сключен с ищцовото
дружество, който не е прекратен, поради което ответникът дължи през времетраенето на договора ползване
на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й. По делото са представени писмени доказателства установяващи размера на ползваната
и незаплатена топлинна енергия за процесния период,
поради което искът за установяване на вземането на „ Т.към Л.В.К., за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 618/18 по описа на РС-Силистра. Първоинстанционният съд е стигнал до същият правен извод,
поради което решението е правилно и следва да се потвърди.
В тежест на ответника са направените от въззиваемият
разноски във въззивното производство в размер на
150лв, представляващи възнаграждение за особен представител на жалбоподателя.
Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя и юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемия в размер на 150лв,
което също се дължи от жалбоподателя.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 774 от 13.05.2019г,
постановено по гр.д.№ 5219/18 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес-***
да плати на Т. ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Р.сумата от 150лв
разноски за особен представител във въззивното
производство, както и 150лв юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :