Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 261493 Година
18.05.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 795
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. "Хр. Г. Д." № **, чрез юрк. П.П.,
против Ч.Н.Д. ЕГН **********,***, с която се иска от
съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:
1.
главница в размер на 552,40 лв., представляваща стойността
на неплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2018 г.
2.
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. - 06.02.2020 г. в размер на 44,99 лв.
3.
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (07.02.2020 г.) до пълното изплащане на задължението, както и
4.
направените деловодни разноски в производството по чл.
410 от ГПК в общ размер от 75,00 лв.
5.
деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното
от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът Ч.Н.Д., като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., бул. „Б." № ***, бл **, вх. *, ет *,
ап *, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34 ал. 1 от
ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия
и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл 34, ал 1,
клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносно
предприятие, ищцовото е доставило до сградата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо"
ЕАД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на обща стойност 597,39 лв., включваща главница в размер на 552,40
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода01.05.2018 г. - 30 04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 03 07 2018 г - 06 02.2020 г., в размер на 44,99 лв.
Начинът на формиране на посочените по-горе главница и обезщетение за забавено
плащане, за всеки месец от процесния период, е посочен в приложеното към
исковата молба, заверено копие от препис-извлечение от сметката на ответника
Начислената на ответника топлинна
енергия, е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на
потребление се намира в сграда в режим на етажна собственост, топлинната
енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.
За събиране на посочените по-горе
суми, на 07.02.2020 г., депозирали пред Районен съд -
гр Пловдив, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, по което бе образувано ч. гр дело № 1975/2020 г, по описа на XIV гр
състав Със заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирахме ответникът
да бъде осъден да ни заплати и законната лихва върху главницата, считано от
07.02 2020 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а
именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл 12 от ТДТКССПГПК,
както и 50 лв юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
В определения от съда срок не е
постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият е бил призован при
условията на чл 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал съобразно разпоредбата на чл
415, ал. 1, т 2 ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на
вземането си, когато заповедта е била връчена при условията на чл. 47. ал 5, поради
което представляваното от мен дружество подава настоящата искова молба в срока
по чл. 415 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ Ч.Н.Д., чрез
назначения му особен представител адв. П.В., с отговора на исковата молба
заявява, че оспорва предявените искове по основание и по
размер.
Твърди, че оспорва изцяло претенциите на
дружеството, като приложение към исковата молба е представена препис извлечение
от сметка. Респективно, оспорва и самите фактури, евентуално съдържащи описание на
остойностените в тях услуги, ако има такива.
Твърди, че няма никакви данни за валидно
изградена облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, като страни
в конкретното материално правоотношение.
За да се приеме, че
по това правоотношение са възникнали вземания за ищеца, следва последният да
докаже, че е доставил в сградата, респективно апартамента на ответника топлинна
енергия, която е разпределена правилно според регламентираните за това правила.
Ответникът не е получил твърдените от дружеството доставки на топлинна енергия,
поради което не дължи и процесите суми.
Твърди, че не е ясно също така за
какви периоди, за какви доставки и на какво основание се претендират сумите.
Твърди, че на ответника не са предоставян
и/изпращани цитираните фактури. Въпросните фактури, издадени на основание, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, по своята правна характеристика
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ад. 1 от ГПК, обективиращи изгодни за своя издател факти. Съгласно Определение
№306/13.05.2011 г. по т.д. № 963/2010 г. на ВКС, "фактурата е частен
свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, пито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби В тази връзка било и
Решение №30/12.07.2010 г. по т.д. № 284/2010 г. на ВКС, съгласно което
"като части свидетелстващи документи, едностранно съставените от /фирма/
месечни дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия и тяхната стойност, не се ползват с
обвързваща за съда доказателствена сила, а се преценяват от съда. наред с
всички останали доказателства по делото.
Заявява, че оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения - че са
реализирани доставки в описаните от ищеца количества.
В този смисъл заявява, че искът е изцяло неоснователен, поради липса на сочените като негово
фактическо основание обстоятелства.
Прави възражение за липса на
точно изпълнение - няма валидно определяне на размера на доставките и тяхното
остойностяване. Твърди, че вземането не е ликвидно и
изискуемо и не възниква задължение за ответника да плати на ищеца.
На следващо място, счита, че
исканите от ищеца суми са погасени по давност. Следва да се има предвид, че
вземанията на топлофикация, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
н на доставчици на комуникационни услуги съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания, по смисъла на чл. 111, б."
в " от ЗЗД. и за тях се прилага тригодишна давност. Поради това прави
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претенднраните
суми.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, което е връчено при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № 1975/2020 г. по описа на ХІV гр. състав на
ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд –
Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума
в размер на 552,40 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 44,99 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 03.07.2018 г. - 06.02.2020 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението; разноски в общ размер от 75,00
лв.
В предявеното исково производство ищецът е
представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия за
клиентски номер ******* с потребител Ч.Н.Д. и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация Пловдив ЕАД на потребители в
гр. Пловдив.
Представена е
Справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че ответникът Ч.Н.Д. е собственик на имота находящ се в гр. П.,
бул. „Б." № ***, бл **, вх.*,
ет *, ап *.
От Договор № **/11.05.1994 г.
сключен между „Топлофикация Север“ ООД и председателя на Домсъвета на сградата
находяща се на бул.“Б. **-***, се установява, че същия е за доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на жилищната сграда.
От заключението на вещото лице В.Ш. по
допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че през процесния
период 01.05.2018 г. -30.04.2019 г. АС обслужваща жилищния блок на адрес: гр. П.,
бул. „Б." № ***, бл **,
вх. *, ет *, ап *,
е работила като е подавала топлинна
енергия и БГВ.
Установява се, че в процесния период в ап.8, всички 3 бр. отоплителни
тела тип радиатор са били присъединени
към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет,
като за отчета им не е бил осигуряван достъп. Установява се, че в същия период
в имота на ответника е имало монтирано 1 бр. отоплително тяло тип лира с
мощност 552 W, което не е снабдено с ИРУ.
Вещото
лице е установило, че отопляемия обем е 122 кв.м., а през имота на ответника не
преминава щранг лира.
Потребената
ТЕ за отопление от лира в помещение „Баня“ се начислява по максимална нормативна
мощност поради липса на уред за отчет.
В
процесния период в имота е имало монтирани три броя ИРУ за визуален отчет,
които са технически изправни. За отчитането им не е осигуряван достъп и
начисляването на изразходваното
количество ТЕ от същите е начислявана по максимална нормативна общност на
отоплителните тела. Твърди се, че има монтиран и един брой водомер за топла
вода, като начисляването за изразходваното количество ТЕ за БГВ е ставало на база 1 лице по 140 л. за денонощие, поради
неосигурен достъп за отчет на показания
от устройството.
Вещото
лице е установило, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7,
вр. с 6.5. от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването 1 бр. лира в помещение „Баня“ с мощност 552 W
по максимална нормативна мощност, поради липса на уред за точет; на 3 бр.
отоплителни тела по максимална нормативна мощност на отоплителните тела, както
и на 1 бр. лице по 140 л./денонощие за БГВ, поради неосигурен достъп за отчет
на ИРУ.
Сочи
се от вещото лице, че при начисляването на ТЕ за отопление от отоплителните тела „Небло“ ЕАД са се
събразили с предходен период, при
който е имало отчитане и на отоплителните тела не е начислявана ТЕ за
отопление, а само на отоплителното тяло тип „Лира“ в помещението „Баня“.
Вещото
лице е посочило, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове,
посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на вещото лице М.П.М. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 01.05.2018 г. -30.04.2019 г. по партидата на ответника е издадено едно кредитно известие/т.нар.
минусова изравнителна сметка/№ *********/31.072019 г. на стойност 358,21 лева,
като с него са погасени част от задълженията на ответника.
Вещото
лице е установило, че стойността на топлинната енергия посочена като потребена
от ответника с клиентски номер *********
и ИТН ***** на адрес: гр. П., бул. „Б." № ***, бл **, вх. *, ет *, ап *, за процесния
период е 910,61 лева преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 07.02.2020 г., като след извършено
прихващане на сумата от 358,21 лева и към датата на завеждане на исковата молба
– 09. 07.2020 г. е 552,40 лева.
Размерът на лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., за периода от
падежа на всяко плащане от 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г. вкл., дата преди
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 07.02.2020 г. е общо за
периода 44,99 лева.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си носител на вещтно право
на собственост по отоншение на горецитирания топлоснабден имот, ответникът е
имал и качеството на клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД,
гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасяли.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани и на
сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в един
централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел II
от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Установи се от заключението на вещото лице Ш.,
че имота е бил топлофициран, като има три броя ИРУ за
визуален отчет, които са технически изправни и един брой водомер за топла вода,
като начисляването за изразходваното количество ТЕ за БГВ.
В заключението си вещото лице Ш. изрично е записало, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника топлинна енергия, съответства на специалната методика от нормативните
актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на
разходите на топлинна енергия.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява
дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на
вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се
дължи съответно плащане.
Лихвата за забава за същия период за периода от падежа на всяко плащане 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. вкл., е общо за
периода 44,99 лева.
Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до
размера установен от експертизата, а именно 552,40 лева главница и 44,99 лева лихва за забава, към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 07.02.2020 г.
Съдът намира за неоснователно
своевременно направеното от ответника с писмения отговор възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на сумите по предявения иск. Действително в
случая се касае за периодични плащания, приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111 б.“В“ от ЗЗД.
С оглед разпоредбите на чл. 114 ал.
2 и ал. 3 ЗЗД, следва да се приеме, че в настоящия случай давността е започнала
да тече от деня, в който задължението е възникнало, респ. от настъпване на
падежа на фактурите.
Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1975/2020 г.
на ПРС – 07.02.2020 г. /от който момент се счита предявен настоящия иск за съществуване на
вземането против ответника съгласно чл. 422 ал. 1 ГПК/, три годишен давностен срок не е изтекъл и за
най-старата фактура за период 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
Следва да се признае за установено дължимостта на законна лихва върху сумата 552,40 лева, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 07.02.2020 г., по ч. гр.
д. №7951/2020 г. на ПРС, до окончателното издължаване.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД е направил
разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00
лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените
в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 775,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 300,00
лева за възнаграждение на вещи лица, 300,00 лева за възнаграждение на особен
представител и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.Н.Д. ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. П.В., че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37, чрез юрк. П.П., има
вземане спрямо него в размер на: 552,40(петстотин петдесет и
два лева и 40 ст.) лева главница представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., 44,99(четиридесет
и четири лева и 99 ст.)лева
представляваща законна мораторна лихва върху главницата 552,40 лева за периода 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., както и законна лихва върху главницата от 552,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението –
07.02.2020 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1975/2020 г. по описа на ПРС, до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Ч.Н.Д. ЕГН **********,***, чрез
назначения му особен представител адв. П.В., да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрк. П.П., сумата от 75,00(седемдесет
и пет) лева разноски направени в хода
на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №1975/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Ч.Н.Д.
ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. П.В., да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт П.П., сумата от 775,00(седемстотин
седемдесет и пет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.