№ 415
гр. Сливен, 11.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100050 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Н. И. С., се явява лично и с адв. Б. В., с пълномощно по делото.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. В. М., с
пълномощно по делото.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. В.: Водим допуснатите до разпит двама свидетели във връзка с
установяване на неимуществени вреди. Нямам възражения за изслушване на
вещото лице.
Адв. М.: Нямам възражения за изслушване на вещото лице.
Съдът пристъпва към разпит на вещото лице.
Сне самоличност на вещото лице, както следва:
Х. В. У. - 55 г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, без родство и особени отношения със страните.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която
1
носи по чл. 291 от НК, същото обещава да даде заключение по знание и
съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм писмено заключение, което
поддържам. По отношение на причините - запознал съм се с досъдебното
производство и представените доказателства в него относно наличието на
видеоматериал, като съм анализирал подробно възможността за
предотвратяване на ПТП. Водачът на тротинетката е навлязъл на плътното за
движение по пешеходната пътека управлявайки тротинетката, като водачката
на автомобила е имала възможността да възприеме наличието на дете
управляващо тротинетка и приближаващо пешеходната пътека. Ако се отчете
това като опасност, тя е имала възможността да предотврати ПТП спрямо
момента на навлизане на тротинетката на платното за движение. От гледна
точка на безопасността - детето е имало възможността да възприеме
наличието на автомобил, приближаващ към пешеходната пътека и изчака
преминаването му, а след това да навлезе на платното за движение. Тук от
гледна точка на юридическия анализ не мога да взема отношение кога е
възникнала опасността, отчитайки че това е дете, управляващо тротинетка.
В случая това е сложно движение на автомобила. Автомобилът навлиза
в зоната на кръстовището, като ускорява след преминаване на друг
автомобил, движещ се напречно спрямо управлявания от водачката
автомобил. Тоест имаме ускорителен режим и след това закъснителен режим,
след като възприема опасността тя предприема спиране. Автомобилът
намалява скоростта си, но след удара. Тоест ударът е настъпил във фазата на
ускорителния режим, но възприемането на опасността е преди удара.
По въпрос 4 - изследвано е движението на тротинетката според
видеофайла. Извършва се един технически анализ на видеофайла, разкъсва се
на отделни френове файла и се отчитат броя на френовете за изминаване на
определено разстояние. Скоростта на движение на една тротинетка зависи от
нейните технически параметри. Има такива с електрически двигатели, които
са с различна мощност и доста различни максимални скорости, но в случая
тротинетката е била без електрически двигател. Движението й е било с крак,
физически задвижвана. Имаме импулси на избутване, тоест имаме някаква
средна скорост, която не може да бъде до там подробно разширена според
момента на избутване на тротинетката и преход от закъснителен към
2
ускорителен режим.
Във всички случаи наличието на автомобили, движещи се напречно и в
посока от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила, са ограничавали
видимостта на водачката. От гледна точка на това, че водачката е пресичала
кръстовище и фактът, че има наличие на пешеходни пътеки, тя е могла да
възприеме наличието на такива. Тоест от техническа гледна точка водачката е
следвало да се съобрази с това, че е възможно пресичането на пешеходци и
други участници в движението. От гледна точка на техническата безопасност
мога да кажа, че във всички случаи наличието на светлоотразителна жилетка
и каска на главата в много случаи предотвратява някои от телесните
увреждания. Към момента на ПТП ищецът е нямал такива. Наличието на
светлоотразителна жилетка определено концентрира повече внимание, но там
ПТП-то е настъпило в светлата част на денонощието при добра видимост,
слънчево време. Наличието на друг пешеходец, ако приемем наличието на
такъв, не би бил възприет по различен начин, спрямо този, ако е със
светлоотразителна жилетка. При всички случаи пешеходецът е могъл да бъде
възприет от водачката на автомобила. Наличието на светлоотразителна
жилетка не би спомогнало водачката да предотврати ПТП повече, отколкото
ако е бил без светлоотразителна жилетка. В конкретния случай не може да се
направи такъв анализ – колко повече и колко процента повече е било
предотвратимо произшествието. Момчето е управлявало тротинетката върху
пешеходната пътека. Определено говорим за преминаване на пешеходната
пътека със скорост по-висока или равна на скорост на пешеходец при бягане,
което е различно от движение със спокоен ход на пешеходец. При бягане
времето за водачката да възприеме опасността е по-малко. От гледна точка на
техническата възможност за предотвратяване на събитието е обстоятелството,
че тя е могла да възприеме по-бързо движещ се обект или дете управлявайки
тротинетка. От гледна точка на безопасността следва тротинетката да бъде
бутана по пешеходната пътека, а не управлявана.
Съдът ОПРЕДЕЛЯ на в.л. Х. В. У. възнаграждение в размер на 468 лв.,
като следва 200 лв. да бъдат платени от внесения депозит, а останалата сума в
размер на 268 лв., платена от бюджета на СлОС.
Съдът пристъпва към разпит на водените свидетели.
Сне самоличност на свидетеля:
3
Л.Н. С. – 48 г., гражданин на Украйна, с разрешение за постоянно
пребиваване в Република България № *********, омъжена, средно
образование, неосъждана, майка съм на ищеца, желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК, същата обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: В деня на катастрофата излязохме от къщи,
съпругът ми го нямаше, аз докарах сина ми с колата до училище. Аз имам
цветарски магазин и отидох на работа. Той към 11 ч. дойде, поиска ми пари за
закуска и си тръгна. Накъде към 12 или след 12 чух линейка. Излязох, навън,
но се върнах в магазина, тъй като чух, че телефонът звъни. Чух гласа на
същата жена, която го блъснала. Каза: „Извинявайте госпожо, вашето дете е
блъснато, но е живо детето”. Заключих магазина и хукнах. По пътя се обадих
на П., че брат му е блъснат. П. правеше пица и той хукна натам. Синът ми Н.
беше много окървавен и П. не можал да го познае. Аз когато стигнах до там,
вече го слагаха в линейката. Брат му П. седна вътре в линейката, аз бях до
шофьора и тръгнахме към спешното. Н. беше с окървавено лице, много
отекъл, каза, че пръстите му го болят и че ме обича много. Тръгнахме към
спешното, там го преоблякохме с нови дрехи. Правиха му скенери да видят
дали нещо му няма на мозъка. Той лежеше в спешното, после тръгнахме към
Сливен. Брат му беше с колата, аз бях сама в линейката вътре. Съпругът ми
отсъства. Докторите казаха, че има счупена ръка, устата му беше разкъсана,
окървавена от вътре. Всичкото това стана в Нова Загора, когато правят скенер
виждат ръката, карат го в Ортопедия. Правиха процедури, но бяха спокойни,
че няма нищо страшно на мозъка, за да могат да го транспортират и докарат в
Сливен. Н. беше с ожулено лице, беше в синини. Докарахме го в спешното в
Сливен. В болницата в Сливен остана 4 дни в стаята в ортопедията, челюстта
допълнително му правиха там. На третия ден дойде съпругът ми от Созопол
да ме смени, аз да си почина малко. Бях разтревожена като всяка майка, не
бях се хранила. Ходих да му купувам кисело мляко, сок, защото той не
можеше да се храни. Не можеше да поема храна, може би седмица е пил със
сламка. Ръката му беше счупена - лявата ръка до китката, а челюстта - от
вътре устните му бяха разкъсани, нослето му беше цялото в кръв, беше
целият отекъл. Шиха го, но челюстта му беше добре когато му правиха
снимка. Един месец беше с гипс в къщи, не можеше нищо да прави, нито да
4
свири. Ученик е в музикалното училище в Стара Загора - свири на саксофон и
пияно, където трябва да натиска и с устните трябва да вдишва. Беше му
трудно. Започна да посещава училище едва към лятото. Свиреше и на
барабани, трябваше да има концерт, всичко отмениха. В събота трябваше да
свири на саксофон, беше отменено. Трябваше да има и изпити, вече всичко
отложиха към септември. В къщи ние се грижехме за него, даже като беше с
гипса. В началото с гипса трябваше да го преобличаме, къпем и всичко друго,
което не може с една ръка да се прави. Човешки неща, всичко правехме ние
родителите, като за дете и си го гушкахме. Успокоявахме го, че ще забрави,
утешавахме го да не се притеснява. Той просто се страхуваше от всичко. В
първите моменти като се прибрахме от Сливен се страхуваше да излезе сам,
страхуваше се да премине по оная пешеходна пътека и обикаляхме с колата.
В къщи беше малко различен, но като минаваше време, по малко се
успокояваше. Тогава беше стресиран, много неща не искаше сам да прави.
Все се връщаше обратно, не искаше никой да го пита за нищо. Беше
стресирано момче, притесняваше се. Заспиваше, после се събуждаше –
някакви човешки притеснения, да не казвам кошмари. Устата му от вътре
беше зашита – първо трябваше нещо по-лека храна да яде, нещо пасирано,
докато устната се възстанови, докато отокът спадне. Някакъв банан намачкан,
някаква лека супичка, нещо със сламка - сок или чай. За свирнята трябваше да
минат 3 месеца, няма как да свири. Първите моменти това го притесняваше,
но като усети, че няма болка се опитваше да се храни. Не помня точно колко
време – може би месец, може би повече, не мога да се сетя точно, имаше
такива неща. Той ходи на училище с гипса, не помня точно колко, но той
завърши училище. Не може така спокойно да мине, имаше стрес, имаше
недоспани нощи и трябваше да стоим до него, все му се струваше, че нещо
пак ще се случи. Имаше промяна у него.
Когато засвири линейката и като се обади жената затворих магазина и
отидох до 5 – 10 мин. при него. Синът ми беше в съзнание, но не можеше да
говори. Аз не го разпитвах, защото той не можеше да говори, имаше много
кръв в устата. На психолог и психиатър не сме го водили, не е приемал
лекарства. Виждахме, че детето е добре и не сме го водили. Като психика е
възстановен, но пак има нещо. Има моменти когато иска да си извърти ръката
и му е трудно. Може би 3-4 месеца имаше проблеми с ребро. В къщи той се
извиваше от болка някъде в таза - реброто, но може би нашата грешка е че не
5
сме го завели на доктор. Правихме рехабилитация в Нова Загора,
раздвижвахме ръката след като свалихме гипса. Той ходи в Сливен да му сВ.т
гипса, после му сложиха шина да бъде по-спокойна ръката. Сега е зараснала
добре ръката. В момента няма проблеми с учението. Учи в Стара Загора сега
в музикално, към момента на ПТП пак учеше в Нова Загора в училище „И.
Вазов“ и наесен отиде в Стара Загора да учи.
Съдът сне самоличност на свидетеля:
П. И. С. - 25 г. българин, бълг. гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, брат съм на ищеца, желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК, същият обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Инцидентът беше през лятото миналата година. Бях
на работа, работя като готвач и изведнъж всички от кухнята на ресторанта
просто изчезнаха. Отидох да питам къде са, излязох навън и на 20 м. от
задния вход на кухнята видях събрани хора. Казаха ми: „блъснаха дете с
тротинетка”. Тогава си казах само дано да не е брат ми. Чух че ми звънят по
телефона и майка ми ми каза: „Ники го блъснаха” Хвърлих всичко, линейката
беше дошла, малкият беше на носилката. Аз се качих в линейката. Главният
готвач ми каза, че това е брат ми, аз даже не го познах, защото му беше доста
наранено лицето, беше в кръв. Качихме се в линейката, отидохме до
спешното там му направиха снимка, скенер на ръката. Беше му счупена лявата
ръка. Ходих в болницата, майка ми отиде с линейката в Сливен, аз се върнах
в къщи взех паспорт, свидетелство за раждане, взех колата и също тръгнах за
Сливен. Там казаха, че му е счупена ръката и трябва да се намести костта.
Брат ми около седмица беше в болницата в Сливен. След това го прибрахме в
къщи. Като го изписаха не можеше да се облича, пречеше му всичко. Гипсът
беше дебел слой, трябваше да му се режат ръкавите, за да се облече. Трудно
разговаряше, ядеше супа или пюрета, суха храна не можеше да яде. Когато
трябваше да се къпе му замотавахме ръката с чувал, да не се намокри гипса. С
гипса беше един месец, като му го свалиха казаха около месец да се
раздвижва ръката, за да свикне. Той излизаше с приятели, но се срамуваше,
защото лицето му доста подуто, не можеше да го познаеш, ходеше с
медицинска маска. Той говореше с нас, в началото доста се стреснах даже ми
каза: „Петьо, нали няма да умра“. Страхуваше се дали ще може да продължи с
6
ученето, трябваше да постъпи в Стара Загора за обучение със саксофон и дали
изпитите по барабани ще завърши се страхуваше.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Адв. В.: Представям удостоверение за банкова сметка на Н. С..
Сметката е негова лична, тъй като той е на 15 г. Оттеглям искането за
назначаване на съдебно психологична експертиза
Адв. М.: Също считам, че такава съдебно психологична експертиза не е
необходима в случая, предвид показанията на майката.
Във връзка със заявеното и от двете страни искане за назначаване на
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ на основание чл. 195 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на СМЕ от вещо лице д-р Й. И. С., който
след като извърши личен преглед на ищеца и като съобрази приложената по
делото медицинска документация, да изготви писмено заключение, в което
отговори подробно на въпросите:
1. Какви по вид увреждания е получил ищеца в резултат на процесното
ПТП и какъв е техният медико-биологичен признак?
2. Какви са характерът, интензивността и тежестта на получените от ищеца
увреждания?
3. Налице ли е причинно следствена връзка между преживяното ПТП,
извършените прегледи и изследвания и получените от ищеца
увреждания?
4. Какво лечение е проведено на ищеца и за какъв период от време?
5. Каква е била продължителността и интензивността на претърпените от
ищеца болки и страдания?
6. Какви са последиците за ищеца към настоящия момент и за в бъдеще от
настъпилата злополука и ще продължи ли да търпи болки, страдания и
неудобство от получените увреждания?
7. Какъв е нормалният възстановителен период в случай, че ищецът е
спазвал стриктно предписаната от лекуващия лекар терапия?
8. Налице ли са предхождащи травми при ищеца, които да попречат на
7
нормалния възстановителен процес или да са допринесли за
интензивността на претърпените болки и страдания?
9. Какво е здравословното състояние на ищеца в настоящия момент и какви
ще са последиците за в бъдеще за здравето му?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лв., платимо от ответното
застрахователно дружество в 10-дневен срок, считано от днес, по сметка
„Депозити“ на СлОС.
С цел събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и насрочва с.з. за 05.02.2024г. от 10:00 часа, за която
дата страните да се считат за редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р Й. И. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8