№ 45673
гр. София, 09.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Частно гражданско дело №
20241110102496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от 06.08.2024 г. на заявителя „Енерго – Про Продажби“ АД за
изменение в частта на разноските на разпореждане № 99639 от 12.07.2024 г. по делото, като
разноските на длъжника Д. Д. Н. да бъдат намалени от 400 лв. на 200 лв. Твърди се, че
разноските за адвокатски хонорар са прекомерни, а са изчислени и неправилно по
неправилна разпоредба от Наредба № 1/2004 г.
Длъжникът Д. Д. Н. оспорва молбата. Сочи, че възнаграждението за адвокатски
хонорар е съобразено с минимума по Наредба № 1/2004 г. Хонорарът съответства на
извършената работа, като възражението по чл. 414 ГПК е подробно мотивирано, а не
бланкетно.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
намира следното по подадената молба:
Молбата се явява процесуално допустима, подадена законния срок.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е частично основателна.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и както става ясно от
становището на длъжника по молбата по чл. 248 ГПК хонорарът, който се претендира и
който е присъден, е съобразен с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая заявителят е
направил възражение за прекомерност.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
1
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 5500 лв.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни на година за почивка за адвоката), това прави около 77 лв./час. Адвокат, който работи
повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение, но липсата на работа не следва да е в
тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време да
извършва и друга платена и незабранена за него дейност. Така брутната ставка, до която
възнаграждението при безплатното представителство не е прекомерно, възлиза на 77 лв./час.
В случая спорът е със сравнително голяма правна и фактическа простота –
длъжникът е имал да се защитава с тезата, че няма правоотношение между него и
монополиста на комунални услуги, във връзка със собствеността на имота. Работата на
адвоката по събиране на писмени доказателства съдът оценява на 1,5 час, 1 час за
консултация на клиента по делото, 1 час за написване и депозиране на възражението по чл.
414 ГПК общо 3,5 часа.
2
Така, непрекомерното възнаграждение е 3,5х77=269,50 лв.
Молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи до размера от 269,50 лв., а за разликата
над 200 лв. до 269,50 лв. – следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по молба от 06.08.2024 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД разпореждане
№ 99639 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2496/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта, с която
„Енерго про продажби“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на Д. Д. Н., ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото над 269,50 лв. до 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 06.08.2024 г. на „Енерго – Про Продажби“
АД в останалата й част, с която се иска отмяна на разпореждане № 99639 от 12.07.2024 г. по
ч.гр.д. № 2496/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта, с която „Енерго про продажби“ АД, ЕИК
*********, е осъден да заплати на Д. Д. Н., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски по делото над 200 лв. до 269,50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3