Р Е Ш Е
Н И Е
№ 46
град Шумен, 02.07.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №107 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от А.Г.А., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.10 – адв. П.К. ОТ АК – София против ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „...” №67А. В исковата молба е посочено, че на 19.04.2018 г. около 10:10 ч., в гр. Шумен, по ул. „...“ между № 20 и № 22, при управление на моторно превозно средство - т.а. „МАН“, с per. № Н ...водачът С.С.С., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал, преминаващият по пешеходна пътека пешеходец А.Г.А.. В следствие на това на пешеходеца са причинени телесни увреждания. Било образувано НОХД №1754/2019 г. на ШРС, водено срещу С.С.С., приключило със Споразумение от 08.08.2019 г., с което подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19,04.2018 г. в гр. Шумен, като управлявал т.а. „МАН“, с per. № Н ...нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП; чл. 43, т. 6 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Г.А., като деянието е извършено в пияно състояние, деецът е избягал от местопроизшествието и е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“, предл. „2“, вр. чл. 343, ал. 1, б “б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Деянието е извършено умишлено под формата на пряк умисъл. Одобреното от съда Споразумение има последици на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383 от НПК и вината на деликвента е безспорно установена. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача С.С.С. и настъпилите обществено опасни последици - причинените телесни увреждания на А.Г.А.. За увреждащия т.а. „МАН“, с per. № Н ...управляван от виновния водач има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/22/117002186332/08.08.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 12.08.2017 г. до 11.08.2018 г., валидна към датата на процесното ПТП - 19.04.2018 г. Твърди, че пострадалият е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Лев Инс“ АД и е представил всички документи, с които разполага. По заведената претенция застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за това срок. Пострадалият А.Г.А. е получил следните травматични увреждания: Контузия на лявото ходило, Кръвонасядане и оток на палеца на левия крак, Кръвонасядане на трети, четвърти и пети пръст на левия крак, Счупване на палеца на ляво стъпало. Контузия на лява предмишница, охлузване и оток на лявата предмишница; ограничени и болезнени движения в областта на пръстите и на гривнената става на лявата ръка, Множествени повърхностни травми на предмишницата в ляво. В резултат на увреждането, получено от настъпилото на 19.04.2018 г. ПТП А.Г.А. търпял силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. В следствие на инцидента пострадалият е получил фрактура на долен крайник и контузия на горен. В следствие на травмите пострадалият е трябвало дълго време да спазва постелен режим, да не натоварва крайниците, имал е ограничени движения за продължителен период, имал е оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е възстановен, продължава да изпитва болки в увреденото място и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния му процес продължава и към настоящия момент, има нарушения на съня, напрегнатост, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание. Моли предвид изложеното, да бъде посатновено решение, с което да бъде осъден ответника ЗД “Лев Инс“ АД, да заплати на ищеца сумата от 25 500 лв., частичен иск от 80 000 лв. представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, мораторна лихва върху сумата, считано от 26.04.2018 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски, включително и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗД „Лев - инс” АД. В него е посочено, че признава валидността на процесния договор за застраховка „гражданска отговорност“. Твърди, че оспорва обстоятелството за настъпване на описаните в ИМ травми с изключение на травмите, описани като счупване на палеца на ляво стъпало повърхностни травми на пред мишницата в ляво. Това са травмите, описани в постановената по НОХД № 1754/2019 г. по описа на PC Шумен присъда. Оспорва и причинно следствената връзка за настъпване на травмите, описани в ИМ, с изключение тези описани в присъдата с произшествието. Оспорва твърденията за тежестта на травмите и периода за възстановяване. Намира, че травмите са настъпили от самоувреждане, тъй като ищеца с поведението си след като не е съобразил условията на пътно-транспортната обстановка е предприел пресичане, което е довело до ПТП. Намира, че претендираният размер на обезщетение е прекомерен и противоречи на принципа за справедливост на чл.52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за мораторни лихви, като твърди, че не е изпадал в забава. Относно последното обстоятелство се позовава на чл.84, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че е налице съпричиняване, което следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението. Намира, че то е налице предвид несъобразеното поведение на ищеца с изискванията за безопасност при пресичане. Твърди, че е нарушен чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли искът да бъде отхвърлен и евентуално да не се уважава в пълнота предявения размер. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски. Моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице помагач на страна на ответното дружество С.С.С. - ЕГН **********, с адрес ***.
Ищецът е депозирал молба, която е в срокът по смисъла на чл.372 от ГПК и предвид заетото становище по спора и доказателства съдът третира като редовно подадена допълнителна искова молба. В нея се оспорват всички твърдения на ответника в отговора на ИМ.
Ответникът
е подал отговор на допълнителната ИМ. В него са сочи, че поддържа становището
си от първоначалният отговор по съображения изложени в ДИМ.
По делото, в качеството му на трето лице –
помагач е конституиран С.С.С. - ЕГН **********,*** на
страната на ответника ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр.
София, бул. „...” №67А.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана молба преди съдебното заседание от представител на ищеца, в която се иска увеличение на предявения частичнен иск от 25 500 лв. на 35 000 лв., от общо 80 000 лв., като моли да бъде уважена исковата претенция в увеличения размер. Моли на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да и бъде присъден хонорар с ДДС. Прилага списък с разноски. За ответника се явява юрисконсулт Л.С.Последният моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Намира, че не са установени такива болки и страдания, които да обосноват подобно обезщетение. Намира, че от експертизите е устаонвено, че ищецът като пешеходец е извършил нарушение на правилата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е можел да възприеме идващия автомобил и да не пресича. Намира, че по това време пешеходната пътека е била вече заета от процесното МПС към момента, когато е имало съприкоснование на последното с пострадалия. Намира, че по този начин има съпричиняване. Моли изцяло да бъде отхвърлена претенцията на ищеца.
Третото лице - помагач на страната на ответника С.С.С. се явява в първото по делото заседание, като заема становище, че иска е неоснователен.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна пострадало от ПТП лице ищеца А.Г.А., ЕГН-********** като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователя и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от 26.04.2018 г., която дата е тази на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №1754/2019 г. на ШРС С.С.С. - ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 19.04.2018 г., при управление на товарен автомобил „Ман“, рег. №Н ...нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, чл.43, т.6 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Г.А., изразяваща се във фрактура на дисталната фаланга на палеца на левия крак, довела до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец – средно 30-45 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, деецът е избягал от местопроизшествието и е извършено на пешеходна пътека - деяние по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” Предвид това следва да се приеме, че вина за причинените вреди на пострадалия ищец А.Г.А. има С.С.С.. Вредоносният резултат – настъпилите телесни увреди също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираното по-горе споразумение и възраженията на ответника за това дали има подобни наранявания и дали те са довели до вредоносния резултат са в противоречие с установеното от присъдата и отговорите на въпросите по СМЕ не биха могли да оборят презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид изложеното независимо от въвъзраженията на ответника следва да се приеме, че деянието е извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. Между страните не е спорно, а също и се установява по делото (л.63), че причинилият ПТП товарен автомобил „Ман“, рег. №Н ...е имал застрахователна полица при ответника №BG/22/117002186332 от 08.08.2017 г. за застраховка „Гражданска отговорност” по време на настъпването на вредоносният резултат за период от 12.08.2017 г. до 11.08.2018 г.
В настоящото производство се установи, че около 10.10 ч. на 19.04.2018 г. в гр. Шумен на улица „...“ между №20 и №22 е настъпило ПТП при което т.а. „Ман“, рег. №Н ...управляван от С.С.С. на пешеходна пътека не пропуснал преминаващия и ползващ се с предимство пешеходец А.Г.А.. Инцидента е възникнал поради неспазването на правилата за движение от страна на водача на т.а – обстоятелство, което съдът не може да възприеме по друг начин предвид цитираното по-горе споразумение по наказателното производство и нормата на чл.300 от ГПК. Но предвид твърденията за съпричиняване от страна на ответника съдът намира за необходимо да коментира, че в рамките на производството не са събрани никакви данни за подобни обстоятелства. Напротив данните са, че пострадалият като пешеходец участвал в ПТП е спазил всички законни изисквания за движение по пътищата и тези за собствената си безопасност, а причинилият ПТП не само е нарушил правилата за движение, но и е бил употребил значително количество алкохол.
По делото е
приета САТЕ, която е имала за задачи да установи механизма на ПТП и поведението
на участниците в инцидента. Установено е, че причинилият ПТП т.а. е заобиколил
и изпреварил л.а. „Фолксваген пасат“ спрял, за да изчака пешеходеца - А.Г.А. да
пресече на обозначено за това с пешеходна пътека място. САТЕ приема, че
инцидента е настъпил на пешеходната пътека, като при движението си по пътеката
поешеходеца е бил ударен от т.а. Според заключението причината за инцидента е в
поведението на водача, който не е пропуснал движещия се по пешеходна пътека
пострадал пешеходец. Намира, че височината на т.а. е давала възможност да
възприеме пресичащия пешеходец, независимо, че там е имало друг изчакващ го да
премине пешеходната пътека автомобил. Намира, че ако водача на причинилото ПТП
МПС е съобразил поведението си с преминаващия пешеходец и не е изпреварил
спрелият пред пешеходната пътека л.а. е нямало да настъпи ПТП.
Приета е и СМЕ , която констатира следните травматични увреждания у пострадалия А.А. – контузия на лявата предмишница, охлузване и оток на лявата предмишница, ограничени и болезнени движения в областта на пръстите и гривнената става на лявата ръка; контузия на лявото ходило, кръвонасядане и оток на гърба на палеца на левия крак – горна и нокътна фаланга, плитко забелване на епидермиса в областта на междупръстовата става на левия палец. Кръвонасядане и на стъпалната повърхност на палеця. ФРактура на дисталната фаланга на палеца на левия крак, кръвонасядане на четвърти и пети пръст на левия крак с моравосинкав цвят, което обхваща и стъпалната част на третия пръст. В резултата на посочените увреждания на пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок, по-голям от месец. Поради фрактурата на палеца на левия крак приложеното лечение било свързано с поставяне на мека имобилизираща превръзка на палеца за около 30 дни и след това прилагане на индивидуална рехабилитационна програма. Посочено е, че след полячената от ПТП травма пострадалият е размил хематом на хосдилото на палеца и на съседните 2 пръста, който е причинил болезненост и ограничение на движенията на ходилото. Намира, че при псочоните травми обичайният възстановителен срок за счупване на дисталната (нокътната) фаланга на палеца на крака е 45 дни, а за уврежданията на лявата предмишница и ръка около 3-4 седмици. СМЕ констатира, че според медицинската документация за по-затегнатия оздравителен процес е допринесъл бавно разнасящия се хематом, който е довел до ограничени и болезнени дивжения в малките стави на пръстите изискващи консервативно лечение и рехабилитационна програма. Намира, че за продължителността на нетрудоспособността в значителна степен влияние е оказала спецификата на трудовите задължения на ищеца, което бил отбелязано в медицинската документация.
При изслушване на експерта по СМЕ пред съда последния твърди, че е установено, че ищеца е напълно възстановен и няма ограничения в движенията.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани Г.К.А., съпруга на ищеца и Г.А.А.. – син на ищеца. Свидетелката А. сочи, че след произшествието, когато отишла в болницатна съпругът и бил много изплашен от инцидента. Кракът му бил много подут и син. Била ударена и ръката му, като се оплаквал от болки в китката, тъй като при инцидента камиона закачил часовника и го бил скъсал. Твърди, че и към момента не е настъпило пълно възстановяване на ищеца, тъй като не можел да си свива пръста на крака. Твърди, че по време на възстановяването му продължило „месец и половина – два“ правели компреси непрекъснато. През това време ищецът не можел да стъпва на кракът. Първоначално не можел да спи от болки и се налагало да взема болкоуспокояващи. Намира, че психическата травма от катастрофата също не е отшумяла поради обстоятелствата, че ищеца изпитва поне при пресичане на пешеходни пътеки, а пътят му до работа преминавал през поне една такава. Сочи, че за 4 месеца – периода в който бил в болнични пострадалия не можел да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че травмата значително го затруднявала, тъй като пострадалия бил геодезист и му се налагало да стои прав и да ходи, докато изпълнява служебните си задължения. Сочи, че през зимата травмата го наболявала и изпитвал затруднения при обуване на ботуши, тъй като трябвало да си свива пръста. На зададени въпроси от представител на ответника свидетелката отговаря, че през по-голямата част от 4 месечния период, в който ищеца бил в болнични същия се обслужвал сам.
Свидетелят А. – син на пострадалия сочи, че за инцидента научил по телефона, тъй като живеел и работил в София. За състоянието на баща си добивал впечатления от разговори с по телефона с него или с майка си. Сочи, че за пръв път след инцидента се прибрал на третата седмица, но и към този момент лявата ръка на пострадалия била насинена и той трудно стъпвал на левия си крак поради болки. Сочи, че дори при елементарни дейности, за да се обслужи ищеца търпял болки поради телесните си повреди. Сочи, че травмата се отразила негативно на работата му, тъй като пострадалия бил геодезист. Сочи, че вследствие на инцидента ищеца изпитвал страхове и притеснения при пресичане на пешеходна пътека.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се определи тяхната основателност в претендирания размер. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Последният може да установява всички онези факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност, включително, но не само – липсата на вина у водача, съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение, плащане на щетата и т.н. Не се оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Между страните се спори относно това дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалия са в пряко причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП.
Предвид обстоятелството, че съдът намира за установени предявените искове по основание, то следва да се разгледа въпросът за техният размер. По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В настоящото производство са налице данни за болки и страдания на ищеца към момента на произшествието, но и в един период след това достигащ до около два месеца. За този период сочи и вещото лице, като в експертизата е посочило срок за възстановяване от травмата – счупен палец на ляв крак – 45 дни, но и добавяйки, че поради значителния хематом е било препятствано и свободното движение на два съседни пръста е затегнало самия процес по оздравяване. За същия период сочи и свидетелката А., която свидетелства пред съда (л.145 от делото), че „По време на възстановяването му, което отне поне месец и половина – два …“ Ето защо съдът приема срок на пълното възстановяване – два месеца, независимо от обстоятелството, че ищеца е получил болнични за двойно по-голям срок. Освен това съдът дава вярна на твърдението на експерта, че ищеца е напълно възстаонвен от травмата – посочено в СЗ (л.144 от делото) – „… той движи левия горен крайник, както и левия долен в пълен обем, без помощни средства, самостоятелно.“ Ето защо съдът пирема, че причинените телесни повреди не са предизвикали за ищеца трайна невъзможност да се справя сам с ежедневните си дейности извън периода за възстановяване, като възстановяването му е пълно и предвид данните по СМЕ окончателно, тъй като не се очакват последващи усложнения. Няма данни и за значителни по интензитет болки и страдания на лицето.Налице са данни, че същия селд ПТП изпитва психологически дискомфорт при пресичане на пешеходни пътеки, обстоятелство, което се установява обаче единствено от свидетелските показания на съпругата на пострадалия и неговия син-
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди е основателна в размер на 20 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента настъпващ 15 дни след писменото уведомяване на застрахователя – т.е. от 26.04.2018 г.
Предвид уважените размери на обективно съединените искове се дължат и разноски както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна такса, които при уважените размери на исковете възлизат на 800 лв. Следва да бъде осъден да заплати и 350 лв., представляващи заплатените от бюджета на съда суми за изготвяне комбинираната експертиза.
От ищеца се
претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско възнаграждение в
съответствие с чл.38 от ЗА. Съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения дължимият хонорар за претенция в уваженият
размер е 1 130 лв. – чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата, ведно с ДДС или 1356 лв.
Искането следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „...” №67А да заплати на А.Г.А., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.10 – адв. П.К. ОТ АК – София, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания претърпяно от ищеца на 19.04.2018 г. около 10.10 ч. в гр. Шумен на улица „...“ между №20 и №22 ПТП, причинено от С.С.С. - ЕГН **********, при управление на товарен автомобил „Ман“, рег. №Н ...за което деяние последният се е признал за виновен по споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №1754/2019 г. на ШРС на ШРС, при което за ищеца А.Г.А. настъпили телесни повреди, дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица № BG/22/117002186332 от 08.08.2017 г. за застраховка „Гражданска отговорност” с действие за периода от 12.08.2017 г. до 11.08.2018 г., ведно със законните лихви върху главницата от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума – 20 000 (двадесет хиляди) лева и претендираното от ищеца – 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на ШОС сумата от 1 150 (хиляда сто и петдесет) лева, представляващи разноски направени за сметка на бюджета на съдебната власт за назначената експертиза, както и дължимите суми за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адвокат П.Д.К., гр. Казанлък, ул. ….“ №6, оф.10 сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи дължимите суми за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца с включен ДДС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: