Р Е Ш Е Н И Е
№….............../24.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3225 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „З.к. „Н.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 459, ал. 4 вр. чл. 444, ал. 2 и чл. 448, ал. 7 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор № УД 15-10/09.06.2017 г. за застраховка
„Злополука“ , сключен между ЗК „Надежда“ АД и Министерство на отбраната, за
временна загуба на работоспособност вследствие от реализирано на 27.04.2017 г.
застрахователно събитие – трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
06.03.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 417,26 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното застрахователно
обезщетение, начислено за периода от 15.02.2018 г. до 06.03.2020 г.
По твърдения в исковата молба,
по силата на договор за военна служба № 3-275 от 01.03.2017 г. ищцата С.Д. била
назначена на длъжността „оператор в първи разчет на ПУТРК в смесен
противотанков взвод“ във Военно формирование *** – Шумен и имала качеството на
военнослужещ. На 27.04.2017 г. същата участвала във футболен мач на
Военно-спортен клуб – Шумен, проведен на стадиона на факултет „Артилерия“,
когато при игра с топката усукала левия си крак. Същата била транспортирана в
Спешно отделение на МБАЛ - гр. Шумен, направена й била рентгенова снимка и
проведена консултация с ортопед. Впоследствие на 12.09.2017 г. била
хоспитализирана във ВМА – гр. Варна, където бил извършен ядрено-магнитен
резонанс на лява колянна става и атроскопия
на ставата, обусловило временната й неработоспособност до 18.12.2017 г.
Инцидентът бил приет за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане №
33/02.05.2017 г. на НОИ, ТП – Шумен, поради това, че бил настъпил по време на
работа, извършвана в интерес на военното формирование. Със заключение на
Централна военномедицинска комисия от 14.02.2018 г. за характера и степента на
увреждане на военнослужещ, издадено на основание чл. 3, т. 1 от Наредба №
Н-12/18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза и чл. 17, ал. 2, т. 2 от
Наредба № Н-12/12.04.2010 г. било признато, че ищцата получила руптура генус синистра
– увреждане, довело до загуба на работоспособност за период над 20 календарни
дни.
Ответното дружество ЗК „Надежда“ било сключило с Министерството на
отбраната на Република България договор № УД 15-10/09.06.2017 г. за групово
застраховане по риск „Злополука“ в полза на трети лица – военнослужещи към
министерството, с период на застрахователно покритие от 01.03.2017 г. до
28.02.2018 г., обхващащ момента на злополуката. Последната била покрит
застрахователен риск съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора, поради което ответникът
следвало да заплати на ищцата фиксираната в договора застрахователна сума от
2000 лв. По отправената застрахователна претенция обаче на 15.02.2018 г. бил
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид забавата
на ответника, същият дължал и законна лихва върху главницата от 2000 лв., която
за периода от 15.02.2018 г. до 06.03.2020 г. възлизала в размер на 417,26 лв.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на
предявените искове.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Б.Р., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски по производството, за които представя списък по
чл. 80 ГПК. В представена писмена защита излага правни аргументи, съобразно
събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключения с
Министерството на отбраната договор № УД 15-10/09.06.2017 г. и предвидените в
него условия за претендиране и размер на застрахователно обезщетение. Оспорва
характера на злополуката като трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
доколкото не била доказана временната работоспособност на ищцата с изискуемите
в чл. 6 и чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза документи. Поради това
счита, че не бил налице и покрит застрахователен риск. Отделно поддържа, че ищцата
не била изпълнила задълженията си по застрахователния договор да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в срока по чл. 18 от
договора, а сторила това седем месеца след инцидента, което нарушение било
значително, с оглед интересите на застрахователя, тъй като препятствало
възможността му да вземе навременно становище по претенцията, вкл. да извърши
проверка относно причините за настъпване на събитието, респ. основанията за
изплащане на обезщетение. Оспорва и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. В тази връзка поддържа, че същото следва да бъде редуцирано с
получените обезщетения за временна неработоспособност от държавното обществено
осигуряване по реда на чл. 40 КСО и от работодателя по реда на чл. 233, ал. 1
ЗОВСРБ. С оглед становището за неоснователност на главния иск, намира за
неоснователна и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, с която поддържа отговора и направеното искане и
претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че между ЗК „Надежда“ и
Министерството на отбраната на Република България е сключен договор № УД
15-10/09.06.2017 г. за групово застраховане по риск „Злополука“ в полза на
трети лица – военнослужещи към министерството, с период на застрахователно
покритие от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. Същото се потвърждава и от
съдържанието на представената застрахователна полица № 17-0100-001-0000004 (л.
21) и застрахователен договор (л. 8). Според чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора при
временна загуба на работоспособност над 20 календарни дни вследствие на
злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения,
уговореното застрахователно обезщетение възлиза на 2000 лв. Съгласно чл. 13,
ал. 2 от договора при настъпване на застрахователно събитие за изплащане на
застрахователно обезщетение застрахованото лице или законните му наследници са
длъжни да уведомят застрахователя чрез писмена молба-декларация по образец и впoследствие да докажат претенциите си чрез представяне на
съответните документи, посочени в същата клауза, съобразно вида увреждане.
Според чл. 18, ал. 1 от договора уведомяването следва да се извърши в срок до
30 работни дни от датата на узнаване, но не по-късно от една година от датата
на настъпване. Клаузата на чл. 13, ал. 1 предвижда, че застрахователят е длъжен
да изплаща застрахователното обезщетение в срок от 15 календарни дни от датата
на представяне на всички необходими документи, доказващи претенцията по
основание и размер.
От
съдържанието на приложения договор за военна служба № 3-375/01.03.2017 г. се
изяснява, че ищцата С. Д. е в служебно правоотношение с Министерство на
отбраната на длъжността „оператор в първи разчет на ПУТРК „Фагот“ в смесен
противотанков взвод“ във Военно формирование ***-Шумен.
От
приобщения протокол за трудова злополука от 28.04.2017 г. (л. 81) и декларация
за трудова злополука от 28.04.2017 г. (л. 18) се изяснява, че на 28.04.2017 г.
ищцата е участвала във футболен мач на ВСК – Шумен-жени и при опит за игра с топката
е усукала левия си крак, при което е получила следните травматични увреждания,
а именно: дисторзия на лява колянна
става.
С влязло
в сила разпореждане № 33 от 02.05.2017 г. на НОИ, ТП – Шумен (л. 19), издадено
на основание чл. 60, ал. 1 КСО, претърпяната от С.Д. злополука на 27.04.2017 г.
е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, доколкото е налице
внезапно увреждане на здравето, станало по време на работа, извършена в интерес
на военното формирование.
Видно от представеното заключение за
характера и степента на увреждане на военнослужещ от 14.02.2018 г., издадено на
основание чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-4/18.02.2013 г. за военномедицинска
експертиза и чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-12/12.04.2010 г. на Министъра
на отбраната на Република България (л.
17), в резултат на злополуката е настъпила руптура
LCA генус синистра, довело
до трайно затруднение е движенията на долния ляв крайник, квалифицирано като
средна телесна повреда.
От приобщената епикриза, издадена от
Клиника артроскопска травматология при ВМА-София (л.
16) се изяснява, че в периода 12.09.2017 г.-19.09.2017 г. ищцата е била
хоспитализирана и претърпяла оперативно лечение на лява колянна
става.
Видно от приложените болнични
листове и експертни решения на ТЕЛК (л. 26-36 и л. 84-98), ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност в периода от 27.04.2017 г. до 17.01.2018 г. без прекъсване.
Безспорно
по делото е, че ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно
събитие на 29.01.2018 г. и на 15.02.2018 г. по образуваната преписка е
постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приложените писмени доказателствени средства
– уведомление за щета (л. 22) и писмо с изх. № 0096Н/15.02.2018 г. от ЗК „Надежда“
АД до С.Д. (л. 23). Видно от съдържанието на последното, отказът на
застрахователя е обоснован с неспазването на предвидения в чл. 18 от договора
срок за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
От
ангажираното от ответника писмо с рег. № 214/21.12.2020 г. от Военно
формирование ***, гр. Шумен (л. 77) се изяснява, че на 11.07.2018 г. на ищцата
е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 5175 лв. (шест брутни
месечни възнаграждения) за настъпилата средна телесна повреда, на основание чл.
233, ал. 1 ЗОВСРБ.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза (л. 114 и сл.) се установява, че в резултат на травмата на
27.04.2017 г. ищцата е получила разкъсване на предната кръстосана връзка на
ляво коляно, довело до трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник за
повече от 30 дни, като същата е била временно неработоспособна за 256 дни в
периода от 24.04.2017 г. до 17.01.2018 г.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
ангажирания от ищцата свидетел Д.С.(без дела и родство със страните). От
свидетелските й показания се изяснява, че всички военни формирования имат
футболни отбори и веднъж годишно участват в организирани помежду им футболни
срещи. На такава среща през м. април 2017 г. участвал и отборът на Военно
формирование ***, в който били включени ищцата и свидетелката, като
военнослужещи там. По време на мача ищцата тръгнала да гони топката, но преди
да я достигне усукала тялото си и паднала на една страна, като имала силни
болки в крака и не можела да се изправи сама. Била изправена с чужда помощ,
прегледана от медицинския екип на място и закарана в болница.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
459, ал. 4 вр. чл. 444, ал. 2 и чл. 448, ал. 7 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение и законна лихва
върху него.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за групова застраховка „Злополука“ между работодателя
на ищцата и ответното дружество; 2.) настъпването в периода на покрит риск на
застрахователно събитие – трудова злополука; 3.) претърпени от ищцата
травматични увреждания, довели до временна загуба на работоспособност, 4.)
наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и загубената
работоспособност, както и 5.) забавата на ответника за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В нейна тежест е да установи също и размера на претендираното обезщетение и
лихва за забава.
Не е спорно между страните по делото, че е сключен
договор за групова застраховка „Злополука“ между Министерството на отбраната и
ЗК „Надежда“ АД, както и че ищцата, в качеството й на военнослужещ, се явява
застраховано по договора лице, чиито здраве,
телесна цялост и работоспособност са предмет на застраховката по смисъла
на чл. 441, ал. 2 КЗ.
Безспорно е още, че в
периода на застрахователно покритие – на 24.04.2017 г. ищцата е претърпяла
злополука при проведено спортно мероприятие от работодателя (футболна среща с
участието на футболния клуб на военното формирование), която хипотеза попада в
предметния обхват на чл. 4, ал. 2, т. 5, предл. второ
от договора. Злополуката е настъпила по време на работа, извършвана в интерес
на военното формирование, поради което е призната за трудова с нарочно
разпореждане на НОИ, влязло в законна сила.
Спорно е дали в резултат
от злополуката е настъпила временна неработоспособност за ищцата, като същата
се установява както от представените медицински документи, така и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира напълно
като правилно и обосновано. От последното се изяснява, че неработоспособността
на ищцата е траела 256 дни, която продължителност надвишава значително
предвидената такава от 20 календарни дни в чл. 4, ал. 1, т. 3 от застрахователния
договор.
Следователно по делото е
доказано настъпването на застрахователно събитие и за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 459, ал. 4 във вр. чл.
448, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Релевираното от ответника правоизключващо възражение,
основано на твърдения за несвоевременното му уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие, съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ
предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Посочените нормативно установени предпоставки са кумулативни и липсата на
която и да е от тях води до извод за неоснователност на отказа на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за осъществения покрит
риск. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение №
105 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1325/2016 г., I т. о., ТК, решение № 32
от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1262/2013 г., II т. о., ТК, решение №
185 от 5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС-I т. о., решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.
д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. №
1031/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №
4 от 21.03.2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15 от 12.06.2012 г. по т. д.
№ 454/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 49 от решение № 32 от 11.08.2014
г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
Задължението на застрахованото лице за
уведомяване на застрахователя в срок до 30 работни дни от датата на узнаването,
но не по-късно от една година от настъпването на събитието, е предвидено в чл. 18, ал. 1 от застрахователния договор, но неизпълнението
му очевидно не отговаря на условията на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като няма
връзка с настъпване на застрахователното събитие – касае се до последващо
задължение на застрахованото лице по повод вече реализиран риск. Освен това в
случая е спазен уговореният краен едногодишен срок от настъпване на събитието,
доколкото злополуката се е състояла на 24.04.2017 г., а застрахователят е
уведомен за нея на 29.01.2018 г.
С оглед на гореизложеното, предявеният главен иск
е доказан по основание. По отношение на неговия размер, съдът съобрази
следното:
Според чл.
387, ал. 1 КЗ страните по
застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 (предвиждащ обезщетяването на
действително претърпените вреди към деня на събитието) не се прилага.
Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на
застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може
да бъде оспорвана от страните.
В настоящия случай договорът за
застраховка злополука е сключен именно за изплащане на фиксирани парични суми,
съобразно различните рискове, като за временна загуба на работоспособност
застрахователното обезщетение е уговорено в размер на претендираната сума от
2000 лв. (чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора).
Възражението на ответника за недължимост на сумата поради извършено от работодателя
плащане на обезщетение за същите вреди е неоснователно. Според чл. 233, ал. 1
ЗОВСРБ на военнослужещите
се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни
възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при
средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната
служба. Ал. 5 от същата разпоредба предвижда, че правоимащото
лице може да търси обезщетение и по
общия исков ред, като в този случай се дължи разликата между присъдената сума и
полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от
застрахователя.
В разглежданата хипотеза е изплатено
обезщетение на ищцата от Министерството на отбраната по реда на чл. 233, ал. 1
ЗОВСРБ, което е във фиксиран в закона размер - 6 брутни месечни възнаграждения. Същото се дължи от работодателя на
военнослужещия по силата на приложимия специален закон и няма погасителен ефект
за вземането на служителя спрямо застрахователя, дължимо въз основа на
сключения при условията на чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ задължителен застрахователен
договор, какъвто се явява процесният.
При това положение и при доказаното
настъпване на предвидените в застрахователния договор предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя до предварително уговорен фиксиран
размер, предявеният главен иск следва да бъде уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата търсеното обезщетение в размер на 2000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.03.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно е, че обезщетението не е
заплатено от застрахователя в предвидения в чл. 13, ал. 1 от договора срок,
поради което ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
възникнало задължението му за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Изчислена посредством програмен продукт „Апис
финанси“, лихвата за забава за процесния период от 15.02.2018 г. до 06.03.2020
г. възлиза на претендираната такава от 417,26 лв., респ. и акцесорният иск е
доказан по основание и размер и следва са бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 702 лв., от които 97 лв. за заплатена
държавна такса (л. 2), 200 лв. за заплатен депозит за вещо лице (л. 106) и 405
лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 06.03.2020 г.
(л. 125), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на
делото, нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и извършените от
процесуалния представител на ищцата процесуални действия за защита интересите
на доверителя му по делото, в т.ч. явяване в проведените две открити съдебни заседания и
депозиране на писмена защита. Освен това претендираното от самия ответник
адвокатско възнаграждение от 400 лв. почти се равнява на търсеното от ищцата
такова, респ. размерът на оспореното възнаграждение съответства на извършената
от оспорващата го страна оценка на сложността на делото като критерий за
определяне цената на предоставената адвокатска услуга.
Предвид
крайния извод за основателност на предявените искове и уважаването им в пълен
размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к. „Н.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
2000 лв. (две хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по
договор № УД 15-10/09.06.2017 г. за застраховка „Злополука“, сключен между ЗК
„Надежда“ АД и Министерство на отбраната, за временна загуба на
работоспособност вследствие от реализирано на 27.04.2017 г. застрахователно
събитие – трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.03.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, както
и сумата от 417,26 лв. (четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща лихва за забава върху неизплатеното застрахователно
обезщетение, начислена за периода от 15.02.2018 г. до 06.03.2020 г., на основание чл. 459, ал. 4 вр. чл. 444, ал. 2 и чл. 448, ал. 7 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.к. „Н.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
702 лв. (седемстотин и два лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по посочената
от ищцата банкова сметка *** ***, открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр С.Д.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: