Решение по дело №1460/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

22.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11 март

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

АНХ

дело номер

1460

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002464 от 12.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00лв. на „Герис консулт”ЕООД- Пловдив, за извършено нарушение на чл.128 т.2 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят „Герис Консулт”ЕООД- Пловдив, който намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че било издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква, че договорът с Д.П. бил прекратен още месец ноември 2019г. по подадена от него молба. Били дадени предписания от проверяващите, които били изпълнени в дадения срок, както и в случая била приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Не били изложени никакви доводи, свързани с определения размер на наказанието. Същото било към максимума, въпреки, че се касаело за нарушение, от което нямало настъпили вреди и в срок било изпълнено предписанието. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като се касаело за маловажен случай. Алтернативно настоява за намаляване размера на наложеното наказание, като му се присъдят и направените в хода на производството разноски.     

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В хода по същество не навежда нови доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават издадения акт за установяване на административно нарушение и да обосновават отмяната на издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено  следното от фактическа страна:

На 11.09.2020г. свидетелите К.С. и Т.С.- служители в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по документи, получени по имейл на „Герис Консулт”ЕООД- Пловдив. Проверката касаела обект на контрол представляващ шивашки цех, намиращ се в гр.Кърджали в индустриалната зона, стопанисван от посоченото дружество- работодател. Контролните органи установили, че видно от платежно- резчетна ведомост за заплати за м. юли 2020г., и справката за изплатени възнаграждения по банков път, „Герис Консулт“ЕООД- Пловдив, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е изплатил начисленото трудово възнаграждение на Д.М.П.- електротехник, за извършената от него работа в размер на 490,23лв., дължимо до 30.08.2020г.- нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. Нарушението било извършено на 31.08.2020г., за което свидетелката К.С., в присъствието на колежката си Т.С. и нарушителя, съставила акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан от управителя на дружеството Г.С. без възражения. На 12.11.2020г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „Герис Консулт”ЕООД- Пловдив било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300лв. за нарушение на чл.128 т.2 от КТ.   

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.С. и Т.С.; Акт за установяване на административно нарушение № 09-002464 от 08.10.2020г., ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ, която не бе оборена; Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2025107 от 08.10.2020г.; Трудов договор № 77/ 12.06.2019г.; платежно- резчетна ведомост за заплати за м. юли 2020г.; справката за изплатени възнаграждения по банков път; фиш за заплати за м. юли2020г.; данни от Търговски регистър от 10.07.2020г.,  както и другите приети по делото писмени доказателства.     

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба, тъй като наказателното постановление е връчено на 11.12.2020г., а жалбата е подадена до административно наказващият орган на датата 18.12.2020г., което означава, че е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Нарушеният текст на чл. 128 т.2 от КТ гласи, че: “Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”. Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушителят е извършил вмененото му административно нарушение, заради което правилно и законосъобразно е санкциониран с имуществена санкция по чл. 414 ал.1 от КТ. Дружеството е субект на  нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е осъществено с неизплащането в срок на дължимото трудово възнаграждение. Предвид факта, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му, правилно е приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая нарушението реално е отстранено веднага след установяването му по предвидения в КТ ред, като било извършено необходимото плащане от страна на жалбоподателя преди дадения срок за изпълнение на предписанието. От деянието, за което е наказано дружеството не са настъпили вредни последици, предвид своевременното изпълнение на предписанието. Освен това, липсват доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязло в сила наказателно постановление за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 100лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административно наказателното преследване.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административно наказателното производство да са били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права. Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна на жалбоподателя аргументи бяха отчетени от съда, за да намали размера на наложената санкция до минимум. Не се споделя довода на жалбоподателя, че договорът с Д.П. бил прекратен още месец ноември 2019г. по подадена от него молба, тъй като доказателства в тази посока не бяха представени. Прочее, дори и трудовите правоотношения между тях да са били прекратени, то задължението за работодателя е императивно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р     Е    Ш    И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 09-002464 от 12.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00лв. на „Герис консулт”ЕООД- Пловдив, за извършено нарушение на чл.128 т.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена санкция“ от 300лв. на 100лв.

ОСЪЖДА „Герис Консулт”ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

 

 

 

                                                                                       Районен съдия: