Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 18.02.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Елка Горанова и в присъствието на  прокурора …………………….

като разгледа  докладваното от председателя АН Дело № 2140/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-1085-002472/17.09.2019г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против К.А.М., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, а за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от К.А.М.. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се явява лично и е представляван от упълномощен процесуален представител, поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, изпращат упълномощен представител, който поддържа НП.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.07.2019г. сутринта жалб.М. бил паркирал перпедикулярно на уличното платно и с предната част откъм уличното платно л.а. марка „Пежо 308“, с рег..../собственост на ю.л.ЗК „АЙВАТ-93“, БУЛСТАТ/ЕИК *********/ на паркинг находящ се в гр.Русе, ул.“Църковна независимост“. Горепосочения паркиран автомобил от жалбоподателя бил забелязан от св.Б.Т., когато последния отишъл на работа и паркирал също перпендикулярно и с предната част от към пътното платно управлявания от него л.а. марка „Мерцедес“, с рег.№...- от дясната страна на л.а. марка „Пежо 308“, с рег…... Т.к. св.Т. преценил, че жалбоподателя е паркирал неправомерно на платено на Община – Русе паркомясто се обадил на ОП“Комунални дейности“-гр.Русе за да репатрират автомобила му, след което свидетелите Е.Н. и Р.А. /служители в ОП“Комунални дейности“-гр.Русе/ отишли с репатриращия автомобил на указания им от св.Т. паркинг и паркомясто, като същевременно жалб.М. също дошъл при неговия и автомобила на св.Т. и оспорил твърдението на последния, че бил паркирал на непозволено /платено предварително/ затова паркомясто. Свидетелите Е.Н. и Р.А. започнали приготовление за да репатрират автомобила на жалб.М., с които им действия последния не бил съгласен и също оспорил устно, след което се качил в лекия си автомобил, и потеглил с него излизайки с предната част на автомобила от паркомястото си. Свидетелите  Е.Н., Р.А. и Б.Т. твърдят, че като излизал с автомобила си от паркомястото видяли, че жалб.М. със задната дясна част на управлявания от него  л.а. марка „Пежо 308“, с рег....предизвикал съприкосновение със задната дясна част на  л.а. марка „Мерцедес“, с рег.№....., поради което и сигнализирали на жалбоподателя да спре автомобила си, което той и сторил, след което отново възникнал спор между жалбоподателя и св.Т. дали изобщо и по какъв начин е възникнало твърдяното ПТП с имуществени вреди по двата автомобила. По същото време св.Е.Н. издал фискален бон за сумата от 20лв. относно извършена репатрираща услуга, за която макар и неосъществена жалбоподателя заплатил, след което последния потеглил и се отдалечил с л.а. марка „Пежо 308“, с рег....в неизвестна на другите свидетели посока. Същевременно Св.Т. подал два сигнала на ЕЕН 112 – един при настъпването на твърдяното от него ПТП и още един, когато жалбоподателя се отдалечил с неговия автомобил, напускайки по този начин твърдяното от АНО като причинено от него ПТП с материални щети. На мястото на твърдяното за осъществено от жалбоподателя ПТП пристигнали пол. служители от Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе /св.Т.Г. и св.С.Г./, направили оглед на автомобила на св.Т., св.Т.Г. изнамерил по служебен начин телефонния номер на жалбоподателя и провел разговор с него, като му разпоредил да се върне на мястото на твърдяното ПТП. Жалбоподателя го уведомил, че няма да го стори, както и че вече пътува извън гр.Русе, след което св.св.Т.Г., С.Г., Е.Н., Р.А. и Б.Т. отишли в адм. сграда на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, където св.Т. подал писмено жалба против жалб.М., а св.Т.Г. и С.Г. беседвали с горепосочените свидетели Е.Н., Р.А. и им снели писмени обяснения. На същата дата /25.07.2019г./ св.С.Г. изготвил и протокол за ПТП. Четири дни по късно /на 29.07.2019г./ жалбоподателя и след получена преди това покана, посетил адм. сграда на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, където бил направен оглед на автомобила му /мерене с рулетка и снимков материал/ от свидетелите св.Т.Г. и св.С.Г., след което  св.Т.Г. връчил на жалб.М. съставения от него АУАН бл.№378029/29.07.2019г.  за извършени нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП /в който като свидетели били записани Е.Н. и С.Г./. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че АУАН и НП не са съставени законосъобразно. От актосъставителят и от АНО са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони по отношение и на двете нарушения.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в тях, не са доказани по безспорен и несъмнен начин и съществено се поставят под съмнение от събраните по делото доказателства. Налице са процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП и същите  страдат от пороците посочени от процесуалния представител на жалбоподателя. Незаконосъобразно е установено авторството и деецът на извършените нарушения, тъй като АУАН и НП вменяват, че жалбоподателят е извършил нарушенията, въз основа само на свидетелски показания на лицата за които се твърди по делото, че са очевидци на ПТП-то / св.св.Е.Н., Р.А. и Б.Т./, които обаче  безспорно са заинтересовани жалб.М. да понесе административната отговонрост - св.св.Е.Н., Р.А., т.к. са извикани за да репатрират л.а. марка „Пежо 308“, с рег.СС 9199 СК, но по обективни причини на са го сторили /жалбоподателя им е заплатил сумата от 20лв., поради което и автомобилът му не е бил репатриран/, а св.Б.Т. по субективни причини – т.к. в показанията си в с.з. излага основно съображения, че жалбоподателят бил паркирал автомобила си на регистрирано в Община – Русе платено паркомясто, отделно от останалите такива, а освен това в с.з. заявява, че след отремонтирването на цялостната боя на л.а. марка „Мерцедес“, с рег.№..... го е продал. От своя страна АНО не е извършил необходимото допълнително разследване на възникналите спорни обстоятелства по извършване на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Горният извод се извежда и от описанието на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП в АУАН и НП, където е записано, че /цит./ : „С поведението си създава опасност и пречки за движението, причинявайки ПТП с материални щети, като излизайки от реда на паркираните автомобили, не се съобразява с габаритите на управлявания от него автомобил и със задна дясна част блъска паркирания от дясната му страна л.а. „Мерцедес“, с рег.№...ВХ.“. Така описано нарушението, изобщо не става ясно в коя част на л.а. марка „Мерцедес“, с рег.№...ВХ е станало съприкосновението /ако е имало такова/. Видно от снимковия материал по делото /в който никъде не е снимано да има съприкосновение между двата автомобила/ и от твърденията на св.св.Е.Н., Р.А. и Б.Т. е, че това ПТП евентуално е настъпило чрез протъркване на боята на броните преди задните десни стоп-светлини на двата автомобила. Никъде в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено в какво точно се изразяват имуществените вреди/материални щети по двата автомобила. Налице е нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, т.к. в АУАН никъде не са посочени трите име, точния адрес и ЕГН на лицето, което е претърпяло имуществени вреди /евентуално това е св.Б.Т./, т.к. ако актосъставителя и свидетел Т.Г. безспорно е установил фактическата обстановка описана в АУАН /макар и непълно на действителната такава/, то е следвало при издаването на АУАН да се спази изискването на чл.42, т.9 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи също, че видно от снимковия материал по делото, л.а. марка „Пежо 308“, с рег....има няколко охлузвания по боята в дясната му задна част, поради което и на практика снимковия материал изобразяващ мерене с рулетка на предполагаемите щети от процесното ПТП не може да се кредитира от съда като установяващ щетите по двата автомобила по безспорен начин, във връзка с повдигнатото административно обвинение по т.1 от НП. В тази връзка, при недоказаност по несъмнен начин на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не следва да се наложи на жалбоподателя и производното наказание за извършване на другото нарушение – по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП /според АУАН/, респ. по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП /според НП/. За яснота следва да се отбележи, че дори да беше безспорно установено нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, от АНО е следвало да констатират извършено нарушение в обжалваното НП по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, а не да се задоволят да изпишат нарушението в обстоятелствената част в НП /цит./ : „Като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да уведоми компетентната служба на МВР, на територията на която настъпва произшествието.“. Това е така, т.к. чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП съдържа още три хипотези – „а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието ; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. В случая изобщо не става ясно коя от трите хипотези не е изпълнил като законово задължение жалб.М., т.к. диспозитивно в т.2 от НП е посочено че жалб.М. нарушава задължениета си като участник в ПТП /не е посочено какви/, които от своя страна са квалифицирани по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП /без посочване на коя от трите хипотези/.

Съдът приема също, че не е несъмнено и безспорно доказано по делото, че нарушението по т.1 от НП е извършено от субективна страна от жалб.М.. Този извод следва от свидетелски показания по делото на св.Е.Н. и от самите обяснения на ход по същество по делото от жалбоподателя. В случая е очевидно, че жалбоподателя е напуснал ПТП не за да се укрие от пол. органи, а защото не е осъзнавал, че е извършил ПТП с материални щети. Индикация за този извод е това, че си е платил сумата от 20лв. на служителите от ОП“Комунални дейности“-гр.Русе за да не му репатрират автомобила, както и това, че при разговора си със св.Т., жалбоподателя е разбрал от него, че Т. претендира за охлузване по боята на автомобила му на друго различно място от посоченото в Протокол за ПТП №1688942/29.07.2019г. За да не е доказано по безспорен начин нарушението, че е извършено от жалбоподателя от субективна страна е и обстоятелството, че снимките, въз основа на които е повдигнато обвинението по т.1 от НП показват минимално охлузване/протъркване по боята на задната дясна броня на л.а. марка „Мерцедес“, с рег.№....., поради което и дори да е било причинено съприкосновение от жалбоподателя на двата автомобила, съдът допуска това да не е станало негово субективно възприятие, т.е. да не е съзнавал, че е извършил вмененото му нарушение по т.1 от НП.  Този извод на съда се потвърждава и от приложения по делото снимков материал, от който е видно, че по л.а. марка „Пежо 308“, с рег....са били причинени във времето няколко различни по размер и място охлузвания по боята в дясната му задна част, поради което съдът не изключва възможността жалб.М. действително да не е разбрал за съприкосновението на двете ППС, напротив, допуска в по-голяма вероятност такива да са възприятията му като водач на МПС, във връзка с настъпилото ПТП на процесното място и дата.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че са налице съществени основания за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление поради недоказаност на обвинението за извършено нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и извършени съществени процесуални нарушения на чл.42, т.4, т.5 и т.9 от ЗАНН /по отношение на АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 ; чл.52, ал.4 ; чл.6 от ЗАНН /касаещи НП/.

Административно-наказващият орган следва да заплати на К.А.М. сумата от 600 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК. Това е така, т.к. в случая съдът отменя изцяло процесното НП, с което по т.1 и т.2 са наложени две по вид адм. наказания – „Глоба“ в общ размер от 220 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, поради което и претендираната сума за адвокатско възнаграждение следва да се съобрази с чл.18, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по делото не е налице възражение от насрещната страна за да се приложи евентуално чл.63, ал.4 от ЗАНН.

По горепосочените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 19-1085-002472/17.09.2019г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против К.А.М., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, а за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на К.А.М. сумата от 600 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.18, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

               Районен съдия :