РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 8296
гр. София, 29.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20251110205455 по описа за 2025 година
I.). НА 29.06.2025г. ПОДПИСАНИЯТ ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ -
РАЙОНЕН СЪДИЯ И СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК ПО НOХД № 5455/2025г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНO
ОТДЕЛЕНИЕ, 9- ТИ СЪСТАВ, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНАХ в закрито
заседание с материалите по делото, считам, че са налице предпоставките на
чл. 43, т. 1, пр.2 от НПК за промяна на местната подсъдност по искане на
първоинстанциония съд, отправено към ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД и
за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа
наказателното производство по същество.
II.). СЪОБРАЖЕНИЯТА МИ ЗА ТОВА СА СЛЕДНИТЕ:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.04.2025г. е внесен в Софийски Районен съд, Наказателно
отделение от Софийска Районна прокуратура обвинителен акт за предаването
на съд на обвиненото лице М. А. Я., с ЕГН: ********** за дирене на
наказателната му отговорност по състава на чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно списъка за пР.аване към обвинителния акт са посочени 49
(четиридесет и девет) свидетеля и едно вещо лице (или общо 50 (петдесет)
участника, освен подсъдимият Я. и защитника му по делото).
Защитникът е адвокат К. Г. - с адрес за призоваване в гр.С.********.
Вещото лице П. Г. е с адрес за призоваване от гр.С.********.
Подсъдимият М. А. Я. е с адрес за пРризоваване в гр.В.*********.
Общо 15 (петнадесет) свидетеля от приложението на обвинителния акт
(№ 1; № 2; № 3; № 8; № 14; № 17; № 19; № 22; № 23; № 29; № 36; № 38; № 44;
№ 45; № 48 и вещото лице П. Г. са от гр.София (като адреси за пР.аване).
Останалите 34 (тридесет и четири) свидетеля имат различно
местоположение, извън съдебния район на Софийски Районен съд на
1
територията на цялата страна - например в населените места на:
гр.Перник (двама свидетели № 2 и № 24); село Кладница, община
Перник (един свидетел № 5); гр.Варна (четирима свидетели № 6; № 25; № 41
и № 49); село Овчеполци, община Пазарджик (един свидетел № 9);
гр.Бургас (трима свидетели № № 20; № 21; № 43); гр.Сливен (двама
свидетели № 13 и № 34); гр.Гоце Делчев (един свидетел № 12); гр.Велико
Търново (един свидетел № 7).; гр.Пловдив (двама свидетели № 10 и № 27);
гр.Генерал Тошево, област Добрич (един свидетел № 15); гр.Петрич (един
свидетел № 16); гр.Карлово (един свидетел № 18); гр. Казанлък (двама
свидетели № 26 и № 32); село Волуяк, област София (един свидетел № 28);
село Поповци, община Габрово (един свидетел № 30); гр.Враца (един
свидетел № 31); село Долна Махала, област Пловдив (един свидетел № 33);
село Шумата, област Габрово (един свидетел № 35); гр.Свищов (един
свидетел № 37); гр.Солун, Република Гърция (един свидетел № 39);
гр.Лясковец (един свидетел № 40); гр.Банкя (един свидетел № 43);
гр.Плевен (един свидетел № 46); гр.Пазарджик (един свидетел № 47).
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изясняването на обективната истина в производството и предвид
фактическата и правна сложност на същото предпоставят според мнението на
състава да се пР.ат и всички останали 34 (тридесет и четири) свидетеля от
посочените за тях различни населени места, регистрирани на територията на
страната пред Софийски районен съд за провеждането на разпитите им.
Намирам, че Върховният касационен съд може да прецени да промени
местната подсъдност на делото, тъй като броят свидетелите с местоживеене в
района на други равни по степени съдилища е значителен сам по себе си.
С оглед на това и най-вече с оглед процесуална икономия и за осигуряване
своевременното разглеждане на делото при минимални разходи и неудобства
за участниците (свидетелите) в процеса, считам, че са налице основанията за
промяна на подсъдността съгласно чл.43, т.1, пр.2 от НПК и за евентуално
изпращане на делото от друг равен по степен първоинстанционен съд. В този
смисъл е и Определение № 82 от 27.06.2019 г. по к.ч.д. № 642/2019 г. по
описа на ВКС, II-ро н.о.
По този начин би се гарантирал за страните своевременен достъп до
правосъдие, което да е по-близко до гражданите и участниците (свидетелите)
в процеса. Изборът за ползване на конкретен транспорт например от
участниците по делото е неконтролируем от съда, но може да бъде предвидим
във връзка със затрудненията, които същите могат да претърпят – човешки,
здравословни, финансови, загуба на време за придвижване до съдилищата на
основните съдебни райони, поради трафик например, който е характерен с по-
голяма интезивност за гр.София, за разлика от интензивността му в
останалите градове в страната и с оглед по-замърсения въздух в столицата на
Република България, за разлика от въздуха, който е по - чист в останалите
градове, в които са ситуирани съдилища равни по степен на Софийски
Районен съд. Т.е. за свидетелите следва да се съобразят не само финансовите
2
загуби и различните неудобства за тях, но следва да се отчетат и
възможностите за тяхното ограничаване или снижаване. В тази насока, се
позовавам и на Определение № 40 от 15.VII.1976 г. по н. д. № 367/76 г., I н.
о., според което с думата „много“, употребена в чл. 36, ал. 2, т. 1 НПК (отм.),
законът поставя изискването не каква да е част от обвиняемите или
свидетелите да живеят в района на друг съд, а техният брой да
преобладава и да създава затруднения за тях и за съда при изясняване на
делото от фактическа страна. Само тогава делото може да се изпрати от
Върховния съд за разглеждане от друг съд, различен от съда, който е
компетентен по правилата на местната подсъдност.
За пълнота на изложението според Определение № 110 от 17.10.2016 г.
на ВКС по к. ч. н. д. № 1013/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина
Тонева (за определянето на подсъдността по делото за взрИ.ете в с. Горни
Лом) „За да се допусне промяна на подсъдността на основание чл. 43, т. 1 от
НПК е необходимо, освен да са налице реални затруднения за развитието на
процеса и за участниците в него по отношение на „много“ (в смисъл на
значителен брой лица), самата промяна на подсъдността да допринесе за
преодоляване на тези затруднения“. В заключение съдебният състав отчита
и друг съдебен акт на ВКС при т.нар. паритет (равенство) на участниците
по чл.43, т.1 от НПК – а именно Определение № 42 от 14.VII.1995 г. по н. д.
№ 422/95 г., I н. о., докладчик съдията П. Томов, съгласно което, когато
много обвиняеми или свидетели живеят в районите на съседни или близки
териториално съдилища, равни по степен както помежду си, така и на съда, на
който делото местно е подсъдно по общите правила, Върховният съд може да
реши то да се разгледа в някой от съседните или близките териториално
съдилища, въпреки че в техните райони, поотделно взети, не живеят много
обвиняеми или свидетели.
ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл.43, т.1, пр.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 5455/2025г. по
описа на СРС, НО, 9-ти състав.
ОТПРАВЯМ ИСКАНЕ ДО ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД за
промяна на местната подсъдност на делото на основание чл.43, т.1, пр.2 от
НПК.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД по
компетентност.
Определението на съдебния състав не прегражда пътя на съдебна
защита и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4