Решение по дело №529/2016 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165

гр. Велико Търново,1.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП С.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 529 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Същото е образувано срещу Областна дирекция на МВР – Велико Търново (ОД на МВР) по иск за обезщетение, равняващо се на минималния осигурителен праг за длъжността „шофьор“ за всеки един месец, през който е било отнето свидетелството за управление на МПС на Д.П.. На основание чл. 206, ал. 1 от АПК този иск е отделен от жалбата, подадена от Д.К.П. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1878/20.09.2016 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново (ЗППАМ), с която на П. временно е отнето СУМПС – до заплащане на дължимите глоби по влезли в законна сила наказателни постановления. След направено уточнение на исковата претенция става ясно, че искът, предмет на настоящото дело, е за присъждане на обезщетение в размер на 21 568 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, произтичащи от незаконосъобразното отнемане на СУМПС въз основа на цитираната заповед, в резултат на което П. е бил лишен от възможността необезпокоявано да упражнява професия шофьор.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение по адм. д. № 526/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново ЗППАМ е отменена като незаконосъобразна. Позовава се на мотивите, че към датата на връчване на заповедта е изтекъл двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 82, ал. 2 от ЗАНН за всяко от посочените в нея наказателни постановления и не е следвало да се откаже издаване на СУМПС или връщане на вече отнетото такова. Противно на очакванията си ищецът е получил СУМПС през м. ноември 2017 г., което според него му е причинило и други вреди – бързи производства и задържания, мерки за неотклонение, полицейска регистрация, обиски, повдигнато обвинение и издадени АУАН и НП по чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП. От съда се иска да осъди ответника да заплати пропуснатите ползи на ищеца в размер на 21 568 лева. Процесуалният представител  С. поддържа исковата молба в съдебно заседание и моли да бъде уважена. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по иска – ОД на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Г., заема становище за неоснователност. Счита, че няма основание за ангажиране отговорността на дирекцията за причинени вреди на ищеца, поради липса на доказателства за всички кумулативни предпоставки по чл. 4 от ЗОДОВ. Подчертава, че приложените по делото досъдебни производства нямат отношение към отменената ЗППАМ и намира за неоснователна претенцията за вреди от нея без да се отчита липсата на причинно-следствена връзка с факта, че ищецът е управлявал МПС без СУМПС, което е отнето с предходна заповед от 11.01.2010 г. и чиято валидност е изтекла на 20.10.2010 г. Тоест, с процесната ЗППАМ не е отнето свидетелството. Определя като юридически неиздържано вменяването на задължение на администрацията служебно да преиздава на водачите свидетелства с изтекъл срок на валидност. Обръща внимание, че през целия период от 2010 г. до 2017 г. ищецът е продължавал да управлява МПС, като за това поведение е бил многократно санкциониран. В представена по делото писмена защита подробно развива аргументите си и уточнява, че не е налице неправомерно задържане на СУМПС и отменената ЗППАМ не е основание за отнемане и задържане на свидетелството, поради което няма как да причини вреди. Липсата на валидно СУМПС се дължи изцяло на волята и действията на ищеца, което е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. В съдебно заседание ***Г. оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на ско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и за редуциране на обезщетението в случай, че съдът намери искът за основателен и доказан.

Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Иванова, поддържа мотивирано становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Отчита липсата на яснота у ищеца относно основанието за претендираните вреди предвид разнопосочните твърдения, заявени в хода на делото. Отбелязва, че фактическото отнемане на СУМПС не е станало с отменената ПАМ, а с предходна заповед, поради което вреди от фактическо отнемане не може да се претендират. Относно твърденията за вреди от непреиздаването на СУМПС не са ангажирани доказателства, че ищецът е искал преиздаване, което да му е било отказано. Въз основа на събраните доказателства, прокурорът намира, че за ищеца не са настъпили имуществени вреди, както и че не е доказано да е изпълнявал длъжност „шофьор“. Предлага предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от Заповед за прилагане на ПАМ № 97/11.01.2010 г. на началника на МВР – Горна Оряховица, влязла в сила като необжалвана, Свидетелството за управление на МПС на Д.П. е временно отнето до заплащане на дължимата сума, считано от 06.04.2010 г. и се съхранява в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Няма доказателства по делото, че П. е предприел нужните действия (заплащане на дължимата сума) с оглед връщане на свидетелството за управление.

От приложената Справка за нарушител/водач се установява, че междувременно срокът на валидност на отнетото СУМПС е изтекъл на 20.10.2010 г. Не се доказват твърденията на жалбоподателя, че е предприел мерки за подновяване валидността на СУПМС и такова е отказано от компетентната администрация. 

Цитираната справка дава информация, че в периода след отнемане на СУМПС и изтичане на валидността му през 2010 г., П. е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, включително за управление на МПС без да притежава валидно СУМПС (чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП), което свидетелства, че последният е продължил да шофира.   

От доказателствата по делото се установява, че на 22.08.2013 г. в гр. Велико Търново Д.П. управлява лек автомобил, но не носи свидетелство за регистрация на МПС – втора част, свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Справка в базата данни на полицейските органи е установила, че водачът управлява автомобила в нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП – без да е заплатил дължимите глоби по НП № 1339/30.11.2011 г. на РУП – Стражица, НП № 1871/02.11.2012 г. и НП № 1149/19.06.2013 г. на РУП – Горна Оряховица, НП № 1171/05.09.2012 г. на РДВР – София, НП № 680/19.11.2012 г. на РУП – Ловеч, всичките връчени, необжалвани, влезли в сила и незаплатени. Нарушението е констатирано с АУАН № 1878/22.08.2013 г. и на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП на П. е съставена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1878/20.09.2013 г., с която началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е разпоредил временно отнемане на СУМПС до заплащане на изцяло дължимите глоби. Заповедта е връчена на 30.06.2016 г. и е оспорена по съдебен ред. С решение от 15.12.2016 г. по адм. д. № 526/2016 г. състав на Административен съд Велико Търново я е отменил като процесуално и материално незаконосъобразна, тъй като е лишена от предмет (СУМПС вече е било отнето с предходна ЗППАМ от 2010 г., не е върнато и е с изтекъл срок на валидност считано от 2010 г.) и основанието за прилагане на ПАМ е отпаднало (срокът по чл. 82, ал. 1, б. а и ал. 3 от ЗАНН е изтекъл към датата на връчване на ЗППАМ от 2013 г. и задължението за плащане на глобите е погасено по давност). Решението е влязло в сила на 19.07.2018 г. след оспорване пред ВАС, доколкото е оставено в сила с решението по адм. д. № 860/2017 г.

От Справка за нарушител/водач на л. 101, както и от констатацията на съда в съдебно заседание на 01.11.2018 г. се установява, че на 27.10.2017 г. П. е подал документи за подновяване на изтеклото през 2010 г. СУМПС. Новото свидетелство е издадено на 01.11.2017 г. От същата справка е видно, че и до този момент компетентните органи са установили и санкционирали ред нарушения по ЗДвП, извършени от П.. От доказателствата, представени по делото от различни районни прокуратури и районни полицейски управления, става ясно, че в периода от 2012 г. до 2017 г. срещу Д.П. са водени досъдебни производства за престъпления по транспорта, основно по чл. 343в, ал. 2 от НК – управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказване по административен ред. Тоест водачът съзнателно е продължил да управлява автомобил, въпреки липсата на валидно свидетелства за това, и виновно е допринесъл за причиненото му увреждане от водените срещу него наказателни производства.

По делото не са ангажирани никакви доказателства, че Д.П. е бил в трудово или служебно правоотношение на длъжност шофьор не само към датата на издаване на ЗППАМ от 2013 г., а въобще. Няма доказателства в резултат от временното отнемане на СУМПС да е освободен от такава позиция или да е имал възможност да започне подобна работа и единствено поради приложената ПАМ да не е започнал.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се иска разглеждане и уважаване на осъдителен иск, като се претендират вреди в резултат на отменена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ 1878/20.09.2013 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Ищецът е адресат на отменената заповед, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР – Велико Търново се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чийто акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК. Спазено е изискването на чл. 204, ал. 2 от АПК, доколкото искът е предявен заедно с оспорването на административния акт. Исковата молба е депозирана пред родово и местно компетентния съд

По основателността на иска съдът намира следното:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1. незаконосъобразен или очевидно нарушаващ правото на Европейския съюз акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда (щета или пропусната полза) и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен или очевидно нарушаващ правото на Европейския съюз акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.

В случая безспорно първият елемент от фактическия състав е налице, доколкото ЗППАМ, от която се претендират вреди под формата на пропуснати ползи, е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Това обаче не е достатъчно да обоснове отговорността на държавата, тъй като в случая останат недоказани другите материалноправни предпоставки за това.

Не са приобщени доказателства, от които да се направи обосновано заключение, че П. е останал без работа и претендираните имуществени вреди (пропуснати ползи) са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за прилагане на ПАМ. Твърденията, че в резултат на незаконосъобразната ЗППАМ е осуетено получаването на месечно възнаграждение за изпълнението на длъжност шофьор и на П. са причинени вреди е хипотетично, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства (примерно трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, трудова книжка, справка по чл. 62 от КТ или други). Както сочи прокурорът по делото, недоказано остана обстоятелството, че Д.П. въобще е бил назначаван някога на длъжност „шофьор“, че е получавал възнаграждение за такава работа и в какъв размер или че е уволнен от такава позиция. Не се доказва дори да е имал възможност да започне подобна дейност. Няма как при това положение да се приеме за установено, че лицето е загубило възнаграждението си поради съставянето на процесната заповед. Изброените факти се установяват само чрез надлежни писмени доказателства, на които не могат да бъдат противопоставени предположения и догадки, поради което в настоящия случай претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 21 568 лева остават недоказани както по основание, така и по размер. Цената на иска се обосновава от осигурителния доход за професия шофьор, без да се държи сметка какви са постигнатите договорености за възнаграждение по твърдяното трудово правоотношение на П.. Тоест, искът е базиран на статистически данни, а не на реални и относими факти. Същевременно, видно от Справката за нарушител/водач очевидно липсата на валидно СУМПС не е била пречка за П. да продължи да шофира, което предполага, че, ако е заемал твърдяната длъжност, е продължил да получава и съответното възнаграждение за това.

Освен това, от изложената фактическа обстановка, а и от съдебното решение, с което е отменена ЗППАМ, е видно, че всъщност СУМПС е отнето с предходна заповед, а не с тази, от която се претендират вреди. Сам ищецът не е предприел мерки за връщане на свидетелството чрез заплащане на дължимата сума. Не е инициирал и подновяване валидността на свидетелството си. Не е заплатил и глобите по съставените срещу него наказателни постановления, което предвид разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП не допуска издаването на СУМПС или негов дубликат, както и връщането на отнето свидетелство. Тоест, сам се е поставил в ситуацията да управлява моторно превозно средство без валидно СУМПС, което е довело до многобройните наказателни и административно наказателни производства, водени срещу него, и евентуалното му оставане без работа и трудово възнаграждение. Въпреки бездействието и безрезултатността на администрацията по изпълнение на наложените наказания (своевременно събиране на глобите) и погасяването им чрез изтичането на обикновената и/или абсолютна давност по чл. 82 от ЗАНН, не може да се направи извод, че причината за несгодите на П. и претенцията за претърпени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразният акт на административния орган. Противното би означавало П. да черпи права от собственото си противоправно поведение, което е недопустимо. Изложеното от своя страна потвърждава липсата на причинно-следствена връзка между отменената ЗППАМ и твърдените вреди, представляващи неполучено трудово възнаграждение и образувани срещу П. досъдебни производства. Изземването на свидетелство за управление не води автоматично до образуване на досъдебни производства срещу лицето.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Според втората алинея на цитираната норма когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Дори да се толерира претенцията на ищеца, че е налице увреждане (което не е така), в случая вредите, които е претърпял П. не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, а се дължат на виновните действия на самия ищец – незаплащане на дължимата сума, липса на мерки за връщане на СУМПС, неподновяване валидността на СУМПС, незаплащане на глобите по наказателните постановления, управление на МПС без да притежава валидно СУМПС. Тоест, дори да се пренебрегне липсата на доказателства, че П. действително е бил шофьор към процесния момент и е претърпял вреди (което не е така), недоказано се явява твърдението, че причината да не получава възнаграждението си и да се водят срещу него досъдебни производства е отнетата възможност на служителя да изпълнява трудовите си задължения поради наложената му ПАМ. Изложеното сочи, че е прекъсната пряката причинно-следствена връзка между понесените вреди и отменения акт и именно недобросъвестното поведение на ищеца е допринесло за неблагоприятните обстоятелства, които се е наложило последният да търпи. В случай, че беше доказан фактическият състав за обезвреда, то приложение щеше да намери чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ като правна последица от поведението на ищеца.

Неоснователно се поддържа, че отнетото СУМПС не е автоматично върнато или автоматично не е издадено валидно такова. И в двата случая законът изисква активно поведение от страна на водача и инициатива за започване на производството. В единия случай, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „д“, вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДвП в относимата редакция водачът следва да заплати дължимите суми, за да му върнат СУМПС. В другия вариант, предвид чл. 15, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, водачът представя в компетентната администрация заявление по образец с приложени документи. В случая П. не задвижил нито едно от тези производства, а е предпочел да управлява МПС без валидно СУМПС. При наличие на неплатени глоби от страна на водачите, законът предвижда механизми за тяхното заплащане. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ЗДвП не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Целта на закона е да ограничи възможността за управление на МПС от водачи, които не са заплатили дължимите глоби и събираемостта им. Постигането на тази цел е предвидено от законодателя в две хипотези. Първата хипотеза е, когато водачът не разполага със СУМПС /примерно както в случая, когато притежаваното от него свидетелство е изтекло и се налага да му се издаде ново или когато е отнето по надлежния ред/. В този случай именно нормата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП забранява на водача да се предостави ново свидетелство или пък да му бъде върнато старото, ако не е заплатил наложените му глоби. Втората хипотеза е, когато водачът разполага със СУМПС, но има неплатени глоби и управлява МПС. В този случай нормата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, т. е. отново се предвижда при наличие на неплатени глоби водачът да не разполага със СУМПС, докато не ги заплати. Предвид изложеното се налага изводът, че въпреки незаконосъобразната ЗППАМ напълно законосъобразно СУМПС на ищеца не му е върнато и/или подновено и това се дължи изцяло на неговото виновно поведение, което очевидно е било изчаквателно – до изтичане на погасителната давност по чл. 82 от ЗАНН.

Тъй като искът е недоказан, той следва да се отхвърли. В процесия случай е налице само първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменена незаконосъобразна заповед, издадена от административен орган. Не са установени останалите два елемента за основателност на иска за обезвреда, доколкото не са доказани нито вреди, нито пряка причинна връзка между претендираните пропуснати ползи и отменената заповед за прилагане на ПАМ.

Направено е искане от ответника за възстановяване на сторени разноски. Доколкото същите не са конкретизирани и не е представен списък за тях, а ответникът е представляван от , следва, че претенцията е за ско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална по отношение на общите правила на чл. 78 от ГПК, поради което ищецът при тези искови производства не дължи заплащане на ско възнаграждение в случаите, при които искът му е отхвърлен /в този смисъл определение № 7827 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 5056/2016 г. на Върховния административен съд, Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2018 г., определение по ч. гр. дело № 531/2011 г. на Върховния касационен съд/.

 

Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д.К.П.,*** за присъждане на обезщетение в размер на 21 568 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, произтичащи от незаконосъобразното отнемане на СУМПС въз основа на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1878/20.09.2013 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, в резултат на което П. е бил лишен от възможността необезпокоявано да упражнява професия шофьор.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ