Р
Е Ш Е
Н И Е
№
127
18.11. 2019 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение на тридесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Секретар: В.
T.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. №436 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Й.М.Ц. (И.),
подадена чрез адв. С.С., против решение № 136/12.06.2019 г., поправено с
решение № 178 от 24.07.2019 г., постановено по гр.д. № 18/2019 г. по описа на
Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й против А.М.К. и Т.И.Ц. по чл. 26, ал.2 пр.5 ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – 1/2 ид.част от
АПАРТАМЕНТ с площ от
92,90 кв.м.с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен
83510.671.239.2.10, намиращ се в сграда № 2 разположена в поземлен имот с
идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239, с
административен адрес, гр.Шумен, ул.Селиолу № 3, вх.1, ет.6, ап.10, заедно с
ИЗБА № 10 и ТАВАН № 10 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ГАРАЖ с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.14; 8867/10000
ид. части за апартамента и 928/100000 ид.части за гаража от общите части на
сградата и правото на строеж, сключен между А.М.К. като продавач и Й.М.Ц.
/Иванова/ като купувач с
нотариален акт № 154, т. V, рег.№ 16284, д.896 от 17.12.2009 г. на
нотариус Кольо Митков, рег.№ 222 на
нотариалната камара, район на действие РС Шумен, вписан като акт № 185, т.19,
вх.рег.№ 6997/17.12.2009 г. на Служба по вписванията – гр.Шумен, като привиден
и относително симулативен и за обявяване за действителен на осн. чл. 17, ал.1
от ЗЗД на прикрития договор за дарение на същия имот, сключен между А.М.К. като дарител и Й.М.Ц./ И./ като дарен.
Въззивницата
е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон по подробно изложени в жалбата
съображения. Молила е за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане
на сторените по делото разноски. Сочила е, че при неправилна оценка на
събраните по делото доказателства окръжният съд достигнал и до погрешен извод,
че представеното обратно писмо не е пълен обратен документ за симулацията, а
само начало на писмено доказателство и от там и че тя следвало да доказва
действителните права и отношения и симулативността със свидетелски показания,
което не била сторила. Именно защото обратното писмо било документ доказващ
симулацията, ищцата се отказала и от допуснатите й свидетели, които не били
необходими.
Ответницата
А.М.К. е подала писмен отговор, с който е изразила становище за основателност
на въззивната жалба и е молила за уважаването й.
Ответникът Т.И.Ц.
е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата Й.М. чрез адв. С.
и въззиваемият Т.Ц., чрез адв. Д., са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора. Ответницата А.К. не е подала отговор на жалбата.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:
Пред Шуменския окръжен съд са били предявени искове по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17,
ал.1, от ЗЗД от Й.М.Ц. (И.) против А.М.К. и Т.И.Ц. по чл. 26, ал.2 пр.5 ЗЗД за обявяване нищожността
на договор за покупко-продажба на недвижим имот – 1/2 ид.част от: АПАРТАМЕНТ с площ от 92,90 кв.м.с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.10, намиращ се в сграда № 2
разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен
83510.671.239, с административен адрес, гр.Шумен, ул.Селиолу № 3, вх.1, ет.6,
ап.10, заедно с ИЗБА № 10 и ТАВАН № 10 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ГАРАЖ с
идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.14;
8867/10000 ид. части за апартамента и 928/100000 ид.части за гаража от общите
части на сградата и правото на строеж, сключен между А.М.К. като продавач и Й.М.Ц. /И./ като купувач с нотариален
акт № 154, т. V, рег.№ 16284, д.896 от 17.12.2009 г. на нотариус Кольо Митков, рег.№ 222 на нотариалната
камара, район на действие РС Шумен, вписан като акт № 185, т.19, вх.рег.№
6997/17.12.2009 г. на Служба по вписванията – гр.Шумен, като привиден и
относително симулативен и за обявяване за действителен на осн. чл. 17, ал.1 от ЗЗД на прикрития договор за дарение на същия имот, сключен между А.М.К. като дарител и Й.М.Ц./ И./ като
дарен.
Ответницата А.М.К. е подала писмен отговор, с който е признала
твърденията на ищцата в исковата молба, изразила е становище за основателност
на исковете и е молила за уважаването им.
Ответникът Т.И.Ц.
с депозирания писмен отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявените срещу него искове и по съображения за
неоснователността им е молил за тяхното отхвърляне.
Установената от
доказателствата по делото фактическа обстановка е следната:
Ищцата Й.М.Ц. (сега И.) и ответницата А.М.К. са сестри, като с
договор, обективиран в нотариален акт №
116, т.V, д.№ 861 от 08.12.2009 год. на нотариус Кольо Митков, рег.№ 222 на
Нотариалната камара, район на действие PC Шумен, вписан като
акт № 186, т.18, вх.рег.№ 6091/08.12.2009 година на Служба по вписванията - гр.Шумен,
техните родители М.И. Б. и
К.Г.Б. им дарили, в равни
части - по ½ ид. част за всяка една от тях, процесните имоти - недвижим
имот представляващ самостоятелен обект ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ с площ от 92,90
кв.м.с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.10,
намиращ се в сграда № 2 разположена в поземлен имот с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239, на едно ниво при съседи
самостоятелни обекти с идентификатор 83510.671.239.2.9, 83510.671.239.2.8, с
административен адрес , гр.Шумен , ул.Селиолу № 3, вх.1, ет.6, ап.10, заедно с
ИЗБА № 10 и ТАВАН № 10 и самостоятелен обект - ГАРАЖ с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.14 в намиращ се в сграда № 2
разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр.Шумен 83510.671.239,
на едно ниво при съседи самостоятелни обекти с идентификатор
83510.671.239.2.13, 83510.671.239.2.12, 83510.671.239.2.11,83510.671.239.2.2 с
административен адрес , гр.Шумен , ул.Селиолу № 3, ет.1; 8867/10000 ид. части за
апартамента и 928/100000 ид.части за гаража от общите части на сградата и
правото на строеж.
Ответницата А.К.
упълномощила сестра си - ищцата Й.М. да прехвърли сама на себе си идеалната й
част от имота с договор за покупко-продажба, като в пълномощното посочила, че й
е изплатена изцяло и в брой сумата от 34 000 лева, представляваща цена на
имотите - съответно 30000 лева за жилището и 4 000 лева за гаража.
С нотариален акт №
154, T.V, рег.№ 16284, д. 896 от 17.12.2009
год. на нотариус Кольо Митков, рег.№ 222 на Нотариалната камара, район на
действие PC Шумен, вписан като акт № 185, т.19, вх.рег.№
6997/17.12.2009 година на Служба по вписванията - гр.Шумен, А.М.К. продала на
ищцата Й.М.Ц. (И.) собствената си 1/2
ид.част от гореописаните недвижими имоти.
Страните по договора
(двете сестри) са подписали и обратно писмо, с което са заявили изрично, че
сключеният договор за покупко - продажба е привиден и прикрива договор за
дарение на процесните имоти, като са декларирали, че продажната цена от
34 000 лв. по договора за продажба не е заплащана нито при изготвяне на
пълномощното, нито впоследствие. По време на сключването на тази сделка
купувачката Й.М.Ц. е била в граждански брак с втория ответник Т.И.Ц. поради
което и на осн.чл.21 от СК имотът е
придобит в съпружеска имуществена общност между тях. Бракът им е прекратен с
развод с решение №12/10.01.2018г. по гр.д.№2108/2017г. по описа на ШРС. Възстановено
е и предбрачното фамилно име на съпругата - И.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1 ЗЗД ако страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД, нищожни са привидните договори.
В настоящия казус, страните са подписали привиден договор за продажба,
който прикрива действителен такъв за дарение. Привидността на договора за
продажба и действителността на прикритото съглашение е било установено с
нарочно съставения за целта документ „обратно писмо” по см. на чл. 165, ал.2 от ГПК. С него
напълно е разкрита,
както относителната симулация, така и съдържанието
на прикритата сделка. Страните по сделката са посочили
изрично, че не са броени пари по сделката и не желаят последиците на договор за
продажба, а на такъв за дарение. Обратното писмо е действително и съдържа
всички необходими елементи за това. Доколкото ответникът Т.И.Ц. не е бил страна по сделката, той
не е страна и по разпоредителния документ – пълен обратен документ „обратно
писмо” и не е следвало да участва в него. Обратното писмо няма достоверна дата,
която да се противопостави на ответника, но тъй като е допустимо то да бъде
съставено не само по време на явната сделка, но и преди и след това,
възражението относно липсата на дата е неоснователно (в тази насока е решение №763/04.02.2011г. по гр.д. № 356/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда чл.290 от ГПК). Обратното писмо е диспозитивен документ и в случая съдържа изявленията
на страните по договора (на ищцата и първата ответница) относно всички елементи
от фактическия състав на прикрития договор, като напълно го доказва и заедно с
това напълно доказва привидността на явната сделка. Именно, защото обратното
писмо е нарочно съставен за разкриване на привидността диспозитивен документ, изявленията
на страните в него са действителните такива и разкриват привидността на изявленията
в договора за продажба и в пълномощното относно получаване на сумата.
Като страна по договора за покупко – продажба е участвал само единия съпруг
– ищцата по делото и затова съпругът й – втори ответник по делото няма
собствено придобивно основание, а следва това на съпругата по силата на
съпружеската имуществена общност. В случая е установено по делото, че съпрузите
са разведени, както и че между тях са налице имуществени отношения касаещи и
процесната сделка. Имайки предвид това, следва да се приеме, че прикритата
сделка е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг и затова ответникът Т.Ц. има
качеството на трето лице и може да оспорва с всички доказателствени средства
симулацията. В тази насока е и даденото разрешение в постановеното по чл. 290 ГПК решение № 247 от 19.12.2014 г. по гр.д. № 1864/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., допуснато до касационно обжалване по въпроса „обвързва ли обратното
писмо съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделка, за която се
твърди, че е привидна, както и какво е качеството на този съпруг по сделката“.
В това решение е прието, че в решение № 464 от 16.06.2010 г. по
гр. дело № 1069/2009 г. на ВКС, състав на ГК, I о., както и в решение № 763 от
04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, III г. о. са изложени правни
разрешения, съгласно които обратният документ е нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката диспозитивен писмен документ, съдържащ писмени
изявления на страните, обективиращи симулативността на явната сделка и
действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от съдържанието на
прикрития договор. В цитираните касационни решения тълкуването на чл. 17 ЗЗД в
хипотезата, при която страна по възмезден договор за придобиване на недвижим
имот е само единия съпруг е съвпадащо по съдържание относно противопоставимостта
на обратния документ по отношение на съпруга, който не го е подписал, а именно,
че неподписалия обратното писмо съпруг срещу когото е насочена сделката (прикрития
договор) не е обвързан от него. В съдебния акт по
гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, III г. о. е изложено по-нататък правно
разрешение за начина, по който неучаствалият във възмездния договор за
придобиване на недвижим имот съпруг, неподписал обратния документ може да
реализира правозащитните си възражения за разкриване на симулацията, хипотеза която
не е третирана в другото касационно решение, цитирано по-горе, в което е
изследван общия въпрос за разликата между доказването на симулацията, когато
обратния документ съдържа волеизявлението на една от страните по прикритата
сделка и служи, като начало на писмено доказателство и когато съдържа
волеизявлението на всички страни по прикритата сделка. В решението по гр. дело
№ 356/2010 г. на ВКС, III г. о. е обосновано и правно разрешение, съгласно
което, ако сделката (прикрития
договор) е насочена срещу неподписалия го и
неучаствал в договора за придобиване на недвижим имот съпруг, като намалява
имуществото му, макар обратният документ да отразява привидността на явната
сделка и съдържанието на прикритата сделка, същият документ не лишава съпруга,
който не е участвал в договора за придобиване на недвижимия имот от
възможността да използва всички доказателства при доказването, респективно
оспорването от негова страна на симулацията. Прието е още, че без значение е
кога е съставен обратния документ - преди, след или заедно с явния договор.
Тези съображения определят и положението на неподписалия обратния документ
съпруг на страна, която може да доказва с всички доказателства оспорването на
симулацията. В заключение, ВКС в решение № 247 от
19.12.2014 г. по гр.д. № 1864/2014 г. по описа на ВКС, III г.о. е приел, че тези съображения определят и положението на
неподписалия обратния документ съпруг на страна, която може да доказва с всички доказателства оспорването на
симулацията.
Т.е. налице е в случая пълен обратен документ, доказващ симулацията и
прикритата сделка, но който не е противопоставим на неучаствалия в сделката и в
обратния документ съпруг. Оплакванията на въззивницата в тази насока са
основателни. Ищцата доказва симулацията и прикритата сделка с нарочния пълен обратен
документ, а ответникът, като съпруг на страната, може да доказва оспорването на
симулацията с всички доказателства. Това, обаче ответникът Т.Ц. не е сторил по
делото, като от допуснатите му от съда в тази връзка доказателствени средства
(разпита на свидетели) той се е отказал. Т.е. оспорването не е било проведено
успешно от ответника Ц. и предвид пълния обратен документ, относителната
симулация на привидната сделка и действителността на прикрития договор за
дарение са доказани по делото.
Ето
защо, предявените искове се явяват основателни и същите
следва да бъдат уважени. Като е достигнал до различен резултат, окръжният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът Т.Ц. следва
да бъде осъден да заплати на ищцата Й.М.Ц. (И.) сторените от нея разноски за двете съдебни инстанции, които за
първоинстанционното производство са в размер на сумата от 1 345,86 лв.
(включващ държавна такса от 445,86 лв., 600 лв. - платен адвокатски хонорар по
делото и 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
връзка с обржалване на определение, обр. в.ч.гр.д. № 168/2019 г. по описа на
ВнАС), а за въззивното производство са в размер от 822,93 лв. (включващи 222,93
лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение).
Преводната такса на банката и таксата на Службата по вписванията не
представляват съдебно-деловодни разноски по делото по см. на чл. 78 ГПК и не се
възлагат в тежест на ответника.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 136/12.06.2019 г., поправено с решение № 178 от 24.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 18/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от
Й.М.Ц., (И.) с ЕГН ********** от гр.Шумен със съдебен
адрес *** чрез адв.С.С. против А.М.К. с ЕГН ********** *** и Т.И.Ц. с ЕГН ********** от гр.Шумен със съдебен адрес: *** чрез
адв.Н.Д. искове, НИЩОЖНОСТТА на
договор за покупко-продажба, сключен
на 17.12.2009 г. с нотариален акт № 154, т. V, рег.№ 16284, д.896 от 17.12.2009 г.
на нотариус Кольо Митков, рег.№ 222 на
нотариалната камара, район на действие РС Шумен, вписан като акт № 185, т.19,
вх.рег.№ 6997/17.12.2009 г. на Служба по вписванията – гр.Шумен, с който А.М.К. е продала на Й.М.Ц. /Иванова/ собственаите си 1/2
ид.части от недвижими имоти, представляващи: АПАРТАМЕНТ с
площ от 92,90 кв.м.с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен
83510.671.239.2.10, намиращ се в сграда № 2 разположена в поземлен имот с
идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239, с
административен адрес, гр.Шумен, ул.Селиолу № 3, вх.1, ет.6, ап.10, заедно с
ИЗБА № 10 и ТАВАН № 10 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ГАРАЖ с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.14;
8867/10000 ид. части за апартамента и 928/100000 ид.части за гаража от общите
части на сградата и правото на строеж, за сумата от 34 000 лв,
на основание
чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД като привиден и
относително симулативен
- прикриващ договор за
дарение.
ОБЯВЯВА
ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН,
сключения между А.М.К. като дарител и Й.М.Ц. (И.) като дарен, обективирания в нотариален акт № 154, т.
V, рег.№ 16284, д.896 от 17.12.2009 г. на нотариус Кольо Митков, рег.№ 222 на нотариалната камара,
район на действие РС Шумен, вписан като акт № 185, т.19, вх.рег.№
6997/17.12.2009 г. на Служба по вписванията – гр.Шумен, договор
за дарение на собствените
на дарителя 1/2 ид.части от недвижими имоти, представляващи: АПАРТАМЕНТ с
площ от 92,90 кв.м.с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен
83510.671.239.2.10, намиращ се в сграда № 2 разположена в поземлен имот с
идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239, с
административен адрес, гр.Шумен, ул.Селиолу № 3, вх.1, ет.6, ап.10, заедно с
ИЗБА № 10 и ТАВАН № 10 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ГАРАЖ с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Шумен 83510.671.239.2.14;
8867/10000 ид. части за апартамента и 928/100000 ид.части за гаража от общите
части на сградата и правото на строеж, на основание чл.17, ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.И.Ц. с ЕГН ********** от
гр.Шумен със съдебен адрес: ***, адв.Н.Д., да заплати на Й.М.Ц. (И.) с ЕГН ********** от гр.Шумен със съдебен
адрес *** сумата от 1 345,86 лв. за
първоинстанционото производство (включваща държавна такса от 445,86 лв., 600
лв. - платен адвокатски хонорар по делото и 300 лв. адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 168/2019 г. по описа на ВнАС),
както и сумата от 822,93 лв. за въззивното производство (включваща 222,93 лв.
държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение).
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.