Определение по дело №1443/2019 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№                          /              ,  гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 29.02.2020 г. , в състав:

                                                          

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

 

            след като разгледа гр. д. № 1443   по описа на ВОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е образувано по предявени от м.Л.А. с ЕГН ********** *** , представлявана от адв. Б.Ж. от ВАК против В.П.Б. с ЕГН **********  и М.Д.Б. с ЕГН ********** *** , в условията на евентуалност – главен иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД и чл. 26, ал.1 пр. 1 вр. чл. 152 ЗЗД и евентуален иск с правно основание 87, ал. 3 от ЗЗД с цена на всеки от исковете чл. 134 183.20 лева. Обект на спорни права е договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 48, том III, рег. № 7460, дело 448/2014 на Нотариус № 480 с район на действие ВРС.

Предмет на главния иск е установяване нищожността на правната сделка като се твърди, че договорът е привиден и прикрива нищожен такъв, а е нищожен защото цели да се удовлетвори ответника като кредитор,  по различен от предвидения в закона начин. Предмет на евентуалния иск е установяването неизправност на ответника относно задължението му да извърши плащане по договора.

В производството по допустимост на предявените искове, ищцата обосновава твърдения за наличие на правен интерес, а ответниците претендират за прекратяване на производството поради липса на такъв.

Съдът, след като се запозна със становището на страните и служебно известните му приключили съдебни производства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.04.2016 г. е образувано гражданско дело № 835 по опис на ВОС за 2016 г. между същите страни,  с искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на същия договор, на основание чл. 26, ал.2 пр. 5  вр. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД. С решение № 1442 от 20.11.2017 г. съдът се е произнесъл по същество на спора, като е прогласил нищожността на договор за продажба с нот. акт № 48, том III, peг. № 7460, дело № 448/2014 г. на нотариус Даниела Върлева, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 480, вписан на 20.10.2014 г. с вх. peг. № 23357, том LXI, пор. № 83 на Службата по вписванията - Варна, като  привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и на прикрития с него договор за прехвърляне на имота за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от 30.06.2014 г., на основание чл. 152 ЗЗД.С решение № 37 от 27.03.2018 г. по в.гр.д. № 71 по опис на ВАп.Съд за 2018 г. решението е потвърдено. С определение № 98 от 25.05.2019 г. по к.гр.д. 2853 по опис на ВКС за 2018 г. е обезсилил двете решения  и е прекратил производството, като недопустимо.

За да постанови този резултат съдът е взел предвид , че  на 21.06.2016 г. ВОС е образувал  съдебно производство по гр.д. № 1195/2016 г., между същите страни, но с правно основание чл. 240от ЗЗД по претенция за частично връщане на парична сума в размер от 140 000 лева, част от цялото в размер на 267 546 лева по договор за заем от 30.06.2014 г. По това дело  постановено съдебно решение № 69 от 25.01.2017 г., с което М.  Л.А.,  е осъдена да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, сумата от 107 521 лева, представляваща невърнат заем по договор от 30.06.2014 г. с падеж на задължението – 31.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата от 107 521  лева до 121 296  лева, поради прихващане с вземането на М.  Л.А. спрямо В.П.Б. за сумата от 13 775  лева, представляваща погасеното от А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на ищеца към 05.08.2016 г., в качеството му на длъжник по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. на „Алианц Банк България” АД, гр. София, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том II, дело 2391, вх. рег. № 5059/13.03.2012 г., на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и за разликата над сумата от 121 296  лева до пълния размер на претенцията от 140 000 лева, като част от претенцията в общ размер на 267 546 /двеста шестдесет и седем хиляди петстотин четиридесет и шест/ лева, представляваща невърнат заем по договор от 30.06.2014 г. с падеж на задължението – 31.12.2014 г., като неоснователна. Решението е било потвърдено от въззивния съд и касационно обжалване не е допуснато.

Влязлото в законна сила решение е подробно обсъдено  в Решение № 98 от 21.05.2019 г.  по гр.д. № 98 от 21.05.2019 г. , като в болдиран текст върховният съд е посочил, че съдът разгледал спора по гр.д. № 1195 по опис на ВОС за 2016 г. е приел за установено, че вземането е частично погасено посредством прехвърлянето на собствеността върху апартамента /прехвърлянето е станала с атакуваната пред настоящия съд сделка по главния иск/. От съдебният акт на върховния съд, става ясно, че възоснова на СПН по установителната част от решението, претенцията за нищожност на правната сделка е недопустима.

Пред настоящия съд се поставя въпроса, дали с Решение № 98 от 21.05.2019 г. по в.гр.д. № 2853 по опис на ВКС за 2018 г. има СПН спрямо предявения иск в настоящото производство, а ако отговорът е отрицателен, споделя ли мотивите на върховният съд относно недопустимостта на същия иск, решението по което вече е обезсилено /т.е. допустимо ли е настоящото производство по главния иск/.

На първият от поставените въпроси съдът приема, че отговорът е отрицателен. В частта, в която производството е прекратено, решението има характер на определение и въпросът  допустимостта на предявен идентичен иск, може да се поставя толкова пъти, колкото страната го предяви. Във втората част обаче, съдът напълно споделя мотивите на върховния съд, относно допустимостта на производството. В допълнение, съобразно разпоредбата на чл. 133 от ГПК като в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В производството по гр.д. № 1195 / 2016 г. ищцата е имала качеството на ответник, т.е. е разполагала с правата по чл. 133 от ГПК. Упражнявайки това право в писмен отговор, ответницата не е твърдяла нищожност на договора нито с възражение, нито с насрещен иск. По това дело е налице СПН относно всички възражения, които ответницата е направила. Предявявайки нови, относно действителността на договора за заем и покупко-продажба, всъщност се поставя въпрос за пререшаване на спора по гр.д. № 1195/2016 г. Относно съединения в условията на евентуалност иск за разваляне на договора, съдът намира следното: Дали един договор ще се атакува пред съда с иск за нищожност или с иск за разваляне, след като между страните е налице СПН в производство, в което съдът се е произнесъл по неговата действителност и е осъдил една от страните да извърши изпълнение, означава, че сега се иска съда, да не зачете изпълнителната сила на вече постановения съдебен акт. Така с последващи искови претенции, всяка страна, чиито последици от предходен съдебен акт не са удовлетворени, би имала възможността да им противопоставя друго съдебно решение. Философията за справедливостта и зачитане на правният ред, освен с правни норми и със съдебни решения е залегнала в основните принципи на гражданският процес. Създадени са правни норми, които въвеждат задължения на страните да извършват пр. действия добросъвестно и в определени срокове и задължения на съда да се съобразява със СПИ и ИС на съдебните решения. Затова чрез процесуални преклузии /чл. 133 от ГПК/ и зачитане на СПН и ИС на съдебните решения, правото на иск може да бъде ограничавано за да се осигури стабилност на правния ред. Според настоящия съд, ищцата има интерес да претендира нищожност и разваляне на договора, но този интерес не е правен.

        Мотивиран от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

 

Съдия в Окръжен съд: