Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи ноември две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 11006 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от С.Е.Д., ЕГН **********, срещу
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, иск да бъде постановено
решение, по силата на което
да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответната страна
сумата от 3631,74 лв.,
по фактура от 28.05.2019г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода
от 04.05.2017г. до
03.05.2018г., за обект в ***,
с кл. номер
***и аб. номер
***.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът е клиент на ответното
дружество. През месец юли
2019г. е получил ел. писмо
от ответното дружество с приложена фактура за сумата
от 3631,74 лв., представляващ начислена служебно сума, след извършена корекционна процедура. Оспорват се констатациите в КП. Оспорва се количеството ел. енергия
да е доставено и потребено. Твърди се, че ПИКЕЕ са отменени, поради
което липсват правила за корекционната процедура.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ***, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца.
Не се спори, че
между страните е налице валидно договорно отношение, по силата на
което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия.
Сочи се, че разпоредбите
на ОУ имат обвързваща сила между страните. След извършена проверка е съставен КП, като е установено, че потребената ел. енергия в регистър
1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната.
Извършена
е СТЕ в БИМ – ***. Издадено е становище за
начисляване на ел. енергия.
Ответното дружество се позовава
на чл. 50 ПИКЕЕ.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,
че ищецът е титуляр по партида
на обект, находящ се на
адрес на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер
***,
по силата на договорни отношения
за доставка на електрическа енергия с "Е.П." АД.
От представен констативен протокол № 1104620 от 03.05.2018г., се установява, че на посочената дата,
длъжностни лица на ***извършили техническа проверка на СТИ на адрес ***. Отразени са показания на демонтирания
електромер, включително на регистър 1.8.3 с показание 020135. Обективирано е, че протоколът е подписан от служители на ***,
както и от майката на ищеца.
От констативния протокол № 804/08.05.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. ***, се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа
Т.3 – 0020135,730 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия. Електромерът не съответства на технически
характеристики.
Със
становище, изготвено на 17.05.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 20135 квт.ч. за
периода от 04.05.2017г. до
03.05.2018г., на осн.
софтуерен прочит на паметта на СТИ.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 3631,74 лв., за която е
издадена фактура № 0280911962/28.05.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е
минало през първоначална метрологична проверка през 2016г., като годността му
изтича през 2022г. Показанието от 20135 кв.ч. „прочетено“ в регистър 1.8.3. не
е визуализирано на дисплея на измервателния уред. В процесния
обект консумираната ел. енергия се отчита по две тарифи. Наличието на преминала
енергия в Т3 означава, че СТИ не работи нормално, а именно, че е налице
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
на измервателния уред.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже дължимостта
на начислената
сума, а именно следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка трябва да докаже,
че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ищеца.
В процесния случай не се спори,
че ищецът, в
периода, за който е извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения
с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 03.05.2018
год.
Нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ, на която
се позовава ответното дружество, е действала към момента
на преизчисляване количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия, като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг
от една година.
Или
за да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и съдът приема
предявения иск за недължимост на претендираната сума за основателен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 642,27 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, сумата от 3631,74 лв., дължима по фактура, издадена на 28.05.2019г., представляваща
начислена сума по извършена корекционна процедура за периода от 04.05.2017г. до 03.05.2018г., за обект в ***, с кл. номер
***и аб. номер
***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на С.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 642,27 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: