РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Сливница, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20211890100448 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Й. М. и Г. И. А., с която против Община Б. е
предявен петиторен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на имот ливада с площ от 7 дка,
четвърта категория, находяща се в местността „Кривата“ по плана на с. Гурмазово,
идентичен с имот пл. № 144 по предходния план на гр. Б., придобит по наследство при права
от по ½ ид.ч. за всеки ищец /уточнено в съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г. л.192/
Ищците заявяват в исковата молба, че са собственици на имот ливада с площ от 7 дка,
четвърта категория, находяща се в местността „Кривата“ по плана на с. Гурмазово,
идентичен с имот пл. № 144 по предходния план на гр. Б.. Твърдят, че с решение № 02 от
17.02.1992 г. на ПК Б. на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в качеството
им на наследници на М.С.П. им е било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижими имоти, включително
и върху процесния имот. Посочват, че впоследствие с решение № 02 от 23.02.1998 г. е
отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху процесния имот с мотив, че имотът е бил отчужден и заплатен на
наследниците на М.С.П.. Ищците твърдят, че това не се е случило и неправилно е било
отказано възстановяването на собствеността върху имота. Затова искат от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Посочва, че процесният имот е бил отчужден и заплатен на ищците.
Твърди, че решението, с което е отказано възстановяването на правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху процесния имот е влязло в сила.
Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
исковете, доколкото не са предявени от всички наследници на М.С.П., а само от двама от
тях.
Съдът приема, че се произнася по допустими искове, доколкото съсобствениците не
са задължителни необходими другари, нямат обща процесуална легитимация. Всеки сам за
себе си може да защитава и упражнява собственическите права, а това до какъв размер ще
бъде признато правото на собственост е въпрос по същество.
По същество:
Предявени са субективно, кумулативно съединени половителни установителни
искове за собтвеност с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен искът ищците следва да установят, че са наследници на М.С.П.,
както и че са придобили по наследство описания в исковата молба имот, че наследодателят
им е бил собственост на същия, придобивното основание.
Ответникът носи насрещно доказване, както и да устнови своите права по отношение
на имота.
Спорно по делото е собственост ли е на ищците процесния имот, реализирана ли е
отчуждителна процедура по отношение на същия и станал ли е ответникът собственик.
От представения по делото Нотариален акт за право на собственост на недвижим
имот, придобит по обстоятелствена проверка от 17.07.1933 г. /л.10/ се установява, че М.С. М.
е признат за собственик по силата на давностно владение на ливада в местността „Кривата“
с площ от около 7 дка., при съседи: река, М. З., Г. С., братя К. и Л. С..
По делото е представено Удостоверение за наследници на М.С.П., починал на
02.08.1960 г. /л.13/, от което се установява, че същият е оставил като наследници Н. Й. М. –
внук, Г. И. А. – внук, Д. М. С. – син – починал на 10.08.2021 г. и Б. М. С. – дъщеря.
Посочените лица са наследили по ¼ идеална част всеки, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1
ЗН.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от община С.
/л.18/ се установява, че лицето с имена М.С.П. е идентично с лицето с имена М.С. М.,
посочен в обсъдения по-горе нотариален акт.
От представеното по делото Разпореждане № 331 от 18.03.1958 г. на Министерски
съвет /л.91/ са отчуждени, на основание чл.101 Закона за собственостт, за нуждите на
Софийски градски народен съвет за насърчаване и подпомагане на кооперативното и
индивидуално жилищно строителство, за отстъпване на нуждаещи се граждани на право на
строеж следните парцели I, II, III, XVIII, XIX и XX в кв.36 в м. Б., собственост на М.С.П..
Със Заповед № 0–1083 от 07.12.1967 г. на председателя на Софийски окръжен
народен съвет, по реда на пар.60 от Правилника за приложение на Закона за планово
изграждане на населените места e одобрен общия регулационен план, идейно застроителния
план и напречните профили на улиците на село Б.. Със същата заповед е отреден терена за
битов комбинат и баня в кв.2 от плана на село Б..
С Протокол от 03.05.1968 г. на Окръжен народен съвет – Б. /л.90/ и по реда на пар.85
от Правилника за приложение на ЗПИНМ /л.90/ е взето решение мястото, което се взема от
имот с пл.№ 144, собственост на наследниците на М.С.П. /видно от удостоверението за
наследници/ и се придава към парцела, отреден за Битов комбинат и баня в кв.2 е 5340 кв., е
оценено на сума в размер на 10 680 лева. Отразено е, че мястото е незастроено, което не се
оспорва от ищците.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза /л.207/, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че имотът, описан в нотариалния
акт от 1933 г. ливада в местността „Кривата“ с площ от около 7 дка е идентичен с имот с пл.
№ 185, от който са образувани парцели I, II, III, XIX и XX в кв.36 в м. Б., собственост на
М.С.П. /по плана от 1951 г./ и с имот с пл. № 144 в кв.2, отреден за Битов комбинат и баня
/по плана от 1967 г./.
До този извод вещото лице достига след проследяване на всички действащи планове
2
на територията на Б. и сравняване на имотите по тях, като вещото лице обосновава
разликата в площите на имота по двата плана с обстоятелството, че с плана от 1967 г. част от
имота 144 е влязъл в улици и в други парцели за жилищно застрояване, а доколкото в
северозападната граница имотът граничи с река, последната е навлязла повече в имота и е
намалила площта му.
С оглед изложеното съдът приема, че предмет на отчуждителната процедура е
именно процесният имот, описан в обсъдения по-горе Нотариален акт.
Съгласно чл.17 от Закона за плановото изграждане на населените места /в сила от
1950 г. и отменен през 1973 г./мероприятията на народните съвети се осъществяват по
градоустройствените планове, въз основа на улично регулационния план.
Според разпоредбата на чл.42, т.1 от ЗПИНМ въз основа на улично-регулационните
планове се осъществяват мероприятия на общински народни съведи, включително и за
терени и сгради за комунални предприятия, каквото е битовия комбинат, за бани, за улици и
за жилищни квартали за жилищно застрояване. Именно за изграждането на такива е
издадено Разпореждане № 331 от 18.03.1958 г. на Министерски съвет и Заповед № 0–1083 от
07.12.1967 г. на председателя на Софийски окръжен народен съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ недвижимите имоти на частни лица,
отредени за мероприятия по улично регулационния план /каквито са битовия комбинат и
банята, улиците и жилищните квартали/ се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика, съгласно ППЗПИНМ.
Съгласно разпоредбата на пар.81 от Правилника за приложение на ЗПИНМ, когато
обезщетението е пари в брой, имотът се счита отчужден от плащането му.
В разпоредбата на пар.93 ППЗПИНМ се уточнява, че плащането на дължимото
парично обезщетение се счита станало с внасяне на сумата в Държавната спестовна каса на
разположение на правоимащите, когато: 1) правото да се получи обезщетение не е
установено със съответните документи; 2) има отказ за получаване на обезщетението; 3)
съществува спор между няколко лица относно правото върху дължимата сума; Държавната
спестовна каса изплаща сумата на лицето, което установи правото си по съдебен ред; 4)
правоимащите са в неизвестност. Внасянето на сумата произвежда действие по отношение
на правоимащите от деня на съобщението, направено по реда на Гражданския процесуален
кодекс.
Видно от писмо от Общински народен съвет от 06.06.1968 г. /л.88/ всички наследници
на М.С.П. са предоставили оправдателни документи за получаване на сумата 10680 лева,
определена като обезщетение за отчуждаването на процесния имот, тоест последните са
били наясно с определеното обезщетение, като е указано сумата да бъде изплатена.
Същевременно на 28.06.1968 г. на наследниците на М.С.П. е изготвено удостоверение
за идентичност на имот от същия Общински народен съвет /л.89/, от което се установява, че
е налице кореспонденция между Общинския народен съвет - Б. и наследниците на М.С.П. и
последните са били наясно с цялата процедура по определяне на обезщетението за
отчуждения имот и разпореждането, с което се нарежда изплащането му.
С разпореждане /л.89/ сумата в размер на 10 680 лева е разпоредено да бъде
преведена на ДСК – Костинброд в полза на всеки един от наследниците, съобразно правата
им, тоест по равно
Представено е и съобщение от 01.08.1968 г. от Окръжен народен съвет - Б. /л.86/ до
наследниците на М.С.П. в Б., с което се уведомяват, че са представили всички документи, от
които могат да се установят правата им да получат определеното обезщетение от 10680 лева
за отчуждаване на процесния имот, като същото е на тяхно разположение в касата.
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 ГПК /отм., в редакцията му от 1952 г.,
действаща към 1968 г./ Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който
с подписа си удостоверява датата и начина на връчването. Ако в мястото, където трябва да
стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез местния народен съвет.
С оглед така обсъдените доказателства по делото съдът приема, че е изпълнена
процедурата по пар.93 ППЗПИНМ, а именно плащането на обезщетението е настъпило,
поради което по силата на пар.81 ППЗПИНМ имотът е отчужден. Настъпил е
вещнопрехвърлителния ефект на отчуждаването и същият е станал първоначално държавна
собственост, доколкото към 1968 г. не е имало общинска собственост, като е актуван като
такъв с Акт за държавна собственост на 15.03.1969 г. /л.78/ и след изменението на Закона за
3
собствеността с бр.77 от 1991 г., когато е признато право на общините да придобиват
собственост, е преминал в собственост на община Б., за което е съставен акт за общинска
собственост на 23.11.1998 г. /л.79/
От разпитаните по делото свидетели С.В.М., Б.М.С., П. Г. С., Р.Д.М. и Б. С. Ш. се
установява, че в село Б. на процесното място е изградена баня в периода 1970-78 г., която е
функционирала като такава до 1998 г. След това не се е ползвала по предназначение,
доколкото всеки жител е изградил в жилището си своя баня и е отпаднала нуждата от
обществена такава.
По отношение на годината, до която е функционирала банята съдът кредитира
показанията на свидетелката Р.Д.М., доколкото същата е работила в банята за периода 78 –
98 г., като е била управител и дава най-преки и непосредствено впечатления за това, като
работник в обществената сграда. Горното се установява и от представената от нея трудова
книжка /л.115-120/, от която е видно, че през 1979 г. е назначена на длъжност домакин на
банята, като е преназначавана на тази длъжност до средата на 1997 г.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза се установява къде е ситуиран
имотът и кои имоти обхваща по действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на
общ. Б..
От изготвената комбинирана скица /л.253/ е видно, че процесният имот е заключен
между точки 1, 17, 2,16, 15, 10, 3, 21, 4, 19,12, 24, 25, 5, 27, 6, 11, 7, 9 , 14, 8, 1, като обхваща
10 самостоятелни имота, намиращи се в жилищен квартал. Три от тях са улици и като такива
са публична общинска собственост. Един е частна общинска собственост и е този, на
територията на който е изградена банята, като площта която е относима към процесния имот
е 3980 кв.м. – оцветено в зелено. Всички останали имоти са застроени с жилищни сгради и
са записани като частна собственост на трети лица, като няма такъв който да не е обхванат
от мероприятие, за което процесният имот е отчужден.
С оглед изложеното съдът приема, че са изпълнени мероприятията, за целите на които
е отчужден процесния имот – изградена е баня, жилищен квартал, с жилищни сгради и
улици.
Видно от представеното по делото Заявление до Общинска поземлена комисия от
27.11.91 г. /л.19/ наследник на М.С.П. е поискал възстановяване, по реда на ЗСПЗЗ, на
няколко имота в това число и на този в местността Кривата с площ от 7 дка, отразен под № 9
в заявлението.
С Решение № 02 от 17.02.1992 г. на Поземлената комисия на село Б. /л.23/ е
възстановено правото на собственост на наследниците на М.С.П. върху процесния имот –
ливада в местността Кривата с площ от 7 дка.
По своята същност решението на поземлената комисия за възстановяване на
земеделски земи е индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се
разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на
субекта /легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността/ и
действа за бъдеще. Като такъв не може да се изменя или отменя от органа, който го е издал,
а само по съдебен ред и в предвидените от закона срокове.
В тази връзка е направено оспорване от страна на ответника, че това решение не е
породило своето действие и е отменено от последващо Решение № 2 от 23.02.1998 г. на
Поземлената комисия на общ. Б. /л.21/, с което е отказано да се възстанови ливадата в
местността Кривата с площ от 7000 дка и е отменено предходното решение, с което същата е
възстановена.
Както беше посочено по-горе Решенията на поземлената комисия подлежат на отмяна
по предвидения в ЗПСЗЗ ред, а именно само и единствено по съдебен ред, като е
недопустимо органът, който го е издал да си го отменя и изменя сам. Тяхната
законосъобразност, обаче, следва да бъде преценена в производство по иск за собственост,
каквото е настоящото, по реда на чл.17 ГПК.
Община Б. не е обвързана от това решение, доколкото не е била страна в
административното производство, такава е Общинската служба по земеделие, поради което
и решението не може да й се противопостави и подлежи на косвен съдебен контрол. В този
смисъл е и т. 4 на ТР № 6/2006 г., ОСГК, ВКС, съгласно която страната в гражданския спор,
отнесен до гражданския съд, която не е била страна в административното производство по
реституция на спорния имот, може да се защити в гражданския процес като наведе доводи,
че не са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията.
4
На първо място за да бъде възстановен един имот по реда на ЗСПЗЗ е необходимо
същият да отговаря на изискванията по чл.2 ЗСПЗЗ, а именно, на първо място, да не се
намира в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания),
определени с подробен устройствен план.
Съгласно СТЕ, в която е обективиран планът, одобрен със Заповед № 0-1083 от
07.12.1967 г. на общ. Б., изменен и допълнен през 1971 г. и действащ до приемане на КККР
на гр. Б. през 2021 г. е видно, че процесният имот, записан тогава под № 144 се намира в
урбанизираната територия на Б., в строителните граници и е загубил статута си на
земеделска земя.
С оглед горното процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
поради което и решението на ПК, с което същият е възстановен е незаконосъобразно и не
следва да се зачитат последиците му.
Имотите, които са включени в урбанизирана територия подлежат на възстановяване
по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона
за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените
места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона
за собствеността.
В случая би могло да се преценява наличието на предпоставките на чл.3, ал.1 по
посочения закон, а именно лицата, чиито имоти са отчуждени за държавни нужди по чл. 26
от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността, могат да искат
отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизане на този закон в сила обектът не се
използва за нуждите, за които е отчужден.
Изследвайки същите, в контекста на настоящия казус, съдът приема, че не са били
налице предпоставките на тази разпоредба, доколкото към момента на влизане на посочения
закон в сила, мероприятията, за които процесният имот е отчужден са осъществени,
изградени са улици, образувани са имоти за жилищно строителство и такова е реализирано,
изградена е баня и към 1992 г. същата е функционирала като такава и всяка част от
отчуждения имот се е ползвала по предназначението, за което е отчужден.
Видно от комбинираната скица по СТЕ, изготвена по сега действащата КККР на общ.
Б. всеки един новообразуван имот от ливадата в местността Кривата с площ от 7000 дка се
ползва по предназначението си - налице са улици, имоти с жилищно застрояване и имот с
обществена сграда – баня, която макар и към момента да се ползва като такава, то в
релевантния за делото период, е функционирала по предназначение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че ищците, макар и да са били собственици
по наследство на процесния имот към 1960 г., когато е починал наследодателя им, то това
право е загубено през 1968 г., когато имотът е валидно отчужден, като първоначално е бил
собственост на държавата и в последствие е преминал в собственост на община Б..
За пълнота следва да се посочи, че ищците няма как да са придобили собствеността
на процесния имот при квоти по ½ ид.ч. за всеки и то на основание наследство, доколкото
по наследство същите имат по ¼ ид.ч. от имуществото на М.С.П., а другите две четвърти са
на останалите двама наследници, които не са страна по делото.
При така изложените мотиви исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, които са
правили своевременно искане за присъждане на такива. Ответникът доказа следните
разноски: 300 лева – платен депозит за СТЕ. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, видно от представения по делото договор за правна
помощ и съдействие /л.99/ в него е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, платимо по банков път. По делото не са представени доказателства, че адвокатското
възнаграждение е заплатено, поради което няма да бъде присъдено такова.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.Л.“ №
5
* и Г. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ч.М.“ № ** срещу Община Б. положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че
Н. Й. М., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** са собственици на имот ливада с
площ от 7 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Кривата“ по плана на с.
Гурмазово, идентичен с имот пл. № 144 по плана на общ. Б., одобрен със Заповед № 0-1083
от 07.12.1967 г., изменен и допълнен през 1971 г., придобит по наследство от М.С.П. при
права от по ½ ид.ч. за всеки ищец.
ОСЪЖДА Н. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.Л.“ № * и Г. И. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Ч.М.“ № ** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Община Б. сумата в размер
на 300 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6