РЕШЕНИЕ
№ 941
Велико Търново, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд
Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: мария
василева-ДАНАИЛОВА
росен буюклиев |
МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА |
При секретар М.Н.и с
участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА кнахд № 20247060600025 / 2024 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът – директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико
Търново, чрез ***К.Д.,***, обжалва Решение № 114 от 13.09.2023 г. по АНД №
253/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 651933-0337198 от 02.08.2022 г.
на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Търново, с което на
„Кранив строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево,
ул. „Крушевска” №12, представлявано от И.К.Т.в, за извършени нарушения по чл.
12, ал. 1, т. 2 и на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) са наложени осем
наказания имуществена санкция, всяка една в размер на 2 000,00 лева. ТД на
НАП – Велико Търново е осъдена да заплати на дружеството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200,00 лева.
С касационната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в
нарушение на закона – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 63а, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът моли да бъде отменено, като възразява срещу
изводите на въззивния съд за липса на дата и място на извършване на
нарушението. Излага съображения, че нарушението е от вида на „продължените“ такива
и датата на извършването му е датата на установяването му, мястото на
извършване – седалището на дружеството, а мястото на установяване –
местоработата на актосъставителя. Изразено е становище, че няма смисъл тези
обстоятелства да се преповтарят в описанието на нарушението в НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Тези съображения и искането за отмяна на решението се поддържат от
процесуалния представител на касатора в съдебно заседание.
Ответникът по касация – „Кранив строй” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Севлиево, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за
неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното
решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като
взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните
възражения, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното
производство, в законовия срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно
обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Настоящото касационно производство е повторно след като с Решение №
74/31.05.2023 г. по КАНД № 65/2023 г. на Административен съд – Габрово е
обезсилено Решение № 12/17.02.2023 г. по АНД № 326/2022 г. на Районен съд –
Севлиево и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд, при което е постановено обжалваното понастоящем решение. Поради
невъзможност да се спази разпоредбата на чл. 225, вр. чл. 217 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН – жалбата срещу повторно постановеното решение да бъде разгледана
от друг тричленен състав на Административен съд – Габрово, Върховният
административен съд е определил за компетентен настоящия съд да разгледа и да
се произнесе по жалбата.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление №
651933-0337198 от 02.08.2022 г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
– Велико Търново, с което за извършени нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСч
на „Кранив строй” ЕООД, ЕИК *********, гр. Севлиево на основание чл. 69, ал. 1
от ЗСч са наложени осем наказания имуществена санкция, всяка една в размер
на 2 000,00 лева.
За да постанови съдебния си акт, РС – Севлиево е приел за установена
следната фактическа обстановка. На „Кранив строй” ЕООД е извършена проверка по
ДОПК за установяване на факти и обстоятелства от инспектор по приходите в
ТД на НАП – Велико Търново. Същата се е състояла в периода 01.10.2021 г. –
04.02.2022 г. и е приключила с Протокол №П-04000721169896/04.02.2022 г., с
който е констатирано, че с ИПДПОЗЛ №П-04000721169896-040-001/17.12.2021 г. от
дружеството са изискани конкретни документи, като в посочения 14-дневен срок не
са представени фактури: №**********/06.07.2016 г., издадена от „Валда“ ООД;
№**********/14.10.2015 г., издадена от „Еко България“ ЕАД;
№**********/01.10.2015 г. от „Дъга Трейдинг“ ООД; №**********/26.09.2016 г. от
„Лукойл България“ ЕООД; №**********/25.09.2016 г. от „Лукойл България“ ЕООД;
№**********/23.09.2016 г. от „Лукойл България“ ЕООД; №**********/04.12.2016 г.
от „Темакс Юг“ ЕООД и №**********/30.09.2016г. от ЕТ „М.-М.Т.“. От „Кранив
строй“ ЕООД е дадено обяснение с Писмо вх. №78/05.01.2022 г., че въпросните
фактури не могат да бъдат представени, тъй като архивът на дружеството за 2015
г. и 2016 г. не е запазен. Посочено е, че срокът за съхранение на фактурите е
започнал да тече от 01.01.2016 г. и приключва на 01.01.2026 г. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСч, за което е съставен
АУАН №0337198 от 03.02.2022 г. Въз основа на установеното в АУАН директорът на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново е издал НП
№651933-0337198/02.08.2022 г., с което на „Кранив строй” ЕООД за извършени
нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 2 и на основание чл. 69, ал. 1 от ЗСч са
наложени осем наказания имуществена санкция, всяка една в размер на 2 000,00
лева.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел,
че НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя в него
производство. Конкретно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и НП
липсват задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
– дата и място на извършване на нарушението, вкл. и дата на извършване на
проверката. Изложени са мотиви, че с оглед естеството на извършеното нарушение
и липсата на възможност за посочване на точна дата, когато е било осъществено,
е било нужно АНО да посочи коректно дата на извършване на проверката и
установяване на нарушението, а не същата да бъде определена посредством
тълкуване. Според районния съд датата на извършване/констатиране на нарушението
е от съществено значение и за изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Мотивирано са отхвърлени възраженията на наказващия орган, че мястото на
извършване на нарушението е мястото на работа на актосъставителя, като е
уточнено, че това би променило и подсъдността за обжалване на НП. Допълнително
е посочено и нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, предвид съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел. Тези съображения са намерени за достатъчно основание
за отмяна на НП.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е
налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните
по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат
преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Правилно РС – Севлиево е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН
и НП не само не са разграничени конкретната дата на установяване на нарушението
и тази, на която същото е извършено, но такива въобще не са посочени.
Недопустимо е съществени обстоятелства като тези, съставляващи, освен това
задължителни реквизити, които са елементи от обективната страна на нарушението,
да се извличат по аналогия, чрез тълкуване, по подразбиране или с
предположения.
В случая се касае за извършено деяние, чиято изпълнителна форма е
бездействие. В АУАН и в НП същото е описано като непредставяне на конкретно
индивидуализирани фактури в отговор на ИПДПОЗЛ в хода на извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства. Тук следва да се отбележи, че
санкционната норма на чл. 69, ал. 1 от ЗСч визира като наказуемо поведение
нарушаването на изискванията за съхраняване на счетоводна информация. Такъв
извод не може да се направи от факта, че определени фактури не са представени в
хода на проверката. Дори изводът, че исканите фактури не се съхраняват, да бъде
мотивиран от писмото с даденото от дружеството обяснение, то в НП липсва
констатация от кой момент е настъпило съставомерното бездействие и в тази
връзка неоснователни са съображенията, изложени в касационната жалба, че
„дружеството е в нарушение от момента на унищожаването, загубването или каквато
и да е причината“. Противно на това становище, началният момент не е без
значение и следва да е ясно определен по време. Това е от значение предвид
приложението на чл. 34 от ЗАНН, доколкото, ако изначално фактурите не са
съхранени считано от 01.01.2016 г., то по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство не би следвало да се образува със
съставянето на АУАН през 2022 г., тъй като е минал период, по-дълъг от една
година от извършване на нарушението, и следователно е изтекъл давностният
срок от извършване на нарушението, предвиден в цитираната разпоредба. В
обяснението на дружеството не е дадена информация относно началната дата, от
която не се пази архивът, а контролният и административно наказващият органи не
са положили усилия за нейното установяване. Липсата на този реквизит (или неточното му
посочване) опорочава издаденото НП и винаги води до неговата процесуална
незаконосъобразност.
Неоснователно се поддържа от касатора и възражението, че се касае за
продължено нарушение. Дори да е така, това следва да е изяснено в АУАН и в НП и
не освобождава компетентните органи от уточняване на датата на установяване и
на периода на съставомерност. За разлика от НК, в който се предвижда т. нар.
„продължено“ престъпление, в ЗАНН не е предвидено „продължено“ административно
нарушение. Ето защо, елемент от задължителното съдържание както на АУАН, така и
на НП е посочването на датите, изискуеми в закона.
Действително, предвид спецификата на деянието (бездействие) точното място
на извършване на нарушението може да е трудно за определяне. Такава хипотеза
изрично е предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, но в случая както
в АУАН, така и в НП липсват всякакви мотиви в тази връзка. Различните
предложения за място на нарушението, предложени от касатора, не могат да
санират допуснатите пропуски.
В описателната част на АУАН и на НП липсва достатъчно ясно и еднозначно описание
на нарушението, вкл. и по време и място на извършване. Липсва ясно и
недвусмислено описание на изпълнителното деяние на вмененото нарушение и в този
смисъл е допуснато соченото нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, което е
довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице да научи какво
административно нарушение му е вменено да е извършило и кога.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, че АУАН е
съставен при нарушаване разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдът не
е съобразил приложимостта на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз
основа на официални документи. В случая е налице именно такава хипотеза,
доколкото нарушението е установено при извършена проверка от длъжностни лица в
НАП, за която е съставен Протокол за извършена проверка Протокол
№П-04000721169896/04.02.2022 г. Съгласно чл. 50 от ДОПК въпросният протокол
представлява официален документ и се ползва с доказателствената сила по чл. 179
от ГПК, при което обстоятелството дали АУАН е подписан от свидетели,
присъствали при установяване на нарушението или не, както и броят на тези
свидетели, не са от решаващо значение. Това не променя изводът за правилност на
оспорения съдебен акт в цялост.
В заключение касационният състав намира, че при постановяване на процесното
решение законът е приложен правилно. Оплакванията, така както са формулирани и
изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически
и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат исканите
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 13.09.2023 г. по АНД № 253/2023 г. по описа на Районен съд
– Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
|
|
|