№ 17649
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110160375 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 311625/03.11.2023 г.;
311627/03.11.2023г.; 311626/03.11.2023 г.; 330571/17.11.2023 г., и
3400038/27.11.2023 г., по които е допуснато изменение на исковете чрез
увеличаване с протоколно определение от 26.06.2024 г. (на лист 87 от делото)
съгласно молба на лист 68 на А. Г. А. срещу „Ф.Б“ ЕООД, с които са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че клаузи с идентично съдържание на чл. 5 от сключени между
страните Договори за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние с №№ *********** г.; *********** г.; *********** г.;
*********** г., и *********** г., са нищожни поради противоречие със закона
– като неравноправни и противоречащи на забраните по ЗПКр за начисляване
на лихва по-голяма от петкратния размер на законната лихва, а и като
противоречащи на добрите нрави, и за осъждане на ответника да плати на
ищеца следните суми, платени без основание поради нищожност на целите
договори за кредит като противоречащи на закона заради неправилно
изчислен годишен процент на разходите и сключени при липса на изискуемата
се по закон форма:
1. по договор за кредит № *********** г. – сумата от 105,39 лева (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер);
2. по договор за кредит *********** г. – сумата от 93,68 лева (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер);
3. по договор за кредит *********** г. – сумата от 103,80 лева (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер);
1
4. по договор за кредит *********** г. – сумата от 109,35 лева (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), и
5. по договор за кредит *********** г. – сумата от 103,80 лева (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
ведно със законната лихва върху всяка от тях от датата на подаване на
исковите молби – 30.10.2023 г. за пълните три вземания 17.11.2023 г. – за
последните две, до окончателното плащане.
В исковите молби се твърди, че ищецът е сключил с ответника пет
договора за кредит – с №№ *********** г.; *********** г.; *********** г.;
*********** г., и *********** г., с които са му предоставени кредити
съответно в размер на 450 лева; 400 лева; 500 лева; 450 лева, и 500 лева. В чл.
5 от текста на всеки от договорите било предвидено, че договорите за кредит
се обезпечават с поръчителство при „Multitude Bank“, за което следвало да се
сключи отделен договор, като не е посочено между кои лица се сключва
същият, нито дали за учредяване на обезпечението се предвиждат разходи.
Тъй като поръчителството било платено, а размерите на таксите, които
ищецът плащал на поръчителите, не били включени в размера на общия
разход по кредита и в годишния процент на разходите, то целите договори за
кредит се явявали недействителни поради липса на реквизит – правилно
посочване на годишен процент на разходите (ГПР), и поради това ищецът не
бил дължал лихвите и неустойките, които бил заплатил изцяло. Освен това
договорите били нищожни и поради липса на форма, защото ищецът не бил
подписал нито договорите за кредит, нито тези за поръчителство. Поради това
иска признаване на нищожността на клаузите и да му се върнат част от
платените въз основа на тях суми в посочените в първия абзац размери.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени четири отговора на исковите
молби от ответника – „Ф.Б“ ЕООД, с които исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че ако ищецът установи твърдените от него
плащания, те са били направени основателно. Договорите били сключени
дистанционно, в изпълнение на законовите процедури за това, и били
потвърдени от ищец с изпращане на потвърдително кратко текстово
съобщение по мобилен телефон. Поддържа се, че договорите имали всички
изискуеми се по закона реквизити, и че ГПР бил пресметнат съгласно
формулата по закона. Тъй като ищецът можел да си избере сам начин на
обезпечение, то разходите за избрания от него поръчител не можело да се
включват в ГПР. Освен това ищецът бил избрал поръчителя индивидуално и
поради това не можело ответникът като кредитор да знае дали
поръчителството ще бъде платено или не и при какви условия. Сключването
на допълнителен договор за обезпечение не било начин за увеличаване на
разходите по кредита, а за осигуряване на изискуемо се по закон обезпечение
за ответника. Разходите за поръчителство били посочени ясно и нямало
основание да се приема, че договорът не ги е предвиждал. Иска се отхвърляне
на исковете. Претендират се разноски.
2
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е изтеглил от
ответника пет кредита с № № *********** г.; *********** г.; *********** г.;
*********** г., и *********** г., с които са му предоставени кредити
съответно в размер на 450 лева; 400 лева; 500 лева; 450 лева, и 500 лева; че в
чл. 5 от договорите било уговорено, че за тях ще поръчителства „М.Б (М.)“
АД.
С доклада по делото за общоизвестен съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ
и публичните данни за финансовите отчети на „М.Б (М.)“ АД и ненуждаещ се
от доказване е обявено обстоятелството, че ответникът „Ф.Б“ ЕООД е
еднолично дружество на най-големия съдружник в „М.Б (М.)“ АД – „М.“ СЕ,
регистрирано във Финландия европейско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договор № *********** г. (на лист 6
по делото), договор № *********** г. (на лист 6 от гражданско дело №
60376/2023), договор № *********** г. (на лист 6 от гражданско дело №
63324/2023) и договор № *********** г. (на лист 6 от гражданско дело №
64792/2023) заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряването на заема. От данните на счетоводството на
ответника се установява, че клауза с подобно съдържание е съществувала и в
договор за кредит *********** г., който не е представен по делата, но
съществуването му е обявено и за безспорно (в кориците на гражданско дело
№ 60378/2023 г. се намира друг договор – с № 1255542/20.04.2023 г., сключен
между страните).
Съгласно чл. 1, т. 6 от договорите за гаранция (поръчителство),
сключени между ищеца А. Г. А. и Multitude Bank p.l.c таксата за предоставяне
на поръчителство от страна на това лице по сключения между страните
договор за заем № *********** г. е в размер на 105,39 лева (лист 8 от
настоящото дело); по договор за заем № 1255542/20.04.2023 г. – на 112,65 лева
(лист 9 от гражданско дело № 60378/2023); по договор за заем № ***********
г. – на 103,80 лева (на лист 8 от гражданско дело № 60376/2023); по договор за
заем № *********** г. – 109,35 лева (лист 8 от гражданско дело №
63324/2023), и по договор за заем № *********** г. – на 103,80 лева.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 26.06.2024 г. (на лист 87 по делото), а в писмен вид на
лист 70 – 85 по делото, което съдът кредитира като логично, последователно и
посочващо методите си на изчисление:
– По договор за кредит № *********** г. на 19.05.2023 г. ищецът е
3
заплатил сума в размер на 567 лева, с което е погасил изцяло задължението си
по този договор, като платената сума е разпределена за погасяване на
следните задължения: 450 лева – главница, 11,61 лева – договорна лихва и
105,39 лева – сума за гаранция (поръчителство) към договор за заем №
1260838. Ако в ГПР по този договор се включи и разходът за поръчител,
същият възлиза на 406,95 %, а без него – в размер на 40,39 %.
– По договор за кредит № *********** г. е платена сума на 13.04.2023 г.
в размер на 504,00 лева, като платената сума е разпределена както следва: 400
лева – главница, 10,32 лева – договорна лихва, 93,68 лева – начислена сума по
договор за гаранция (поръчителство). Ако в ГПР по този договор се включи и
разходът за поръчител, същият възлиза на 406,95 %, а без него – в размер на
40,40 %.
– По договор за кредит № *********** г. на 17.03.2023 г. ищецът е
заплатил сума в размер на 615 лева, като платената сума е разпределена за
погасяване на следните задължения: 500 лева – главница, 11,20 лева –
договорна лихва, 103,80 лева – начислена сума по договор за гаранция
(поръчителство). Ако в ГПР по този договор се включи и разходът за
поръчител, същият възлиза на 414,00 %, а без него – в размер на 40,32 %.
– По договор за кредит № *********** г. е платена сума на 24.03.2023 г.
в общ размер от 571,50 лева, като платената сума е разпределена както следва:
450 лева – главница, 12,15 лева – договорна лихва, 109,35 лева – начислена
сума по договор за гаранция (поръчителство). Ако в ГПР по този договор се
включи и разходът за поръчител, същият възлиза на 405,00 %, а без него – в
размер на 40,50 %.
– По договор за кредит № *********** г. е платена сума от 615 лева,
разпределена както следва: 511,20 лева – главница, 11,20 лева – договорна
лихва, 103,80 лева – начислена сума по договор за гаранция (поръчителство).
Ако в ГПР по този договор се включи и разходът за поръчител, същият възлиза
на 414,00 %, а без него – в размер на 40,32 %. Вещото лице посочва, че от
ответното дружество са уточнили, че сумите за превежданите гаранции не са
задържани от него, а са превеждани на Multitude Bank p.l.c.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – за
установяване на нищожност на клаузи за осигуряване на поръчителство от
точно определено лице – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр – за установителните искове, както и
съединени кумулативно осъдителни искове за връщане на недължимото по
договор за кредит, нищожен поради неспазване на формата за действителност
или поради неправилно посочване на ГПР – чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, както и с чл. 26, ал. 2, предл. трето
ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 2 – 3 ЗПФУР.
4
Първата група искове се уважават, ако съдът установи, че между
страните е сключен договор за кредит, в който има клауза, която предвижда
учредяване на обезпечение – поръчителство, което или не обезпечава
действителни възможни вреди, или в тежест на ищеца не е уговорено
индивидуално и накърнява в нарушение на изискванията за справедливост и
добросъвестност правата му, като го натоварва с непозволени допълнителни
разходи. Съединените евентуални осъдителни искове се уважават, ако се
установи, че поради недействителност на договорите за кредит поради липса
на предвидени в закона реквизити или явно неточното им посочване, което
води до такава липса, или поради недействителност на клаузата от договорите
– предмет на първия иск, ищецът е заплатил на ответника претендираните
парични суми, както и ако се установи, че ищецът не е дал съгласие с
електронно средство за сключване на договорите.
На първо място, по делото се установи, че договорите са сключени от
ищеца електронно, тъй като той е признал за сключването им с погасяване на
задълженията по тях.
Съдът намира, че целта на т.нар. „договор за поръчителство“ не е да се
обезпечи изпълнението на договора за кредит, а ответникът да се
облагодетелства неоснователно. Общоизвестен е фактът, че ответникът „Ф.Б“
ЕООД е еднолично дружество на най-големия съдружник в „М.Б (М.)“ АД –
„М.“ СЕ, регистрирано във Финландия европейско дружество, а от
формулировката на клаузата на чл. 5 от договорите става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита при условията, посочени в тях,
следва задължително да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с
посочено от кредитора юридическо лице – гарант. Освен това, размерът на
уговореното обезпечение – около 20 % от условената главница по договора е
прекомерен и води до необосновано оскъпяване на договора за кредит, което
представлява своеобразна форма на неустойка в прекомерен размер, която е
неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като уговореното
възнаграждение за учредяване на гаранция е прекомерно спрямо това, което се
обезпечава, като действителната цел очевидно е увеличаване на разходите по
кредита, което е в противоречие с изискванията за справедливост в оборота и
представлява опит за заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПКр (при
включване на клаузата за поръчителство в ГПР, същият е в размер 4 пъти над
максимално допустимия по закон), поради което клаузите за задължително
обезпечаване на договорите чрез посочено от ответника лице са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Исковете за прогласяване на нищожност на тези
клаузи поради неравноправност и противоречие със закона са основателни и
следва да бъдат уважени.
По отношение на осъдителните искове съдът намира следното:
Предвид недействителността на клаузите в договорите за кредит,
предвиждащи предоставяне на поръчителство, недействителни са и
договорите за поръчителство, сключени въз основа на тях, и съответно
заплатеното по тях подлежи на връщане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че по
5
договор за кредит № *********** г. ищецът е заплатил начислена сума за
гаранция в размер на 105,39 лева, по договор за кредит № *********** г. –
103,80 лева, по договор за кредит № *********** г. – 93,68 лева, по договор за
кредит № *********** г. – 109,35 лева, а по договор за кредит № ***********
г. – 103,80 лева, като сумите са платени на ответника пряко, поради което
предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, който доказва разноски в размер на 400 лева – заплатена
държавна такса, и 1200 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза.
Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което представя
договор (на лист 62 от делото), което съдът определя с оглед на фактическата
и правна сложност на делото, която е като цяло ниска, сравнително ниската
цена на иска, големия брой еднотипни дела, които адвокатът на ищцата води
пред настоящия състав, на 1020 лева с ДДС (по 170 лева на исковете по един
договор без ДДС, като се взема предвид, че става въпрос за пет молби с
абсолютно идентично съдържание, т.е. положеният труд за подготовка на
текста до съда е значително по-малко). Поради това, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва на ищеца да се присъдят общо 1600 лева разноски, а на
адвокатското дружество – 1200 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Г. А.
установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл.
26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, по отношение на „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ***********, с адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.“, А.М“ ***********, че А. Г. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., С.С“ № **********, не е обвързан от
клаузи с идентично съдържание на чл. 5 от сключени между страните
Договори за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с №№
*********** г.; *********** г.; *********** г.; *********** г., и ***********
г., поради нейната нищожност поради противоречие със закона –
неравноправна клауза в договор с потребител.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП „Ф.Б“ ЕООД,
с ЕИК: ***********, и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“, А.М“
***********, да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С., С.С“ № **********, следните суми:
105,39 лева (сто и пет лева и 39 стотинки) – недължимо платена на ответника
сума за обезпечаване на поръчителство по договор за кредит № ***********
6
г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума от 30.10.2023
г. до окончателното плащане;
93,68 лева (деветдесет и три лева и 68 стотинки) – недължимо платена на
ответника сума за обезпечаване на поръчителство по договор за кредит №
*********** г. , ведно със законната лихва върху последната посочена сума
от 30.10.2023 г. до окончателното плащане;
103,80 лева (сто и три лева и 80 стотинки) – недължимо платена на ответника
сума за обезпечаване на поръчителство по договор за кредит *********** г. ,
ведно със законната лихва върху последната посочена сума от 30.10.2023 г.
до окончателното плащане;
109,35 лева (сто и девет лева и 35 стотинки) – недължимо платена на
ответника сума за обезпечаване на поръчителство по договор за кредит
*********** г. , ведно със законната лихва върху последната посочена сума
от 17.11.2023 г. до окончателното плащане, и
103,80 лева (сто и три лева и 80 стотинки) – недължимо платена на ответника
сума за обезпечаване на поръчителство по договор за кредит № ***********
г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума от 17.11.2023
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:
***********, с адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“, А.М“ ***********, да
плати на А. Г. А., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: гр. С., С.С“ №
**********, сумата от 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. „Ф.Б“ ЕООД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С., ж.к.
„М.“, А.М“ *********** да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, с код по БУЛСТАТ: **********, и адрес на управление: С., ж.к. „М.Л“,
**********, сумата от 1020 лева (хиляда и двадесет лева) – адвокатски
хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7