Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при участието
на секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от мл.съдия Иван
Киримов в. гр. д. № 10374 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Т.С.“ ЕАД срещу решение № 302471 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. №
64733/2017 г. на СРС, III ГО, 138 състав, в
частта, с която в отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу А.В.П. иск за
сумата от 603, 73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
стойността на потребената топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
27.07.2017 г.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Претендират се
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не са заявени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.В.П..
Решението в осъдителните части, както и в частта, с
която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу А.В.П. с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за цена за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 2009,92 лева до пълния предявен размер от 3261,02 лева,
за цена за услуга дялово разпределение за разликата над сумата от 26,03 лева до
пълния предявен размер от 28,07 лева, както и предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5,40 лева, законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до
18.08.2016 г., като необжалвано от ответника и ищеца е влязло в сила.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва единствено в
частта, с която е отхвърлен искът за сумата от
603, 73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на
потребената топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 27.07.2017 г..
Наведени са доводи, че през исковия период са действали Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 14.03.2014 г.,
като съгласно чл. 32, ал. 1 /чл. 33 от Общи условия – 02/03.02.2014 г./ е
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Посочено е, че задължението на ответника за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на „Т.С.“ ЕАД, като с приетите Общи условия е регламентирано, че се начислява,
в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30 – дневния срок
от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Настоящата инстанция намира изложените доводи за неоснователни.
По
отношене на вземането за обезщетение за забава върху непогасената главница за
периода от 15.09.2014 г. до 27.07.2015 г. са действали Общите условия от 2014
г. /доколкото самият ищец се позовава на същите/, според които продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху
задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срок, т.е. само върху
сумата по общата фактура за съответния отчетен период на база изготвената
изравнителна сметка, а не върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за този период Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне
на изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на
интернет-страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите
условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. По делото обаче липсват доказателства на коя дата
сметките на ответника са били публикувани, поради което настоящата инстанция
намира, че не е доказан фактът на изпадане на ответника в забава по отношение
на дължимите суми за периода от 15.09.2014 г. до27.07.2015 г., поради което и
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил този иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има въззиваемият, който обаче не е
претендирал такива.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 302471 от 16.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 64733/2017 г. на СРС, III ГО, 138
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу А.В.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 603,73 лева, законна лихва за забава върху главницата
за цена за топлинна енергия за период на забава от 15.09.2014 г. до 27.07.2017
г..
Решението в осъдителните части, както и в частта, с
която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу А.В.П. с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за цена за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 2009,92 лева до пълния предявен размер от 3261,02 лева,
за цена за услуга дялово разпределение за разликата над сумата от 26,03 лева до
пълния предявен размер от 28,07 лева, както и предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5,40 лева, законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до
18.08.2016 г., като необжалвано от ответника и ищеца е влязло в сила.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.