№ 15037
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110130608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. И. К., чрез адв. В. и адв. М., срещу В. М.
К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В.
М. К. да заплати на Ц. И. К. сумата в размер на 10 791 лв. (след допуснато на основание чл.
214 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на ½ ид. част от недвижим имот, находящ се
в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21, за периода от 13.03.2019 г. до
07.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27,
вх. Б, ет. 7, ап. 21, със застроена площ от 70,82 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре,
баня-тоалетна, при съседи: улица, стълбище, ап. 22 и вътрешен двор, заедно с мазе с площ
от 4,44 кв.м., заедно с таван с площ от 6,60 кв.м., който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.183.1.21 по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК. Поддържа, че правото му на собственост произтича от съставено на
24.11.2013 г. саморъчно завещание от неговия баща И.И. К., починал на 23.12.2017 г., с
което завещал на сина си Ц. К. процесния апартамент, който не бил придобит в режим на
СИО с ответницата, както и от договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ 14, том НОМЕР, рег. № НОМЕР, дело ****** г., съгласно който преди смъртта си И.И. К.
продал на Ц. И. К. ½ ид. от описания по – горе апартамент. В завещанието било посочено
още съпругата на баща му – В. М. К., с която бракът му бил втори, да живее самостоятелно и
ползва апартамента, находящ се в гр. С., бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21, докато е жива,
а с договора за покупко-продажба И.И. К. запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху продадената ½ ид. част, като уговорил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху същата идеална част от процесното жилище и за съпругата си В. М.
К.. Поддържа, че уговореното с нотариалния акт право на ползване не можело да породи
желания вещноправен ефект по отношение на ответницата, тъй като тя не участвала в
1
нотариалното производство и не подписала нотариалния акт. От друга страна,
завещателното разпореждане на И. К., направено на 24.11.2013 г., също не можело да
породи по отношение на ответницата правни последици върху продадената през 2017 г. ½
ид. част от имота. С уточнителна молба от 11.08.2022 г. поддържа, че ответницата
притежава право на ползване върху ½ ид. част от процесното жилище, произтичащо от
завещателното разпореждане на И.И. К.. Твърди, че от датата на смъртта на И. К. за ищеца,
който бил и наследник по закон, се пораждало правото му на собственост върху процесното
жилище, но въпреки това той нямал никакъв достъп до него, поради отказа на ответницата
да го допуска в апартамента. С цел спорът да бъде разрешен по доброволен начин ищецът
отправил до ответницата нотариална покана, връчена на 13.03.2019 г., с която поискал
достъп до жилището чрез получаване на ключ, код за деактивиране на алармата, както и
обезщетение за това, че е лишен от правото да ползва имота в размер на 150 лв. месечно,
превеждани до 5-то число на месеца по посочена банкова сметка. На 19.03.2019 г. в
кантората на нотариус И. И. ответницата депозирала отговор, с който отказала достъп на
ищеца до процесния апартамент, като му направила предложение жилището да бъде
продадено, а К. да получи половината от продажната цена. Ето защо моли съда да уважи
предявеният иск, като осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 5700 лева,
представляваща обезщетение за ползване на ½ от процесния недвижим имот без правно
основание за периода от 13.03.2019 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адв. И., с който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че В. К. притежава правото на ползване върху
недвижимия имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. С., бул. „А.С.“ № 27,
вх. Б, ет. 7, със застроена площ от 70,82 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня-
тоалетна, при съседи: улица, стълбище, ап. 22 и вътрешен двор, заедно с мазе с площ от 4,44
кв.м., заедно с таван с площ от 6,60 кв.м. Поддържа, че правото й на ползване произтича от
нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот, с който съпругът й И.И. К.
продал на сина си Ц. И. К. ½ ид. част от описания имот, като запазил за себе си пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху идеалната част от продавания имот и уговорил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху идеалната част от имота в полза на
съпругата си В. К.. Неоснователен бил доводът в исковата молба, че уговореното в
нотариалния акт право на ползване не можело да породи вещноправен ефект по отношение
на ответницата, тъй като съгласно чл. 22 ЗЗД нямало пречка да се договаря в полза на трето
лице и следователно да се учредява право на ползване на трето лице. На следващо място,
правото на ползване на ответницата произтичало от саморъчно завещание от съпруга й И.И.
К., което съдържало изрично волеизявление съпругата му да живее и ползва жилището на
бул. „А.С.“, докато е жива. По силата на завещанието В. К. притежавала правото на
ползване върху непродадената ½ ид. част от имота. Следователно ответницата притежавала
правото на ползване върху целия недвижим имот и то било противопоставимо на третите
лица, включително и на собственика на имота, като изключвало изцяло за него
възможността да упражнява правомощието си да ползва собствеността за уговорения срок
на ползването. Ето защо исковата претенция била неоснователна, а в условията на
евентуалност – завишена по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
По делото е представено завещание от 24.11.2013 г., саморъчно написано от И.И. К.,
съгласно което последният завещава след смъртта си на неговия син – ищецът Ц. И. К.
следните недвижими имоти: 1/ процесният апартамент № 21, находящ се в гр. С., бул. „А.С.“
№ 27, вх. „Б“, ет. 4; 2/ къща с двор, находяща се в землището на с. Н. – Ботевградско; 3/
2
земеделските земи, находящи се в землището на с. Н., Ботевградско. В завещанието било
посочено изрично съпругата на И.И. К. – ответницата В. М. К. да живее самостоятелно и
ползва процесният апартамент № 21, находящ се в гр. С., бул. „А.С.“ № 27, вх. „Б“, ет. 4,
докато е жива.
От представения по делото Нотариален акт № 14, том V, рег. № НОМЕР, дело №
****** г. от ДАТА г., се установява, че на посочената дата И.И. К. продал на сина си -
ищеца Ц. И. К. ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ Апартамент №
21, находящ се в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. „Б“, ет. 4, със застроена площ от
70,82 кв.м. Съгласно цитираният нотариален акт И.И. К. си запазил пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху идеалната част от продавания недвижим имот,
описан по – горе, както и уговорил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
идеалната част от продавания недвижим имот за съпругата си В. М. К.. Съгласно т. 5 от
нотариалния акт, страните по договора за покупко-продажба заявили, че са съгласни и
сключват договора при условията, посочени по – горе.
Не е спорно по делото, че И.И. К. е починал на 23.12.2017 г., като е оставил за
наследник по закон своят син Ц. И. К..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
1/ ищецът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“,
бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21;
2/ ответницата притежава право на ползване върху ½ ид. част от недвижимия имот,
находящ се в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21;
3/ след смъртта на И.И. К. ответницата е ползвала, в това число и през исковия период
(13.03.2019 г. до 07.06.2022 г.) апартамента № 21, находящ се в гр. С., район „В.“, бул.
„А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7.
Представена е по делото и нотариална покана от 07.03.2019 г., изпратена от Ц. И. К. до
В. М. К., в която е било посочено, че ищецът е собственик на 4/6 ид. части от процесния
апартамент № 21, като ½ ид. част придобил от баща му И.И. К. съгласно сключения договор
за покупко-продажба от ДАТА г., обективиран в нотариален акт, а 1/6 ид. част придобил от
същия по наследство. Било посочено още, че В. М. К. има уговорено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване само върху ½ ид. част от имота, но въпреки това ползва
еднолично целия имот, като по този начин лишава ищеца от ползване. С цитираната
нотариална поканаищецът поканил ответницата: 1. Да му заплаща обезщетение за ползата,
от която бил лишен в размер на 150 лв. месечно, платими до 5-то число на всеки месец по
посочена банкова сметка; 2. Да вземат решение как да продължи ползването на апартамента,
в т.ч. разпределяне на това ползване върху реални части от него; 3. Да осигури свободен и
необезпокояван достъп до апартамента по всяко време, включително като му даде ключ за
него и реквизити за деактивиране на алармената система след получаване на поканата. В
нотариалната покана е отразено, че същата била връчена на ответницата на 13.03.2019 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че средният пазарен наем за ½ от процесния
недвижим имот за периода от 13.03.2019 г. до 08.06.2022 г. възлиза в размер на 10 791 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните
елементи: 1/ ищецът да е собственик на процесния имот; 2/ ответницата да е ползвала през
3
исковия период фактически ½ от имота без правно основание за това – конкретно едната
втора, която се твърди, че ненадлежно е била учредена с договора за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № 14, том НОМЕР, рег. № НОМЕР, дело № ****** г. от
ДАТА г.; 3/ обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата; 4/ наличие на връзка между
обогатяването и обедняването, която произтича от един общ факт или обща група факти; 5/
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец; 6/ размера на
вредата, изчислена на база сумата, с която ищецът е обеднял, тъй като не е реализирал
ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този имот.
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи
и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които
следва следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за
конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи
имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за
ползването на имота през този период.
За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е
достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота.
След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи
обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Както се изясни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ ищецът е собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21; 2/
ответницата притежава право на ползване върху ½ ид. част от недвижимия имот, находящ се
в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21; 3/ след смъртта на И.И. К.
ответницата е ползвала, в това число и през исковия период (13.03.2019 г. до 07.06.2022 г.)
апартамента № 21, находящ се в гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7.
Спорният между страните въпрос по същество в настоящото производство е свързан с
това дали е налице правно основание за ползването от ответницата през исковия период
конкретно на едната втора идеална част от процесния имот, учредена с договора за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 14, том НОМЕР, рег. № НОМЕР, дело № ******
г. от ДАТА г. Така в проведеното на 02.12.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изрично заяви, че претендираната сума, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание, е конкретно за едната втора идеална част,
учредена с договора за покупко-продажба, обективиран в посочения нотариален акт, като се
поддържа, че е била ненадлежно учредена, а за останалата ½ ид. част се поддържа, че е
учредено право на ползване със завещанието. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо и
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се
произнесе единствено относно учреденото с цитирания по – горе договор за покупко-
продажба вещно право на ползване върху ½ от процесния недвижим имот.
В исковата молба се поддържа, че уговореното с нотариалния акт право на ползване не
можело да породи желания вещноправен ефект по отношение на ответницата, тъй като тя не
участвала в нотариалното производство и не подписала нотариалният акт. Тези доводи на
ищеца са неоснователни, като аргументите за това са следните:
В случаите когато собственикът на недвижим имот продава имота на друго лице, като
запазва правото на ползване за трето лице се учредява право на ползване в полза на
последното. Това прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в
полза на трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил
договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на третото
4
ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото придобИ.е на
права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя.
Ето защо е изключено в тези случаи да има повторно нотариално прехвърляне - този път
между уговорителя и третото лице само на вещното право на ползване. С договора за
покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване на трето лице
купувачът придобива само голата собственост (proprietas nuda) – в този смисъл Решение №
268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая по делото е несъмнено установено, че на В. М. К. е учредено валидно право
на ползване върху процесния имот. Това е така, тъй като с договора от ДАТА г., оформен с
Нотариален акт № 14, том V, рег. № НОМЕР, дело № ****** г. на нотариус С.Т., продавачът
И.И. К. е прехвърлил правото на собственост върху ½ ид. част от апартамента на ищеца Ц.
И. К., като е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продадената ½
ид. част от имота както за себе си, така и за ответницата В. М. К.. Обстоятелството дали В.
К. е подписала нотариалния акт е ирелевантно, тъй като, както се изясни съгласно
константната практика на ВКС прехвърлянето на вещното право на ползване става със
самия договор в полза на трето лице, тъй като уговорителят е сключил договора от свое име,
но действието му е настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице.
Запазеното право на ползване включва и правото на владение върху имота. От вещния
характер на правото на ползване произтича неговата противопоставимост на всички други
лица, включително и на собственика на имота. Ето защо през исковия период ответницата е
ползвала процесната ½ ид. част от имота, за която надлежно й е било учредено вещно право
на ползване с цитирания договор, при наличието на основание за това, а за тази ½ ид. част
ищецът е имал само голата собственост. От друга страна следва да се отбележи, че при
сключването на договора за покупко-продажба на ½ ид. част от апартамента, ищецът се е
съгласил с неговото съдържание и условия, в това число и с учреденото вещно право на
ползване върху продадената ½ ид. част от имота, респ. от лишаване от правото му на
ползване на тази ½ ид. част от имота за определен срок, като е декларирал пред нотариуса
съгласието си за сделката и е подписал нотариалният акт.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че не е осъществен кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД – през исковия период
ответницата да е ползвала без правно основание ½ от имота, по отношение на която й е било
учредено с договора от ДАТА г., оформен с Нотариален акт № 14, том V, рег. № НОМЕР,
дело № ****** г., вещно право на ползване.
Ето защо, поради липсата на изискуем елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1
ЗЗД, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата сумата в размер на 2500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че е заплатено в брой, поради което в тази част
договорът има характера на разписка.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.П.“, бл.
12, вх. „Б“, ет. 2, ап. 5, срещу В. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., район „В.“, бул.
„А.С.“ № 27, вх. „Б“, ет. 6, ап. 21, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В.
М. К. да заплати на Ц. И. К. сумата в размер на 10 791 лв., представляваща обезщетение за
5
ползване без правно основание на ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. С., район
„В.“, бул. „А.С.“ № 27, вх. Б, ет. 7, ап. 21, за периода 13.03.2019 г. до 07.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ц. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.П.“, бл. 12, вх. „Б“, ет. 2,
ап. 5, да заплати на В. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., район „В.“, бул. „А.С.“ № 27,
вх. „Б“, ет. 6, ап. 21, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2500 (две хиляди и
петстотин) лева, представляваща сторените в производството пред СРС разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6